№ 1181
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500571 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4723/04.09.2023г. постановено по гр.д.№ 3108 /2022г. по описа на СГС,
ГО, 10 състав, е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД вр. чл.7 КРБ,
предявен от А. Н. Ж. срещу Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата
от 27000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от допуснати нарушения
от магистрати на служба при ответника по пр.пр. № М-183/2011 г. на СРП и пр.пр.
№1312/2012 г. на СРП, както и от главния прокурор на РБ, изразяващо се в пропуск да се
осъществи надзор и проверки за дейността на прокурори, в това число чрез издаване на
нормативен акт или методическо ръководство за провеждане на наказателни производства
срещу адвокати, като неоснователен.
С определение № 14217 от 23.11.2023 г. постановено по реда на чл.248 ГПК е
допълнено решението от 04.09.2023г. в частта за разноските, като в полза на прокуратурата
са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по
делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба.
Жалбоподателят-ищец А. Н. Ж. оспорва решението изцяло и моли да се уважи
1
предявенита от него претенция. Изтъква факта, че СГС отхвърля изцяло непредявен иск
вместо действително предявените искове, като в грубо нарушение на процесуалния и
материалния и поради неправилно тълкуване и прилагане на закона по време и място,
неправилно квалифицира предявените искове, което води до нарушаване на правото му на
защита, на равенството на страните в процеса, на служебното начало в процеса от
пристрастен и несправедлив съд, неправилно разпределение на доказателствената тежест,
превратно и непълно обсъждане на доказателствата, нарушение на правото на събиране на
доказателства и доказателствени средства в процеса и незаконни откази за допускате и
приобщаване на доказателствени средства, нарушение и незаконно лишаване от разпит на
поискани свидетели по делото, незаконен и пристрастен отказ да се кредитират показанията
на разпитания св.И. К. и превратното обсъждане и преправяне на смисъла и значението на
свидетелските показания, неправилно определяне на предмета спора и неизготвяне на
доклад с разпределение на тежестта на доказване, защото се квалифицират неправилно
искове и се въвежда предмет на делото в нарушаване на волята на ищеца и диспозитивното
начало в процеса. Посочва, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и в
частност ареста му по време на участие в съдебно заседание по делото на клиента, което е
форма на натиск и създаване пречки чрез злоупотреба с власт от прокуратурата, която видно
от доказателствата по прокурорската преписка налична по делото, но необсъдена от съда е
извършила умишлено ареста по делото и отвеждането му в 06 РУ на СДВР с цел за попречи
на упражняването на адвокатските права на защитник в наказателния процес,
Изтъква факта, че правилната квалификация на иска е по чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
7 от КРБ, вр. чл. 134 от КРБ, вр. чл. 2 от Закона за адвокатурата, защото вредите са
причинени от конституционно гарантирани права на адвоката и претърпените вреди, болки
и страдния са от грубо нарушение на Конституцията на РБ и ЗСВ, Закона за адвокатурата,
злоупотреба с власт от органи на Прокуратурата на РБ, довели до увреждането вследствие
нарушаването на конституционно гарантираните му професионални права на независимост и
изключителност. Неправилно СГС е разгледал и превратно, непълно и неточно е тълкувал
нарушение на принципа на случайно разпределение на преписки с цел незаконно
наказателно преследване от прокуратурата, като неправилно е интерпретирал бездействията
на прокурор С., които не са по посочена от съда преписка, а по надзор на пр.пр. № 1312/2013
г. по описа на СРП, по която е оказан незаконен натиск за отвод и от зам. Районен прокурор
Д. над избраната на случаен принцип прокурорка, като и съда неправилно приел за законна
дейността на Главния Прокурор през процесния период, както и липсата на реално
извършени действия и пълни и точни инструкции и нормативни актове от Главния прокурор
и до сега. Твърди, че основното бездействие на ответника, от което са настъпили вредите, е
бездействието на главния прокурор да извършва надзор и и методическо ръководство и
вътрешни нормативни актове уреждащи законна процедура за образуване, водене и надзор
на досъдебни производства срещу адвокат във връзка с особения конституционен статут на
адвоката и адвокатурата в нарушение на Конституцията и Закона за адвокатурата и липса и
бездействие за създаване на нормативна уредба в наказателния процес, с което е допуснал
злоупотреба с магистратски властнически функции и правомощия и провеждане на
2
противоконституционно и престъпно преследване на адвокат по повод на упражнявана
адвокатска професия. Твърди, че не е издал никакъв нормативен акт или методическо
ръководство за извършване и надзор за законност по такива наказателни производства, от
което са настъпили вредите, като бездействието в тази част продължава и към момента, като
се извършват престъпления над адвокати от магистрати, МВР, ДАНС и други престъпления
над адвокати във връзка с упражняването на правата им на адвокати, от което са настъпили
вредите, като бездействието в тази част продължава и към момента.
