№ 491
гр. Смолян, 03.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Петранка Р. Прахова
Членове:Зоя Ст. Шопова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно
гражданско дело № 20255400500420 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателите Е. А. С., Р. Е. С. и Н. Е. С., редовно призовани, не
се явяват. За тях се явяват пълномощниците им адв. Ан. К.-П. и адв. Д. К.,
надлежно упълномощени по делото.
Въззиваемият М. Р. И., В. В. И., К. Р. И. и В. Владиморова Б., редовно
призовани, не се явяват. За тях се явява пълномощника им адв. И. Г., надлежно
упълномощен.
Вещото лице инж. И. Г. М., редовно призован, налице.
Адв. К.-П.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки да бъде даден ход на делото
и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице, изготвило Съдебно-
техническата експертиза, на което се сне самоличността както следва:
Инж. И. Г. М., 71 години, български гражданин, вдовец, неосъждан,
1
висше техническо образование, без родство и дела със страните по настоящото
дело.
Съдът напомни на вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291
от НК, за което същото обеща да даде заключение по съвест и знание.
Вещото лице инж. М.: Представил съм на 17.11.2025 г. писмено
заключение, ведно с 6 (шест) броя скици, снимков материал и извадка от
плана на с. Смилян от 1950 г. и извадка от плана от 1977 година. Поддържам
заключението. Тъй като в Районния съд няма представена скица от 1950 г.,
когато извърших справката и направиха копие и ги питах изрично кога е
одобрен този план – първият, и те ми казаха 1954 г. и аз си записвам и го пише
на скицата. Обаче, след като тръгнах да правя справки има ли изменение на
плана и това го видях в Държавния архив. В Държавния архив има преписки
във фонда на Околийски народен съвет, тъй като с. Смилян между 1950 г. и
1960 г. е бил в състава на Смолянска околия, измененията на плана са
одобрявани от Окръжен народен съвет - Пловдив и аз започнах да гледам
всички промени, които ги има там, те не са описани парцел, квартал и имена и
тогава върху скици, които ми дадоха за онзи период на с. Смилян видях, че
плана е одобрен 1950 година. Това е първия план. Ако не бях правил тази
справка щях да си пиша пак 1954 година както е било. Следващият план е от
1977 година. Там няма промяна. Не ми показаха в Общината заповедите за
одобряване на плана, не ги и търсих. Аз направих справка в Държавен архив,
предвид на това, че този план е от 1950 година, виждам, че за съседния имот
на процесния имот в плана се вижда нанесена поправка. Мога само да кажа, че
плана от 1950 година не е одобрен при условията на ЗТСУ и на ЗУТ, защото те
са приети по-късно. По Скица № 5, която е по плана от 1950 година, се вижда,
че имот пл. № 314 всъщност съставлява само сградата. Тази сграда е
идентична със сградата по плана от 1977 година (на скица № 4) в имот пл. №
246. Сградата по плана от 1977 година в имот пл. № 246 и сградата по
действащата кадастрална карта по скица № 3 са идентични. Става въпрос за
сграда с кратък идентификатор 246.1. През 2010 година имот пл. № 248 при
одобряване на кадастралната карта го няма. Към 2010 година цялата площ е
имот пл. № 246. На Скица № 2 се вижда парцел VІІ-246, 247, 248. Имот с
кратък № 246 при приемането на кадастралната карта има непълна
идентичност с УПИ VІІ-246, 247, 248. По Скица № 2 Ви показвам защо е
непълна идентичност - северозападната граница на УПИ VІІ, има разминаване
2
в северозападната граница на УПИ, включва и пътя между поземлен имот №
246 и поземлени имоти № 250 и № 257. Има една черна пътека, която е
включена в границите на парцела, но в КК не е включена в границите на
имота. За да може тази пътека да се приобщи в имот пл. № 246 трябва да се
платят пари. Затова казвам, че е непълна идентичност. Друго основание е
самото изчертаване на парцела и на другата граница, като се съвмести
югоизточната и тя не следва твърдо имотната граница. Също има леко
разминаване на югоизток. Но изчертаването, което се прави, а това
изчертаване може да се види и на скицата, която е по нотариалното дело, по
същият начин е показано както е тука. Западната и източната граница на УПИ
съвпадат със западната и източната на поземления имот с малките отклонения
на изток. Югозападната граница на имот пл. № 246 съвпада с уличната
регулационна линия на УПИ VІІ. На изток е налице съвпадение с малки
незначителни отклонения. И по двата плана площта на север на границата на
УПИ VІІ към имоти пл. № 250 и № 257, извън поземления имот, представлява
пътека. Същата пътека е отразена в кадастралната карта като пътека. По
кадастралната карта тази пътека е отразена и тя е извън северозападната
граница на поземления имот. Когато коментираме пътека по кадастрален план
и кадастрална карта, трябва да ги сравняваме като разположена между имоти,
а няма УПИ, т.е. на Скица № 1 посочвам относно пътеката, тя се намира
между имот пл. № 246 и имот пл. 248 вече, и имоти пл. № 250 и имот пл. 257.
