РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Ямбол, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330102049 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от А. Г. З. от гр.Я.
против ***, представлявана от *** В.Р., с която са предявени конститутивни искове за
отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № *** г.на *** на ***
– чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„***“ и „*** ” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на
което е заемала при него длъжността „***“ и „***“. На 23.04.2025 год. работодателя й
връчил Заповед № *** год.,с която на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. с чл.190, ал.1,
т.3 и т.4 и чл. 188, т.3 КТ, като й наложил дисциплинарно уволнение и прекратил
трудовото правоотношение. Причина за прекратяване на трудовото правоотношение
било дисциплинарното уволнение, като са изложени подробни мотиви за системни
нарушения на трудовите задължения и констатирани нарушения за период 27.12.2024
г. до 07.04.2025 г. Ищцата оспорва заповедта за наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“, като счита същата за неправилна, незаконосъобразна и постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила. Не били изпълнени изискванията на
чл.195, ал.1 КТ, като липсвало точно описание на нарушението. Не била подписвала
актуализираната длъжностна характеристика, като същата била подписана от
служители, но в КТ липсвал такъв ред, като били нарушени правилата за издаване и
връчване на длъжностната характеристика. С промяната на последната се възлагали
нови трудови задължения, което по своята същност представлявало възлагане на нови
трудови задължения, като съгласно КТ била предвидена забрана за едностранна
промяна на трудовото правоотношение. В заповедта се виждало, че на ищцата се
възлага работа на отсъстващ работник и ако същия отсъствал продължително време,
работодателя назначавал работник по заместване. Твърди се, че след уволнението бил
1
извършен подбор за две длъжности ***, като на длъжността, която заемала като „***“
като характер на работата и основни дейности били описани значително по- малко от
тези които следвало да изпълнява тя на тази длъжност. В поканата от 14.03.2025 г. за
даване на писмени обяснения за констатирани нарушения на трудовата дисциплина не
било посочено на коя дата била отказала да замества служител и отказ на изпълнение
на заповед от 12.03.2025 г. Липсвало конкретика кое точно от длъжностната
характеристика не била изпълнила ищцата, с оглед на това, че били посочени 9
задължения. В заповедта за уволнение били посочени периоди 22.01.2025 г. до
31.01.2025 г. които били погасени по давност за налагане на дисциплинарно наказание.
Посочени били дати на които Т.Т. била в отпуск, но нямало изрична заповед ищцата да
я замества, като заповедта от 12.03.2025 г. и била връчена при режим на отказ. Отделно
от това се счита, че била налице злоупотреба с право на осн. чл.8, ал.1 КТ от страна на
работодателя. Въпреки,че на длъжността „***“ били назначени 5 човека, само ищцата
и още един служител трябвало да заместват служителя на *** „***“, като се счита, че
работодателя чрез допустими от закона средства, е целял единствено прекратяване на
трудовия договор на ищцата, като въведените нови изисквания не били с оглед
интереса и нуждите на работата, а единствено с цел прекратяване на трудовия договор
но ищцата, което представлявало злоупотреба с правото на уволнение.
Иска се признаване на уволнението на ищцата за незаконно и отмяна на заповед
№ *** г. на *** на ***, като неоснователна и незаконосъобразна и възстановяване на
предишната преди уволнението работа.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответната
***. Предявения иск се счита за допустим, но за неоснователен. В заповедта за
дисциплинарно уволнение били установени факта на нарушението, като бил налице
отказ ищцата да изпълни служебни задължения, които били част от длъжностната й
характеристика. Заместването на служител не представлявало възлагане на
несвойствена работа, а било естествена част от трудовата функция. Било спазено
изискването за изслушване на служителя. Били спазени всички изисквания при
определяне на вида на дисциплинарното наказание, като издадената заповед била
издадена в писмена форма и съдържала всички задължителни реквизите. Същата била
връчена лично на служителя срещу подпис. Твърди се, че липсата на подпис под
длъжностната характеристика на ищцата по никакъв начин не кредитирало
валидността на връчването, като същата била връчена при отказ в присъствието на
двама свидетели, които удостоверили факта на връчване. Взема се отношение относно
промяната на длъжностната характеристика от работодателя и възлагането на работата
на друг работник, както и за принципа на чл.8, ал.1 КТ.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноски
за настоящата инстанция.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищцата.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е,
че са били в ТПО, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността
„***“ в *** *** и ***. Безспорно е още, че ТПО е било прекратено с приложената
заповед от 23.04.2025 год., връчена на лицето на същата дата, на осн. чл. 330,ал.2,т. 6
2
КТ , чл. 190,ал1,т.1, 2 и 3 КТ и чл. 188,т.3 КТ от КТ, като причини за уволнението е
посочено – системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието
на работодателя, а като период на извършените нарушения периода 07.12.2024 год. –
07.04.2025 год., периода 22.01-31.01.2025 год.,07.03.2025 год., 12.03.2025 год.,
13.03.2025 год., 28.03.2025 год.