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът е дал правилна и обоснована
правна квалификация на предявения иск за обезщетение на претърпени неимуществени
вреди. Решаващият състав е достигнал до напълно правилния извод, че не е осъществен
фактическият състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, поради което искът за обезщетение за
непозволено увреждане против ПРБ е отхвърлен изцяло като неоснователен. Изтъква факта,
че липсва противоправно поведение на изпълнителя на възложената работа по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД, тъй като не е налице противоправност в дейността на наблюдаващите
прокурори по посочените от ищеца преписки, нито на административни ръководители на
прокуратури или на главния прокурор при осъществяването на методическо ръководство и
надзор за законност. Това се установява по безспорен начин по делото, както с писмени
доказателства, така и с липсата на годни доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца.
Видно от посочените от ищеца прокурорски преписки, по които се твърди да е налице
нарушение при приложението на правилото за избор на наблюдаващ прокурор при
съблюдаване на принципа на случайния подбор, всички прокурори са избрани
законосъобразно. Последното е проверено и потвърдено по реда на инстанционния контрол
при проверки, инициирани по множество жалби от страна на А. Ж.. По отношение на
твърдението за бездействие на главния прокурор на Република България да издаде
нормативен акт или акт на методическо ръководство за провеждане на наказателни
производства срещу адвокати, следва да се подчертае, че правомощието на главния
прокурор по чл.138, ал.1 т. 6 във вр. чл. 136, ал. 6 от ЗСВ е абстрактно и се реализира по
отношение на всички прокурори по обособени групи от дела и преписки на различен
принцип в зависимост от необходимостта. Отделно от това, както правилно е възприел съдът
в обжалваното решение, по време на процесния период соченото методическо ръководство е
осъществявано.
Подчертава, че съгласно принципа за разделението на властите, установен с
Конституцията на Република България, главният прокурор не разполага със законодателни
правомощия и не издава нормативни актове, поради което не би могъл да „създаде
нормативна уредба в наказателния процес“ по отношение на каквито и да е обществени
отношения. Освен това, свидетелските показания на свидетеля, допуснат в полза на ищеца,
не доказват твърденията за отправяни заплахи и оказан натиск от страна на прокурор върху
ищеца, в качеството му на адвокат на лицето Б. А.. Последните освен че са противоречиви,
са дадени от лице, по отношение на което възникват съмнения за евентуална
3
заинтересованост, с оглед на което правилно първоинстанционният съд не ги е кредитирал.
Освен това, по делото не се установява причинна връзка между твърдените за претърпени
неимуществени вреди (за доказване на които е представена медицинска документация) и
каквото и е да е деяние на прокурор от структурата на ПРБ.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД, вр.
чл.7 и чл. 134 от КРБ, вр. чл.2 от Закона за адвокатурата, тъй като е образувано на
16.04.2013 г.
Ищецът А. Н. Ж. твърди, че в качеството си на адвокат, понесъл вреди от противоправно
поведение на прокурори на служба при ответника по пр.пр. № М-183/2011 г. на СРП и пр.пр.
№1312/2012г. на СРП, което се изразява в следното: 1) прокурор К. от СРП като наблюдаващ
прокурор по пр.пр. № М-183/2011 г., по което ищецът е бил упълномощен като адвокат да
представлява обвиняемия, го принуждавал да убеди клиента си да се признае за виновен,
включително като го заплашва, че ще разследва и него;2) Прокурор Д. от СРП, в качеството
си на заместник на районния прокурор, оказал натиск върху прокурора по пр.пр. № М-
183/2011 г. да се отведе и разпределил делото не на случаен принцип; 3). Прокурор С.- К. от
СГП бездействала да установи нарушение на случайния принцип на разпределение на
досъдебното производство и не е уведомила висшестоящи административни ръководители
за нарушението пр.пр. № М183/2011г., 4). Главният прокурор С. Ц., като административен
ръководител на прокуратурата, не извършил надзор и проверки за установяване на
посочените по-горе нарушения и не изпълнил задължението си да издаде нормативен акт
или методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати.
