Решение по КНАХД №2073/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник Първо РУ при ОДМВР Варна срещу Решение № 775/20.06.2025 г., постановено по АНД № 2188/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 25-0433-000298/06.03.2025г. на Началник Първо РУ при ОДМВР Варна, с което на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на М. Г. А., [ЕГН] е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Според жалбоподателя, ВРС неправилно е отменил НП, като е приел, че собственикът не е бил уведомен за задължението му да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. Посочва, че задължението за регистрация на придобито МПС е по силата на закона и не се изисква уведомяване на собственика за това задължение. Прекратяването на регистрацията става служебно след изтичане на посочения в чл. 143 ал. 15 от ЗДвП срок. Отправя се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, а в случай, че решението бъде оставено в сила и се претендират разноски, да бъдат присъдени в минимален размер.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В писмена молба по същество жалбата се поддържа.

Ответникът – М. Г. А., чрез процесуален представител адв. А. Х. Д. от ***, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Поддържа становището, че решението е правилно и законосъобразно. Излага съображения за това, че прекратяването на регистрацията на МПС става със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а от ЗДвП, каквато не е издадена в случая, както и че липсва субективния елемент – знанието на А., че управлява МПС без регистрация. Прави искане за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание касационният ответник не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба по същество се поддържа отговора на касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде отменено и НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С решението си районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.02.2025 г. в гр. Варна, по ул. "Капитан Райчо" [улица], М. А. управлява лек автомобил Мазда с рег. № [рег. номер] и след като е спрян за проверка, било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Съставен бил АУАН, срещу който не са постъпили възражения и на 06.03.2025г. административнонаказващият орган, като възприел изцяло описаните фактическите констатации и правната квалификация, издал НП, с което за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложил на М. А. глоба в размер на 200 лева и лишаване от правото да управлява МПС за 6 месеца.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че от приобщените по делото доказателства описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Приел е, че описаното деяние покрива състава на чл. 175 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, но тъй като не било извършено уведомяване за задължението на А. да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му, нямало как той да знае, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Това, в съвкупност с наличието на регистрационни табели върху автомобила, според съда, водело до извод, че няма как собственикът да знае, че управлява служебно дерегистриран автомобил.

Решението е неправилно.

Разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП въвежда общо правило за поведение, което гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да се управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. МПС със служебно прекратена регистрация безспорно представлява нерегистрирано такова, въпреки наличието на табели с регистрационни номера.

С разпоредбата на чл. 145 ал. 2 от ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Разпоредбите на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б ал. 1 т. 10 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни, предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. С цитираните две разпоредби на ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на практика са уредени последствията от бездействието на приобретателя на МПС.

По делото безспорно е установено, че касационният ответник не е изпълнил законовото си задължение в указания от закона срок да регистрира придобитото от него моторно превозно средство по постоянното си местожителство. Процесното МПС е придобито от същия на 20.09.2024 г., не е регистрирано в предвидения законов срок и регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 22.11.2024 г., чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, като до датата на проверката - 04.02.2025 г., автомобилът не е бил пререгистриран, поради което са настъпили последиците от служебното прекратяване на регистрацията. Съдът споделя становището на касационния жалбоподател, че като правоспособен водач, касационният ответник е следвало да е наясно с правилата за движение по пътищата, в това число и за последствията от неизпълнение на предвиденото с горепосочените разпоредби задължение, в качеството си на собственик, което не е изпълнил. Бил е длъжен да знае разпоредбите на закона, предвиждащ служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, което е придобито от него, след като самият той не е изпълнил задължението си да регистрира промяната в правото на собственост пред съответните контролни органи. В този смисъл несъответни на установените по делото релевантни факти са изводите в съдебния акт за несъставомерност на деянието и от субективна страна.

Предвид всичко изложено по-горе, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на НП, поради липса на уведомяване на собственика и е отменил НП, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Настоящият касационен съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на Районен съд – Варна и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено.

При този изход на спора, направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП.

 

На основание чл. 222 ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 775/20.06.2025 г., постановено по АНД № 2188/2025г. на РС-Варна и вместо него постановява:

 

ПОТВЪРЖАВА Наказателно постановление № 25-0433-000298/06.03.2025г. на Началник Първо РУ при ОДМВР Варна.

 

ОСЪЖДА М. Г. А., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

 

Решението е окончателно.