№ 47546
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110126247 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Х. Я. срещу „.....“ ООД. В
срока по член 131 от Гражданския процесуален кодекс е постъпил писмен отговор от
ответното дружество. Съдът, след като се запозна с книжата по делото, намира, че са налице
предпоставките за изготвяне на проект за доклад по делото съгласно член 140 от
Гражданския процесуален кодекс.
Ищцата, Г. Х. Я., твърди, че е сключила с ответника на 24.10.2024 година Договор за кредит
№ Мах_300894853 за сумата от 500 лева. Поддържа, че целият договор следва да бъде
прогласен за нищожен като противоречащ на закона, основавайки това си твърдение на
няколко самостоятелни предпоставки. Твърди се, че уговореният годишен лихвен процент от
50.31% надвишава значително трикратния размер на законната лихва към датата на
сключване на договора, което само по себе си прави клаузата за лихва, а и целия договор,
нищожни поради накърняване на добрите нрави. Наред с това се поддържа, че договорът е
недействителен по смисъла на член 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не
отговаря на императивните изисквания на член 11, алинея 1, точки 7-12 и 20 от същия закон.
В частност се изтъква, че посоченият годишен процент на разходите от 64.30% е изчислен
невярно, тъй като не включва две съществени такси, начислени по член 10, алинея 1 и 2 от
договора, а именно такса за бързо разглеждане в размер на 135.12 лева и такса за динамично
обслужване в размер на 202.74 лева. Твърди се, че по този начин потребителят е въведен в
заблуждение относно реалното оскъпяване на кредита. Ищцата поддържа също, че
упоменатите такси по своята същност не представляват реално предоставени допълнителни
услуги по смисъла на член 10а, алинея 1 от Закона за потребителския кредит, а са прикрити
такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, чието събиране е изрично
забранено от повелителната норма на член 10а, алинея 2 от Закона за потребителския
кредит.
При условията на евентуалност, ако главният иск за нищожност на целия договор не бъде
уважен, ищцата моли съда да прогласи за нищожни само клаузите на член 10, алинея 1 и
1
член 10, алинея 2 от договора, предвиждащи заплащането на двете такси. Този евентуален
иск се основава на твърдения, че въпросните клаузи представляват неравноправни клаузи по
смисъла на Закона за защита на потребителите, тъй като не са индивидуално уговорени и
водят до значително неравновесие във вреда на потребителя, както и че противоречат на
горепосочената императивна норма на член 10а, алинея 2 от Закона за потребителския
кредит.
Ответникът, „.....“ ООД, в своя писмен отговор оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Твърди, че договорът е валиден и отговаря на всички законови изисквания.
Във връзка с твърдението за неравноправни клаузи, ответникът възразява, че клаузите по
договора, включително и тези за таксите, са били индивидуално уговорени с ищцата, поради
което разпоредбите за неравноправни клаузи са неприложими съгласно член 146, алинея 1 от
Закона за защита на потребителите. По отношение на оспорените такси, ответникът заема
становище, че същите не са за управление или усвояване на кредита, а представляват
възнаграждение за допълнителни доброволни действия, а именно „Бързо разглеждане“ и
„Експресно обслужване“, които ищцата сама е заявила и които не са били условие за
предоставяне на кредита. Поради това те попадали в хипотезата на член 10а, алинея 1 от
Закона за потребителския кредит. Ответникът също така твърди, че годишният процент на
разходите е посочен ясно, а дори и да се приеме, че има грешка в изчислението му, това не
води до недействителност на целия договор съгласно член 22 от Закона за потребителския
кредит, а би имало други правни последици. На последно място, ответникът твърди, че
ищцата не е извършила нито едно плащане по договора.
Въз основа на изложените твърдения, съдът намира, че е сезиран с главен установителен иск
за прогласяване нищожността на Договор за кредит № Мах_300894853 от 24.10.2024 година,
с правно основание член 26, алинея 1, предложение първо, във връзка с член 22 от Закона за
потребителския кредит и член 10а, алинея 2 от Закона за потребителския кредит, и член 26,
алинея 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите, поради накърняване
на добрите нрави.
При условията на евентуалност, съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване на
частична нищожност на клаузите на член 10, алинея 1 и член 10, алинея 2 от същия договор,
с правно основание член 146, алинея 1 от Закона за защита на потребителите, във връзка с
член 143 от същия закон, и член 26, алинея 1, предложение първо от Закона за задълженията
и договорите, във връзка с член 10а, алинея 2 от Закона за потребителския кредит.