Твърди, че от цитираното противоправно поведение са настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитан страх и стрес, в следствие на които настъпило влошаване на
здравословното му състояние и заболял от онкологично заболяване. Претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27000 лв., ведно със законните последици.
Ответникът - Прокуратурата на Р.България оспорва изцяло исковата претенция. Навежда
доводи, че от представените по делото доказателства по никакъв начин не се установя пряка
причинна връзка между предприетите законосъобразни действия от действащи в СРП и СГС
прокурори и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Относно твърдяното нарушение,
изразяващо се в липса на издаден нормативен акт или методическо ръководство за
провеждане на наказателни производства срещу адвокати, сочи, че в периода 11.04.2011г. -
30.05.2014 г. са действали последователно Инструкция за действията, които могат да
извършват органите на досъдебното производство по отношение на адвокати и Ръководство
по приложението на НПК, отменено със Заповед от 30.05.2014 г. на главния прокурор поради
несъответствие с чл. 138, т. 4 ЗСВ.Моли да се отхвърли претенцията и бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява, че на 17.08.2011г. е образувано досъдебно
4
производство под №165/2011г. по преписка №183/2011г. по описа на СРС срещу Б. Ц. А. за
престъпление по чл.343Б НК - за това, че на 17.08.2011 г. при управление на мотоциклет
„Хонда“ в неадекватно състояние самокатастрофирал в разделителен остров. Защитник на
обвиняемия А. е адвокат А. Н. Ж., в чието присъствие са извършвани следствени действия
(л.71 - Протокол за разпит на обвиняем). Видно от Протокол за избор на наблюдаващ
протокол от 17.08.2011г. (л.16), че чрез системата за електронно разпределение за
наблюдаващ прокурор по постъпилата на същата дата преписка с №183/2011 г. е определен
Й. К..
С постановление за отделяне на материали и образуване на досъдебно производство от
10.02.2012 г., постановено от прокурор Й. К. - прокурор при СРП е отделено от досъдебно
производство № 165/2011 г. по описа на Следствен отдел при СТС, пр.пр. № М-183/2011 г. по
описа на СРП материалите, касаещи извършено престъпление по чл. 290. ал. 1 вр. чл.20 ал.3
НК от адв.А. Н. Ж. и образувано досъдебно производство срещу него. за това, че на
01.09.2011г. като подбудител е склонил Р. Х. да потвърди неистина по ДП №165/2011 г. като
свидетел, а именно че на 17.08.2011 г. управлявал мотоциклет „Хонда“ и катастрофирал, а
пътник на мотоциклета е бил Б. Ц. А..
С постановление от 18.07.2012г. подписано от Н.С., разследващ полицай при 06 РУ „П“ -
СДВР е привлечен в качеството на обвиняем лицето А. Н. Ж. за престъпление по чл. 290, ал.
1 вр. чл. 20, ал. 3 вр. ал. 1 НК. С постановление от 19.09.2012 г. на полицай С. е постановено
обвиняемият А. Н. Ж. да бъде принудително доведен в 06 РУ .,П“ - СДВР. пр. пр. №
1312/2012 г. по описа на СРП.
С постановление от 26.10.2012 г. на прокурор при СГП е оставено без уважение като
неоснователно искането на А. Н. Ж. за отвод на прокурор Й. К. и СРП по д.п. № 467/2012 г.
по описа на 06 РУ-Полиция-СДВР. пр.пр. № 1312/2012 г. по описа на СРП. С постановление
от 10.01,2013 г. на прокурор при СРП е прекратено досъдебно производство, водено срещу
А. Н. Ж. за престъпление по чл. 290. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 3 във вр. ал. 1 НК.
Твърденията на ищеца са за отправени към него заплахи през м. септември 2011 г. от
наблюдаващия прокурор по пр.пр. №М-183/2011 г. на СРП, в лицето на Й. К., във връзка с
изпълнения на задълженията му като защитник на подсъдимия Б. А. - да убеди обвиняемия
да се признае за виновен. В противен случай ще има неблагоприятен за подзащитния му
изход на делото. В края на месец октомври същият прокурор е казал на ищеца, че ще отдели
материали по прокурорската преписка в друго дело и намекнал, че ще преследва и него по
наказателноправен ред, освен ако не убеди обвиняемия А. да се признае за виновен. При
посочените по-горе действия се твърди, че прокурор К. действал в йерархическа зависимост
от прокурора от СГП Р. С.- К., която от своя страна е причинила на ищеца „постоянен и
системен психически и психологически натиск“.
