Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…….., 15.06.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 3788 описа за 2018г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от П.И.И. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***-партер, чрез адв.Б.Ф., иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за недължимост на сумата от 1006.31лв., представляваща задължение за консумирана ел.енергия в периода 03.10.2016г. до 02.10.2017г. за обект с кл.№ *** и аб.№ ***, с адрес на потребление гр.Варна, ж.к.***, против „Е.П.“ АД ***. В исковата молбата се твърди, че с ответника са в договорни отношения за продажба на електроенергия по силата на договор за обект находящ се в гр.Варна, ***, кл.№ *** и аб.№ ***. През м.февруари 2018г. получила писмо с което ответното дружество я уведомило, за извършена на 02.10.2017г. проверка на точността на измерване на обслужващата я измервателна система и свързващите я ел.инсталации, за което бил съставен КП № 1900752. В резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване ѝ е направено преизчисляване на количеството потребена ел.енергия. С писмото ѝ бил изпратен и КП № 304/15.02.2018г. на БИМ – Варна. В последствие получила писмо ведно с фактура № ***. за начислени 1006.31лв. и становище за начисляване на ел.енергия за периода от 03.10.2016г. до 02.10.2017г. С исковата молба ищцата оспорва изцяло процедурата въз основа на която е извършена корекция на сметката му, като твърди, че няма основания за това и ответното дружество не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Оспорва констатациите от извършената проверка на СТИ, както и становището въз основа на което и е начислена. В съдебно заседание процесуалният ѝ представител поддържа иска. Претендира разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД в срока по чл.131 от ГПК. В отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е абонат на ответното дружество, както и наличието на облигационни задължения. Твърди се, че на 02.10.2017г. е извършена проверка на средството за измерване при която са снети показанията на електромер в обект находящ се в гр.Варна, ***, кл.№ *** и аб.№ ***. От тях в тарифен регистър 1.8.3 са установени 6341 кВТч доставени и потребни от абоната. Твърдят, че това количество ел.енергия не е служебно начислено, а реално ползвано но неотчетено, доколкото се съхранява в паметта на регистър 1.8.3. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. СТИ е изпратено за експертиза в БИМ-Варна, за която е съставен КП № 304/15.02.2018г. Въз основа на него е издадено дебитно известие № ***. на стойност 1006.31лв. за начислени 6341 кВТч за периода 03.10.2016г. – 02.10.2017г. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа отговора. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани в хода на процеса писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата е абонат на ответното дружество за обект находящ се в гр.Варна, ж.к.***, с кл.№ *** и аб.№ ***.
От представения по делото КП за техническа проверка №1900752/02.10.2017г., се установява, че на така посочената дата, при проверка на СТИ е констатирано че то измерва извън класа си на точност. СТИ е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ-Варна и подменено с изправно. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза №304/15.02.2018г., при проверката не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клеменния блок на електромера. Електромерът не съответства на технически характеристики. При софтуерното четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-006341 кВТч, която не е визуализирана на дисплея.
От становище за начисляване на ел. енергия от 02.03.2018г. се установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на 6341 Квт.ч., за периода 03.10.2016г. – 02.10.2017г., както следва: 3231 кВТч за периода 03.10.2016г. – 06.042017г.; 1477 кВТч за периода 07.04.2017г. до 30.06.2017г. и 1633 кВТч за периода 01.07.2017г. – 02.10.2017г. Основанието на корекцията е извършено на осн. чл.50 от ПИКЕЕ въз основа на което е начислена електроенергията.
Представена е и фактура №***., досежно корекция на ел. енергия за периода 03.10.2016г. до 02.10.2017г. на стойност 1006.31лв.
От заключението на приетата без възражения от съда и страните съдебно –техническа експертиза на в.л. инж.Н.В. се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка. Снетите показания по тарифи 1.8.1; 1.8.2, 1.8.3, са реално потребена ел.енергия, която в следствие на софтуерно претарифиране на електромера е натрупана в невизуализиращите се на екран регистър – 1.8.3 Налице е софтуерно въздействие през инфрачервения порт на електромера. СТИ –МЕ162-„ISKRA” с фабричен № 1114 0214 63564905 е произведен през 2014г. и е бил в срок на годност към датата на проверката. В процесната фактура №***. е отразено количество ел.енергия, колкото са показали скритият регистър 1.8.3. Начислените 6341 кВТч ел.енергия са определени за период от една година и математически са верни и коректно извършени. Начисленото количество енергия може реално да бъде доставено до абоната с оглед пропусквателната способност на присъединителните комутационни проводници и тези на процесния електромер.
При така установеното от
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК е
основателен. Между страните не се спори, и това се установява от представените
по делото писмени доказателства, че ищцата е потребител на ел. енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което същият
има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка – 02.10.2017г. на СТИ на ищцата, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.
В настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3.
В чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ са неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Потребителят е битов абонат поради което електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1. за нощна ел.енергия и 1.8.2 за дневна, каквито са и данните при ответника по които са начислявани месечните такси на ищцата. Ответното дружество не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините поради които при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му е отчитал показания за върхова енергия по третата тарифа, приложима само за стопански потребители.
Следователно от приложените по делото писмени доказателства не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружество да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ.
На следващо място - следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая.
Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищцата - абонат за процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например от преходен абонат (ако след предходна подмяна електромерът не е бил нулиран, преди да бъде свързан към процесния обект, той ще съхранява и данните от консумацията на предишния обект, а липсват и доказателства, и твърдения, че СТИ е било монтирано на обекта на ищеца с нулеви показатели). Изложеното обуславя извод, недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.
По изложените съображения се налага извода, че ответникът не установи наличие на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията , поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид изводите на съда и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 351.50лв. по приложен списък по чл.80 от ГПК, включващи 51.50лв. внесена държавна такса и 300лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. В тази връзка съдът счита за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, доколкото претендираното такова е в размер почти еднакъв с този който се претендира от ответника и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Същият е към минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. и е в размер два пъти по-нисък от този на ответника.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.И.И. с ЕГН-********** ***,
със съдебен адрес ***-партер, чрез адв.Б.Ф. ***, не
дължИ на „ЕНЕРГО-
ПРО продажби”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА от 1006.31лв., представляваща
задължение за консумирана ел.енергия в периода 03.10.2016г. до 02.10.2017г. за
обект с кл.№ *** и аб.№ ***,
с адрес на потребление гр.Варна, ж.к.***, по издадена фактура № ***.на осн. чл.
124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.И.И.с ЕГН-**********
***, със съдебен адрес ***-партер, чрез адв.Б.Ф.***, сумата от 351.50лв., съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл.259,
ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: