РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Разград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500409 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и чл.274 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Х. Х. Я. против Решение №281/23.04.2025гд. по гр.д. №
957/2024 год. на РС-Разград, с което е осъден да заплати на А. А. Р. 2100 лв., обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.144, ал.З вр. ал.1 от НК,
осъществено на 16.04.2023г. в гр ***, обл, Разград като се заканил с убийство против
личността на А. А. Р. и това заканване би могло да възбуди основателен страх , за
осъществяването му ведно със законната лихва от датата на деликта - 16.04.2023г. до
окончателното изплащане н сумата, както и сумата 252лв. разноски, съразмерно е уважената
част от иска, като е отхвърлил претенциите за неимуществени и имуществени вреди до
първоначално предявените размери съответно от 8500лв. и 1500 лв..
Счита решението за незаконосъобразно и го обжалва в осъдителната му част. Присъденото
обезщетение за неимуществени вреди намира за несправедливо завишено в своя размер,
неотговарящо на критерия за справедливост. Липсват медицински документи, които да
обективират състоянието на пострадалата, а медицинската експертиза е изготвена
единствено по сведения на пострадалата и свидетелски показания. Заключението на
експерта е, че постравматичните последници са свързани с тревожност, а не със страх, който
е реакция срещу непосредствена реална заплаха, а тревогата е типична реакция спрямо
нереална или въображаема опасност. Искът за заплащане на обезщетение за нанесени
1
неимуществени вреди е частично основателен и доказан, при съобразяване, че последиците
от противоправно деяние -тревожност и несигурност са краткотрайни. Стресът е отшумял
без да се нарушава социалната адаптация. Твърди,че е бил провокиран от св.Р., като
агресивното му поведение е било защитна реакция. Твърди,че същото е било в момент на
афект и случайна реакция,без да се цели вреда, като словесната агресия е била и от двете
страни. Двете страни са си прехвърляли обидни думи и заплахи взаимно,поради стари
конфликти между двете семейства. Пострадалата по това време се е намирала в предния
двор на къщата, от където трудно би могла да възприеме заплахите. Жалбоподателят
твърди,че не живее на територията на Република България и няма как да се повтарят във
времето тези ситуации.Счита за недоказани твърденията на ищцата, че е притеснена за
живота и здравето си и не смее да излиза навън. Съдът правилно се е произнесъл по
отношение на предявения иска за неимуществени вреди в размер на 1500 лв. за заплатен
хонорар по наказателното дело, че същият не се дължи и не са налице основания за
присъждането му.
Недоволен от решението в частта за разноските, жалбоподателят е поискал изменение в тази
част. Счита,че са налице безспорни доказателства за сторения разход за адвокат, изплатен на
два пъти. Има представена „разписка“ в срока даден за писмени бележки. Фактът,че
разписката няма дата е ирелевантен щом страните завяват, че отношенията им са чисти и
нямат никакви претенции една към друга. Размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, както и при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се
определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен
искът, а именно в настоящия случай от 15000 лв. По указания на въззивната инстанция,
районният съд се е произнесъл по наведеното искане на жалбоподателя за изменение на
решението в частта за разноските. С определение №658/29.06.2025г. районният съд е оставил
без разглеждане молбата,поради липса на представен списък за разноските по чл.80 ГПК.
Недоволен от така постановеното определение Х. Я. обжалва същото, като сочи същите
доводи относно съществото на спора за дължимостта на адв.възнаграждение в пълния
уговорен размер.
А. А. Р. не е отговорила нито на въззивната жалба, нито на частната жалба. Същата е
депозирана въззивна жалба против Решение № 281/23.04.2025г. на РРС по гр.д. № 957/2024г.
Счита съдебното решение в отхвърлителната му част за неоснователно и необосновано.
Доказателствата не са анализирани в тяхната съвкупност, като съда еднопосочно е дал вяра
на доказателствата събрани в полза на ответника. Не е обсъдил противоречията, а дори и
показанията на част от свидетелите. Бланкетно е маркирал констатациите на експерта по
назначената и приета по делото съдебно - психологическа експертиза, без да направи
конкретен анализ. Противно на събраните по делото доказателства е приел, че отправените
закани за убийство и заплахи са нарушили нормалния живот на ищцата за кратък срок.
Факта, че не е потърсила психологическа помощ не налага извод, че не е налице
2
здравословен/ психологичен проблем в конкретното засегнато лице. Лица с нейния социален
статут и интелект рядко търсят помощ от специалист. През този период жалбоподателката е
загубила бебето си, като за да пребори мъката си е продължила да води ежедневието си.
Моли съда да отмени решението на РРС, в отхвърлителната част и уважи иска й в пълен
размер. Претендира и разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка,като в тази част на
основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на районния съд.
Разгледани по същество установените факти, обосновават установената от съда частична
основателност на претенцията за неимуществени вреди по отношение на присъдения размер
от 2100лв.. По делото е безспорно установено,че ищцата е пострадала /претърпяла вреди/ от
престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК извършено от ответника на 16.04.2023г. в гр.***,
когато ответникът се заканил с убийство спрямо ищцата и нейни ближни, което заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Наличието на противоправно,
виновно поведение от страна на ответника е установено с влязла в сила присъда
/споразумение/,която е задължителна за гражданския съд. Това противоправно и виновно
поведение на ответника е довело до нарушение на нормалния начин на живот на ищцата, а
именно: силно чувство на страх и притеснение както по време на извършване на
престъплението, така и след това; безсъние; чувство на унижение от отправените обиди.