Това е пътеката. Обаче на Скица № 2 същата тази пътека в по-голямата част,
като махнем мъничкото триъгълниче е в границите на УПИ VІІ по плана от
1977 г. На Скица № 5 по плана от 1950 година тази пътека не е в границите на
парцел Х-354, а е включена в границите на парцел ІІІ-332, на парцел ІV-335 и
на парцел V-336. Предвид, че са решили уличната регулация по различен
начин през 1950 година, в сравнение със 1977 година, при урегулиране на имот
пл. № 354, за да има лице към улицата от югоизток към тази улица, отреден е
парцел в по-голямата част от имот пл. № 354 и за лице към този парцел се
взема част от имот пл. № 353. Затова има такава странна форма. Би следвало,
ако е приложена тази регулация, би трябвало границите на парцел Х-354, в
този вид както е жълтото, да се трансформират в имоти по плана от 1977
година. Но като погледнем и комбинираната скица между картата и плана от
1950 година, на Скица № 3 съм комбинирал плана от 1950 година с
кадастралната карта и се вижда, със син цвят са границите на парцел Х. с
3
жълто аз съм повдигнал вече границите на парцела, за да се види как се
отнасят към границите на имотите по кадастралната карта. Със жълто са
границите на парцел Х-354 и се вижда, че по тези парцелни линии ние нямаме
имотни граници, т.е. не е трансформиран парцела в имот. На Скица № 5 се
виждат пътеките на север и на изток. Стрелката, която е от пътеката на изток
към парцел Х-354 показва вход към имота. Пътеката на изток по плана от 1950
година, по плана от 1877 година също я има като пътека, пак я има стрелката
за вход, което показвам на Скица № 4. Пътеката я има аз от там влезнах. И по
двата плана пътеката я има. По първия план от 1950 година виждаме двете
пътеки. Скица № 5, се вижда, че северозападната пътека е извън границите на
парцел Х, обаче североизточната пътека е включена в границите на парцел Х-
354. В плана от 1977 година тази пътека отново си е пътека - и
североизточната и северозападната пътека (Скица № 4). И двете пътеки ги има
по плана от 1977 година, има ги и в кадастралната карта (Скица № 4). В плана
от 1977 година тези пътеки са включени в границите на парцел VІІ и точно с
това обясних, че няма пълна идентичност на границите на парцел VІІ с
границите на имот пл. № 246. Уточнявам, по плана от 1977 година в УПИ VІІ
е включена северната пътека. Източната пътека не е включена в УПИ VІІ по
плана от 1977 г. Тези граници на двете пътеки не са станали граници на имот
пл. № 246 през 2010 година. На Скица № 2 площта на тези две пътеки ги има в
кадастралната карта като пътеки и не са станали имотни граници. Към 2010
година границите на имот пл. № 246 са пътеката от изток с кратък
идентификатор 1625, от север границата е същия номер на пътеката - 1625,
границата на югозапад е имот пл. № 243 и границата от югоизток е имот 1410.
Адв. К.: Всички въпроси, които зададох са свързани с уточнението и
заключението на вещото лице, което не споделям, че регулационните линии на
УПИ VІІ-246, 247, 248 не са се трансформирали като имотни граници в
кадастралната карта. Това е записало вещото лице в заключението. В момента
установяваме, че три от границите на парцел VІІ - пътека от север, пътека от
изток и към улична регулация към парцел 243, съвпадат границите на УПИ
VІІ с границите на имот пл. № 246 по кадастралната карта от 2010 година.
Остана да уточним границата, която е от юг дали съвпада с границата, за да
направим някакво заключение. По тази граница от юг, понеже вещото лице
преди малко каза, че има леко разминаване по начина на изчертаване, да
уточним сградата в имот 1410 граница ли е на имот пл. № 246. По Скица № 2
4
искам да каже южната граница.
Съдът обяви 5 минути почивка.
След проведена почивка заседанието продължи в присъствие на
процесуалните представители на страните и вещото лице инж. М..