Разпределението на доказателствената тежест изисква ищцата да докаже при пълно и главно
доказване фактите, от които черпи своите права, а именно сключването на договора,
неговите конкретни параметри, включително уговорените лихви и такси, както и
обстоятелствата, обосноваващи противоречието им със закона и добрите нрави.
Ответникът, от своя страна, носи тежестта да докаже фактите ОТ КОИТО ЧЕРПИ ПРАВА,
да установи своите положителни възражения, че клаузите са индивидуално уговорени и че
таксите са за реални, доброволно заявени допълнителни услуги, че е налице раелно
предоставяне на услуга - като кредитът е разгледан по различен начин от останалите във
2
времевоотношение, значително по - бързо от обикновеното и практически очакваното за
търговец, който по своята същност се занимава с предоставяне на бързи кредити.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните се явяват следните
обстоятелства: фактът на сключване на процесния договор за кредит на 24.10.2024 година,
размерът на предоставената главница от 500 лева, наличието в договора на текстовете на
член 10, алинея 1 и алинея 2, предвиждащи такси в размер на 135.12 лева и 202.74 лева,
както и посочените в договора годишен лихвен процент от 50.31% и годишен процент на
разходите от 64.30%.
Като спорни по делото се очертават следните въпроси, които са предимно от правен
характер, но се основават и на факти: дали уговореният годишен лихвен процент
противоречи на добрите нрави; дали оспорените такси са уговорени индивидуално по
смисъла на Закона за защита на потребителите; дали същите представляват възнаграждение
за реални и допълнителни услуги или са прикрити такси за управление и усвояване на
кредита по смисъла на член 10а от Закона за потребителския кредит; дали годишният
процент на разходите е изчислен вярно при включване на всички дължими по договора
разходи и какви са правните последици от евентуално невярно изчисляване; както и дали
ищцата е извършвала плащания по договора.
По искането на ищцовата страна за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза: Съдът
намира това искане за основателно и необходимо за изясняване на обстоятелствата по
делото, които изискват специални знания. Възражението на ответника за отхвърляне на
искането като неоснователно се отхвърля, тъй като именно чрез тази експертиза съдът ще
може да провери твърденията на ищцата относно действителния годишен процент на
разходите, включващ всички такси, както и съпоставката на уговорения лихвен процент със
законната лихва към онзи момент.
По искането на ищцовата страна по член 190 от Гражданския процесуален кодекс за
задължаване на ответника да представи кредитното досие: Съдът намира искането за
основателно, тъй като ответникът разполага с тези документи и те са от значение за
изясняване на обстоятелствата, включително относно наличието на Стандартен европейски
формуляр и други документи, свързани с твърдението за индивидуално уговаряне.
По отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна: Съдът приема за сведение това възражение и ще се
произнесе по него с крайния си акт по съществото на спора, в случай че такова
възнаграждение бъде претендирано и ответникът бъде осъден да го заплати.
По отношение на доказателствените искания на страните, съдът се произнася, както следва
да приеме представените от страните доказателства да допусне СЧЕ и да задължи ответника
да представи докумнети по кредита, с огле горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
3
Приема като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи.
Допуска извършването на съдебно-счетоводна експертиза, като
Назначава вещо лице Десислава Велинова от списъците на Софийски градски съд, което
след като се запознае с материалите по делото и при необходимост с документацията при
ответника, да отговори на
следните въпроси: 1. Какъв е размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по
процесния договор, изчислен при включване на главница, лихви и начислените такси по
член 10, алинея 1 и 2 от договора? 2. Какъв е бил размерът на основния лихвен процент на
БНБ плюс 10 пункта (законната лихва) към датата на сключване на договора 24.10.2024
година и каква е разликата между уговорения годишен лихвен процент от 50.31% и
трикратния размер на законната лихва? 3. Каква е общата сума, която ищцата би дължала,
ако се включат главница, лихви и двете такси, и каква е сумата, която евентуално е платена
от нея по пера (главница, лихва, такси)?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 500 лева, вносим от ищцата в 7-дневен срок
от съобщаването.
Задължава ответника „.....“ ООД да представи по делото в 7-дневен срок преди насроченото
съдебно заседание пълното кредитно досие по Договор за кредит № Мах_300894853,
включително всички приложения, анекси, общи условия, ако има такива, и Стандартен
европейски формуляр, предоставен на ищцата преди сключване на договора.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2026г. от 11:20ч., за
когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от
писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5