За установяване на тези твърдения пред първа инстанция са събрани гласни доказателства -
разпитан е св.И. А. К., бивш клиент на ищеца, въз основа на които се установява, че е бил
страна по наказателно производство в качеството на пострадал, прекратено от прокурор Й.
5
К. и във връзка с това познава последния. Твърди, че посоченият прокурор е „поръчков“.
Посещавал съда, за да присъства на дела на адв. Ж., в които участвал прокурор К. и го е
видял извън съдебната зала как „наговаряше свидетеля“ - но не знае за какво и не го е
интересувало. Твърди, че заради същия свидетел е образувано делото срещу ищеца - че като
адвокат го е склонявал да лъжесвидетелства в полза на неговия клиент - „Това е същия
случай на същия прокурор и на същия свидетел, който чух че прокурорът уговаряше какво
да каже. Аз, обаче, не бях в залата, когато са разпитвали свидетеля, защото пусках жалби
срещу съдийката“. Сочи още, че в самото съдебно заседание е влязъл в спор със съдията и
подал срещу нея сигнал във Висшия съдебен съвет. По повод на друго свое дело, което
водел срещу СГ ГРУП, на неустановена дата се намирал в сградата на СРС на бул. „Драган
Цанков“ и чул „същия прокурор Й. К. да казва на адвоката: „Ако не се откажеш, ти ще
видиш какво ще стане с тебе.“. Чул репликата не след заседанието, на което е присъствал и
по повод на което е подавал сигнала, а в друг ден, в периода между юни и септември.
Конкретната реплика била „ че ако не го послуша за това, което говорят ще види какво ще му
се случи. Прокурорът казал на адвоката: „Ако не ме послушаш ще видиш какво ще ти се
случи.“, като от разговорите си с адвокат Ж. свидетелят знаел, че е притискан да се откаже
от клиента и „че прокурорът го кара да накара клиента си да се признае за виновен“.
Разяснява още, че на заседанието, в което е имал конфликт със съдията, отишъл като зрител,
за да види как адвокатът ще се представи. Клиентът му казал също, че не е виновен и затова
си е наел адвокат. Но след като провалил заседанието, започнали да карат адвоката да се
откаже от клиента.
Пред са допуснати също гласни доказателствени средства като са разпитани св.В. М. и св.А.
А. /съпруга на Б. А./.
Така св.М. заявява, че е бил клиент на адв.Ж. през 2006г. Делото му продължило около 5-6
години, като по едно от делата измамникът лежал в затвора 5 години. Бил осъден да му
плати някакви пари. По наказателното дело се явявал прокурор К. на първа инстанция.
Направило му впечатление, че докато чакат да започне делото, прокурорът и адв.Ж.
разговаряли. Питал адвоката за какво си говорят, а той отговорил, че го притискат да се
откаже от делото и да не вкарат П. в затвора. Виждал адв.Ж., след разговорите с прокурора,
много смутен, искал да се откаже от делото. Твърди, че в рамките на 20 години не можел да
си върне парите от измамника П.. За заплахите разбрал от адв.Ж., не го е чул лично.
От своя страна св.А. твърди, че е виждала адв.Ж. само веднъж през 2016-2017г., когато
трябвало да му предаде хонорар за вече осъществени услуги на съпруга й Б. А.. Последният
живеел в Австрия, считано от 2011г., реално двамата се намират във фактическа раздяла.
Знае, че адв.Ж. е водил дело на Б. за катастрофата с мотор, но не знае повече подробности.
Знае, че Б. е наел друг адвокат по-късно, но не знае кое е наложило това. Б. и тогава работел
в чужбина и само донесъл пари, които тя следвало да предаде на адв.Ж..
При съвкупен анализ на събраните гласни доказателствени средства, съдът намира, че извън
показанията на св.К. като пряк очевидец на казани реплики, други доказателства за
твърдението за принуда, оказана от прокурор К. от СРП по пр.пр. № М-183/2011 г. и за
6
психически и психологически натиск, причинен от прокурор С.- К. не са представени.
