Решение по КНАХД №387/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. А. В., [ЕГН], чрез адв. И. М., АК – Перник против Решение № 32 от 09.06.2025 г., постановено по АНД № 207 по описа на Районен съд – Р. за 2024г.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени като незаконосъобразно наказателно постановление № 14-17/29.01.2024 г. на началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България“- [населено място] към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“(ИАРА), със седалище в [населено място], с което на В. А. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е наложено административно наказание по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите- „глоба” в размер [рег. номер]. Сочи, че районният съд не бил извършил обективно обсъждане на твърденията на страните и събраните по делото доказателства съответно бил изложил непълно и некоректно фактическата обстановка, а посочените за установени факти и обстоятелства не били възприети правилно и в цялост. Наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в противоречие между описанието на нарушението в АУАН и наказателното постановление, което не е установено от съда. В резултат на което били налице едностранчиво мотивирани изводи в противоречие на приложимия материален закон и в нарушение на процесуалния закон и съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.. Поддържа депозираната жалба и моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде уважена и съответствие с това обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва депозираната жалба като неоснователна, моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, като предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С решение № 32 от 09.06.2025 г., постановено по АНД № 207/2024г., Районен съд – Р. потвърдил Наказателно постановление № 14-17/29.01.2024 г. на началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България“- [населено място] към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“(ИАРА), със седалище в [населено място], с което на В. А. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е наложено административно наказание по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите- „глоба” в размер [рег. номер].

Районният съд е приел за установено, че на 11.10.2023 г. в 13,30 ч. на яз. „Пчелина“, в землището на [населено място], жалбоподателят В. А. В. отказал да съдейства при извършена проверка от служител на ИАРА, като не предоставил личната си карта за съставяне на АУАН и се държал надменно, след като служителят на ИАРА подал сигнал на [тел. номер] към РУ - Ковачевци. Жалбоподателят напуснал мястото на нарушение с автомобил, [Марка], с рег. № [рег. номер], в неизвестна посока и по този начин възпрепятствал работата на служителите на ИАРА. Първоинстанционният съд след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност на свидетелските показания приел, че от свидетелските показания на актосъставителя М. А. и свидетеля по акта С. Т., както и от показанията на И. Т., служител на РУ - Радомир, може да се направи категоричен извод относно това, че е било налице извършено нарушение по чл.88 ЗРА. Съдът дал изцяло вяра на показанията на тези свидетели, тъй като първите двама от тях са възприели изцяло фактическата обстановка, като са имали преки наблюдения, а третият свидетел лично е пристигнал с екип по молба на служителите на ИАРА, предвид неоказване на съдействие за предоставяне на лични карти и въдици от нарушителите. В мотивите си, съдът приема, че макар да не е установено жалбоподателят В. В. лично да е отказал да предаде въдиците, то безспорно същият не е предоставил личната си карта на служителите, което е довело до сигнализиране на [тел. номер] и намеса на служители на РУ – Радомир. В същия смисъл районният съд намерил, че жалбоподателят е идентифициран като извършител на нарушението.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 88 от ЗРА, който гласи, че който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба [рег. номер] 2000 лв. Съгласно чл. 29 от ЗРА, органите на държавната власт и на местното самоуправление, организациите по чл. 10, чл. 10в и чл. 11 и лицата, които осъществяват стопански и любителски риболов и аквакултури, са длъжни да оказват съдействие на служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси. Законодателят не е предвидил изрично в какво следва да се състои това съдействие, а и трудно би могло да бъде обхванато изцяло подобно понятие, предвид спецификата на всеки конкретен случай при извършване на проверка, но при всички случаи това предполага при проверка проверяваният да представи заверен риболовен билет, при изискване да представи уредите и средствата за риболов на проверяващите, личните си данни и др. Отговорността на касатора е ангажирана затова, че при извършената проверка на 11.10.2023г. в 13:40 часа е отказал да съдейства на служителите на ИАРА, като отказва да предостави на контролните органи /три броя въдици с макари/, с които е извършено нарушението неправомерно задържане на уловена риба. Прието е в НП, че с тези си действия, лицето препятства събиране на веществени доказателства за извършеното нарушение. Противно на изложеното в касационната жалба, не е налице противоречие между обстоятелствената част на АУАН и НП. В АУАН изпълнителното деяние също е описано като „препятства проверка на служителите на ИАРА и не предоставя риболовните уреди, с които е извършил нарушението“. Споделят се обаче доводите за недоказаност на нарушението, тъй като от събраните доказателства и показанията на свидетелите става ясно, че не жалбоподателят е отказал да предаде въдиците. Смисловото значение на глагола "препятствам" е усложнявам, затруднявам дадена дейност или лице. От показанията на актосъставителя М. А., които съдът също кредитира като обективни и безпристрастни, става ясно, че настоящият касатор не е участвал в спора, не е предприемал действия за възпрепятстване на проверката. Така на л. 3 от протокол от 16.01.2025г. – „Н. беше конфликтния, а В. мълчеше. Н. се държеше арогантно...В. мълчеше през цялото време. Той реално Н. му беше като говорител на него...“. Същото се потвържава и от показанията на свидетеля Е. Ж., който по това време е бил на язовира – „Те им поискаха въдиците и младото момче, което беше син на прегърбения, му предаде въдиците,....“ Синът на жалбоподателя Н. А. – „Баща ми въобще не е комуникирал с тях“. Включително и при очната ставка между свидетеля по акта С. Т., актосъставителя М. А., Е. Ж. и Н. А. се описва поведението на Н. – син на жалбоподателя. До този извод стига и районният съд, но въпреки че приема че по делото не е установено В. В. лично да е отказал да предаде въдиците, потвърждава НП с аргумент, че е отказал да представи личната си карта, което е довело до сигнализиране на [тел. номер] и намеса на служители от РУ – Радомир. Т. обвинение обаче не е повдигнато в АУАН или НП и е достатъчно основание за отмяна на решението, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния закон. Налице са релевантни в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като основателно се преценява искането на касатора за присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция. Същите са доказани в размер на 400 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие, с данни, че същото е внесено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 32 от 09.06.2025 г., постановено по АНД № 207/2024г. на Районен съд – Радомир, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-17/29.01.2024 г. на началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България“- [населено място] към главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“(ИАРА), с което на В. А. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. по чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на В. А. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.