Решение по в. гр. дело №778/2025 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 526
Дата: 3 ноември 2025 г. (в сила от 3 ноември 2025 г.)
Съдия: Магдалена Димова Инджова
Дело: 20251800500778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20251800500778 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 100 от 19.05.2025 г., постановено по гр.д. № 637/2024 г. по
описа на Районен съд – Самоков, е отхвърлен предявения от ищеца Д. Б.
срещу „Кредирект“ ЕООД главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за недействителен
сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
934478/27.9.2023 г. С решението съдът е уважил предявеният от ищеца
евентуален иск за прогласяване за недействителна клаузата на чл. 18, ал. 1 от
сключения между тях Договор за потребителски кредит № 934478/27.9.2023 г.,
установяваща задължение на Д. И. Б. за заплащане на неустойка в размер 5
270,20 лв. за неизпълнение на задължението му за предоставяне на
обезпечение по кредита.
Подадена е въззивна жалба от Д. Б. срещу Решение № 100 от 19.05.2025
г., постановено по гр.д. № 637/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков, в
частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от него главен иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Във въззивната жалба се
твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като
неустойката е разход по кредита и като такъв следва да бъде включен в
годишния процент на разходите по кредита. Счита се, че с неустоечната клауза
се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговаря по-висок размер на
разходите по кредита от ноемативно допустимия.
Въззивно оплакване срещу първоинстанционното решение в частта, с
1
която е уважен евентуалният иск не е постъпило, поради което настоящият
съд приема, че решението на РС – Самоков в тази част е влязло в сила и не е
предмет на въззивен контрол.
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Кредирект“ ЕООД
оспорва жалбата и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Сключеният между Д. Б. и „Кредирект“ ЕООД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския
кредит (ЗПК).
В чл. 11, ал. 1 ЗПК е очертано съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 22 ЗП, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
По силата на чл. 3 от този договор ответникът се е задължил да
предостави на ищеца потребителски кредит „CreDirect“ в размер 2 700 лв., а
ищецът се е задължил да върне на ответника тази сума ведно с
възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент 47 % на 18 месечни вноски
с падежи от 27.10.2023 г. до 27.3.2025 г., от които 4 вноски са в размер по
105,75 лв., а 14 вноски са в размер по 254,20 лв. съгласно съдържащ се в
договора погасителен план, отразяващ частите от главницата и
възнаградителната лихва. Видно обаче от представения погасителен план
всяка вноска в размер от по 514 лв. се състои от главница, лихва и неустойка.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че договорът за
кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период
от сключване на договора до изтичане на 6 месеца от последната редовна
погасителна вноска и обезпечаваща общия размер на задължението за
главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: 1/. При един поръчител –
осигурителният му доход да е в размер не по-малък от три пъти размера на
минималната работна заплата (МРЗ) за страната, а при двама поръчители
осигурителният доход на всеки от тях да е в размер не по-малък от два пъти
2
МРЗ за страната; 2/. Поръчителите или който и да е от тях да не са поръчители
по други договори за кредит, сключени със същия кредитор; 3/. Поръчителите
или който и да е от тях да не са кредитополучатели по договори за кредит,
сключени със същия кредитор, по които е налице неизпълнение; 3/.
Поръчителите или който и да е от тях да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ; 4/. Поръчителите да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от
тях доход.
Съгласно уговорката в чл. 6, ал. 2 от договора ищецът се е задължил да
предостави горепосоченото обезпечение в срок до 2 дни от сключване на
договора.
В чл. 18, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер 5 270,20 лв.,
която ищецът следва да заплати на ответника в случай на неизпълнение в
срока по чл. 6, ал. 2 от договора на задължението му да предостави
обезпечение, отговарящо на условията на чл. 6, ал. 1 от договора. Декларирано
е в чл. 18, ал. 2 – 5 от договора, че тази неустойка служи като обезщетение за
причинените вреди на ответника; че тя представлява отделно от главницата и
лихвата вземане, което се дължи за неизпълнение на задължение по договора
за потребителски кредит и на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК същата не се
включва при изчисляване на годишния процент на разходите; че размерът й е
определен преди сключване на договора по съгласие на страните след
проведени преговори, като са взети предвид общият размер на кредита, срокът
на договора и предходна кредитна история на ищеца; че неустойката може да
бъде платена от ищеца разсрочено. Във връзка с уговорката в чл. 18, ал. 5 от
договора в погасителния план към чл. 3 от договора е посочен и вариант на
погасителните вноски с включени в тях части и от уговорената неустойка,
платими на същите падежни дати.
