РЕШЕНИЕ
№ 2287
гр. Бургас, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20242120106335 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД против В. М. М. и И. С. М., с която се моли да бъде прието за установено по отношение
на ответниците, че същите дължат на ищеца сумата от 567,38 лв. - главница, представляваща
неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода във водоснабден имот, находящ се
в гр. Б***, кв. ***, с абонатен № ***, за отчетен период от 12.08.2017 г. до 27.09.2021 г., за
които задължения са съставени фактури в периода от 26.04.2021 г. до 25.10.2021 г., и сумата
от 165,21 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 26.05.2021 г. до 22.04.2024 г., от които
В. М. М. дължи 425,54 лв. - главница и 123,91 лв. - мораторна лихва, а И. С. М. дължи 141,84
лв. - главница и 41,30 лв. - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1389/29.04.2024 г. по ч.гр.д. № 2649/2024г. на РС-Бургас. Претендира
осъждане на ответника да заплати направените разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. №
2649/2024г. на РС-Бургас. В исковата молба се твърди, че ответниците са наследници на С.
И. М. и като такива са придобили качеството „потребител на ВиК услуги“ в резултат на
наследяване по закон и са клиенти на ищцовото дружество за предоставяните от него ВиК
услуги в следния водоснабден обект: имот с административен адрес гр. Б**, кв. ****,
абонатен № ****. Твърди се също така, че ответниците е следвало да заплащат ежемесечно
задълженията си към ищцовото дружество, но не са платили процесните суми. На следващо
място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми,
издадена по ч.гр.д. № 2649/2024 г. на БРС, преписи от която са били връчени на ответниците
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на ищеца е било указано да предяви настоящия
1
установителен иск. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но
с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответниците, в който искът е оспорен по основание и по размер. Сочи се, че
ищецът не е представил безспорно доказателство, че именно ответниците са собственици на
жилищен обект, отговарящ на абонатен номер № ****, за който се дължат процесните суми,
както и че те са наследници на С. И. М. и че той е имал качеството на потребител. Твърди се
също така, че представените документи, изходящи изцяло от ищеца, не доказват по
категоричен начин действително потребена вода и ползването на ВиК услуги. Заявено е, че
самото издаване на фактури не доказва правомерното начисляване на суми за потребена
вода за съответния обект. В тази връзка са оспорени представените документи с начислена за
заплащане вода. Счита, че следва действително да се засече водомер, който отговаря на
абонатен № ***, след което да се приложи цената на водата, относима към съответния
период. Заявено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
процесните задължения - главници и лихви. Особеният представител на ответниците се
явява в съдебно заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен. Не ангажира
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2649/2024 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 1389/29.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжниците В. М. М. и И. С. М. да заплатят разделно на
кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 567,38 лв. – главница,
представляваща сбор от неплатени суми за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена вода през периода 12.08.2017 г. – 27.09.2021 г., за водоснабден обект, находящ се
в гр. Б***, кв. ***, с абонатен № ***, по фактури, издадени през периода 26.04.2021 г. –
25.10.2021 г., и сборна мораторна лихва в размер на 165,21 лв., дължима за периода
26.05.2021 г. – 22.04.2024 г., от които В. М. М. следва да заплати 425,54 лв. – главница и
123,91 лв. – мораторна лихва, а И. С. М. следва да заплати 141,84 лв. – главница и 41,30 лв. –
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв. – разноски по делото,
от които В. М. дължи 56,25 лв., а И. М. – 18,75 лв. С разпореждане от 29.07.2024 г. съдът е
указал на заявителя, че в 1-месечен срок от връчване на разпореждането може да предяви
установителен иск относно вземанията си. В резултат на това в законоустановения
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано
настоящото производство.
По делото е представено удостоверение за наследници на С. И. М., ЕГН **********,
починал на *** г., от което е видно, че ответниците В. М. М. и И. С. М. са негови единствени
наследници по закон – преживяла съпруга и син.
