Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260272 /28.05.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2287 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Х.Д.Д. с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу „Ранинова 214“ ЕООД и М.В.С..
Ищцата твърди, че на 08.08.2019 г. около обяд в гр. Х., кв. „*****" заедно с нейни приятелки били на кафе в кафе-аперитив в комплекс „****", стопанисван от „Ранинова 214" ЕООД, като им сервирала М.В.С., която тогава работила в ответното дружество. При сервирането ответницата М.С. изпуснала чаша от чай и заляла с вряла вода ищцата в областта на дясното бедро, от което получила изгаряне. На същия ден тя била прегледана от д-р К. С., която обработила изгарянето, превързала раната и назначила лечение. Поради влошаване на състоянието й ищцата постъпила на 14.08.2019 г. по спешност на лечение в МБАЛ „Хигия" гр. Хасково, откъдето била изписана на 16.08.2019 г., след което продължила лечението си в домашни условия около три месеца. В резултат на описаното деяние получила следните увреждания: в долната част на дясното бедро по предната, вътрешната и задната повърхност, участък с изгаряне на кожата с характеристиката на изгаряне от II АБ и III степен, на места с островчета от некротична кожа, острови от подлежаща начална гранулация, намираща се в обширна зона от зачервяване на кожата, което увреждане била с размери 28/25 см. От тези увреждания на здравето претърпяла силен шок, изпитвала силни и нетърпими постоянни болки, подуване в областта на дясното бедро, повишена температура, болезнени движения, парене, зачервяване на дясна слабинна гънка. Всичко това й създало изключителен дискомфорт и неудобства, които чувствала и до момента, като още имала следи и белези от изгарянията. За репариране на претърпените неимуществени вреди -физически болки и морални страдания ответниците следвало й да заплатят солидарно обезщетение в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. В тази връзка се поддържа, че към момента на извършване на деянието ответниците били в трудовоправни отношения като първият ответник бил работодател на втория, който извършвал работа при него като сервитьор. Дружеството като работодател отговаряло за виновните действия на своя работник, доколкото вредите били причинени при или по повод изпълнение на възложена работа, а вторият ответник отговарял като пряк причинител на вредата. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищцата горепосочената сума от 1 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответникът „Ранинова 214“ ЕООД оспорва иска като допустим, но неоснователен. Признава се, че към 08.08.2019 г. с М.С. били в трудовоправни отношения, както и че имало инцидент, но той не бил такъв, какъвто бил описан в исковата молба и с посочените там последици, а бил съвсем незначителен. Чаят бил поднесен в пластмасова чашка, от която при сервирането се изляла само около 1/3 от съдържанието, като то попаднало в областта около дясното коляно на ищцата и това не оставило никакви следи. След това тя отново посещавала заведението и нямала видими последици от случая.
Ответницата М.В.С. също оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни. Признава се, че към 08.08.2019 г. била в трудовоправни отношения с „Ранинова 214“ ЕООД, както наличието на инцидент с ищцата, но той бил с друг механизъм и последици. Твърди, че от масата на ищцата имало поръчка от три чая. След като сервирала двата чая и посегнала към третата чаша с чай, ищцата, която се намирала от десния й край, се извъртяла и бутнала ответницата, при което чашата се свила и чая се изсипал по масата, като залял ръката на последната. От чашата се изсипало 1/3 от съдържанието й, но тя не видяла да е заляло ищцата, която си поръчала втори чай, изпила го и постояла с приятелките си около час и едва тогава си тръгнала. Непосредствено след инцидента, тя продължила да идва в заведението и нямала видими последици от твърдените наранявания. В тази връзка и при условие на евентуалност се прави възражение за съпричиняване, доколкото с поведението си ищцата съпричинила в голяма степен настъпването на вредоносния резултат. Ето защо се моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да й се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 260111/15.01.2021 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че към 08.08.2019 г. ответниците са били в трудовоправни отношения, като „Ранинова 214“ ЕООД е бил работодател на М.С., която е работила при него като сервитьорка.
По делото е представена рецептурна бланка, издадена на 09.08.2019 г. от д-р К. С., с която на ищцата са предписани лекарства.
От Епикриза № 1843 на МБАЛ „Хигия“ гр. Хасково се установява, че ищцата е постъпила в болничното заведение на 14.08.2018 г. и е изписана на 16.08.2018 г. след проведено лечение поради болки, подуване и възпаление в областта на дясното бедро след изгаряне при заливане с горещ чай.
От съдебномедицинско удостоверение № 331/19 г., издадено на 19.08.2019 г. от д-р Х.Е., се установява, че при прегледа на ищцата са констатирани увреждания в долната част на дясното й бедро, които са били причинени от действието на висока температура и биха могли да се получат при заливане с горещ чай, по начина, времето и при обстоятелствата, описани от прегледаната.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. А. А., М. М. К. /сочени и водени от ищцата/, Н. В. И. и И. Р. В. /сочени и водени от ответника/ за обстоятелства относно настъпването на процесното увреждане и относно твърдените неимуществени вреди. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 29.04.2021 г. /л. 44 – л. 46 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че в долната част на дясното бедро на ищцата, по предната, вътрешната и задна повърхност е имал участък от изгаряне на кожата с характеристиката на изгаряне от II АБ и III степен, на места с островчета от некротична кожа, острови от подлежаща начална гранулация, намиращи се в обширна зона от зачервяване на кожата. Увреждането е било с размери 28/35 см, като е било свързано с изтърпяване на болки и страдания с понижаваща се във времето интензивност. Срокът на възстановяване е до пълното епителизиране на изгорените участъци, което трае около два - три месеца и зависи от качеството на третиране на изгорения участък, като не се очаква настъпването на осезаеми последици за здравето. Установена е и неравномерна пигментация в участъка при напълно възстановена структура на кожата, което ще отзвучи спонтанно за неопределено време.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическите състави на горецитираните разпоредби, а именно: осъществяване на описаното в исковата молба противоправно виновно поведение от втория от тях, от което да са настъпили претендираните неимуществени вреди, наличието на причинна връзка между тях и деянието му; както и че тези вреди са реализирани при или по повод изпълнение на работа, която му е била възложена от първия ответник.
