Решение по адм. дело №950/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО/.

Съдебното производство е образувано по жалба от Р. Л. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, в частта му, в която се потвърждава Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП НОИ-Пловдив/ по отношение на отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл. 68, ал.1-3 от КСО.

В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че неправилно не е признат осигурителен стаж от втора категория по т.66г и т.66и от Правилника за категоризацията на труда при пенсиониране (отм.) /ПКТП/ при седем осигурителя, подробно описани в жалбата. Счита, че решението и разпореждането са постановени при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на разпоредби на АПК, КСО, ПКТП /отм./ и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. Твърди също така, че неправилно и необосновано е становището на директора на ТП на НОИ, че след като в заявлението за пенсиониране обр. УП-1 няма изрично искане за отпускане на пенсия по чл.69б от КСО и заявление обр. УП-23 за прехвърляне на средствата от Професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО, пенсионният орган не дължи произнасяне по придобитото право на пенсия на това основание.

Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна по жалбата - директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния представител юриск. В., излага доводи за неоснователност на оспорването, подробно изложени в представеното по делото писмено становище и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.08.2023 г. жалбоподателят подава заявление вх. № 2113-15-3537 за отпускане на ЛПОСВ по условията на чл. 68, ал.1-2 от КСО. С разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ, тъй като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж 39 г. 04 м. Към датата на заявлението - 28.08.2023 г. заявителят има придобит осигурителен стаж 30 г. 08 мес. 25 дни. Разпореждането е обжалвано от К. пред директора на ТП на НОИ-Пловдив по аргумент за неправилна преценката на административния орган относно положения от лицето стаж при осигурителите: - Стъкларски завод „Дружба“-Пловдив; „БКС-СП Чистота“-Пловдив; „Пътстрой“; „Интегрирани пътни системи“; „РПС-транс“; „Игъл 87“; „Коко и син“; „М. 07“ и „Арналди“, като посочва конкретните периоди и длъжности, които е изпълнявал. Жалбоподателят сочи за необсъдени от административния орган отразените в трудовата му книжка цифри по НКПД, както и че не е изискано от осигурителите да представят копия на личното му досие и други документи, свързани с управляваните от него транспортни средства. С жалбата представя трудови договори, заповеди и други документи, имащи отношения към категоризирането на труда.

С Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. директорът на ТП на НОИ - Пловдив е изменил обжалваното разпореждане в частта за зачетен осигурителен стаж от първа категория за периода от 01.05.1982 г. до 05.06.1983 г. с продължителност 01 г. 01 м. 04 д., както и осигурителен стаж от втора категория с продължителност 11 г. 08 м.15 д. за следните периоди:

• от 21.09.1987 г. до 17.02.1988 г. с продължителност - 00 г. 04 м. 26 д., положен на длъжност „шофьор сметоизвозване“ в ОП „Чистота“ - Пловдив;
• от 10.04.2008 г. до 27.05.2008 г. с продължителност 00 г. 01 м. 17 д., положен на длъжност „водач на камион над 20 т.“ в „А и Т интернешънъл транспорт“ - [населено място];
• от 30.05.2008 г. до 20.09.2008 г., с продължителност 00 г. 03 м. 20 д., положен на длъжност „шофьор на товарни автомобили международни превози“ в „ПИМК“ – [населено място];
• от 11.06.2010 г. до 25.06.2010 г., с продължителност 00 г. 00 м. 14 д., положен на длъжност „шофьор на товарен автомобил над 20 т.“ в РДД – Пловдив;
• от 19.10.2010 г. до 02.11.2010 г., с продължителност 00 г. 00 м. 13 д., положен на длъжност „шофьор 12 и повече тона“ в „Н и Н интернешънъл транспорт и спедиция“ – Пловдив;
• от 09.11.2010 г. до 20.12.2010 г., с продъжлителност 00 г. 01 м. 11 д., положен на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ в КК К. - Крум Киров“ - Пловдив;
• от 06.01.2011 г. до 15.09.2011 г., с продължителност00 г. 08 м. 09 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в „Груп Ми М“ - Пловдив;
• от 16.10.2011 г. до 04.12.2011 г., с продължителност 00 г. 01 м. 18 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т.“ в „Интерплод – Б.“ – [населено място];
• от 14.12.2011 г. до 13.05.2013 г., с продължителност 01 г. 04 м. 29 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т.“ в „Петко Ангелов БГ“ – [населено място];
• от 06.06.2013 г. до 15.07.2013 г., с продължителност 00 г. 01 м. 09 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т.“ в „Узункая транспорт и логистик“ – Пловдив;
• от 23.07.2013 г. до 01.08.2013 г., с продължителност 00 г. 00 м. 08 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т.“ в „Еврогаз“ – Пловдив;
• от 09.10.2013 г. до 04.11.2013 г., с продължителност 00 г. 00 м. 25 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 т.“ в „СПС комерс“ – [населено място];
• от 06.11.2013 г. до 22.01.2014 г., с продължителност 00 г. 02 м. 16 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен самосвал“ в „Европейски пътища“ – Пловдив;
• от 30.01.2014 г. до 01.09.2014 г., с продължителност 00 г. 07 м. 01 д., положен на длъжност „шофьор на товарен автомобил над 20 т. международни превози“ в „Транс груп интернешънъл“ - Пловдив;
• от 30.05.2015 г. до 29.09.2015 г., с продължителност 00 г. 05 м. 29 д., положен на длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12 т.“ в „Еврогаз“ - Пловдив;
• от 30.05.2016 г. до 17.02.2017 г., с продължителност 00 г. 08 м.17 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 44 т.“ в „Симтекс транс“ - [населено място];
• от 26.05.2017 г. до 14.07.2017 г., с продължителност 00 г. 01 м. 19 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона (международни превози)“ в „Интер спедишън БГ“-Пловдив;
• от 18.07.2017 г. до 10.01.2018 г., с продължителност 00 г. 05 м. 22 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в „Н. 2014“ - Пловдив;
• от 16.01.2018 г. до 09.04.2018 г., с продължителност 00 г. 02 м. 24 д., положен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил /международни превози/ 12 и повече тона“ в „Коко и син лимитед“ ЕООД – Пловдив;
• от 10.04.2018 г. до 28.08.2023 г., с продължителност 05 г. 04 м. 18 д., положен на длъжност „ водач на камион над 20 т.“ в „А и Т интернешънъл транспорт“ – [населено място].

