Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2412
08.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІІ-ти граждански състав
На седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 720 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г.. Й.. Т.., срещу А.А.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4369/23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8654/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата 417. 34 лв. - главница, представляваща неизплатени задължения
за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на горния адрес –
абонатен № 954152, за периода от 06.11.2015 г. до 23.08.2018 г.; сумата 28.61
лв. - обезщетения за забавено плащане за периода от 24.01.2016 г. до 16.11.2018
г. и законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018 г. до окончателното
плащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това
число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията
за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е
потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в гр. Бургас,
......., с абонатен номер ..., като се сочи че задълженията за горепосочения
период не са заплатени.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат Ц.. Изразява се
становище за неоснователност и недоказаност на исковете, като се сочи, че на
обекта явно няма водомер и сумите са служебно начислявани, като не е ясно основанието за това.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 8654/2018
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като
не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на
заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване
на вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес на ищеца от
водене на установителния иск по настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от представената по делото справката-извлечение, като от същата е
видно, че сумите са служебно начислявани. Процесните фактурите, остойностяващи
изразходеното количество вода, са изготвени на тази база.
В тази връзка по делото е разпитана
свидетелката М.Т. – служител на ищцовото дружество, изпълняващо длъжността
„инкастор“ и „отговорник инкасо“. Същата сочи, че обслужва района, където
попадат процесния обект от август месец, 2018 г. /т.е. след периода на
претенцията/. Същата сочи, че процесният обект представлява едноетажна къща,
като до него се доставя вода. Имотът е без водомер, поради което и начислявали
по 5 куб.м. вода служебно за всеки месец според броя на обитатели, в случая
един такъв. Там където били начислени повече от 5 куб.м. са касаело за период
по-дълъг от един месец. Свидетелката от посещенията си до имота е установила,
че в него живеят хора, като миналия месец при посещението си видяла, че врата е
отворена. Съставени били и протоколи, подписани от инкасатор, за броя на
обитателите в различни периоди от време.
По делото е представен такъв от 06.11.2015
г., съгласно който в имота има едни обител, от 19.05.2016 г., съгласно който
има двама обитатели, от 29.07.2016 г., съгласно който в имота живее един човек,
от 23.08.2018 г., съгласно който има трима обитатели и от 05.12.2018 г.,
съгласно който в имота живее един човек. Същите действително носят подпис на
инкастор, но не и на клиент.
От изисканите данни от Община
Бургас е видно, че ответникът е
собственик на 1/6 идеална част от процесния обект. Това е и неговият постоянен
адрес от 2001 г. насам и настоящ такъв от 1999 г.
До ответникът е изпратена покана за
доброволно плащане на претендираните суми от 28.08.2018 г. и предписание за
поставяне на водомер, до адреса му на ул. ......., получени на 31.08.2018 г. от
съпругата му.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван им.
Процесният обект не е топлофициран и в
него не е имало монтиран индивидуален водомер. При това положение за
определянето на количеството потребена вода следва да се приложат правилата на
чл. 39, ал. 5, т. 1, предл. второ от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В
конкретния случай сумите са действително начислявани за един обитател, което е
видно от справката извлечение и съответстващите на нея фактури, остойностяващи
водата т.е са начислявани по 5 куб.м. за всеки от месеците в периода от
06.11.2015 г. до 23.08.2018 г. като се вземе предвид общото начислено
количеството вода за целия отчетен период, като част от фактурите обхващат
отчетен период по-дълъг от един месец.
От данните по делото обаче е видно, че
ответникът е собственик само на 1/6 идеална част от имота. Съответно исковете
следва да се уважат спрямо него досежно 1/6 част от заявените размери, а именно
досежно главница в размер на 69. 55 лв. и лихва от 4. 77 лв. и съответно да се
отхвърлят за горниците до пълните заявени размери. Липсват доказателства, а и
твърдения, ответникът да е подавал заявление за откриване на партидата на
негово име или други такива, които евентуално да обосноват извода, че следва да
отговаря изцяло за изразходените количества вода, при така установените данни
за правото на собственост върху водоснабдения имот. Липсват някакви
доказателства да е налице някое от основанията по чл. 57 и следващите от общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора Бургас
/ОУ/ за откриване на партидата само на името на ответника. В тази връзка дори
следва да се отбележи, че съгласно чл. 59, ал. 2 от ОУ в случаите по ал. 1 /при
смърт на потребител – физическо лице/, ВиК операторът променя партидата на
името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между
тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището по силата на
акта. При липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива
партида на всички наследници, отговарящи пропорционално на дела си, съобразно
удостоверението за наследници.
Основателна съответно е и акцесорната
претенция за законна лихва върху уважената част от главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.11.2018 г.
При този изход на спора и досежно
отговорността за разноските:
Дължими са и част от направените в
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, в
размер на 12. 50 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Основателна се явява претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на част от направените по настоящото дело
разноски, съобразно уважената част от исковете, и следва да се осъди ответника
да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 67. 50 лв. При
определяне на дължимия размер на разноските съдът счита, че следва да се
присъди 1/6 част от общо направени такива в размер на 405 лв., включващи
заплатена държавна такса в размер на 75 лв., депозит за особен представител от
150 лв., 20 лв. за съдебни удостоверения, 10 лв. депозит за призоваване на
свидетел и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната
сложност по делото.
При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че А.А.К. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Г.. Й.. Т.., срещу, част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4369/23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8654/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата 69. 55 лв. - главница,
представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода
в обект, находящ се на адрес гр. Бургас, ул. „...., абонатен № ...., за периода
от 06.11.2015 г. до 23.08.2018 г.; сумата
4. 77 лв. - обезщетения за забавено плащане за периода от 24.01.2016 г. до
16.11.2018 г. и законната лихва върху
главницата от 69. 55 лв., считано от 22.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за
главница над уважения размер от 69. 55 лв. до пълния заявен такъв от 417. 34
лв., ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част, както и иска
за обезщетение за забава над уважения размер от 4. 77 лв. до пълния заявен
размер от 28. 61 лв.
Осъжда А.А.К. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, представлявано от Г.. Й.. Т.., сумата
от 80 лв. /осемдесет лева/ за
направените разноски, от които 12. 50 лева за производството по ч.гр.д. № 8654/2018 г. и
67. 50 лева за гр.д. № 720/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