№ 227
гр. Монтана, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500370 по описа за 2025 година
С решение № 314/23.06.2025 г.,постановено по гр.дело № 195/24 г. Районен съд-
Монтана е осъдил "хх" АД, ЕИК *********, да заплати на Е. Й. К., ЕГН **********, на
основание чл. 79 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , сумата 28 515,86 лева представляващи 5 бр.
неразрешение преводи, извършени на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва от 10.11.2023
г. до заплащане на задължението и сумата от 1768,48 лв., обезщетение за забава върху
главницата за периода 17.05.2023 г. до 08.11.2023 г. Така постановеното решение е
обжалвано от "хх" АД, ЕИК ********* ,която чрез процесуалния си представител обжалва
решението с оплакване за незаконосъобразност, като излага подробни доводи в тази насока .
Жалбоподателят твърди,че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, поради
което и правните му изводи са необосновани. Твърди, че в случая банката е изпълнила
всички законово вменени задължения,а процесните суми са отчуждени от патримониума на
ищцата единствено поради поведението на последната . Предвид гореизложените
съображения моли съда да отмени решението ,като постанови ново, с което да отхвърли
исковите претенции.В тази насока са и развитите доводи в писмената защита.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата Е. Й. К.,в който се
поддържа,че жалбата е неоснователна, като се излагат и подробни доводи в тази
насока.Твърди се,че в случая е безспорно установена липсата на съгласие от нейна страна за
извършване на процесните преводи.Поддържа,че банката в настоящото производство не е
доказала по надлежен начин наличието на умисъл или груба небрежност,а и не е посочено с
кои действия ищцата е способствала за извършеното нерегламентирано разплащане
.Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното решение,като се присъдят и
направените в производството разноски.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
1
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че
ответникът дължи исковата сума, поради което и е уважил изцяло предявените искове.
Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на РС поради следните
съображения :
Безспорно е установено ,че между страните е налице облигационно правоотношение
по договор за платежни услуги между ищеца и ответника, както и че на 16.05.2023 г. от
сметка на ищеца с IBAN хх са наредени преводи в размер на 28 515,86 лева към сметка на
Андрей РА. Р. в „хх“ АД и 16 520 лв . по сметка на Incompany Ltd, които са изпълнени от
банката в рамките на същия работен ден, а ищецът е уведомил банката писмено за
трансакциите, които е обявил за неразрешени.Не се спори също така,че ответникът на
основание постъпилата жалба от ищеца е предприел действия по възстановяване на
сумата,като сумата 16444,14лв. /преведени на Incompany Ltd/ е възстановена на ищеца.По
отношение на остатъка 28440 лв. банката е уведомила ищеца,че отказва възстановяване на
тази сума.
Основното спорно обстоятелство пред въззивната инстанция е представлява ли
така извършеният чрез онлайн банкиране превод на парични суми от банковата сметка на
ищцата по банковата сметка на получателя, неразрешена платежна операции по смисъла на
чл. 79 ЗПУПС, предвид доводите на въззивника, че същата е била осъществена чрез
въвеждането на всички необходими елементи /потребителско име и парола, с които се влиза
в електронното банкиране на ищцата, подписване на съставеното платежно нареждане с
ПИН код на издадения от банката цифров сертификат и потвърждаване на цифрите на
получения с SMS на мобилния телефонен номер на ищцата временен код /включени в
платежния инструмент/ т.е. в набора от процедури, договорени между ползвателя и
доставчика на платежни услуги и използвани от първия с цел подаване па платежно
нареждане .
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия
работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни
услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би
се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
За да бъде уважен така предявеният иск по чл. 79 от ЗПУПС, следва да се установи,
че от името на ищеца е извършена неразрешена платежна операция. Съгласно чл. 70, ал. 1 от
ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за
изпълнението. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Според чл. 78, ал.