Това състояние представлява нанесени емоционални вреди. За техния вид и интензитет са
разпитани редица св.Ч., Р. и С., чиито показания съдът е посочил и обсъдил накратко,
приемайки тяхната достоверност, като е отдал основно доказателствено значение на
заключението по назначената съдебно-психологическа експертиза. Предвид на това жалбата
на Х. Я. с доводите за липса на извършен деликт и пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди се явява неоснователна. Неоснователно е и твърдението му за
необоснована завишеност и несправедливост на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.Съдът е съобразил психичното състояние на пострадалата
непосредствено след отправените заплахи, което е включвало първоначални, интензивни
реакции на страх, безпокойство и безпомощност, които впоследствие са заменени от
опасения, отрицателни емоции, притеснение, наранено честолюбие и достойнство. От
показанията на разпитаните свидетели Р., Ч. и С. се установяват преживените от А. Р. страх и
унижение. Същите установяват, че ответникът живее в Белгия и 2-3 седмици след събитието
е отпътувал от страната, поради което реална заплаха за ищцата след заминаването на
ответника не е съществувала и на нея и е било известно това обстоятелство. Назначената
експертиза е установила адаптационно-тревожна реакция възникнала като резултат на
стресогенното събитие. Тази реакция настъпва обикновено до 1 месец и продължителността
й не надхвърля 6 месеца. Към настоящия момент ищцата е успяла да се справи с
негативните емоции и реакциите й са в нормалпсихологичната реакция. Съдът е обсъдил
установената тревожност, която е реакция на нереална или въображаема опасност, а не страх
от непосредствена реална заплаха. Заключил, че непредприемането на активни действия за
3
справяне с преживяното налага извод за липса на твърдените интензивни страхови
усещания. Няма данни за възникнали патологични отклонения и разстройство в психичната
сфера в следствие на отправените заплахи. Може да се направи извод, че по естеството си
инцидентът е предизвикал стрес, уплаха и негативни душевни изживявания у ищцата в
момента на ситуацията на заплаха и за не толкова продължителен период от време от около
един месец след нея. Отчел е и отсъствието на ответника от страната, което допълнително е
спомогнало за по-бързото възстановяване на ищцата.
При тези данни, съдът приема, че изложените от двете страни доводи за несправедливост на
присъденото обезщетение за неоснователни.
Съобразявайки тежестта на уврежданeто, обстоятелствата, при които е настъпило,
продължителността и интензивността на психическите страдания на ищцата, съдът намира,
че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на
2100 лв., като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
така както е определено и от районния съд.
Съдът е обсъдил наред и изложените в исковата молба факти и твърдения на ищцата за вида
на причинените неимуществени вреди и факт, който е заявен от ищцата една със съдебните
прения, а именно: твърдението за преживян спонтанен аборт в следствие на преживяните
притеснения. Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 ГПК ищецът е длъжен да изложи
всички факти ,на които основава претенцията си още с исковата молба. Съдебните прения са
фаза, в която страните правят правни и фактически изводи на събраните доказателства и
вече въведените твърдения.Те не могат да служат за въвеждане на ново фактическо
основание или нов елемент от фактическия състав на иска. Ищцата не е навела такъв довод
за наличие на съществено процесуално нарушение, поради което този факт не следва да се
съобразява от съда.
Претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500лв. за заплатено
адв.възнаграждение в размер на 1500лв. по нохд № 597/2023г. на РРС правилно съдът е
приел за недоказано. По нохд не са представи доказателства за изплатено
адв.възнаграждение на адв.Б.. Такава разписка е представена по гр.д.№957/2024г. на РРС.
Същата е без дата,поради което не може да се направи извод,че разписката удостоверява
заплатено адв.възнаграждение от ищцата в полза на адв.Б. преди приключване на нохд
№597/23г. на РРС.
Предвид на гореизложеното,обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Неоснователността на жалбите влече като последица неоснователност на евентуалните
претенции за разноски във въззивното производство.
Депозираната частна жалба на Х. Я. е неоснователна. Районният съд е оставил без
разглеждане молбата му за изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е
представил списък за тях. Безспорна е съдебната практика,че страната следва да представи
списък за разноски по чл.80 ГПК,дори когато е направила само един разход в
производството, за който е представила доказателства. Списък с разноски ответникът не е
4
представил. Практиката приема, че списъкът с разноски може да бъде инкорпориран в
исковата молба, респ. в отговора на исковата молба, ако същият съдържа изброяване на
всички разходи, които страната е направила и е счела,че няма да има други такива. В
депозирания отговор ответникът е посочил единствено,че претендира разноските по делото.
Това е заявил и неговият пълномощник в с.з. Предвид на това не може и не следва да се
приема,че е налице списък с разноски, направени от ответника. Липсата на списък по чл.80
ГПК води до недопустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
По същество изложените доводи относно липсата на доказателства за заплатеното
адв.възнаграждение пред първоинстанционния съд и оттам неоснователност на претенцията
за разноски в частта от 1000лв. адв.възнаграждение са и правилни.
Воден от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №281/23.04.2025гд. по гр.д. № 957/2024 год. на РС-Разград, с
което Х. Х. Я. е осъден да заплати на А. А. Р. сумата от 2100 лв., обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл.144, ал.З вр. ал.1 от НК, осъществено на
16.04.2023г. в гр ***, обл, ****като се заканил с убийство против личността на А. А. Р. и
това заканване би могло да възбуди основателен страх , за осъществяването му ведно със
законната лихва от датата на деликта - 16.04.2023г. до окончателното изплащане и е
отхвърлил претенциите за неимуществени и имуществени вреди до първоначално
предявените размери съответно над 2100лв. до 8500лв. и 1500 лв..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 658/29.06.2025., с което е оставена без разглеждане
молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
Решението подлежи на касационни обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС, на основанията посочени в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5