Представено е копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.06.1993 г.,
с който К. М. и Г. М. са дарили на С. И. М., ЕГН ********** - син на дарителката и брат на
дарителя, следния свой недвижим имот: 2/3 ид.ч. от 100/810 кв.м. ид.ч. от дворно място,
представляващо имот пл. № *** в кв. 64 по плана на кв. П***, гр. Б***, бивш п-л I в бивш
кв. 64, целият състоящ се от 810 кв.м. Видно е, че надареното лице е наследодателят на
ответниците по делото.
Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.09.1974 г., с който
М. Д. Д. е дарила на племенника си И. С. М. 100/810 кв.м. ид.ч. от дворно място,
2
съставляващо, парцел I, в кв. 64 по плана на гр. Б**, кв. ***, заедно с построената в дворното
място полумасивна къща с площ от 116 куб.м. Очевидно е, че надареното при тази сделка
лице не е ответникът по настоящото дело, въпреки съвпадението на трите имена, тъй като
ответникът е роден на 18.07.1991 г., т.е. 17 години след сключването на сделката.
По делото е представена справка-извлечение от показанията за водомер ***/**, с
адрес на водомера: гр. Б***, кв. ***, титуляр на партидата: наследници на С. И. М.,
потребителски номер ****, от която е видно, че през периода 12.08.2017 г. – 27.09.2021 г. са
били отчетени общо 202 куб.м. вода, като през този период са били извършени пет
отчитания, при три от които е бил извършен реален отчет на водомера, при едно отчитане са
записани подадени от клиента данни, а при едно отчитане е извършено служебно
начисление.
Приложени са копия на 5 фактури, издадени от ищеца на името на наследодателя С.
И. М. през периода 26.04.2021 г. – 25.10.2021 г., в които са фактурирани общо 202 куб.м.
вода за периода 12.08.2017 г. – 27.09.2021 г., като задълженията по тези фактури са на обща
стойност 567,38 лв.
Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, водоснабденият обект се
намира в гр. Б**, кв. ****. Същият представлява 100/810 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ
от 810 кв.м., урегулирано в УПИ ***, в кв. 2 по действащия план на гр. Б***, кв. *** (бивш
УПИ ***, в кв. 64 по стария план), който УПИ е съставен от следните имоти: № ** с
идентификатор ****, № **с идентификатор ***, № ** с идентификатор **** и № **с
идентификатор ****по КККР на гр. Б**. Вещото лице е установило, че записани
собственици на идеални части от УПИ *** в кв. 2 по плана на гр. Б**, кв. ***, са И. Я. К. –
193 кв.м., А. Н. М – 212 кв.м., А. П. Г. – 205 кв.м., В. В. – 100 кв.м. и Б. Р. Н., А. И. Е., С. А.
Е. и М. А. Е – 100 кв.м. Установило е също така, че поземлен имот с идентификатор *** е с
площ от 200 кв.м. по документи и следните съсобственици: В. В. и Б. Р. Н., А. И. Е., С. А. Е.
и М. А. Е., като имотът се обитава от последното лице. Според вещото лице в ПИ с
идентификатор **** са построени едноетажна жилищна сграда в северозападната част,
едноетажна сграда в строеж на калкан - в югозападната част и стопанска постройка в
североизточната част. За снабдяване на поземления имот с вода е изградено едно
водопроводно отклонение с водомерен възел, разположен във водомерна шахта. В
експертизата е посочено, че в базата данни на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за
процесния имот е заведена партида с абонатен номер ***с титуляр (н-ци) С. И. М.,
водомерът е въведен в базата данни с виртуален номер ****, вписан е в карнет № ***, стр.
198 и имат въведен баркод № **** за отчитане с мобилно устройство, като на същото е
записан последен отчет 202 куб.м. на 27.09.2021 г. Вещото лице е установило, че
водоподаването в имота е прекъснато със заповед от 22.06.2021 г., чрез прекъсване на
водопроводното отклонение от улицата. Общото изразходвано количество вода, преминало
през измервателното устройство в процесния обект през процесния период е 202 куб.м. на
стойност 567,38 лв., като няма начислени количества от разпределение, тъй като в имота
няма централен водомер.