Вещото лице инж. М.: На Скица № 6 се вижда, че южната граница на
УПИ VІІ е изчертана така, като че ли засяга северната граница на сградата в
имот пл. № 244. На Скица № 2 на въпроса дали границата на поземлен имот
пл. № 246 на юг дали съвпада със северната граница на сграда № 1 в имот
1410 отговарям: предвид на различната точност на изработването на
кадастралния план и кадастрална карта, кадастралният план с неговите
деформации, се вижда че има лека разлика както по отношение на тази фасада
(в зелено), вижда се, че е налице известно несъответствие както по отношение
на сграда № 1. Пак уточнявам, направил съм от гледна точка на коректност. Аз
можех да се огранича и това несъответствие на зеленото по отношение на
сграда да го коригирам. По отношение на сграда 1, виждате ли зелените
линии, виждате ли на сграда 2 и тази как съвпада, защото тук е и черно и
зелено, но зеленото надделява когато се копира. Виждате ли тука леки
несъответствия, виждате ли тука в селскостопанската сграда също има, т.е.
при съвместяването се появява този ефект, но това не е основание да се счита,
че има разлика между сградата по единия план и другия план. Тя не е
измествана. Както е изчертано има известна разлика в границите от юг на
имот пл. № 246, прави се, за да има по-добра видимост парцелната граница
къде е, защото ако се изчертае със син туш по черната линия, може и да не се
видиш парцелната граница и те практически леко изместват парцелната
граница, но въпросът е: това леко изместване дали е съвсем минимално или
вече може да се приеме, че е съществено. На Скица № 6 се вижда, че по плана
от 1977 година се появява празно дворно място след сградата на юг. На
въпроса от къде се появява това дворно място отговарям: жълтият цвят – това
са границите на парцел Х-354 по плана от 1950 година (Скица № 6) и се
вижда, че тази половинка от незастроеното дворно място на имот пл. 246 е
част от имот пл. 354. А другата половинка от този имот е 355 – западната, идва
от имот пл. № 355 по плана от 1950 година. Никакви уреждане на сметка по
двата плана не съм установявал. Не съм правил специално проучване.
Особено за 1950 година ще е трудно, защото процедурите са правени по
5
съвсем различен начин от както сега. Всъщност на Скица 5 се виждат много
добре частите от имот пл. № 355 и имот пл. № 354, които по плана от 1977
година са включени към имот пл. № 246 и които части дават празното
свободно дворно място. На Скица № 3 се вижда бившия имот № 314 по плана
от 1950 година, очертан със зелено и се вижда в зелен цвят границите между
имоти 354 и 355, която върви почти по средата на сградата. Точно от тази
страна на сградата се е появила и незастроена част от имота, която е включена
към сградата по плана от 1977 г.. В кадастралната картна нито сградата е с
отделен имот, както е 314, нито сградата със свободната площ е като отделени
имот 246, както е по плана от 1977 година. Празното място по плана от 1977
година по кадастралната карта го няма и то се включва в целият имот пл. №
246, без да има посочени граници както е посочено в плана от 1977 година. Не
може при одобряването на кадастралната карта и регистър да има да има
пропуснат номер. Фактът, че 2010 година има един имот и той е бил с кратък
номер 246, 2011 година обособяват част от имот пл № 246 и се появява имот
пл. № 248, т.е. имот пл. № 247 и имот пл. № 248 при одобряването на
кадастралната карта ги няма. Това е парадокс. Сега го няма и имот пл. № 247.
Това е странно, защото този имот 1410 е образуван след като в кадастралната
карта е бил нанесен имот пл. 244 и тези №№ 1410, 1409, 1406 - тези три имота
са образувани от имот пл. № 244, т.е. когато се попълва картата с нов имот, се
слага поредния номер, не се изравя от стара разписни книги имоти, т.е.
липсата на тези два номера е много странно. Планът от 1977 година е изцяло
нов и не е изменение на плана от 1950 година. Съставните имоти на УПИ VІІ
по плана от 1977 година са имотите 246, 247 и 248, те са съставни части. Към
този парцел VІІ има предаваема част от имот пл. № 243 и пътеката от
северозапад. Поземлен имот пл. 246 по действащата кадастрална карта се
състои от имот пл. № 246, част от имот пл. № 243 и имот пл. № 247. С
промяна през 2011 година на картата се обособява имот пл. № 248 от имот пл.
№ 246, но към момента имот пл. № 248 вече не е част от имот пл. № 246.
Затова казвам, че към момента в имот пл. № 246 се включват имоти 246, 247 и
част от 243. Това е положението. Към настоящия момент имот пл. № 248 не е
част от поземлен имот пл. № 246 от 2011 година. Първоначално е бил имот пл.
