Решение по адм. дело №159/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на от А. Ш. Е., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], ет.*, действаща чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Д. от АК – гр. Варна, срещу Национален осигурителен институт с БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ №62, представлявано от И. И. – управител, като със същата е предявен иск с правно основание по чл. 203 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 1170,41 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 17.06.2024г. до 15.01.2025г., за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 14718,47 лева, представляващо обезщетение за безработица, дължимо за периода от 23.09.2023г. до 22.07.2024г., причинени от отменени по съдебен ред като незаконосъобразни Решение № 2153-25-204/26.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ведно със законната лихва върху главницата на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска – 25.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

С Молба с вх.№2587/29.09.2025 ищцата прави искане за изменение на иска, в частта на първоначално предявения размер от 1170,47 лева за неговото намаляване до размера от 1139,07 лв., съобразно заключението по допуснатата по делото СИЕ.С протоколно определение на съда от 01.10.2025г. искането на ищцата за изменение на размера на исковата претенция е уважено.

В исковата молба ищцата твърди, че с Решение №2074/27.12.2024г. по ад.дело №20247250700417/2024г. на Административен съд — Търговище, е било отменено Решение № 2153-25-204/26.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ — Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024 г., в частта им, с която на А. Ш. Е. е отпуснато парично обезщетение за безработица/ПОБ/ в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.07.2024г. Със същото решение съдът е изпратил административната преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Търговище за ново произнасяне по същество по отношение на размера на обезщетението. В изпълнение на съдебното решение било издадено Разпореждане № 251-00-1215-8/02.01.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което било отменено Разпореждане № 251-00-1215-7/17.05.2024 г. Впоследствие било издадено Разпореждане №251-00-1215-9 от 08.01.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на ищцата било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 85,71 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.07.2024г., което било изменено с Разпореждане № 251-00-1215-10 от 08.01.2025г. за периода от 01.01.2024г. до 22.07.2024г., за който на А. Ш. Е. било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 107,14 лева дневно. Според ищцата с постановеното Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024 г. за определяне на ПОБ в размер от 29.10 лева, което е отменено от съда като незаконосъобразно ѝ е причинена имуществена вреда, изразяваща се в нереализирано сигурно увеличение на имуществото ѝ, остойностена в размер на законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение за периода от 17.06.2024г. до 15.01.2025г., върху незаплатената в срок сума от 14718,47 лева, и възлизаща на сумата от 1139,07 лева. Ето защо ищцата иска от съда да осъди ответника НОИ –София да ѝ заплати посочената сума от 1139,07 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 17.06.2024г. до 15.01.2025г., за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 14718,47 лева, представляващо обезщетение за безработица, дължимо за периода от 23.09.2023г. до 22.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска – 25.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от С. Д. от АК – гр. Варна, който поддържа исковата молба до размера на 1139,07 лв. Моли исковата претенция да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по исковата молба – Национален осигурителен институт /НОИ/ гр. София, в писмения си отговор с изх.№ 1029-40-167#3/09.05.2025г., подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. С.-Т. оспорва иска като недопустим и неоснователен, като изложените в отговора съображения касаят основателността на иска. В отговора се излага становище, че не са налице настъпили имуществени вреди в претендирания размер, тъй като органът е изпълнил, дадените от Административен съд указания своевременно и с издаденото Разпореждане № 251-00-1215-9/08.01.2025г. е отпуснато ПОБ в размер на 85,71 лв. дневно за периода от 23.09.2023 г. до 22.07.2024г. Навежда се, че ПОБ се изплащали веднъж месечно, съгласно чл. 12, ал. 1 от НОИПОБ, като това изискване също било спазено и сумата от 14 718,47 лв., представляваща доплащане на парично обезщетение за безработица за периода от 23.09.2023 г. до 22.07.2024г. била заплатена на 14.01.2025г. Излага се становище, че в случая няма забавено плащане на ПОБ, като главният и акцесорен иск се явяват неоснователни. Моли се за тяхното отхвърляне. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът НОИ гр. София се представлява от процесуалните му представители гл. юрисконсулт Б. К. и юрисконсулт Г. С. –Т., които излагат становище за неоснователност на исковата молба и след нейното изменение. Поддържат доводите, изложени в представения по делото писмен отговор. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представят писмена защита с изх.№1029-40-167#6/17.06.2025г., в която излагат подробни доводи, обосноваващи неоснователност на исковата молба и молят същата да бъде отхвърлена като такава.

Представителят на Окръжна прокуратура намира, че при така събраните по делото доказателства се установяват материалните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Дава заключение, че следва да бъде уважена исковата молба до размера, съобразно заключението по допуснатата по делото СИЕ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По подадено от А. Ш. Е. заявление с вх.№251-00-1215-/26.09.2023г. в ТП на НОИ – Търговище с Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ – Търговище на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на А. Ш. Е. е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.07.2024г. Посоченото разпореждане е обжалвано по административен ред от Елиманова с жалба с вх.№ 1012-25-212/28.05.2024г. По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ – Търговище е постановил Решение №2153-25-204/26.06.2024г., с което е потвърдил като законосъобразно Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ – Търговище.

