Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.09.2019г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 11639 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от ЗАД „А.“ срещу разпореждане от 14.08.2019г. на ЧСИ Г.К., с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнително дело №201992404001083. Жалбоподателят счита, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като единственото извършено по делото е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и не се следват разноските, начислени за адвокатско възнаграждение в размер на 5330,83 лв. и съответната част от таксата по т.26 от Тарифата. Иска да бъдат намалени разноските до сумата от 200 лв. поради прекомерност, като оттам да се преизчислят и таксите, дължими по Тарифата. Твърди, че действията на адвоката на взискателя се състояли само в подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, а нямало данни за извършване на други правни и фактически действия, т.е. не били извършвани такива с цел удовлетворяване на вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г., а той бил публично дружество с оповестени банкови сметки и следователно сигурен платец. По подробно изложените в жалбата доводи се претендира отмяна, респ. намаляване на разноските, приети от ЧСИ по изпълнителното дело за взискателя, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
Ответната по жалбата страна – взискателя П.Н.А.оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв. М. по подробно изложените в отговора съображения, като поддържа, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно според него и не следва да се отменя или изменя обжалваното постановление.
ЧСИ Костов е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба от 25.07.2019г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.07.2019г. от СГС въз основа на съдебно
решение от 18.04.2019г. по гр.д. № 7312 от 2017г. на 1-15 с-в/отд., по силата
който З.А.Д.„А."АД е
осъдено да заплати парично задължение в полза на П.Н.А.в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва от
08.12.2015г. до окончателното изплащане както и сумата от 4170,63 лв., също със
законната лихва от горепосочената дата. За съдържанието на същото съдът извърши
служебна справка по деловодната система и установи, че от данните по
деловодната система е видно, че същото е с връчено съобщение на ответника-
длъжник на 07.05.2019г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение от ЧСИ с
изх. № 11087/25.07.2019г., която е получена на същия ден 25.07.2019г. към
молбата е приложено пълномощно за адв. Р. М., което е за завеждане на делото и
водене на изпълнителните действия, като на гърба на същото се намира договор за
правна защита, по който не е отразено договорено и заплатено възнаграждение, а
е посочено, че се определя на основание чл. 38, ал.2 т. 2 от ЗА. С разпореждане
от 25.07.2019г. е образувано изпълнителното дело, като е прието и адвокатско
възнаграждение в размер на 5330,83 лв. На 30.07.2019г. под вх. №
09208/30.07.2019г. от страна на ЗАД „А.“ е заведена молба с приложено платежно
нареждане за сумата в размер на 343 923.23 /триста четиридесет и три хиляди
деветстотин двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/ лева, която е преведена
по сметка на взискателя по делото на 30.07.2019г. С втора молба от същата дата
с вх. № 09224/30.07.2019г. от длъжника по делото ЗАД „А.“ е поискано приетия
адвокатски хонорар в размер на 5 330,83лв. да бъде намален като прекомерен до
размера на 200,00лв. съобразно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и следствие на това, да бъде намален и
размера на дължимата такса пот. 26 ТТЗЧСИ. Със
становище под вх. № 09668/07.08.2019г. адв. Р. М. потвърждава, че в
действителност застрахователното дружество е заплатило посочената в молбата
сума по сметката на взискателя и с това е погасило задълженията си към него. С
разпореждане от 14.08.2019г. на ЧСИ Г.К., рег. № 924 по молба с вх. №
09224/30.07.2019г., съдебният изпълнител е отказал да намали авдокатското
възнграждение до размера на 200,00лв. Същото е връчено на З. „А.“ АД на
16.08.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на ЧСИ за разноските, като разпоредбата не разграничава хипотези и не оправомощава длъжника да подаде жалба само когато претендира, че разноски не са дължими в посочения размер, но има процесуална възможност да възразява и изцяло срещу дължимостта им.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Предвид горното доводите и твърденията на жалбоподателя, че не дължи разноски са ирелевантни. Следва да се има предвид, че възражението му, че разноски не били претендирани е неоснователно, тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело има изрично искане за събиране на разноски по производството, като дори е посочена банкова сметка, ***орар. Неоснователни са и доводите, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ.
По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му – ½ от сумата по чл.7, ал.2 от Наредбата, в случая предвид интереса сумата е 250 000лв. главница и натрупаната законна лихва е 92 377,09 лв. по първото перо и 4170,63 лв. и 1551,51 лв. по второто перо, или общо сумите по изпълнителния лист възлизат над 366 464,38 лв. и то към август 2019г., поради което по чл. 7, ал.2 от Наредбата се определява като твърда сума на възнаграждението в размер на 3530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв. В случая изчисленото от ЧСИ съответства на това по Наредбата, като е включен и ДДС, но се установява безспорно от приложения към молбата документ от МФ – НАП, че адвокат Р. И. е регистрирана по ЗДДС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо, за процесуално представителство по изпълнителното дело и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по подаване на отговор по настоящата жалба, изпълнението все още не е приключило. Наред с горното с молбата са поискани и конкретни действия по изпълнението, а именно налагане на запор, проучване на имуществото на длъжника, за което има данни, че е извършено, налице е справка от НАП, поради което твърденията, че единственото действие е подаване на молбата е неоснователно. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения. В случая е уговорено кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т.1 и по т.2 на чл. 10 от Наредбата, т.е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, а само второто възнаграждение, поради което съдът намира, че същото не се явява прекомерно или недължимо и искането на жалбоподателя за намаляването му резонно е оставено от ЧСИ без уважение.
С оглед изложените мотиви жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника в изпълнителното производство З. „А.“ АД, ЕИК *******, срещу разпореждане на ЧСИ Г.К. от 14.08.2019г., с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнително дело № 20199240401083 като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Да се изпрати препис от същото на ЧСИ
Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/