Показанията на св.А. и М. са само преразказ на това, което самия жалбоподател-ищец им е
казал.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е влошеното здравословно състояние на адв.Ж.,
който страда от следните заболявания: детска церебрална парализа; квадрипаретичен
синдром с предилекция в десни крайници; психоорганична промяна на личността - депресия
с периоди на афект - експертно решение на ТЕЛК от м. 09.2008 г.; травма на торакален и
лумбален сегменти на гръбначния стълб с продължителен болеви синдром от 02.04.2010 г.;
билолярно афективно разстройство от м. 03.2012 г.; единен подагрозен пристъп от м. 07.2012
г.; пристъп от лумбосакрален радикулит на Л4-Л5 си м. 07.2012 г.: травма на палеца на лява
ръка от м. 04.2013 г. и остро възпаление на десния тестис от м. 04.2014 г. Основното и с най-
голяма важност и тежест заболяване при А. Н. Ж. е детската церебрална парализа със
засягане двигателността на четирите крайници по-изразено в десните, която оказва и най-
голямо въздействие върху физическото му състояние. В този смисъл правопораждащия
юридически факт датира много преди процесното производство от 2011г. видно от
експертно решение на ТЕЛК № 1528/30.09.08 г. на името на А. Н. Ж. с определена 75% тр.
нам. раб. пожизнено с ВОДЕЩА ДИАГНОЗА: ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА. Общо
заболяване: Детска церебрална парализа. Квадрипаретичен синдром с предилекция в десни
крайници. Дискоординационен синдром. Психоорганична промяна на личността - депресия с
периоди на афект.
От заключението на депозираната на л.115 комплексна експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че във връзка с
твърдените негативни преживявания около описаните ситуации, предмет на делото, ищецът-
жалбоподател е преживял интензивни негативни емоции и чувства: безпомощност,
разочарование, безпокойство, притеснение, несигурност, несправедливост, гняв, страх, срам,
липса на душевен покой, унижение страх и липса на доверие към институции, най-вече към
прокуратурата и др. Предвид дългият период от време, който описва пред вещите лица, тези
различни негативни изживявания са свързани с множество ситуации и личности, работещи в
съдебната система (прокурор, съдия, деловодителки, охрана и пр.), някои от който и към
момента са обект на съдебни производства и предизвикват негативни изживявания. Поради
наслагването на тези емоции във времето, не може да се твърди, съответно обективно да
се подкрепи или отхвърли причинно-следствена връзка с преживяното през 2011г.
Претендираните болки и страдания, са в периода от 2011г. до 2016 г. като от тях
продължават да се проявяват чувства на: гняв, обида, несправедливост, всички те
насочени и към момента на изследването към МВР, Прокуратура. В борбата за
осигуряване на професионални условия за защита на адвокатите, какъвто е самия
жалбоподател, споделя, че се чувства професионално репресиран. Необходимо е работа
с психолог за отработване на чувствата му. Налице са органични промени, съдържащи
психоорганичен симптом, емоционална лабилност и лесни преходи към
раздразнителност /може да се наблюдават и изблици на гняв и агресивност/,
7
изразяването на потребности и подтици е без съобразяване с последствията или
социалните норми, мнителност, параноидни нагласи или свръхангажираност с някаква
единствена, много често абстрактна тематика, с данни за обстоятелственост,
вискозност и хиперграфия “. Ако се приеме наличието на терен на личностовата
промяна, описаните възможни изживявания се разгръщат по-лесно и се преживяват
по- тежко.
Всички изброени симптоми са се появявали периодично и в дълъг период от време, поради
което е невъзможно да се оформят в синдромокомплекс и съответно да се отнесат към
нозологична (болестна) единица, която да е резултат или да има причинно следствена
връзка.
По твърдението за бездействие на прокурор Д. от СРП, в качеството си на зам.районен
прокурор, оказал натиск върху прокурора по пр.пр. № 183/2011г. да се отведе и разпределил
делото не на случаен принцип; Безспорно на 17.08.2011г. е постъпила в СРП преписка,
заведена е под №183/2011г. и още в същия ден чрез програма за електронно разпределение
прокурор Й. К. е определен за наблюдаващ (Протокол за избор на наблюдаващ протокол от
17.08.2011 г. - л.16). Няма данни за промяна на разпределението по преписката, нито че
първоначално е определян друг прокурор, който се е отвел от разглеждане на делото или е
бил заменен. В деня на постъпване и разпределяне на преписката на 17.08.2011г. с
постановление на прокурор К. е образувано досъдебно производство под №165/2011 г. по
преписка №183/2011 г. по описа на СРП срещу Б. Ц. А. за престъпление по чл.343Б НК.
В този смисъл твърдението за бездействие от прокурор С.- К. от СГП да установи
нарушение на случайния принцип на разпределение на пр.пр. № 183/2011 г. чрез електронно
разпределение, установен в чл.9 ЗСВ, остава недоказано пълно и главно.