От административният орган е установен и осигурителен стаж на К. от трета категория – 14 г. 04 м. 13 д.

В решението е посочено, че на основание чл. 104 от КСО е установен общ осигурителен стаж на Р. К., превърнат в трета категория - 30 г. 09. м. 28 д.

С решението също така е потвърдено разпореждането и в частта за отказ за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

За да стигне до горните изводи, решаващият орган, в мотивите за издаване на акта е описал всички приложени към жалбата до директора документи от заявителя, както и е посочил, какви точно документи са изискани от лицето допълнително, с оглед твърденията му наличие на достатъчно осигурителен стаж за отпускане на пенсия по посочения от него ред. Отбелязани са също, всички извършени от служители на ТП на НОИ проверки, с оглед установяване на действителен осигурителен стаж на К. със съответните отговори от запитаните осигурители, така, както се твърди от жалбоподателя, включително и проверки в отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Пловдив, като подробно е посочен и зачетения от административния орган осигурителен стаж по периоди, длъжности, осигурители и категории. В мотивите на решението е изложена нормативната уредба и е анализирана събраната, както от лицето, така и от различните институции и осигурители информация.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства: - административната преписка по издаване на обжалвания административен акт; - молба вх. № 18267/07.11.2024 г. по описа на съда, от третото неучастващо лице „М. - 07“ ЕООД, ведно с приложени писмени доказателства; - писмо вх. № 19085/19.11.2024 г. от третото, неучастващо лице „Игъл 87“ ЕООД, ведно с приложени документи от трудовото досие на жалбоподателя; - писмо вх. № 21211/ 20.12.2024 г. от ТП на НОИ - Кюстендил; - писмо вх. № 20993/17.12.2024 г. от „Игъл 87“ ЕООД, ведно със заверени копия на документи за извършени командировки от Р. К.; - писмо вх. № 20209/05.12.2024 г. от ОД на МВР – Пловдив, сектор БДС; - молба вх. № 20832/13.12.2024 г. от „Интегрирани пътни системи“ АД; - писмо вх. № 7131/28.04.2025 г. от ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Решението на директора на ТП на НОИ-Пловдив е съобщено на жалбоподателя, чрез упълномощено от него лице на 18.04.2024 г. Жалбата срещу акта е подадена, чрез директора на ТП на НОИ-Пловдив, до Административен съд - Пловдив на 30.04.2024 г. и е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО и от лице с правен интерес - адресат на акта. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е издадено от материално и териториално компетентния орган (представена е Заповед № 1135/04.05.2023 г. на управител на НОИ, с която М. Д. Т. е преназначена на длъжност директор на ТП на НОИ-Пловдив). Оспорваният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.

Видно е от представената по делото административна преписка се установява, че в хода на административното производство са извършвани допълнителни проверки, изисквани са допълнителни доказателства от жалбоподателя, извършвани са и служебни справки, както и същият е бил уведомен за това. Отделно от това, с жалбата си по административния ред жалбоподателят не е представил нови доказателства за осигурителен стаж, в т.ч. и такъв от твърдяната категория, осигурителен доход и др., различни от представените вече такива. Ето защо, съдът намира, че при постановяването на оспорваното решение на директора на ТП на НОИ-Пловдив не е допуснато нарушение на административно-процесуалните правила.

Спорът по делото касае приложението на материалния закон във връзка с определяне категорията на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя за процесните периоди: от 22.12.1986 г. до 21.09.1987 г. при осигурител ОП „Чистота“, от 08.11.2006 г. до 30.09.2007 г. при осигурител „Пътстрой пътища“, от 01.10.2007 г. до 06.04.2008 г. при осигурител „Интегрирани пътни системи“ АД; от 13.06.2009 г. до 16.08.2009 г. при осигурител „Игъл 87“ ЕООД; от 25.11.2009 г. от 19.05.2010 г. при осигурител „Арналди“ ООД; от 04.09.2014 г. от 30.11.2014 г. при осигурител „М.-07“ ЕООД; от 17.02.2017 г. от 22.05.2017 г. при осигурител „РПС Транс“ ЕООД.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете - чл. 68, ал. 2 от КСО. Според ал. 3 на същата разпоредба, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С разпоредбата на чл. 53а от ПКТП (отм.), е създаден преференциален режим за пенсиониране при условията на втора категория труд на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. След 31.12.1999 г., приложение намира чл. 2, т. 25 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), според която трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона при пенсиониране се зачита от втора категория.

В Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата се съдържа значението на понятието „товароносимост“, употребено в Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., с която наредба е отменен ПКТП и урежда идентични случаи, а именно признаване на втора категория труд на шофьори на товарни автомобили. Така, съгласно § 1, т. 36 от ДР ППЗДвП, „товароносимост“ е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва.

Предвид така посочената правна уредба, за да е налице признаване на осигурителния стаж за такъв от втора категория труд на посочените основания е необходимо да е установено, че трудовата функция на жалбоподателя е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време или на повече от половината законоустановено работно време (в този см. чл. 4 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП). По делото обаче не са ангажирани категорични доказателства, които биха могли да обосноват приложението на цитираните по-горе нормативни разпоредби.

В тази връзка по отношение на осигурителя ОП „Чистота“ видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че в УП-3 №5988/05.10.2023 г. е посочено, че трудът на лицето положен през процесния период за този осигурител е от трета категория. По делото е прието удостоверение, издадено от директора на общинското предприятие, с което е потвърдено, че за процесния период от 22.12.1986 г. до 21.09.1987 г. жалбоподателят е работил в предприятието трудов договор на длъжност „автомонтьор“, обслужвал и ремонтирал камиони, участващи в дейността на предприятието - сметоизвозваща, сметосъбираща и миячна техника. Правилно административният орган не е установил приложение на нормите на чл. 66и и 66г, т. 2 от ПКТП /отм./, приложима във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, където изчерпателно са изброени трудовите дейности, за които се определя втора категория, тъй като трудът на длъжността „автомонтьор“ за процесния период не се сдържа в тези разпоредби.

От представена по делото декларация от управителя на „М.-07“ ЕООД не се установяват данни и документи за вида, марката и модела на автомобила, управляван от жалбоподателя в процесния период (от 04.09.2014 г. до 30.11.2014 г.) на осъществяване на трудовата му дейност при този осигурител. За този период е установено, че е подадена информация за осигуряване на лицето за трета категория труд, а след допълнително изисквана в административното производство информация от осигурителя се установява, че К. в процесния период е командирован в Австрия и не е управлявал автомобил собственост на процесния осигурител. В представения в хода административното производство трудов договор № 17/03.09.2014 г. е посочена трета категория за упражнявания от лицето труд.

Не се установяват данни за товароносимост на автомобил, управляван от К., респ. различна от приетата от административния орган категория труд и от писмените доказателства, представени по делото от осигурителя „ИГЪЛ 87“ ЕООД. При същия, за периода от 13.06.2009 г. до 16.08.2009 г. за лицето е подадена информация за осигуряване и са внасяни осигурителни вноски за трета категория труд. В хода на административното производство не са постъпили данни за тонаж на товарен автомобил. По делото са постъпили писмени доказателства (придружителни писма вх. № 19085/19.11.2024 г. и № 20993/17.12.2024 г. ), непредставени пред административния орган - трудов договор № 01/2009г., заповеди за командировка и за прекратяване на трудовото правоотношение, молби от К. до работодателя, товарителници, тахографски листове. За същите не се твърди от жалбоподателя как се установява по категоричен начин, че за процесния период К. е управлявал товарен автомобил с товароносимост 12т., за да му се зачете различна категория труд от установената от административния орган. В тази връзка следа да се вземе предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В ал. 3 от същата разпоредба е пояснено, че документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Това означава, че законодателят е предвидил алтернативни възможности на лицата, желаещи да упражнят правото си на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да предоставят алтернативно един от посочените документи, в който е посочен положен от тях осигурителен стаж при определен работодател. В правомощията на съответните компетентни органи е проверката на редовността на документите, като при непълноти и несъответствия на лицето се указва представянето на други документи, съдържащи данни за положен трудов стаж.

