№ 384
гр. гр. Червен бряг, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20254440100751 по описа за 2025 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1
от ЗЗД.
В Районен съд Червен бряг е постъпила искова молба от Р. П. Р., с ЕГН ********** от гр.
Червен Бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, подадена чрез адв. А. Д., от САК,
със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец", ж.к. „Яворов", ул. ******
против "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1505, р-н Оборище, бул./ул. ул. ******, представлявано от Р. Г. А. за обявяване за
недействителен на Договор за кредит №: L331053, сключен между Р. П. Р., с ЕГН
********** в качеството й на Кредитополучател и "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК
****** в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо
от ЗЗД.
Ищецът моли съда и при условие, че отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД, да прогласи за недействителен Договор за кредит №: L331053 в
частта му относно таксата за разглеждане, сключен между Р. П. Р., ЕГН ********** в
качеството й на кредитополучател и "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ****** в
качеството му на кредитодател, на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК
във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, както и да осъди "ЮтеКредит България"
1
ЕООД, с ЕИК ****** да заплати на Р. П. Р., с ЕГН ********** сумата от 214.05 лева,
представляваща сума платена без основание, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило
възражение от ответника. В отговора ответника изразява становище, както по
допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение
първо от ЗЗД. Излага подробни доводи за това. Претендира разноски.
С Определение № 516/02.09.2025г., съдът е приел исковата молба за редовна и допустима,
обявил е предварителния си доклад по делото и е насрочил същото за провеждане на
открито съдебно заседание.
ИЩЕЦА - Р. П. Р., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и
процесуален представител адв. А. Д., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло,
като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА - „Юте Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ****** редовно призован, не се явява
в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството. В молба с вх.
№4657/16.09.2025г. ответника „Юте Кредит България“ ЕООД уведомяват, че поради
служебна ангажираност са в невъзможност да се явят в съдебното заседание. Молят да се
даде ход на делото и при наличие на предпоставки по чл.228, ал.2 ГПК молят делото да се
прекрати и се присъдят съдебни разноски в полза на ответника. Излага подробни доводи за
неоснователност и недоказаност на исковата молба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен
интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден
на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
Същият е предявен в срок и има за предмет - претенция върху действителността на сключен
договор за потребителски кредит и спорно материално право за връщане на дадено при
първоначална липса на основание. С оглед материалната и териториална подсъдност
съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че
искът се явява допустим.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от Р. П. Р., с ЕГН ********** от гр.
Червен Бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** против "ЮтеКредит България"
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1505, р-н Оборище,
бул./ул. ул. ******, представлявано от Р. Г. А. иск е в рамките на производство по обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от
2
ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване недействителност на процесния договор за потребителски кредит, в условията
на евентуалност – прогласяване недействителността в частта му относно таксата за
разглеждане от същия договор.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и
главно доказване да докаже налице ли са основанията за недействителност на договора, в
условията на евентуалност – прогласяване недействителността на клаузата в частта относно
таксата за разглеждане от същия, а за ответника наличието на облигационна връзка между
страните, по която ищцата е неизправна страна.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се
съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при
доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.
В исковата молба от Р. П. Р., с ЕГН ********** от гр. Червен Бряг се сочи, че: същата е
страна по договор за потребителски кредит №: L331053 от 18.09.2023 г., подписан с
ответното дружество "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК ******.
По силата на този договор ищцата е получила сумата от 1 060.00 лв., като се е задължила да
върне същата за срок от 12 месеца. В края на периода кредитополучателя е следвало да
върне сумата от 1 336.98 лв. Посочен е размер в погасителния план на месечна вноска от
111.53 лв. (с изключение на последната вноска по погасителен план, която е в размер на
110.15 лева) при ГПР 57.00 %, при ГЛП 13,00 % без посочен лихвен процент на ден.
Съгласно договора с №: L331053: „Клиентът упълномощава Кредитора да изплати
одобрения кредит в размер на 1 060.00 лв. лева както следва: Кредитът се изплаща
наведнъж, по избран от клиента метод – банков превод или в касата на “Easy pay”. – 602,68
лв. се изплаща наведнъж по избран от клиента метод, а 457,32 лева ще се използват за
заплащане на паричните задължения, които кредитополучателят има към кредитора, както е
уговорено в индивидуален договор за кредит № L329583. Кредитът ще бъде погасен на
вноски в съответствие с погасителния план, приложен като Приложение № 1 към настоящия
индивидуален договор за кредит. Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за
кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит.
За да се избегнат всички съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай
на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на
договора по каквато и да е причина. В случаите, когато Клиентът избере плащането на
Договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати Таксата за разглеждане и
лихвите.
Клиентът е длъжен да погаси Кредита по банкова сметка на Кредитора
3
BG14BPBI79421023024302, BIC: BPBIBGSF в Юробанк България АД (Пощенска банка) или
по банкова сметка, както е декларирана в Уебсайта на Кредитора или в MyIute. Когато това е
възможно и приложимо, Клиентът може да погаси Кредита и в брой чрез депозиране в
специализирани банкомати или чрез други методи.
Настоящият индивидуален договор за кредит и неговите приложения са неразделна част от
Рамково споразумение номер *********. Термините, използвани в настоящия индивидуален
договор за кредит, ще имат същото значение, каквото имат в Процедура и ред за
предоставяне на потребителски кредити на физически лица на Кредитора и Рамковото
споразумение..“
Така съгласно приложения към договора погасителен план, който бил неразделна част от
същия, Р. П. Р., с ЕГН ********** се съгласила да заплати 12 месечни вноски, всяка в общ
размер на 111.53 лв. (с изключение на последната вноска по погасителен план, която е в
размер на 110.15 лева). По този начин общия размер на сумата по кредита, в края на срока
му възлизала на 1 336.98 лв. и дата на погасяване - 15 ден от месеца.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за кредит №:
L331053, сключен между Р. П. Р., с ЕГН ********** в качеството й на Кредитополучател и
"ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ****** в качеството му на Кредитодател на основание
чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
В условията на евентуалност, ищеца моли съда да приеме за установено в отношенията
между Р. П. Р., с ЕГН ********** и "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК ******, че
клаузата в частта му относно таксата за разглеждане е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от
ЗПК и чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, както и да
осъди "ЮтеКредит България" ЕООД, с ЕИК ****** да заплати на Р. П. Р., с ЕГН **********
сумата от 214.05 лева, представляваща сума платена без основание, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се заявява неоснователност на
предявените искове. Ответното дружество не спори, че на 18.09.2023г. е сключен Договор за
кредит № L331053 („Договора за кредит“) между ЮтеКредит България ЕООД като кредитор
и ищеца Р. П. Р. като кредитополучател за сумата от 1 060.00 лева, със срок на погасяване 12
месеца при фиксиран ГЛП 13.00 % и ГПР 57.00 %.
Ответникът твърди, че част от Договора за кредит са и общите условия (в случая това е
Рамковото споразумение), което е подписано електронно между страните на 25.08.2023 г. и
изрично посочено в Договора като обвързващо кредитора и кредитополучателя. Съгласно
чл. 11, ал. 2 на ЗПК, общите условия са неразделна част от всеки Договор за кредит.
По процесния договор, ответника заявява и оспорва твърдението, че липсвала ясна методика
за формирането на ГПР. Твърди, че съгласно т.8.9 на Рамковото споразумение (част от
договора за кредит) Общата стойност на Кредита (ГПР) представляват всички разходи,
4
включително лихви, такси за разглеждане, договорно възнаграждение и всички други видове
такси, които Клиентът е длъжен да заплати във връзка с Договора за кредит.
Според ответника безспорно е, че такса за разглеждане е включена в общото оскъпяване
(ГПР) в Договор за кредит № L331053 от 18.09.2023г. Оспорва, че посочената такса не е
включена в ГПР и заявява, че след като ГПР по кредита с включената в него такса е в
рамките на законовите изисквания, няма и „противоречие с добрите нрави“. Това би било
вярно, ако таксата за разглеждане не е част от ГПР или ако ГПР е било над максималния
законов размер.
Ответника моли съда да се произнесете с решение, с което да остави без разглеждане като
недопустими, респективно да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените
искове от Р. П. Р., с ЕГН **********. Претендира разноски по делото, включително и за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 350,00 лева, излага доводи за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз
основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни
изводи:
Безспорно по настоящото исково производство е установена доказателствената сила на
представените от ищеца доказателства, а именно, че: на 18.09.2023г. е сключен Договор за
кредит № L331053 („Договора за кредит“) между ЮтеКредит България ЕООД като кредитор
и ищеца Р. П. Р. като кредитополучател за сумата от 1 060.00 лева, със срок на погасяване 12
месеца при фиксиран ГЛП 13.00 % и ГПР 57.00 %. Така ищецът се е задължил по договора
като длъжник.
Не се спори, а и от представените по делото договор за потребителски паричен кредит, че
между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което
ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски паричен кредит. Параметрите
на договора, описани в исковата молба, са следните: Главница 1 060.00 лева, за 12 месеца,
обща сума за погасяване 1 336.98 лв., с месечна вноска от 111.53 лв. (с изключение на
последната вноска по погасителен план, която е в размер на 110.15 лева), с обща сума на
лихвите за периода: 74.82 лв., такса за разглеждане: 202.16 лв., при ГПР 57,00 %, при ГЛП
13,00 %, без посочен лихвен процент на ден.
Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена от ответното
дружество на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна и до следните
правни изводи:
На първо място, основателно е възражението на жалбоподателя, че договорът е
недействителен, тъй като е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, настоящата инстанция дължи
5
служебна проверка по чл. 22 ЗПК дали същият е действителен, тоест дали са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.
