№ 19072
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110177279 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника А. А. Б.
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника А. А. Б. за сумата 489 лева, представляваща дължима главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от
30.08.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 96,03 лева, представляваща
мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024г.,
сумата от 38,11 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от
30.08.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 9,47 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г.
до 20.08.2024г., които суми касаят топлоснабден имот: ап., находящ се в гр. София, ул.
„...“ № 19, ет.2, надпартерен, аб. № 135339 и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52948/2024г. по описа на СРС, 81
състав. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в
която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,
поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на
продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за
1
забавено плащане.
Ответникът А. А. Б. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва предявените искове при твърдения, че не дължи посочените суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. изразява становище за
основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 52948/2024г. по описа на СРС,
81 състав, по което на 27.09.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу А. А. Б. да заплати на заявителя следните суми: сумата 489 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от 30.08.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 96,03 лева, представляваща мораторна лихва върху горната
главница за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024г., сумата от 38,11 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за
периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от 30.08.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 9,47 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 20.08.2024г., които
суми касаят топлоснабден имот: ап., находящ се в гр. София, ул. „...“ № 19, ет.2,
надпартерен, аб. № 135339. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично,
който е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
2
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
В настоящия случай от представено и неоспорено по делото заявление -
декларация от 29.08.2014г., се установява, че по силата на изричното искане на А. А. Б.
за сключване на договор, чрез откриване на партида, за доставка на топлинна енергия
до имота, между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия до процесния имот с аб. № 135339, като по делото няма данни за
прекратяване на това облигационно правоотношение. В конкретния случай Б. е
заявила писмено волята си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения
имот да бъде на нейно име. Последното по мнение на настоящия състав представлява
индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за
3
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот. Ищецът,
откривайки партида за имота на името на собственика А. Б., е приел отправеното му
предложение, като по делото няма данни за прекратяване на това
правоотношение.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на &., съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици (л.
32-34).
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало не е имало отоплителни тела, а
само един брой водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че дяловото
разпределение през процесния период е извършвано на база реален отчет. От същото
се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена
топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 548,41 лева.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са
отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от „Техем Сървисис” ЕООД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза
следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено
и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се
намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да
разколебават направените от него изводи.
4
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки
е за сумата от 548,41 лв., съответно искът предявен за сумата 489 лева е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение. По делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 29 от делото/, че
услугата е извършвана в процесния период. В допълнение към това се установява, че
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период м.07.2021г. до м.04.2023г. е в размер на 38,11 лв., поради което
искът е основателен и следва да се уважи в претендирания размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2018г. и 2019г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото исково производство са в размер от 311,25 лв., представляващи държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, както и сумата 62,25 лева, представляваща
разноски за производството по ч.гр.д. № 52948/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
Съдът констатира, че не е внесена от ищеца държавна такса по исковата молба в
размер на 25,00 лева.С оглед на което ищецът следва да бъде осъден да внесе в полза
на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от 25,00 лева.
Ответникът също има правото на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не е заявил такова искане, разноски не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че А. А. Б., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
сумата 489 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от 30.08.2024г. до
изплащане на вземането, сумата от 38,11 лева, представляваща дължима главница за
доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законна лихва от 30.08.2024г. до изплащане на вземането, които суми касаят
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „...“ № 19, ет.2, ап. надпартерен, аб. №
135339 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 52948/2024г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 96,03
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024г., както и иска за сумата от 9,47 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2021г. до 20.08.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК че А. А. Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 311,25 лв.,
разноски за исковото производство и сумата 62,25 лв., разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 52948/2024г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от 25,00 лева - държавна такса.
Решението е постановено при участието на &. като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6