За процесните спорни периоди и осигурители, извършената проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-22-01541016/08.02.204 г. е установила, че не са налице други автентични документи, които да съдържат достатъчни данни за осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, тъй като не е уточнен тонажът на товарния автомобил, и които съгласно, чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на трудовия стаж (договори, допълнителни споразумения, заповеди за командироване и др.) и документи, които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на К.. С оглед установеното в резултат на проверката, съдът намира за правилни изводите на административния орган за липсата на категорични данни, за да се изчисли положеният от жалбоподателя действителен стаж, различен от описания в оспорените разпореждане и решение.

За периода от 08.11.2006 г. до 30.09.2007г. се установи от данните по преписката, че за жалбоподателя има подадена информация за осигуряване за трета категория труд. Същото се отнася и за периода от 01.10.2007 г. до 06.04.2008 г. За тези два периода от пенсионните органи са събрани данни от осигурителите с актуални към момента наименования „ПЪТСТРОЙ-ПЪТИЩА“ ЕООД - в несъстоятелност и „Интегрирани пътни системи“ АД - в несъстоятелност. По искане на жалбоподателя от страна на тези дружества е изискано представянето на информация трудови досиета, данни за марка, вид и товароподемност на автомобили, управлявания от жалбоподателя през процесните периоди на осигуряване при тези дружества. От приетите по делото документи, в т.ч. постъпило по делото писмо с вх. № 21211/20.12.2024г. не се установява така поисканата информация, от която да се направи извод, че трудовата функция на жалбоподателя в посочените предприятия е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. Ето защо липсва основание и за така посочените периоди, при тези осигурители, трудът на жалбоподателя да бъде зачетен като такъв от втора категория.

От осигурителите „Арналди“ ООД и „РПС Транс“ ЕООД не е постъпила информация по делото, от която да се установи различна от установената в административното производство информация относно вида и товароносимостта на автомобила управляван от К. през процесните периоди при посочените осигурители. От представените с писмо по делото вх. № 713/28.04.2025 г. справки от началник сектор Пътна полиция - Пловдив се установява единствено собствеността на МПС, отразени в справките. Жалбоподателят не сочи, как от същите се установява дали автомобилите, отразени в справките и кои от тях са използвани от него при изпълнение на трудовите му функции на длъжността „шофьор“ при конкретните осигурители. Така представените справки от ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ по никакъв начин не могат да послужат за целите на административния орган за определяне категорията на труд, положен от жалбоподателя, с оглед липсата на информация, относно товароносимостта на ППС, работното време, часовата заетост и пр. елементи, които служат за удостоверяване на трудовата дейност, респ. на осигурителния стаж. Същият, както се посочи по-горе, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

С оглед липсата на представени по делото доказателства, от които да е видно, че трудовата функция на жалбоподателя през процесните периоди е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време или на повече от половината законоустановено работно време, съдът намира, че правилно администратвният орган не е зачел трудът, положен при процесните осигурители за такъв от втора категория. Действително в приетата по административната преписка документация на осигурителите липсват данни какъв вид и тонаж автомобил е управлявал жалбоподателя на заеманата длъжност, при всеки един от конкретните осигурители. Доказателства, които да подложат на съмнение направените от ответния административен орган констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство. При липсата на такива данни е невъзможно да бъде изведен извод, че управляваните от Р. Л. К. автомобили по време на изпълнение на трудовите му функции при процесните работодатели са с товароносимост над 12 тона.

Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на пълно и главно доказване, че са налице основания за признаване на спорния стаж като такъв от втора категория, респ. че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Именно на това основание К. е заявил, че иска да му се отпусне ЛПОСВ, с оглед на което е правилна преценката на пенсионните органи, че не се дължи изследване и произнасяне по други основание за придобиване на това право. Пенсионният орган няма задължение да изяснява искането на лицето и/или да се произнася по всички посочени в § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО основания, въз основа на които може да бъде отпусната ЛПОСВ.

Ето защо съдът намира за правилно и законосъобразно Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него, в оспорваната част, Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП НОИ-Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXX състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба от Р. Л. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-113/15.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, в частта му, в която се потвърждава Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-974/12.12.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ-Пловдив по отношение на отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ЛПОСВ по чл. 68, ал.1-3 от КСО.

ОСЪЖДА Р. Л. К., [ЕГН], от [населено място], [улица]да заплати на Национален осигурителен институт, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.