№ 246. Преди малко говорих за този парадокс, с който за първи път се
сблъсквам - да пропускат поредни номера в кадастралната карта и когато
някой поиска да не му сложат обозначение, е станало преди да се появи имот
6
1410, да сложат на този имот 1405, а слагат точно имота, който е бил по
предходния план. Ако се погледне номерация на имотите по кадастралната
карта, те в голяма степен възпроизвеждат номерата на имотите по предходния
кадастрален план. Не е задължително това да се спазва. Нямам обяснение за
това, че липсват имоти като номерация от кадастралната карта. Северната
граница на имоти пл. № 246 и имот пл. 247 и частта от имот пл. № 243 по
плана от 1977 година съвпада със северната граница на поземлен имот пл. №
246 по кадастралната карта. Съвпада и със северната граница на имот пл. №
248.
Адв. К.-П.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. Г.: Нямам въпроси към вещото лице.
Вещото лице бе освободен от съдебната зала.
Адв. К.: Не знам на Съда дали му стана ясно, но на мен не ми стана,
затова ще задам допълнителни въпроси без да оспорвам заключението.
Вещото лице е положило труд, макар че има малко по-специфични виждания
за начина на формиране.
Първият ми допълнителен въпрос, така както сме задали във Въззивната
жалба искането: вещо лице да се запознае с материалите, включително и в
Геокартфонд и да изиска оригиналния план на с. Смилян от 1950 г. и от 1977
година. Всичките му заключения, включително и настоящото заключение са
на база на лош план, който гледа в Община – Смолян, който е записал в
първото си заключение, че е нечетлив и в настоящото е посочил, че също не
може да се чете, въпреки това той се е опитал да изкара някаква информация.
За нас, начинът по който тълкува придаваеми части – от път, пътеки, към
имоти настоявам, че след като самото вещо лице е показало полигоновите
точки като осеви точки на пътеките и от разпита му се установи, че тези
пътеки съществуват по всичките планове, включително и в кадастралната
карта като граници и на парцел и на имот.
На следващо място, поради липсата на ясен план, част от заключението
му, се установи, че не са невярно записани, че не е приложен регулационния
план. Твърдим, че заключението, че плана от 1977 година не е приложен е
невярно и неточно заключение, с оглед обясненията дадени в днешно съдебно
7
заседание, а имено: че границите на имот пл. № 246 по кадастралната карта от
2010 година, съвпадат с границите на двете пътеки от север и от изток,
съвпадат с уличната регулация на юг и с много малки отклонения към имот
1410, което може да се приеме като начин на изчертаване. Тези му обяснения
оборват заключението, че няма потвърждение на граници между плана от
1977 година и кадастралната карта.
Всичко това, включително и искането ни за допълнителна скица към
заключението, която да отразява кадастралната карта към датата на приемане,
съвместена с УПИ VІІ-246, 247 и 248 ще покаже налице ли е трансформация
на парцелните граници в имотни граници, което е спора по делото. Това е
съществено от гледна точка на изясняване на спора и наличието на кой план е
приложен, изследвайки въпроса на съвпадението на граници между
кадастрална карта и по-ранни планове, като допълнително считам, че следва
вещото лице, след справка в Община - Смолян да представи копие от
заповедите от 1950 година и 1977 година в текстовият им вид, за да може Съда
и страните да преценят на какво правно основание са създадени съответни
изменения на плана. Правното основание е от съществено значение за начина,
по който се тълкува прилагането на плана, съгласно Тълкувателното решение
№ 3/1995 година. Вещото лице да отговори има ли данни за уреждане на
регулационните сметки за предаваемите части към имот пл. № 246, които
вещото лице установи, че са по плановете от 1950 година и от кои имоти е
образуван имот пл. № 246 по плана от 1977 година.
Адв. Г.: Моля Съда да даде възможност на жалбоподателя да формулира
своите въпросите в писмен вид към евентуално назначаване на допълнително
заключение и ни дадете възможност да изкажем съображения по отношение
на поставените допълнителни въпроси, след това Съдът в закрито заседание
да прецени дали е необходимо поставянето на допълнителни въпроси.
Съдът с е оттегля на съвещание.
Съдът след проведено тайно съвещание намира, че не се налага
поставяне на допълнителни задачи към Съдебно-техническата експертиза.
Ще следва да бъде прието като доказателство по делото заключението
изготвено по назначената допълнителна Съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М. и затова
О П Р Е Д Е Л И:
8
Оставя без уважение искането, направено от адв. К. за поставяне на
допълнителни задачи за експертиза.