По твърдението за бездействие на главния прокурор С. Ц. да извърши надзор и проверки за
установяване на посочените по-горе нарушения и да издаде нормативен акт или
методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати, по
делото се установява, че в процесния период 2011 г. - 2013 г. такова методическо ръководство
е било осъществявано, тъй като на 11.04.2011г. е издадена от Главния прокурор Инструкция
за действията, които могат да извършват органите на досъдебното производство по
отношение на адвокати. В акта се установяват правила относно запазване на адвокатската
тайна при спазване на разпоредбите на ЗА. Със Заповед на Главния прокурор
№135/17.01.2012г. е въведено в действие Ръководство по приложението на НПК, считано от
15.01.2012 г. Поради пълното й включване в Ръководството, е обявена за загубили сила
Инструкцията за действията, които могат да извършват органите на ДП по отношение на
адвокати от 2011 г.
В този смисъл при изпълнение на конституционноустановените и предвидените в ЗСВ
правомощия Главният прокурор е изпълнил задължението си да издава инструкции и да дава
указания относно дейността на прокуратурата. Ето защо твърдението за нарушение,
изразяващо се в пропуск да се изпълнят вменени със закон задължения от страна на Главния
прокурор, не е доказано пълно и главно. Отделен е въпросът как точно са били изпълнявани
8
дадените указания.
САС изиска от ВСС и Инспектората при ИВВС информация има ли подадени сигнали от
адв.Ж. в процесния период от време. В отговор е потвърдено, че по сигнал от адв. А. Н. Ж. с
вх. № 94-00-732 от 12.07.2012 г. е разгледан на заседание на Комисия „Професионална етика
и превенция на корупцията“ при Висшия съдебен съвет, проведено на 01.08.2012 г. С
решение по протокол № 34, от същата дата, сигналът е изпратен на Комисия по
професионална етика към Софийска районна прокуратура, за извършване на проверка. В
заседание, проведено на 29.10.2012 г., Комисията е приела за сведение писмо от СРП, с което
уведомяват ВСС, че образуваната по сигнала на адв. Ж. преписка е изпратена по
компетентност на отдел „Инспекторат“ при Върховна касационна прокуратура. С оглед
одобрената от главния секретар на Висшия съдебен съвет и утвърдена от директора на
Централния държавен архив Номенклатура на делата със сроковете за съхранение във
Висшия съдебен съвет, преписка с № 94-00-2012 г. е унищожена през 2019г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно предприето от Прокуратурата
действие – оказване на натиск и заплахи върху адвокат при и по повод осъществяване на
служебна дейност, в резултат на което ищецът е претърпял болки и страдания, като се е
влошило здравословното му състояние.
Правната квалификация се определя от фактическите твърдения и изведения въз основа на
тях петитум, а твърденията на ищеца в исковата му молба и допълнителните писмени
уточнения, не навеждат на търсена отговорност от ПРБ при някоя от хипотезите на чл. 2
ЗОДОВ. Доколкото отговорността на правозащитните органи /сред които е и Прокуратурата/
е уредена в ЗОДОВ по един казуистичен начин- с посочване на фактически състави или
конкретни действия или бездействия в отделни точки в, ал. 1 на чл. 2, ако увреждащите
действия са от друго естество и не покриват някой от фактическите състави от отделните
точки на чл.2, ал. 1, ЗОДОВ, основанието за търсене на отговорност е по общия граждански
закон /аргумент за това е и разпоредбата на чл.8 ЗОДОВ/. Затова и на основание чл. 7 от
Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица за периода 2011-2013г.
Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния ЗОДОВ - закон,
уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни
органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди на държавните органи
/вкл. съд, следствени органи и прокуратура/ се реализира на основание чл.49 ЗЗД. Доколкото
като правопораждащ за претенцията си за обезщетение факт ищецът сочи противоправните
деяния на физически лица - прокурори, работещи при ответника, които чрез
незаконосъобразните си действия и най-вече бездействия, са му причинили неимуществени
9
вреди, въззивният съд намира правната квалификация на предявения иск да е правилно
определена от СГС по чл. 49 ЗЗД. Затова първото от наведените в жалбата основания за
незаконосъобразност на постановеното решение е неоснователно. Дадената правна
квалификация по чл. 49 ЗЗД съответства на твърденията и петитума, посочени в исковата
молба и в последващите молби, в които се уточнява, че отговорността на прокуратурата се
обосновава с противоправното поведение на физическите лица - прокурори, работещи при
ответника, които чрез незаконосъобразните си действия и най-вече бездействия, са
причинили неимуществени вреди на ищеца. Този извод съответства на Решение № 110 от
14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г. в което се приема, че на основание чл. 7 от
Конституцията на РБ държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при
участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти,
отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Неотносим е и доводът
относно характера на отговорността по ЗОДОВ, а не по ЗЗД, както е квалифициран
предявеният иск за вреди, с правно основание чл. 49 ЗЗД. Както е изяснено и отдавна прието
в практиката на ВКС, съдът сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и
исканията на страните, без да е обвързан от сочената от тях квалификация - в този смисъл са
например решение № 388 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. ІV г. о., решение № 115 от
4.12.2018 г. по гр. д. № 333/2018 г. ІІ г. о. и др.
Обсъждайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, СГС е намерил за
недоказан фактическия състав на посочената разпоредба, което е счел, че твърденията за
оказан натиск не са доказани пълно и главно от една страна, а от друга че липсва пряка
причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на адв.Ж. и
твърдените противоправни действия на прокуратурата. САС споделя напълно този извод,
тъй като от една страна не е установена противоправност в действията на прокурор К., при
извършените проверки от Инспектората при ВСС от една страна, за който факт съдът
формира извод поради липсата на наложени дисциплинарни наказания, както и че с решение
на ВСС от заседание, проведено на 24.10.2013г. Й. Г. К. - прокурор в СРП е повишен, на
основание чл.160 ЗСВ. в длъжност «следовател" в Следствения отдел на Специализираната
прокуратура.
В случая, СГС е установил всички релевантни факти от значение за правния спор и въз
основа на тях е формирал правни изводи, че не е налице противоправно поведение на
служители на ответника, от което да са причинени вреди за пострадалия, а действията на
прокурора са в рамките на неговите правомощия и функционален имунитет, поради което не
са налице предпоставките да се ангажира отговорността на прокуратурата по общия ред, а
предявените искове са неоснователни. С разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБ е
установен функционален имунитет на магистратите /съдии, прокурори и следователи/, който
изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при
осъществяването на съдебната власт - за техните служебни действия и за постановените от
10
тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер
/извършването на умишлено престъпление от общ характер може да бъде установено само с
представяне на влязла в сила присъда/. Даденото разрешение е в съответствие със
задължителната практика на ВКС, в която се приема, че отговорността на държавата за
действия или актове на правозащитните органи е обективно наложителна в случаите, когато
срещу определено лице са предприети действия, които по надлежния ред са отменени,
преустановени или е постановена оправдателна присъда от съда, без значение дали актовете
и действията на правозащитните органи са били надлежно правно аргументирани при
постановяването им. Няма пречка да се търси отговорност от правозащитните органи и в
случаите, когато се твърди, че са претърпени вреди или са пропуснати ползи извън
хипотезите на специалния ЗОДОВ за вреди, доколкото са налице елементите от фактическия
състав на непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД, но всички елементи от фактическия състав
/без вината, която се предполага/ подлежат на доказване пълно и главно от страна на ищеца.
