Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 1079 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Водоснабдяване и
канализация Варна“ ООД, гр. Варна против Решение № 1693/22.04.2019 г., с което
са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, искове срещу И.М.В.,*** за
установяване в отношенията между страните, че И.М.В., в качеството си на
потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида с аб. номер 1196708,
дължи на Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума в общ размер на 140,65 лв., представляваща главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 19.07.2012г. до 08.04.2015г. на
адрес в с. Кичево, община Аксаково, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 05.10.2017г., до окончателното
изплащане на задължението и сума в общ размер на 37,76 лв., представляваща лихва за забава за периода от
20.09.2012г. до 01.10.2017г., начислена върху главница в общ размер на 140,65 лв., за които е издадена заповед
№ 8334 от 09.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер
15232/2017г. по описа на ВРС.
Жалбоподателят моли за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени. Намира за неправилен извода на първата инстанция досежно
редовността на процедурата по отчитане на доставени и потребени ВиК услуги като
настоява, че констативният протокол от 20.04.2015 г., който удостоверява факта
на преустановяване водоподаването към имота на потребителя установява и
показанията на водомера към момента на демонтирането му, а именно 341 куб.м.
Протоколът е подписан от служители на ВиК, свидетелските показания доказват
описаното в протокола. Моли да се съобрази, че ответникът не отрича да живее в
имота, нито да потребява вода, нито оспорва присъединяване на имота към ВиК
мрежата. На задължението на ВиК оператора да спазва условията за отчитане кореспондира
насрещното на потребителя да оказва съдействие, каквото в случая е отказано,
респективно след като е в неизпълнение на задължение по чл. 35 ал.4 от Наредба
№ 4/2004 г. на МРРБ, не може да черпи права. Ретендират се и разноски за две
инстанции.
Становището на
въззиваемия И.В., обективирано в писмения отговор е за неоснователност на
въззивната жалба и законосъобразност на решението на ВРС. Твърди, че пред
първата инстанция е оспорена категорично дължимостта на сумите поради факта, че
не е потребено посоченото количество вода. Оспорено е и възникналото
правоотношение по доставка на ВиК услуги по партидата с посочения абонатен
номер. Поддържа, че ищецът е неизправна страна по договора, не е спазен чл. 23
ал.1 т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги, представената по делото фактура с
№ ********** е за отчетен период повече от две години и от справката за
недобора е видно, че има още три подобни фактури за имота на ответника,
съответно с № 2, 4 и 5. Настоява, че ответникът никога не е препятствал ВиК
оператора да отчете показания на водомера, което се установява и от
свидетелските показания. Няма протокол, който да удостоверява, в съответствие с
нормативните изисквания, че е отказан или няма достъп на служителите на ВиК до
имота на потребителя. Удостовереното в КП не доказва консумираното количество
вода, още повече документът е оспорен, а предвид липсата на подпис на абоната и
констатациите не го обвързват. Моли за потвърждаване на атакувания съдъбен акт
и претендира разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседани всяка от страните
поддържа собствените си аргументи, чрез процесуален представител, а
въззиваемият И.В. и лично.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
В развилото се заповедно производство
по ч.гр.д.15232/2017
г. на ВРС е удовлетворено
заявление на „Водоснабдяване и канализация –Варна“ ООД и издадена Заповед №
8334 от 09.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която разпоредено длъжникът И.М.В., в качеството си на потребител на ВиК
услуги, които се отчитат по партида с аб. номер 1196708, да заплати сума в общ
размер на 140,65 лв., представляваща
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 19.07.2012г. до
08.04.2015г. на адрес в с. Кичево, община Аксаково, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 05.10.2017г., до
окончателното изплащане на задължението и сума в общ размер на 37,76 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 20.09.2012г. до 01.10.2017г., както и разноските в
заповедното производство.
Предвид
депозирано в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника и след указания на
заповедния съд, в срока по чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил и настоящия иск
за установяване вземането по заповедта. В исковата молба се твърди, че
задълженията са описани в справка за недобора на частен абонат № 1196708 до
01.10.2017 г.
Ответникът
е оспорил изправността на ищцовата страна досежно качество на предоставената
питейна вода, изпълнение на задълженията за поддръжка – проверка на средствата
за измерване, да отчита ежемесечно водомера, при условие, че не е отказан
достъп от потребителя, да е потребено соченото количество вода – особено за
последния период по справката за недобора. Освен това в момента, в който
водомерът през м. 04.2015 г. е демонтиран, уредът е бил повреден, респективно
се компрометира достоверността на показанията. Твърди се и погасяване на
задълженията по давност.
На
заявеното са отправени контараргументи от ищеца, в това число за неизпълнение
на задължения, вменени на потребителя, включително досежно задължението да
поддържа изправен водомера си при безспорност на факта, че потребява вода в
имота, за който са начислени сумите. Досежно последния период по справката за
недобора 14.10.2013 г. – 20.04.2015 г., сочи, че общо за 33 месеца /за всички,
обхванати от спорния период по заповедта/
средно отчетената потребена вода е значително под нормативно
установената от 5 куб/м. на
месец.