При така изложеното е видно, че договорът за потребителски кредит
формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него е
посочен ГПР. Цифрово посоченият ГПР обаче не е действителният такъв
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер па предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК
общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая е видно, че възнаграждението, дължимо по клаузата за
неустойка не е включено в ГПР /а и този факт не се оспорва от ответника,
3
напротив, той излага доводи в насока, че това възнаграждение не следва да се
включва в ГПР/. Въззивният съд намира, че това възнаграждение е част от
ГПР, тъй като е свързано с допълнителни разходи за потребителя, които
оскъпяват кредита, ако в двудневен срок от сключването на кредита не бъде
предоставено обезпечение.
В Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С 337/23, по което страна е
била "Агенцията за контрол на просрочени задължения" АД, е прието, че
съдът следва да прецени евентуално неравноправния характер на клаузите на
договор за поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на
съответния длъжник, при положение, че последният е сключил този договор
едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния
договор задължение, когато поръчителят е дъщерно дружество на кредитора
или избрано от него лице и когато разходите за поръчителство се дължат
едновременно с вноските по заема. Настоящият случай се доближава като
фактология с казусите, дали повод за отправяне на преюдициалното
запитване, по което Съдът на ЕС се е произнесъл с посоченото решение.
Поради това не може да се приеме, че клаузата за предоставяне на неустойка е
отделно, самостоятелно правоотношение и не следва да бъде включвана в
ГПР. Напротив – двата договора следва да се разглеждат като едно цяло за
което свидетелства и обстоятелството, че те са обективирани в един и същ
документ. Също така видно от представения погасителен план по договора за
кредит, към вноските по кредита, представляващи главница и лихва, всяка от
които в предвиден размер от общо на 105,75 лв. за първите четири вноски и по
245,20 лв. за останалите четиринадесет е включен и размерът на неустойката
от по 408,25 лв. По този начин е формиран общ размер на дължимата вноска
от 514 лева, което по естеството си води до драстично увеличение на кредита.
Следователно със сключването на договора за гаранция се цели заобикаляне
на императивните разпоредби на ЗПК.
В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
действителния ГПР, поради което договорът е нищожен както на общото
основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22
ЗПК.
Непосочването в договора на действителния ГПР представлява
използване на заблуждаваща търговска практика по смисъла на 68г, ал. 1 и ал.
4 вр. чл. 68д ЗЗП, а съгласно чл. 68в ЗЗП нелоялните търговски практики са
забранени, т. е. договорът е сключен в противоречие и с тази законова забрана.
Освен това използването на заблуждаваща търговска практика накърнява и
добрите нрави, тъй като не съответства на принципа на добросъвестността, а
потребителят бива подведен относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК и това не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Договорът е сключен и при заобикаляне на закона,
тъй като чрез включването в него на клаузата на неустойка и същевременно
невключването на й в ГПР по кредита се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК /тъй като при включване на неустойка, която е в размер близо два пъти
по-голям от усвоената сума по кредита в ГПР същият би надхвърлил
4
значително петкратния размер на законната лихва/.
Съобразно гореизложеното обжалваното решение, в частта по главния
иск следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго
решение, с което предявения главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК да бъде уважен.
Предвид изхода на делото и поради уважаването на главния иск,
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която
съдът се е произнесъл по отношение на евентуално предявения иск.
С оглед изхода на делото въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в общ размер на 1 716,48 лв., от които 516,48 лв. неприсъдената част от
направените разноски за пъроинстанционното производство и 1 200 лв. – за
въззивното.
Воден от горното Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 100 от 19.05.2025 г., постановено по гр.д. №
637/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков В ЧАСТТА, с която съдът е
отхвърлил предявения от Д. Б. срещу „Кредирект“ ЕООД главен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване за недействителен сключеният между страните Договор за
потребителски кредит № 934478/27.9.2023 г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕН сключеният на 27.09.2023 г. между Д.
И. Б. с ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ********* Договор за
потребителски кредит № 934478/27.9.2023 г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 100 от 19.05.2025 г., постановено по гр.д. №
637/2024 г. по описа на Районен съд – Самоков В ЧАСТТА, с която съдът е
уважил предявеният от Д. Б. евентуален иск за прогласяване за
недействителна клаузата на чл. 18, ал. 1 от сключения между Д. Б. срещу
„Кредирект“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 934478/27.9.2023 г.,
установяваща задължение на Д. И. Б. за заплащане на неустойка в размер 5
270,20 лв. за неизпълнение на задължението му за предоставяне на
обезпечение по кредита.
ОСЪЖДА „„Кредирект“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адвокат
Д. И. Б. с ЕГН ********** сумата в размер на 1 716,48 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6