Посочените актове са били обжалвани от А. Ш. Е. по съдебен ред пред Административен съд – Търговище. С Решение №2074/27.12.2024г. по ад.дело №20247250700417/2024г. Административен съд – Търговище е отменил като незаконосъобразни Решение №2153-25-204/26.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ – Търговище, в частта на така отпуснатия на А. Ш. Е. размер на ПОБ от 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.07.2024г. Със същото решение преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне по същество по отношение на размера на обезщетението на заявителката А. Ш. Е..

На 02.01.2025г. е издадено Разпореждане №251-00-1215-8/02.01.2025г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ – Търговище, с което е отменено Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ – Търговище.

На 08.01.2025г. е издадено Разпореждане №251-00-1215-9/08.01.2025г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ – Търговище, с което на А. Ш. Е., на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004г., е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 85.71 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.07.2024г. Посоченото Разпореждане е изменено с Разпореждане №251-00-1215-10/08.01.2025г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ – Търговище, с което на А. Ш. Е. е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 107.14 лева дневно, считано от 01.01.2024г. Разпорежданията са съобщени на Елиманова на 21.01.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

От приложеното по делото извлечение от банкова сметка /стр.9/, по делото се установява, че А. Ш. Е. е получила по банковата си сметка следните плащания на определеното ѝ ПОБ в размер на 29,10 лева, както следва: на 17.06.2024г. сумата от 4976,10 лева.; на 15.07.2024г. сумата от 582 лева.; на 15.08.2024г. сумата от 465,60 лева.

От приложеното по делото извлечение от банкова сметка /стр.10/ по делото се установява, че на 15.01.2025г. А. Ш. Е. е получила по банковата си сметка сумата от 14718,47 лева, представляваща остатъка от полагащото ѝ се обезщетение, съгласно Разпореждане №251-00-1215-9/08.01.2025г., изменено с Разпореждане №251-00-1215-10/08.01.2025г. на ръководителя по осигуряването на ТП на НОИ – Търговище.

Съгласно заключението по допуснатата по делото СИЕ общият размер на разликата между определеното с отмененото разпореждане ПОБ и това, определено с двете разпореждания от 08.01.2025 година, дължимо за периода от 23.09.2023 г. до 22.07.2024 г. е от 14 718.47 лв. Размерът на законната лихва върху тази разлика за периода от 17.06.2024 година до 15.01.2025 година е от 1 139.07 лева.

Така установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от заключението по допуснатата СИЕ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковата молба за допустима по следните съображения:

Исковата молба е подадена срещу ответник, който има надлежна пасивна процесулна легитимация. Исковата молба е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес.

При разглеждане на исковата молба по същество, съдът намира следното:

Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1-незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред или незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица; 2-причинена реална вреда; 3- причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда.

По делото по безсъмнен начин е установено, че Решение № 2153-25-204/26.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на ищцата Елиманова е било отпуснато ПОБ в по-малък размер от 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.07.2024г. са отменени като незаконосъобразни с влязлото в сила Решение №2074/27.12.2024г. по ад.дело №20247250700417/2024г. Административен съд –Търговище. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение.

В случая по делото по несъмнен начин се установи и наличието на отрицателно засягане на имуществената сфера на ищцата Елиманова, изразяващо се в липса на очаквано парично постъпление в общ размер на 14 718.47 лева за претендирания период от 23.09.2023г. до 22.07.2024г. При всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на главното вземане. В случая, за ищеца е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение от 14 718.47 лева. Вредата е в размер на законната лихва, която съгласно заключението по СИЕ е в размер 1 139.07 лева и е дължима от началната дата на забавата – 17.06.2024г. до датата на окончателното изплащане на задължението – 15.01.2025г.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и претърпяната от ищцата имуществена вреда. С незаконосъобразните административни актове е отречено субективно имуществено право на ищцата, свързано със своевременното изплащане на полагащите ѝ се дневни размери на паричното обезщетение за безработица за 2023г. и 2024г., както и с периодите, за които е следвало да бъдат изплатени тези полагащи се размери. Това накърняване на имуществената сфера на лицето, изразяващо се в липса на очаквано парично постъпление, се явява обективен резултат от издадените незаконосъобразни актове – решение и разпореждане.

По гореизложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Така предявения иск се явява доказан, както по основание, така и по размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

При така постановения по делото правен резултат на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва искането на ищцата за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата направените в настоящото производство разноски в общ размер на 610 лв., съставляващи 10лв. заплатена държавна такса, и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие.

Предвид въведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, след преценка на фактическата и правна сложност на спора, предприетите от пълномощника процесуални действия и минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, се налага изводът, че не са налице предпоставките за редуциране на претендирания адвокатски хонорар. Претендираното адвокатско възнаграждение превишава минималния размер по Наредбата със 187 лв. В същото време, по делото са проведени две съдебни заседания, с участие на упълномощения адвокат, от последния е направено искане за ангажиране на специални знания, респ. в съдебно заседание е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза.

Воден от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт /НОИ/ гр. София да заплати на А. Ш. Е., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], ет.*, сумата от 1 139.07 лева лв. (хиляда сто тридесет и девет лева и седем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва за периода от 17.06.2024г. до 15.01.2025г., за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 14718,47 лева., представляващо обезщетение за безработица, дължимо за периода от 23.09.2023г. до 22.07.2024г., причинени от отменените по съдебен ред като незаконосъобразни с влязъл в сила съдебен акт Решение № 2153-25-204/26.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-1215-7/17.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 62, да заплати на А. Ш. Е., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], ет.*, сумата в размер на 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.