От
доказателствата по делото съдът приема следното:
Безспорно
е, че ответникът И.В. е потребител на ВиК услуги в имот в с. Кичево, обл. Варна
с абонатен № 1196708.
Безспорно е, че ВиК операторът е
доставял питейна вода към имота, която отговаря на нормативните изисквания за
качество. В първата инстанция са представени достатъчно доказателства за горния
факт /протоколи от изпитване/ на всеки три-шест месеца.
По
спорните въпроси: доставено
ли е процесното количество вода което изисква отговор относно това дали следва
да се приеме за достоверно показанието на водомера в протокола за
преустановяване на водоподаването. Достоверни ли са изобщо отчетите /карнетите/
след като не са попълнени в присъствие на абоната. Останалите въпроси са
произтичащи от основните. На края съдът е необходимо и да разгледа заявеното
възражение за изтекла давност.
Съгласно чл. 35 от Наредба № 4/2004
г за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/наричана по-долу Наредбата/, а и съгласно Общите условия на ВиК оператора –
чл. 21, водомерите са отчитат ежемесечно, а в случаите на водомерен възел,
който изисква зазимяване – на шест месеца.
В конкретната хипотеза с оглед
представената по делото Справка за недобора и карнетните листи отчети са
правени от м. 07.2012 г., до м.10.2013 г., след което показанията са нулеви и
последно записаното по Протокол № 991/20.04.2015 г. е за 76 кубични метра вода.
По този протокол показанията на водомера са 341 куб.м., а по предходно
записаните в карнета са 265 куб.м.
Издавани са фактури по справката за
недобора за отчетни периоди 19.07 – 15.08.2012 г., 15.08-20.09.2012 г., 20.09 –
17.10.2012 г., 17.10.2012 г. – 12.02.2013 г., 12.02.2013 г. – 14.03.2013 г.,
14.03.2013 г. – 14.08.2013 г., 14.08.2013 г. – 11.09.2013 г., 11.09.2013 г. –
09.10.2013 г. и за периода 09.10.2013 г. – 08.04.2015 г. Показанията старо-ново
сочат на около кубик вода месечно потребление с изключение на последния период,
когато за 18 месеца са начислени 76 кубика или средно четири кубика месечно.
Съгласно чл. 35 ал.3 от Наредбата
достъпът до имотите за отчитане на водомерите са осигурява съгласно ОУ на
оператора. Според чл. 21 ал.4 от същите отчитането се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител
отчетът се подписва от свидетел, който може дабъде служител на ВиК оператора.
Факт е, че не се доказва карнетите да
носят подпис на ответника. Ищеца обаче и не твърди това. Следва да се има
предвид, че изискването за свидетел при неосигуряване на достъп регламентира
случая на отказ да се осигури достъп от страна на абоната, което изисква
изрично противопоставяне от страна на последния, в който случай само се изиксва
протокол по чл. 46 и чл. 22 ал.4 от ОУ. Това визира и прочита на разпоредбата
на чл. 35 ал.5 от Наредбата.
Самият ответник изрично заявява в
становище от 19.12.2018 г., че „същият по цял ден е на работа…“ /край на
цитата/. Следователно очевидно не може да се касае за отказ, а става въпрос за
обективна невъзможност потребителят да присъства на отчитането.
В този случай негово е задължението и
съгласно чл. 35 ал.4 от Наредбата и съгласно чл. 22 ал.3 от ОУ на ВиК оператора
да поиска уточняване с насрещната страна по договора извършване на замерване на
водомера в удобно за двете страни време. Ответникът не твърди изобщо да е
изпълнил това си задължение, поради което и след като по принцип не отрича
потребяване на вода, за размера не може да се позовава на собственото си
неправомерно поведение.
Същото между другото касае и
твърденията на ответника, че водомерът бил повреден.
Свидетелят на ищеца твърди, че при
демонтажа на водомера същият не е бил видимо повреден. Въпросът за правомерното
или не влизане в имота на потребителя е ирелевантен и в това производство не се
разглежда. Искове за вреди не са предявени. Вярно е, че протоколът от
20.04.2015 г. не съдържа подписа на абоната. Но е вярно, че абонатът не заявява
насрещни твърдения за това какви са били верните показания на водомера, а
бланкетно оспорва тези на ищеца, което не съставлява насрещно доказване на
положителен факт, от който ответникът черпи права. То няма и такъв конкретно
заявен. Друг е въпроса, че ответникът очевидно недобросъвестно, след като има
задължение по чл. 34а от Наредбата да изисква периодична проверка на
индвидуалния си водомер /макар на 10 години/ не го е изпълнил, особено като
твърди, че водомера е повреден. Вярно е също така, че и съгласно Наредбата и
съгласно чл. 18 ал.1 от ОУ на ВиК доставчика, същият има задължение да поддържа
и контролира водомерите, но житейски логично е и потребителят да оказва
насрещно съдействие за последното. След като ищецът твърди изправност на
водомера към момента на демонтажа, ответникът е този, който трябва да докаже,
че е уведомил ищеца за неизправност и след това, че ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 18. Последното не се доказва.
