РЕШЕНИЕ
№ 975
Монтана, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - IV състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ НИЦОВА |
При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИЦОВА административно дело № 20257140700235 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс / /АПК/ във вр. с чл.40 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от Н. Й. Т. от гр.Вършец, ул.“Д-р Елена Теодосиева“ № 13, [адрес] , подадена чрез пълномощник адв. Д. Д., срещу мълчалив отказ на кмета на община Вършец за достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 9400-1656/06.06.2025 г. В жалбата се иска отмяна на оспорения мълчалив отказ, като се поддържа, че е налице нарушение на материалния закон, целта на закона и административнопроизводствените правила. Оспорващият чрез пълномощника адв. Д. Д., поддържа жалбата си в постъпила писмена молба и моли да бъде отменен оспорения мълчалив отказ, като прави уточнение, че следва да се приеме, че искането е подадено като гражданин по реда на ЗДОИ, а не в качеството на общински съветник, развива доводите изложени в жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът, чрез пълномощника юрк. Т., оспорва жалбата и излага доводи, че е неоснователна, видно от подаденото заявление, в него изрично е посочено, че се подава от Т., в качеството на общински съветник. Поради което иска да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на спора е дали е налице мълчалив отказ на кмета на община Вършец във връзка с подадено заявление за достъп до обществена информация с №9400-1656/06.06.2025 г. от Н. Т., общински съветник, общински съвет Вършец до кмета на община Вършец.
От фактическа страна, съдът намира, че оспорващият в качеството си на общински съветник е подал заявление вх. №9400-1656/06.06.2025 г. Това се установява безспорно от приложеното заявление, предвид което направеното уточнение в молба вх.№ 1739/07.10.2025 г. от пълномощника адв.Д.Д., не може да бъде прието, т.к. във заявлението изрично е посочено, че заявлението е от лицето, в качеството на общински съветник. Няма спор, че кметът на община Вършец не се е произнесъл по заявление вх. № 9400-1656/06.06.2025 г., което е оспорено със жалбата от Н. Й. Т., чрез пълномощника адв.Д.Д. като мълчаливия отказ за произнасяне по това заявление. Оспорването е в срок по чл.149, ал.2 от АПК във вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ.
От безспорно установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
В настоящия случай заявлението за достъп до обществена информация с вх. № 9400-1656/06.06.2025 г. е подадено до кмета на община Вършец, който е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ по отношение на посочената в заявлението обществена информация.
В жалбата се твърди, че е налице мълчалив отказ на кмета на община Вършец и същият е незаконосъобразен. Основателно в жалбата и писмената молба, с която са развити доводи по същество на спора и се поддържа, че мълчалив отказ в административното производство развиващо се по реда на ЗДОИ по инициатива на надлежен субект по чл.4 от ЗДОИ е винаги незаконосъобразен, каквато е и константната практика на съдилищата.
В настоящия случай обаче заявление вх. №9400-1656/06.06.2025 г., с което е направил запитване до кмета на община Вършец „ относно изплатените средства за медийни партньорства, реклама и платени публикации за периода от 1януари 2022 г. до момента..“, заявителят изрично е посочил, че подава това искане в качеството си на общински съветник в общински съвет Вършец. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ “Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.“. В случая изрично заявителят е посочил в какво качество подава заявление вх. № 9400-1656/06.06.2025 г.. Ако същият е искал да получи информация като гражданин, както уточнение се прави впоследствие от пълномощника адв.Д.Д. едва в молба вх.№ 1739/07.10.2025 г., то не е следвало изрично да сочи, че подава заявлението в качеството на общински съветник в общински съвет Вършец. След като изрично в заявление вх. № 9400-1656/06.06.2025 г. е посочил, че го подава в качеството си на общински съветник в общински съвет Вършец, заявителят попада в изключението на чл.4 ал.1 от ЗДОИ, тъй като за общинския съветник е предвиден специален ред за търсене и получаване на исканата от него информация за изплатени средства от община Вършец. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1, т.4 от Закон за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/ е посочено, че общинският съветник има право да отправя питания към кмета, а на питането се отговаря устно или писмено на следващото заседание, освен ако съветът реши друго, тоест за заявителя в качеството му на общински съветник, е предвиден специален ред с друг закон за търсене и получаване на исканата от него информация от кмета на общината.
Предвид което за кмета на община Вършец не е съществувало задължение да се произнесе по реда на ЗДОИ по заявление вх. № 9400-1656/06.06.2025 г., предвид което съдът не споделя изложеното в жалбата за мълчалив отказ и намира жалбата за неоснователна.
При този изход на делото, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следват да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24, /изм. ДВ, бр. 53 от 2025 г.в сила от 1.10.2025 г./ от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Й. Т. от гр.Вършец, ул.“Д-р Елена Теодосиева“ №13, [адрес] , подадена чрез пълномощник адв.Д. Д., срещу мълчалив отказ на кмета на община Вършец за достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 9400-1656/06.06.2025 г. от Н. Т., общински съветник в общински съвет Вършец.
ОСЪЖДА Н. Й. Т. от гр.Вършец, ул.“Д-р Елена Теодосиева“ №13, [адрес], да заплати на община Вършец, разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
На основание чл. 40, ал.3 от ЗДОИ, решението не подлежи на касационно оспорване.
Препис от решението да се връчи на страните.
| Съдия: | |