1 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция,
доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването,
както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в
услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В закона е изяснено, че
2
установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна
услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент,
включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен
платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни
услуги по изпълнение на съответната платежна операция. В ал. 4 на цитираната разпоредба
е посочено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна
операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен
инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от
платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни
услуги представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Следователно с оглед общото правило на чл. 154
ГПК, в случая тежестта за установяването на автентичността на платежната операция е на
ответника, доколкото ищецът твърди, че не е нареждал въобще процесните преводи .В
тежест на доставчика на платежни услуги е да докаже, ако твърди, че платецът е действал
чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на МРС, че по делото не се
установяват обстоятелства, изключващи отговорността на банката, а именно измама,
умишлено или при груба небрежност неизпълнение на някое от задълженията по чл. 75
ЗПУПС от страна на платеца, които са: 1. да използва платежния инструмент в съответствие
с условията за неговото издаване и използване; 2. да уведомява доставчика на платежни
услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена
употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на
платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е
информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява
такава информация заедно с платежния инструмент. Както правилно МРС е приел, по делото
от ответника не се твърди, че при иницииране на процесния кредитен превод чрез
използване на сертификата си в системата на банката за електронно банкиране ищцата е
действала чрез измама. Основното твърдение е,че последната не е изпълнила някое от
изброените три задължения, които възникват за него по силата на сключения договор за
платежни услуги и законовата разпоредба на чл. 75 ЗПУПС, която определя част от
задължителното съдържание на задълженията на една от страните, които възникват по тази
сделка, са останали недоказани.
В жалбата се твърди,че от събраните по делото доказателства се установяват факти,
от които може по несъмнен начин да се заключи наличие на виновно неизпълнение на
задълженията на ищеца при условията на груба небрежност, още повече че по време на
извършване на твърдените от ищцата платежните операции, същата е била на почивка във
гр. Велинград и не е ясно дали телефонът й е имал допълнителна защита по време на
престоят на ищцата в спа хотел „Арте“.
Това твърдение е неоснователно .
На първо място, както в жалбата, така и в отговора на исковата молба
жалбоподателят не сочи в какво се изразяват действията на ищцата, които могат да бъдат
квалифицирани като груба небрежност ,за да може съдът въобще да прецени дали такива са
3
били налице.
На второ място, жалбоподателят твърди,че процесните банкови операции са
осъществени от страна на банката, след като ищцата е въвела всички необходими елементи
/потребителско име и парола, с които се влиза в електронното банкиране на ищцата,
подписване на съставеното платежно нареждане с ПИН код на издадения от банката цифров
сертификат и потвърждаване на цифрите на получения с SMS на мобилния телефонен номер
на ищцата временен код /включени в платежния инструмент/.А след като това е така, то не
може да носи отговорност за извършеното плащане.
Районният съд е обсъдил така направеното възражение, настоящата инстанция
напълно споделя така изложените правни доводи ,поради което и не намира за необходимо
да приповтаря същите.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетото по-горе следва да се отчете
фактът,че оспорените преводи са извършени от физически точките на адреси, намиращи се
на територията на град Пловдив. Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на
същата дата мобилното приложение е използвано от ищцата от айпи адрес от мрежата на
Rodopinet-Велинград/ в 22,32ч.,където същата се е намирала .Това обстоятелство, наред с
останалите, посочени от РС / IP адресът, от който е нареден превода, е бил използван за
единствено по време на това банкиране на 16.05.2023 г. в часовият период от 20:00 часа до
23:00 часа, липсата на данни в системата на банката за други транзакции или търговски
отношения между ищеца и получателите на банковия превод, липсата в системата на
банката на съхранение на каквито и да е данни за нареждани от ищеца преводи към към
процесните получатели/ потвърждават извода на съда, че в случая е налице неразрешено
разпореждане с паричните средства на ищцата.
Видно от доказателствата по делото, незабавно след като е установила липсата на
пари,ищцата се е опитала да се свърже с банковия център/ л.51-л.54 от първоинстанционното
дело/ ,а на следващия ден е направила и рекламация до банката,като на 18.05.2023 г. е
депозирана и жалба до МВР .
Следва да се отчете също така,че след постъпване на рекламацията банката е
предприела действия по канцелирането на преводите, като в резултат на това е възстановила
сумата 16 444,14 лв.
Анализирайки целият доказателствен материал,както и действията на ищцата след
установяване на неразрешените преводи ,се налага несъмнения извод,че ответникът не е
успял да докаже както наличието на измама от страна на ищеца ,така и умишлено или
грубо нарушение на чл.75 от ЗПУПС.
Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявените
искове за изцяло основателени, поради което и атакуваното решение като обосновано и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на Е. Й. К.
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3 000 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 314/23.06.2025 г.,постановено по гр.дело № 195/24 г. на
4
МРС.
ОСЪЖДА "хх" АД, ЕИК *********, да заплати на Е. Й. К., с ЕГН **********
сумата 3000 лева - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5