№ 122
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001270 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение №68 от 24.06.2021г., постановено по гр.д. №
1329/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се ПРИЗНАВА за
установено по отношение на “Е.“ЕАД
със седалище и адрес на управление (адрес) с ЕИК *******,представлявано
Заедно от всеки двама от членовете на Съвета на директорите Г.Д.Ч., К.П.В.
,и К.Д., че „П.Б.М.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление (адрес) представлявано от управителя си П.Д.К. не му дължи сума
в размер на 1286.29 лв.-хиляда двеста осемдесет и шест лева и двадесет и
девет стотинки представляваща допълнително начислена ел. енергия за обект
недвижим имот с адрес (адрес) с клиентски номер №*****, ИТН ******* по
фактура № **********/14.04.2021г. и се осъжда „Е.“ЕАД да заплати на
„П.Б.М.“ ООД направените по делото съдебни разноски в размер на 384 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС и 51,45 лева държавна такса .
Въззивникът „Е.“ЕАД излага подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като моли въззивния съд да отмени
същото и да отхвърли предявения иск.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемата страна „П.Б.М.“ ООД взема становище, че жалбата е
неоснователна, като излага съображения в тази връзка. Направено е искане да
бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, след като обсъди доказателствата по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Предмет на иска е признаване за установено по отношение на ответника
„Е." ЕАД, че ищецът не му дължи сумата от 1286.29 лв.-хиляда двеста
осемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки представляваща
допълнително начислена ел. енергия за обект - недвижим имот с адрес (адрес)
с клиентски номер №*****, ИТН *******, по фактура №
**********/14.04.2021г.
По делото не е спорно, че ищецът за процесния период е бил титуляр на
партидата на горепосочения имот, като се установява, че през периода, за
който е извършена корекцията, ищецът е имал сключен договор за продажба
на електроенергия с търговец на ел. енергия – „Ритъм-4-ТБ“ ООД. Няма спор
и че за територията, на която се намира имота на ищеца, оператор на
електропреносната мрежа е „Е." ЕАД. Последното от своя страна поддържа,
че основание за начисляване на сумата е установено състояние на измерено
количество ел. енергия в невизуализиран регистър 2.8.0. на средството за
търговско измерване, монтирано в обекта на ищеца, който не е търговски и
отчетените в него количества от 3929,72 kWh eл. енергия не са фактурирани и
заплатени от клиента. Позовава се на чл.55 от ПИКЕЕ, в сила от 01.04.2019г.,
според който, в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството
за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал.
1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49. В случая, допълнително начислената
2
ел. енергия била в размер на 6611 kWh, като стойността му била изчислена по
определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на
технологични разходи на ЕР ЮГ (чл.56, ал.3 ПИКЕЕ) за период от 19 дни,
считано от 08.01.2021г. – датата на която електромерът е започнал да отчита
ел. енергия в регистър 2.8.0. до 27.01.2021г. – датата на проверката.
По искане на въззивника, пред настоящата инстанция e допусната
повторна СТЕ. Според същата, протокола на БИМ относно проверката на
процесния електромер отразява единствено техническото му състояние, но не
и софтуерното, като в същия няма данни за установено външно неправомерно
въздействие върху електромера. Посочено е, че допълнителните количества
ел. енергия от 6611 kWh са реално доставени на клиента за периода
08.01.2021-27.01.2021г. Видно от отговора на въпрос №3, регистри 2.8.0.,
2.8.1, 2.8.2 и 2.8.3 се визуализира на дисплея на електромера и може да се
отчита, както на място, така и дистанционно, тъй като самият електромер има
функционалност за дистанционен отчет. Посочено е, че натрупването на ел.
енергия в регистър 2.8.0 се получава при промяна на посоката на движение на
ел. енергия, която може да стане при генериране на такава от енергиен
източник или променена схема на свързване, размяна на вход изход на
фазовите проводници. Процесният електромер е доставен през 2016г. и тези
регистри са активирани от завода при производството и в конкретния случай,
в тях е отчетена ел. енергия от 08.01.2021г. Ел. енергията в тези регистри
2.8.0-2.8.3 не се отчита едновременно и в регистри 1.8.0-1.8.3, в които се
отчита активната енергия в права посока, а регистри 2.8.х – активна енергия в
обратна посока. Според СТЕ, през процесния електромер е преминало
количеството ел. енергия, отчетено в регистри 2.8.0-2.8.3.
Съдът кредитира заключението на повторната СТЕ. От същото се
установява, че в конкретния случай не е осъществена хипотезата на чл.55 от
ПИКЕЕ. Посочената разпоредба, на която се позовава ответника като
основание за начисляване на допълнителната ел. енергия, е приложима в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. Както се посочи по-горе, според
повторната СТЕ, неоспорена от ответника, въпросният регистър 2.8.0. се
3
визуализира на дисплея на електромера, активиран е от завода при
производството на електромера през 2016г. и дори може да се отчита
дистанционно. Следователно, не са били налице предпоставките за
преизчисляване от страна на ответното дружество на ел. енергията,
консумирана за обекта на ищеца за процесния период, на основание чл.55,
ал.1 ПИКЕЕ, вр. чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. Съответно, извършеното такова се явява
неправомерно, а начислените на база същото количества са недължими от
ищеца.
Отделното от горното, според СТЕ, в регистъра 2.8.0 не би могло
технически да се отрази консумирана от обекта на ищеца ел. енергия, тъй
като в този ретгистър се отчита активна енергия в обратна посока, т.е. ако е
произведен в обекта. По делото обаче няма данни и доказателства да е
извършвана манипулация или външна намеса върху електромера на ищеца,
посредством която консумираната в обекта му ел. енергия да се отчита като
произведена от същия, т.е. в регистрите за активна енергия в обратна посока.
Ето защо независимо от данните, че допълнително начисленото количество
ел. енергия е преминало през електромера, няма нито законова, нито
техническа причина, на база на събраните доказателства по делото, да се
счита, че това количество ел. енергия е потребено от обекта на ищеца и че
съответно се дължи заплащане на същото. Съвсем отделен въпрос е
обстоятелството, че в отговора на ИМ, ответникът първо посочва, че
измереното в регистър 2.8.0 количество ел. енергия е 3927,72 кWh, а
впоследствие, на ищеца са начислени допълнително 6611 кWh, без да е ясно
на какво се дължи разликата.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск да се
признае за установено спрямо „Е." ЕАД, че ищецът не му дължи сумата от
1286.29 лв.-хиляда двеста осемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки
представляваща допълнително начислена ел. енергия за обект - недвижим
имот с адрес (адрес) с клиентски номер №*****, ИТН *******, по фактура №
**********/14.04.2021г. се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, макара и по други
съображения, обжалваното решение ще се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати на
ищеца от 384 лв за адвокатско възнаграждение.
4
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №68 от 24.06.2021г., постановено по гр.д.
№ 1329/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪДЖА “Е.“ЕАД, със седалище и адрес на управление (адрес) с ЕИК
******* да заплати на „П.Б.М.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление (адрес) представлявано от управителя си П.Д.К. направените
по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 384 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5