От страна на ответника- работодател е представено и по делото е прието
пълното ЛТД на ищцата. От находящите се в същото документи се установява , че
ТПО между страните е възникнало по силата на трудов договор от 13.11.2017 год.,
като в последствие са подписвани допълнителни споразумения. По силата на ДС от
28.11.2019 год. ищцата е преминала от длъжността „***“ на длъжността „***“ в ***.
Длъжностната характеристика за длъжността „***“ е връчена на ищцата на 07.01.2019
год.
В ЛТД се съдържа и длъжностна характеристика за длъжността „***“,
разработена от *** на *** *** и *** на дата 10.03.2025 год., като в същата е посочено,
че е връчена на ищцата пред двама свидетели.Според описаната длъжностна
характеристика, в преките задължения за длъжността се включват и такива при
отсъствие на служител на *** „***“.
На 11.03.2025 год. ищцата и М.К. са депозирали писмено възражение до *** на
***,срещу опита за промяна на длъжностните им характеристики посредством
залагане на нови задължения, които включват несвойствени функции, непредвидени в
обхвата на първоначалните им длъжностни характеристики. В същото са изложили
подробно съображенията си повод възлагането заместване на отсъстващ служител на
*** „***“.
В ЛТД се съдържа и Заповед № *** от 12.03.2025 год. на *** на ***, с която е
определено М.И.К. и А. Г. З. да изпълняват задълженията на служител на *** „***“
при неговото отсъствие. На гърба на документа е отбелязано, че служителите отказват
да получат заповедта.
На 14.03.2025 год. до *** на *** е депозирано възражение от М.К. и А. З.
против посочената заповед .
С покана рег. № ***от 14.03.2025 год., връчена на ищцата на същата дата , на
осн. чл. 193,ал.1 от КТ и във връзка с доклад на *** на *** *** и *** от 13.03.2025
год. относно неизпълнение на разпоредбите на чл. 187,ал.1,т.3 и т. 7 от КТ и
разписаните в длъжностната характеристика преки задължения за заместване на
служител на *** „***“, отказ да бъде изпълнена Заповед от 12.03.2025 год. , са
поискани писмени обяснения, които следва да бъдат дадени в 3- дневен срок. Такива
са депозирани 31.03.2025 год.
Приет е и Протокол от 07.04.2025 год. от среща между *** на *** и А. З. в
присъствието на още няколко служители на ***. В протокола липсва подпис на
ищцата.
Ответникът е представил още – обявление за заемане на длъжността „***“ в ***
*** и ***, от 29.04.2025 год., длъжностни характеристики за длъжността „***“ на
служителите С. Г., С. В. и В. В., заповеди за разрешен платен годишен отпуск на
служителя Т. Т. – на 07.03.2025 год., на 12.03.2025 год., на 13.03.2025 год., на
22.04.2205 год., на 28.03.2025 год..
Представен е още доклад от В. В. – *** на *** от 13.03.2025 год. до *** на ***,
с който по изложени съображения се предлага на служителките З. и К. да бъде
потърсена дисциплинарна отговорност. Върху доклада е написано „запознах се с
3
доклада 07.04.2025 год.“, без отбелязване кое е лицето изписало текста.
Приети са и болнични лист и за ползван от ищцата отпуск по болест за периода
08.04-17.04.2025 год.; 22.03.-28.03.2025 год. ; 17.03.-21.03.2025 год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. В. – *** на *** *** и *** в ответната *** посочва, че в
периода 22.01-31.01. действително е възложил на ищцата да замества служителя на
*** „***“.На 07.03., 12.03 и 13.03 отново били дадени устни указания на ищцата да
замества служителя. На 28.03.2025 год. поведението на ищцата станало враждебно.
Свидетелят лично бил изпълнявал задълженията на отсъстващия служител, което
пречело на работата му и водело до напрежение сред другите колеги. Другите колеги
нямало как да заместват на *** „***“ , т.к. имали работа с много граждани и приемали
много заявления и нямало как да бъдат на две места едновременно. Имало диалог от
страна на ръководството на *** ищцата да остане на работа. Свидетелят посочва, че е
*** на *** от февруари 2025 година, а преди това бил временно изпълнявал
длъжността. Познавал работата в „***“. Възлагането на заместване на служител
ставало по-рано, а не в самия ден на отсъствието. Посочва, че за периода януари –
април тече кампания по събиране на данъци, поради което и нямало как други
служители от *** да заместват на „***“. Негова била идеята за промяна на
длъжностните характеристики на двете момичета от „***“, за да видят защо не искат
да слизат. Гражданите нямали пряк достъп до *** и служителите там не работели
пряко с клиенти. Описва какво включва работата на *** „***“, както и че работата в
„***“ включва работа с всички дирекции, поради което колежките били запознати.