Като доказателство по делото са представени общите условия на ищцовото
дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, в чл. 2, ал. 1, т. 1 на които е
посочено, че потребители на услугите са собствениците или ползвателите на имотите, в
които се предоставят услугите, а съгласно ал. 2 когато правата на потребител се притежават
от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.
Съгласно чл. 59, ал. 3 и ал. 4 от общите условия, в случаите, когато правата на
потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, ВиК
операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно
3
писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2, а ако правата на
потребител се притежават от няколко лица и имотът се ползва от повече от един потребител,
ВиК операторът открива партида на всички потребители.
При така ангажираните от страните доказателства съдът намира, че предявеният иск е
частично основателен по следните съображения:
Установи се по делото, че процесната сума представлява стойността на доставени от
ищеца ВиК услуги в поземлен имот, находящ се в гр. Б***, кв. ***, който е съсобствен
между няколко физически лица. По отношение на ответниците се доказа, че в качеството им
на наследници на С. И. М. те притежават 2/3 ид.ч. от 100/810 кв.м. ид.ч. от имота, които
части са били дарени на наследодателя им с нотариалния акт от 16.06.1993 г. Другият
представен по делото документ за собственост - нотариален акт от 20.09.1974 г., не
установява притежавани от наследодателя на ответниците права в процесния имот, тъй като
той не е страна (надарен) по сключения с този нотариален акт договор за дарение, нито
липсват доказателства за наличие на родствена връзка между него и надареното лице. С
оглед на това следва да се приеме за доказано, че ответниците са придобили по наследство
само 2/3 от 100/810 кв.м. ид.ч. от процесния имот, като на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН всеки от тях
притежава по ½ ид.ч. от този имот – ответниците са преживяла съпруга и син на
наследодателя С. И. М..
По делото също така се установи, че във водоснабдения поземлен имот са построени
жилищна сграда и стопанска постройка, без да са налице данни чия собственост са тези
сгради, нито кои лица живеят в имота и кой реално ползва предоставяните там ВиК услуги.
Видно е от експертизата, че в имота има само едно водопроводно отклонение с водомерен
възел, т.е. цялото доставено количество вода (в поземления имот и в построените в него
сгради) се измерва общо, без значение къде се ползва водата.
От представените счетоводни документи и от ангажираната експертиза се доказа, че
доставените от ищеца услуги в горепосочения поземлен имот и в намиращите се в него
сгради (предвид липсата на отделни водомерни възли за тях), са на обща стойност 567,38 лв.
При горните факти, съдът намира, че отговорността на ответниците за заплащане на
доставените в процесния имот ВиК услуги следва да бъде ангажирана само до размера,
съответстващ на собствените им идеални части от този имот, а именно 2/3 от 100/810 кв.м.
ид.ч. от него, равняващи се на 20/243 ид.ч. от имота, тъй като по делото не се установи кой
реално ползва имота, още по-малко, че ответниците ползват целия имот. С оглед на това
съдът намира, че ответниците, като собственици на горепосочените идеални части от имота,
дължат на ищцовото дружество сумата от 46,70 лв., представляваща част от дължимата за
имота главница от 567,38 лв., съобразно квотата им в правото на собственост върху имота,
както и сумата от 3,40 лв., представляваща част от дължимата мораторна лихва.
Предвид наследствените права на ответниците, а именно по ½ ид.ч., всеки от тях
дължи на ищцовото дружество сумата от 23,35 лв. – главница и сумата от 1,70 лв. –
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.04.2024 г. до окончателното им
изплащане.
