№ 21717
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110125443 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявен е установителен иск от „Т.“ ЕАД срещу „М.“ ЕАД с правно основание чл.
422, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 8232.38 лева,
представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода
03.03.2020 г. до 09.11.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е подписан Договор №34031/Ш009700
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като валидни към
момента са били в сила Общи условия(ОУ) за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от ищеца на потребителите в гр.София, одобрени с Решение №ОУ-033/08.10.2007 г.
на ДКЕВР и от същата дата влезли в сила. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от ОУ,
ответникът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената фактура. Обосновава
правния си интерес от предявяване на установителния иск с проведено заповедно
производство и издадена в полза на „Т.“ ЕАД заповед за изпълнение по частно гражданско
дело№ 43105/2022 г. на СРС, 52-ри състав, срещу която ответникът своевременно е възразил.
Претендира разноски.
Ответникът „М.“ ЕАД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от
ГПК не е подал писмен отговор.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е по делото Договор №34031/Ш009700 при общи условия за продажба на
1
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.“ АД на потребители в гр.София по чл.149, ал.1,
т.3 от Закона за енергетиката и Приложение №1 с адресите на топлоснабдяваните имоти.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.
Според нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при Общи условия/ОУ/, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Предвид изложеното, съдът счете,
че ответника се явява потребител на доставената за притежаваните от него имоти топлинна
енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение №ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР и от същата дата влезли в
сила.
Съгласно чл.40, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-
то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача фактура, като при неизпълнение на задължението за заплащане на фактурираните
суми за топлинна енергия, купувачът на основание чл.86 ,ал.1 ЗЗД дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на плащането(чл.49, ал.1 от ОУ).
Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ОУ предвижда кумулативно и настъпването на
допълнително условие-получаването на данъчната фактура от страна на купувача-ответник.
С оглед на гореспоменатото, ищецът не успя да докаже, съобразно разпределената с
Определение № 22725/02.06.2024 г. доказателствена тежест- изискуемостта на
претендираното вземане за лихва, т.е. че ответника е изпаднал в забава. По делото не са
представени от ищеца доказателства за датите на плащанията на главниците за потребена
топлинна енергия, както тези дати не са посочени и от вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза. В тази връзка в производството не е доказано, че плащанията на
главниците са извършени след падежите, респ. не е доказано изпадането на ответника в
забава за всяко от плащанията.
Във връзка с горепосоченото и поради недоказаност на забавата, която е елемент от
фактическия състав на претендираното от ищеца вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД, настоящият иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против „М.“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.„Георги Софийски“ №1, иск по чл. 422, във връзка с
чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане
за сумата 8232.38 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна
енергия за периода 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, да заплати на „М.“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.„Георги Софийски“ №1, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК,
сумата 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски
съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от
същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3