Посочва още, че ищцата си върши съвестно работата в „***“,както и че в началото
имало дни, в които слизала на „***“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 Кодекс на
труда /КТ/.
В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на
всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато се оспорва законността на извършено
дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за
уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на
изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ,
както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е
наложено дисциплинарното наказание.
В решение № *** г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о. и др. е предвидено,
че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това
право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе
решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
В настоящия случай ищецът твърди, че при издаване на заповедта са допуснати
съществени нарушения, т.к. не е спазено изискването на чл. 195 от КТ, не е подписвала
4
актуална длъжностна характеристика, нарушена е забраната за едностранна промяна
на ТПО, в покана за даване на писмени обяснения не били посочени датите, нито
конкретно извършените нарушения, част от посочените в заповедта периоди са
погасени по давност, вкл. е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
Съдът е длъжен и служебно да следи за спазване на процедурата по чл. 193 от
ГПК.В случая страните не спорят, че на 14.03.2025 год. от ищцата са поискани
писмени обяснения , на осн. чл. 193,ал.1 от КТ год. „във връзка с доклад на *** на ***
*** и *** от 13.03.2025 год. относно неизпълнение на задължения по КТ и длъжностна
характеристика – за заместване на служител на *** „***“ при отсъствието му и отказ
да изпълни заповед на *** на *** от 12.03.2025 год.“.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ се свежда до изискването искането и даването
на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание, което предполага, че
обясненията следва да бъдат дадени след откриване на нарушението и преди налагане
на наказанието. По задължителен начин съдебната практика на ВКС е приела и, че
когато наказанието е наложено за повече от едно нарушение и работодателят не е
поискал обяснения за някои от дисциплинарните наручения, посочени в заповедта по
чл. 195, то не е налице основание за приложението на чл. 193, ал. 2 КТ по спора за
законност по отношение на нарушенията, за които обяснения са поискани. За да бъдат
спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ също така е достатъчно по разбираем за
работника/служителя начин да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение.
Изискването по чл. 193, ал. 1 КТ е спазено когато съобразно обстоятелствата на всеки
конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият е разбрал за кое конкретно
нарушение се искат обяснения.
В процесния случай от текста на заповедта за уволнение става ясно, че същата
визира констатирани нарушения за периода 27.12.2024 год. – 07.04.2025 год. и касае
неизпълнение на устни разпореждания на прекия ръководител да изпълнява
задълженията си на *** „***“, на 07.03., 12.03, 13.03 и 28.03. отказва да изпълни
служебния си ангажимент, след като й е наредено да слезе на *** „***“ и да изпълни
задълженията си по длъжностна характеристика, като посочените действия
представляват системни нарушения на трудовата дисциплина и водят до злоупотреба с
доверието на работодателя.
В случая в отправеното искане по реда на чл. 193 от КТ от 14.03.2025 год. са
поискани обяснения без посочване на конкретни дати и конкретни извършени на
същите нарушения, в които се сочи документ – доклад от 13.03.2025 год., който не се
установи в процеса да е доведен до знанието на ищцата /както върху същия, така и
върху протокол от среща от 07.04.2025 год. липсва подпис на ищцата, с който
посоченото обстоятелство да се потвърди/ и длъжностна характеристика /отново
непосочено от коя дата/, вкл. заповед на *** на *** от 12.03.2025 год., всички тези
документи датиращи месеци след първоначално посочените в уволнителната заповед
дати и периоди на извършени нарушения – декември 2024 год., януари 2025 год. и
началното на м. март 2025 год.
В процесния случай според съда процедурата не е спазена. Обясненията са
поискани твърде общо, кратко и формално, като работодателят се е позовал на
документи , който не се доказа с категоричност да са били известни на ищцата , вкл.
както се посочи датиращи месеци след посочените в заповедта дати на нарушенията.
Според съда не може да бъде прието обяснения да са искани устно от ищцата на
среща, състояла се на 07.04.2025 год. в кабинета на *** на ***, т.к. протокола от
същата е документ съставен от служители на ответника и не е подписан от самата
5
ищца.