Следователно в контекста на изложеното
настоящата инстанция приема, че това, което е отчетено до момента на демонтажа
на водомера в имота на ответника е потребено.
Освен това чл. 22 ал.3 от ОУ на ВиК
оператора сочи, че при невъзможност да се отчете водомера в присъствие на
абоната или последният не е съгласен с отчетите, то той трябва да инициира
уточняване с другата страна за извършване на отчитането в срок не по-дълъг от
шест месеца от последното отчитане. Такава инициатива ответникът не твърди.
За всички периоди от 19.07.2012 г. до
последния вземанията за главница и лихви са погасени по давност съгласно чл.111
б.В от ЗЗД предвид периодичността на плащанията.
Задължението за последния период –
122.21 лева е начислено еднократно, поради което и се дължи в цялост, доколкото
не е погасено по давност.
Лихвата за периода от 08.04.2015 г. до
01.10.2017 г. е в размер на 29.38 лева, изчислена с помощта на Апис финанси –
програмен продукт.
Главницата се дължи и със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Разноски при този изход на спора пред
въззивната инстанция и първата се следват на двете страни.
Общият материален интерес е 178.41
лева, в уважената част 151.59 лева, в отхвърлената част 26.82 лева.
Ищецът е направил доказан разход в
първа инстанция за държавна такса и разноски – 225 лева, а съдът счита, че
размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на 150 лева
при отсъствие на фактическа и правна сложност, на осн. чл. 25 ал.2 вр. ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Присъждат се 318.63 лева.
Ответникът е направил разходи за
адвокатско възнаграждение и експертиза в размер на 602 лева. По възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника няма проведена процедура по чл. 248 от ГПК, поради
което и съдът може единствено да присъди разхода съобразно изхода от спора. На
база материалния интерес в уважената част се присъждат разноски 90.50 лева или
след компенсация дължимите от ответника към ВиК оператора за първа инстанция
разноски са 228.13 лева.
За въззивното производство дължимите
разноски са както следва – разходи от въззивника – 50 лева държавна такса и
съдът определя възнаграждение по чл. 25 ал.1 от НЗПП – 100 лева. Присъждат се в
полза – 127.45 лева. Ответникът е направил разноски 450 лева без възражение от
ищеца за прекомерност. Присъждат се следователно 67.65 лева или след
компенсация – 59.80 лева. Общо за двете инстанции на ищеца се дължат разноски в
размер на 287.93 лева, платими от ответника.
За заповедното производство
присъдените на кредитора разноски следва да се редуцират до 63.72 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1693/22.04.2019 г. на ВРС
по гр.д. № 19204/2017 г. по описа на същия съд, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна искове срещу И.М.В., ЕГН **********,***
за установяване в отношенията между страните, че И.М.В., в качеството си на
потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида с аб. номер 1196708,
дължи на Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума в общ размер на 122,21 /сто двадесет и два и 0.21/ лева,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
19.10.2013г. до 08.04.2015г. на адрес в с. Кичево, община Аксаково, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
05.10.2017г., до окончателното изплащане на задължението и сума в размер на
29.38 /двадесет и девет и 0.38/ лева,
представляваща лихва за забава за периода от 08.04.2015г. до 01.10.2017г.,
начислена върху главница в общ размер на 122,21
лв., за които е издадена заповед № 8334 от 09.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. номер 15232/2017г. по описа на ВРС, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ и вместо
това постановява:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна и И.М.В., ЕГН **********,***, че И.М.В., в качеството си на
потребител на ВиК услуги, които се отчитат по партида с аб. номер 1196708,
дължи на Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума в общ размер на 122,21 /сто двадесет и два и 0.21/ лева,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
19.10.2013г. до 08.04.2015г. на адрес в с. Кичево, община Аксаково, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
05.10.2017г., до окончателното изплащане на задължението и сума в размер на 29.38 /двадесет и девет и 0.38/ лева,
представляваща лихва за забава за периода от 08.04.2015г. до 01.10.2017г.,
начислена върху главница в общ размер на 122,21
лв., за които е издадена заповед № 8334 от 09.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. номер 15232/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН **********,*** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата
от 287.93 /двеста осемдесет и седем и 0.93/ лева разноски в производството пред
ВРС и ВОС, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация.
ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН **********,*** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата
от 63.72 /шестдесет и три и 0.72/ лева разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 15232/2017 г. по описа на ВРС.
Потвърждава решението в
останалата част.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.