Предвид установената дължимост на част от претендираните от ищеца главница и
мораторна лихва, следва да се разгледа заявеното от ответниците възражение за погасяване
на задълженията им по давност, във връзка с което съдът намира следното:
В случая се касае за периодични задължения, поради което по отношение на тях
намира приложение разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а именно те се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, като съгласно чл. 114 от ЗЗД давността тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
4
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество, ВиК
операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно
начисляване на количества, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-
дневен срок след датата на фактуриране.
В случая от приложените по делото фактури е видно, че при издаването на две от тях
ищецът не е изпълнил задължението си за ежемесечно издаване на фактурите, а с тях са
начислени задължения за по-дълги периоди. Въпреки това съдът намира, че погасителната
давност по отношение на всички процесни задължения е започнала да тече след изтичане на
предвидения в общите условия 30-дневен срок след издаване на фактурите, без значение за
какъв период на потребление са начислени задълженията по тях. Ето защо и тъй като най-
рано издадената фактура е от 26.04.2021 г., съответно дължимата по нея сума е следвало да
бъде платена в срок до 26.05.2021 г., съдът намира, че погасителната давност по отношение
на това задължение е започнала да тече на 27.05.2021 г. и би изтекла на 27.05.2024 г. Същата
обаче е прекъсната на 25.04.2024 г. с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което следва да се приеме, че тригодишната
погасителна давност не е изтекла. Аналогично е положението със задълженията по
останалите процесни фактури, които са издадени на 25.05.2021 г., 25.06.2021 г., 26.07.2021 г.
и 25.10.2021 г. – погасителната давност по отношение и на тези задължения не е изтекла, тъй
като е била прекъсната на 25.04.2024 г. с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е
частично основателен и по отношение на всеки ответник следва да бъде уважен до
размерите от 23,35 лв. – главница и 1,70 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 25.04.2024 г. до окончателното им изплащане, а в останалата
му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответниците следва да заплатят разделно на ищеца сумата от 94,82 лв. (по 47,41 лв.
всеки от тях), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство (общо 1040 лв., от които 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение), както и сумата от 6,84 лв. (по 3,42 лв. всеки от ответниците),
представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство (общо 75 лв., от които 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. М., ЕГН **********, от гр.
Б**, кв. ***, и И. С. М., ЕГН **********, от гр. Б**, кв.***, че същите дължат разделно на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
Б***, кв. ****, представлявано от Ц. В. М., сумата от 46,70 лв. (четиридесет и шест лв. и
седемдесет ст.) - главница, представляваща част от общо дължимите суми за доставена,
отведена и пречистена вода във водоснабден обект, находящ се в гр. Б*** кв. ***, абонатен
№ ***, за отчетен период от 12.08.2017 г. до 27.09.2021 г., за които задължения са издадени
фактури през периода от 26.04.2021 г. до 25.10.2021 г., както и сумата от 3,40 лв. (три лв. и
четиридесет ст.), представляваща част от общо дължимата мораторна лихва за периода от
26.05.2021 г. до 22.04.2024 г., от които суми В. М. М. и И. С. М. дължат по ½, съответно по
23,35 лв. - главница и по 1,70 лв. - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението на 25.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, които суми са част от предмета на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1389/29.04.2024 г., издадена по ч.гр.д. №
2649/2024 г. на РС-Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
5
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, от гр. Б***, кв. ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
Б***, кв. ***, сумата от 47,41 лв. (четиридесет и седем лв. и четиридесет и една ст.),
представляваща част от направените от ищеца разноски в настоящото производство, както и
сумата от 3,42 лв. (три лв. и четиридесет и две ст.), представляваща част от направените от
ищеца разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И. С. М., ЕГН **********, от гр. Б***, кв. ****, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.
Б***, кв. ***, сумата от 47,41 лв. (четиридесет и седем лв. и четиридесет и една ст.),
представляваща част от направените от ищеца разноски в настоящото производство, както и
сумата от 3,42 лв. (три лв. и четиридесет и две ст.), представляваща част от направените от
ищеца разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6