По делото не
се спори, а и от събраните гласни доказателства се установява, че на 08.08.2019
г. в кафе-аперитив в комплекс „***" гр. Х. Х.Д. е била залята с гореща
вода/чай от М.С., която е работила там като сервитьорка. По отношение на
обстоятелствата, при които е настъпило процесното деяние, съдът кредитира показанията
на свидетелките Г. А. и М. К., не само защото са логични, последователни и няма
обективни данни да са заинтересовани от изхода на
правния спор или пък да се недобросъвестни, респ. че изопачават фактите,
за които свидетелстват, а и защото единствено те са
били в непосредствена близост до ищцата и показанията ми съответстват на
събраните по делото писмени доказателства и на неоспореното заключение на съдебно-медицинската
експертиза. Показанията на свид. Н. И. за тези
обстоятелства съдържат вътрешни противоречия – от една страна твърди, че видяла
„пряко ситуацията“, а от друга страна сочи, че не видяла как реагира ищцата
след заливането й с горещата вода. Освен това те не кореспондират както на част
от показанията на свидетеля И. В., доколкото единствено тя твърди, че при
сервирането ищцата се била „обърнала“, така и на констатациите на вещото лице –
твърди, че раната била около 2-3 см, а д-р Х.Е. я описва с размери 28/35 см. По
отношение на изнесеното от свид. И. В. следва да се отбележи, че показанията му
не са толкова конкретни и детайлни, както на останалите свидетелки, така и че част
от тях противоречат на нормалната житейска логика – при заливане с горещата
вода, което води до изгаряна на кожата с размери 28/35 см, ищцата само се
„стреснала, отдръпнала, без да издава звуци“, след което продължила да седи поне
още един час в заведението. Ето защо настоящият състав не може да приеме като
напълно достоверни показанията на ангажираните от
ответната страна свидетели.
На следващо място е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното, като в случая тази законова презумпция не е оборена.
Вън от всякакво съмнения е и че извършеното е противоправно, тъй като института на непозволено увреждане се прилага, не само когато се нарушава конкретна правна норма, но и при нарушаване на общото правило да не се вреди другиму.
По отношение на претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания в резултат на процесното деяние следва да се има предвид, че както наличието им, така и тяхната пряка и непосредствена връзка с увреждането, се доказват по безспорен начин от съвкупния анализ на кредитираните показания на свидетелките Г. А. и М. К. и неоспореното заключение на съдебно – медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и при определяне размера на дължимото обезщетение за тях следва да се изхожда от установения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. С оглед възрастта на пострадалата, вида и характера на причиненото увреждане, механизма на настъпването му, продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания, срока за възстановяване, липсата на данните за настъпили усложнения във времето, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент и сумите, които се присъждат в практиката за вреди при подобни увреждания, следва да се приеме, че претендираният от ищцата размер на обезщетение от 1 500 лв. справедливо овъзмездява претърпените от нея физически и душевни страдания.
Възражението на ответниците за съпричиняване от страна на ищцата не може да бъде споделено, тъй като същите не ангажираха убедителни доказателства в негова подкрепа, въпреки дадените изрични указания с Определение № 260111/15.01.2021 г. Единствено в показанията си свид. Н. И. изнася, че при сервирането ищцата се била „обърнала“, но не свидетелства да е бутнала ответницата М.С., а и по изложените по-горе съображения съдът не ги кредитира като достоверни. Ето защо в случая би могло най – много да се приеме, че е налице само евентуална вероятност за това обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.
Няма спор между страните, а и с Определение № 260111/15.01.2021 г. е прието за ненуждаещо се от доказване, че към 08.08.2019 г. ответниците са били в трудовоправни отношения, като „Ранинова 214“ ЕООД е бил работодател на М.С., която е работила при него като сервитьорка. Следователно, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД те действително отговарят солидарно за причинените неимуществени вреди на ищцата.
При това положение съдът счита, че в настоящия случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на солидарната отговорност на „Ранинова 214“ ЕООД и М. В. С. спрямо Х.Д..
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени за претендираната сума от 1 500 лв., която е дължима ведно с поисканата законна лихва от датата на увреждането - 08.08.2019 г., съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищцата за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от 260 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния й представител следва да бъде присъдена сумата от 335 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ранинова 214“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., ж.к. "****" бл. *****, съдебен адрес:***, адв. М. Р., и М.В.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД, да заплатят солидарно на Х.Д.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. Д.А., сумата от 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени й виновно от М.В.С. телесни увреждания на 08.08.2019 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 08.08.2019 г. - до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ранинова 214“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., ж.к. "******, съдебен адрес:***, адв. М. Р., и М.В.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Х.Д.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. Д.А., сумата от 260,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ранинова 214“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., ж.к. "*******, съдебен адрес:***, адв. М. Р., и М.В.С., ЕГН ********** ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на адв. Д.А. ***, адрес на кантората: гр. Х., ул. "*******, сумата от 335,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: IBAN: ***, „УниКредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.