(в този смисъл, напр. решение № 465 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1794/2010 г. на ВКС, ІV
г.о.). Законодателят е уредил възможността за ангажиране дисциплинарната отговорност на
магистратите, техните административни ръководители и заместниците им, както и на
членовете на ВСС /на колегиите/ за допуснато от тях дисциплинарно нарушение /чл.307, ал.1
ЗСВ/, като определя дисциплинарното нарушение като "виновно неизпълнение на
служебните задължения и накърняване престижа на съдебната власт" /ал. 2/, а в ал. 3
конкретизира видовете дисциплинарни нарушения. В практиката е ясно и прието безспорно,
че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при
доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и
ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от
фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже
противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина
на дееца - умисъл или непредпазливост, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и
да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Основно правило при налагане на
дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична и се носи за лични
действия, когато осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарно наказващият орган налага наказание при наличие на извършено лично
действие или бездействие, което от обективна и субективна страна следва да осъществява
състава на дисциплинарно нарушение. В конкретната хипотеза ВСС не е установил от
данните по преписката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ,
съответно не е приел решение, с което да ангажира дисциплинарната отговорност на
прокурор К., като наложи съответното по вид наказание. От събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства също не може да се изведе подобен извод.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че е правилен изводът на
първоинстанционния съд досежно липсата на виновно и противоправно поведение от
страна на длъжностни лица на Прокуратурата на Р.България по отношение на адв.Ж. при
така заявените обстоятелства. За да бъде гарантирана защитата на обществения интерес, от
11
една страна, и защитата на правата на магистратите, от друга, нормата изисква
дисциплинарната отговорност като вид юридическа отговорност да бъде реализирана само
при доказано дисциплинарно нарушение. За да е налице такова, следва да е установено
деяние - действие или бездействие, несъответстващо на правно дължимото поведение;
вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на
деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. В конкретния случай не
се доказа по безспорен начин наличието на всички посочени елементи от фактическия
състав на разпоредбата, за да бъде ангажирана отговорността /деликтна или дисциплинарна/
на прокурор респ. на прокуратурата. При преценката дали намесата на властите е
необходима винаги, когато се поставя въпрос за нарушение на право, защитено от закон,
следва да се търси справедлив баланс между изискванията на обществото и изискванията на
основните права на човека. Преценката се прави според конкретните обстоятелства на
отделния случай, така че не е възможно пропорцията между интересите на обществото и
защитените индивидуални права да е винаги една и съща. Следва да се има предвид, че
когато се установи в конкретен случай, че обществените интереси натежават, намесата в
упражняването на правата ще е необходима и обратно. След като конкретиката на отделно
взетия случай от практиката определя рамката на преценката дали намесата на властите е
необходима, то от тази гледна точка законността на действията на органите, представляващи
тази власт, ще е налице само при наличие на преценка за значимост или неотложност на
обществения интерес, предизвикал тази намеса. /решение № 222/05.06.2012г. по гр.д.№
967/2011г., ВКС, ІV Г.О., по реда на чл.290 ГПК/.
Независимо от горното решението следва да се потвърди, доколкото липсва втори
елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, а именно пряка причинно-следствена
връзка между деянието и вредите, доколкото както бе установено заболяванията
датират много преди процесното наказателно производство от 2011г. Изводите на
първостепенният съд относно границите на деликтната отговорност, произтичаща от
непозволено увреждане, са в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС,
според която обезщетението обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пряка е онази вреда, която произтича от противоправното поведение и се
явява негов типичен резултат. Когато вредите се дължат и на други фактори, извън волята и
желанието на деликвента, те са косвени и не подлежат на обезщетяване.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
По частната жалба по чл.248 ал.3 ГПК съдът констатира, че са присъдени разноски
единствено от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, като се оспорва наличието на
юридическо образование и пълномощно, което не е издадено по надлежния ред, от
оправомощено лице. Твърди се липса на представен договор за заеманата длъжност -
юрисконсулт.
САС намира, че определението следва да бъде потвърдено, тъй като съгласно чл.78, ал. 8
ГПК, в полза на юридически лица, защитавани от юрисконсулт, се присъжда
12
възнаграждение в размер, определен от съда. Определеното от съда възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с предприетите от страна на ПРБ
процесуални действия и със значителната продължителност на делото (ИМ е подадена през
2013 г.) Видно от представените в хода на делото пълномощни, Прокуратурата на Република
България е надлежно представлявана от юрисконсулт, заемащ длъжност в структурата на
ответника, изискваща притежаване на юридическо образование и юридическа
правоспособност. В текста на пълномощното е посочено, че съдебният служител може да
представлява главния прокурор и ПРБ пред органите на съдебната власт, т.е. съдилищата,
прокуратурата и следствените органи. Искането за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение е направено от ответника още с отговора на ИМ. Съгласно
чл.138, ал.1, т. 1 ЗСВ, главният прокурор представлява Прокуратурата на Република
България. Упълномощаването на процесуалните представители на ПРБ от главния прокурор
не е в негово лично качество, а като представляващ Прокуратурата на РБ, която е
юридическо лице (чл. 137 ЗСВ).
На осн.чл.78 ал.3 вр.ал.8 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на въззиваемия
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4723/04.09.2023г. постановено по гр.д.№ 3108 /2022г. по описа
на СГС, ГО, 10 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14217 от 23.11.2023 г. постановено по реда на
чл.248 ГПК, с което е допълнено решението от 04.09.2023г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА А. Н. Ж. ЕГН ********** с адрес: ***, и адрес на кантора: гр. София, ул.
„Емил де Лавеле" № 32, ет. 2, кантора № 12 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Прокуратурата
на Р. България, гр.София,бул."Витоша" № 2 сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за явяване пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13