Приема и прилага като доказателство по делото Заключение с вх. №
4905 от 17.11.2025 година.
На вещото лице инж. И. М. да му бъде изплатено възнаграждение в
размер на 700 (седемстотин) лева по внесения депозит.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва съдебното дирене.
Дава ход на съдебните прения.
Адв. К.-П.: Уважаема госпожо Съдия,
Представям Ви Списък с разноски, Договор за правна защита и
съдействие и Платежно нареждане.
От името на доверителите ми изцяло поддържаме така депозираните две
въззивни жалби срещу решението на първоинстанционния съд, с което е
признато за установено, че ответниците са собственици на кратък имот пл. №
246. Считам, че от събраните в днешното съдебно заседание доказателства, а
именно изслушаната и приета от Вас Съдебно-техническа експертиза, по
безспорен и категоричен начин се установя, че не е налице хипотезата по чл.
54 от ЗКИР и така заявеното правно основание.
Моля да ни бъде определен срок за представяне на писмени бележки.
Претендираме да ни бъдат направените по делото разноски.
Адв. К.: Уважаеми Окръжни съдии
Моля да уважите жалбата. Считам, че от заключението на вещото лице
се установиха нови обстоятелства, че е налице приложен план от 1977 година,
при който границите на УПИ VІІ са се трансформирали в имотни, поради
което с приемането на кадастралната карта имот пл. № 246 е нанесен като
един имот, включващ части от имоти № 243, № 246, № 247 и № 248 по
кадастралния план от 1977 година. В случая от заключението на вещото лице
се установява, че тази площ в имот пл. № 246 – незастроената, представлява
подход към имота на доверителите ми - Сграда № 246.2. Никога не се е
ползвала от свидетелските показания от въззивниците, а съгласно трайната
9
съдебна практика този имот като маломерен - с площ 78 кв.м., не може да
бъде придобит по давност, съгласно забраната на чл. 40 от ЗПИНМ, чл. 59 от
ЗТСУ, чл. 200, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл и конкретно съдебно решение от
практиката на Окръжен съд – Смолян на ВКС – Решение № 532 от 1.08.2024 г.
по ГД № 907/2023 г., ВКС, ІІ отделение.
Моля да ми се даде възможност за писмени бележки в срок и ни бъдат
присъдени направените разноски.
Съдът даде едноседмичен срок на пълномощниците на жалбоподателите
за представяне на писмени бележки.
Адв. Г.: Ще Ви моля да отхвърлите жалбата, да потвърдите
първоинстанционното решение. Правя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, по начина по който е формулиран има два хонорара за
въззивната инстанция. Страната дължи хонорар, евентуално, за ангажирането
на един адвокат в едно производство.
Установи се, че давността е придобивен способ и позоваването на нея се
изследва към момента на изтичане на десетте години, а в случая свидетелите
установиха, че тя е изтекла много преди да има ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ. Става
въпрос за над 100-годишна къща, която е съществува като първа в квартала и в
която години са живеели наследодателите на доверителите ми.
Моля да ми бъде даден срок за представяне на писмена защита.
Представям Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, които моля да ни бъдат
заплатени.
Съдът даде 10-дневен срок на процесуалния представител на
въззиваемите за представяне на писмена защита.
Реплика адв. К.: Моля уважаемия Съд да има предвид, че и с Исковата
молба не е посочен период – времеви, с който да се твърди давност на
владение. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд излизат извън
предмета на иска, поради което няма как да се установи такава давност, тъй
като първия план от 1950 година, с който е нанесен имота е само жилищна
сграда, за която няма спор, че е на ищците по първоинстанционното дело.
Спорът е за имот, който в този план не е отразен като техен имот и имот към
тази сграда.
Считаме, че възражението е неоснователно за разноските. С оглед на
10
това, че хонорарите са във връзка с две въззивни жалби, като втората въззивна
жалба е за поправката на първоинстанционното решение и в този смисъл моля
да имате предвид, че считаме решението за поправка за неправилно, с оглед на
това, че процедурата, по която следва да стане тази поправка, не е по реда на
чл. 247 от ГПК, а е чрез процедурата по чл. 250 - допълване на решението,
което не е съобразено от първоинстанционния съд.
Реплика адв. К.: Моля да насоча вниманието на Съда към това, че
именно К. И. е свидетел по съставянето на констативния нотариален акт и в
неговите показания изрично той го казва.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решението си до 3.01.2026 година.
Заседанието се закри в 13:10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11