Неизпълнението на посоченото в чл. 193 КТ задължение от органа на
дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Касае се до нарушение от
процесуално естество - неизпълнение на елемент от дисциплинарната процедура по
налагане на дисциплинарното наказание. Поради това съдът не следва да разглежда
спора по същество, а да отмени заповедта на процесуално основание.
За пълнота настоящия състав намира за необходимо да посочи, че за
основателни се преценяват възраженията на ищеца за неизпълнение на изискванията
на чл. 195 ,ал.1 от КТ. Според цитираната разпоредба , дисциплинарното наказаниее
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който
се налага. Процесната заповед на първо място препраща към посочени в десет точки
документи, част от които не се установи да са доведени до знанието на служителя. На
следващо място и предвид многократното посочване на различни периоди и дати не
става ясно точно на кои конкретни дати са извършени нарушенията, за които е
наложено най- тежкото дисциплинарно наказание. Според чл. 194, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от извършването му ,
като също неясно остава дали тази разпоредба е спазена от работодателя. Неясно е и
защо при твърдения, че длъжностна характеристика предвиждаща задължение за
заместване на служител на *** „***“ е връчена на ищцата на 10.03.2025 год. при отказ,
а заповед на *** на *** предвиждаща такова задължение за ищцата и още един
служител е връчена при отказ на 13.03.2025 год. работодателят посочва, че тези
задължения, произтичащи от посочените документи биват нарушавани в един по-
ранен етап.
Не на последно място не се установи по категоричен и безспорен начин
виновно извършване на сочените в заповедта нарушения от страна на ищцата. В
подкрепа на твърденията си ответникът е ангажирал гласни доказателства посредством
разпита на свой служител. Събраните по делото писмени доказателства обаче не
установяват конкретни нарушения на посочените дати/периоди. И в показанията на
свидетеля и според писмените доказателства задължение за заместване на
отсъстващия служител е било вменено освен на ищцата на още един служител на ***.
Липсват каквито и да е доказателства, че на посочените дати по надлежния ред
именно на ищцата, а не на този друг служител е било вменено да замества служител на
*** „***“, като не без значение е и, че на една от процесните дати – 28.03.2025 год.
ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от КТ работодателят или работникът или служителят
не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен
в случаите и по ред, установени в закона. Изключения са предвидени в чл. 120 от КТ,
които в настоящия случай не са налице. Изменението на длъжностната характеристика
и връчването й за подпис на служителя може да се приеме за изменение по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено, съобразно разпоредбата на чл. 119 от КТ в
случай, че новата длъжностна характеристика бъде подписана. Отказът на служителя
да я подпише е израз на несъгласието му с внесените в характера на работата
изменения и е напълно правомерен. В процесния казус към трудовите функции на
длъжността "***" , включващи ***, *** , ***, *** в *** се прибавя нова функция – при
отсъствие на служител на *** „***“ , която съществено се различава от основаната
дейност и цел на длъжността и включва предоставяне на *** за извършваните от
6
цялата *** услуги, приемане на обаждания и пренасочването им, извършване на
куриерски услуги и др. В посочения смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2304 ОТ 08.05.2025 Г.
ПО К. ГР. Д. № 427/2025 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Не без значение е и обстоятелството, че при налагане на дисциплинарното
наказание работодателят не е съобразил и разпоредбата на чл. 189,ал.1 от КТ. В
процесната заповед не са изложени твърдения какви конкретни вреди са настъпили за
работодателя,като най- общо е посочено, че се демонстрира злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на ***, съответно *** на ***. Показанията на разпитания
свидетел касаещи необходимостта от заместване на отсъстващ служител и факта, че
единствено посочените две служителки биха могли да го заместват без да се нарушава
трудовия процес, дадени едва в хода на процеса не могат да санират този пропуск.
С оглед на всичко изложено, съдът намира иска по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ за
основателен и доказана, поради което и уволнението, извършено с процесната заповед
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Предвид уважаване на иска за отмяна на уволнението като незаконно
основателен и доказан се явява и иска за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност – „***“.
По разноските:
Предвид уважаване на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сторените разноски в размер на 1077 лв. – адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЯРС , държавна такса по уважените два иска в размер на общо 100 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ заповед № ***
год. на *** на ***, с която е прекратено трудовото правоотношение на А. Г. З., ЕГН
**********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА, на длъжността „***“ в ***“ А. Г. З., ЕГН
********** , на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА ***, представлявана от *** В.Р. да заплати на А. Г. З., ЕГН
********** сумата от 1077 лв. - разноски за настоящата инстанция
ОСЪЖДА ***, представлявана от *** В.Р. да заплати по сметка на ЯРС
сумата от 100 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
обявената в о.с.з. дата на постановяването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7