Посоченият в договора годишен процент на разходите не е математически правилен и е
подвеждащ за потребителя. Начинът на структуриране на съдържанието на договора сочи,
че при изчислението на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги –
първо са посочени основните разходи (главница и лихва), след това ГПР, а над тях са
обективирани разходите за допълнителни услуги „Таксата за разглеждане“. Налице е
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чието телеологично тълкуване изисква в договора да
бъде посочен математически точен и ясен за потребителя ГПР. След преизчислението на
годишния процент на разходите при съобразяване на дължимото възнаграждение по
допълнителните услуги „Таксата за разглеждане“ се получава резултат от 76.07 %, а оттук
следва, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава
(към датата на сключване на договора за кредит пределния размер на ГПР възлиза на 67.65
%, т.е. 5 пъти размера на законната лихва за забава). Този резултат е в явно противоречие с
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения (Към датата на
сключване на договора – 18.09.2023г., обявения Основен лихвен процент от БНБ е 3.53%).
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от
01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта.
Ето защо, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се явява
недействителен.
На следващо място съдът след да изследва дали с договора се нарушават добрите нрави като
установи, че клаузите, уреждащи размера на възнаградителната лихва, са неравноправни.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Понятието „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански правоотношения. Добрите нрави
са коректив, целящ да осуети злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която
не е неограничена.
Съгласно трайната съдебна практика максималният размер на договорната лихва е
ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на
добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва. В тази насока е практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г.
по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.
За да бъде уважен така предявения иск по по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД, ищецът следва да
6
установи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на
закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и
валидна клауза за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги. Съдът
приема за безспорно между страните обстоятелството, че са сключили договор за паричен
заем с посоченото от ищеца съдържание /като договорът е приложен по делото/, в който е
уговорена клауза за заплащане на закупени допълнителна услуга „Такса за разглеждане“ в
общ размер на 202.16 лева, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и
че тази клауза е недействителна. Безспорно между страните е обстоятелството, че
ответникът представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4 ЗПК. Безспорно между
страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД и иска
по чл.55 ЗЗД е валидно следното; Критериите, дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на уговореното възнаграждение за заплащане на закупени
допълнителни услуги, т.к. са нарушени основните принципи на договорното право -
добросъвестността и справедливостта в отношения - чл.8 и чл.9 от ЗЗД.
Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е
наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните
съществува спор относно действителността на конкретно посочени договорени клаузи за
заплащане на възнаграждние за закупена допълнителна услуга „Такса за разглеждане“.
Установява се, че със сключването на процесния договор за потребителски кредит се
нарушава правната сфера на една от страните. При иска с правно основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, тъй като се касае за искане да бъде установен един
правопрепятстващ факт - факта на нищожност на конкретно посочена в петитума на
исковата молба клауза в сключения между страните договор.
От формална страна съдът приема, че безспорно се касае за сключен между страните
договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на законовите
изисквания на чл.9 ал.1 от ЗПК, като ищецът като физическо лице качеството на потребител,
на основание чл.9 ал.3 от ЗПК, а ответникът като юридическо лице, което обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност има качеството на кредитор– чл.9 ал.4 от ЗПК. Според съда клаузата в процесният
Договор за потребителски кредит, сключен между страните, предвиждаща заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Такса за разглеждане“, е нищожна, тъй
като е сключена при неспазване на императивните текстове на чл.10а, чл.11 т.9 и т.10 и чл.19
ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и най-вече при накърняване на добрите нрави.
7
Съгласно Решение № 4/2009г. по т. д. № 395/2008г. и Решение № 1270/2009г. по гр. д. №
5093/2007г. на ВКС, основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип
е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8 ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Чрез накърняване на принципа на "добри
нрави" по чл.26 ал.1 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на една от страните /в
случая ищеца/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Изхождайки от
съдържанието на Договора за потребителски кредит съдът намира, че възнагражденията за
закупената допълнителна услуга „Такса за разглеждане“ е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП. Чрез така договорената
допълнителна услуга, според съда, се нарушава принципа на добросъвестност, който
принцип е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния казус, чрез
постигането на такава уговорка за заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Не на последно място съдът счита, че съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи по
допълнителна услуга „Такса за разглеждане“ е неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от
ЗЗП. В ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност
се иска да бъде прогласена от съда, че с уговарянето им от страните е налице нарушение и
на чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като ответникът като кредитор не може за изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, като ал. 4 на цитирания по-горе член от ЗПК предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Видно от сключения между страните
договор за потребителски кредит е, че допълнителна услуга „Такса за разглеждане“ не е ясно
и точно определена, фиксирана е само сумата на услугата, без да е ясно в какво се изразяват
тя, как е определен размерът на тази услуга, ползвана ли е от ищеца в качеството му на
потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил с цитираните законови
разпоредби на ЗПК при сключването на договора за потребителски кредит с ищеца.
Предвид изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС по този
8
въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата, от Договора за потребителски
кредит, сключен между ищеца и ответника "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ******,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Такса за
разглеждане“ в общ размер на 202.16 лева и клаузата от Договора за потребителски кредит,
сключен между страните, страда от съществени пороци и в този си вид тя не може да породи
правни последици за страните.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не споделя
изложеното от ответника, в отговора на исковата молба и по следните допълнителни
съображения:
На първо място настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на допълнителния
пакет услуги по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни
възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването
на възнаграждение. По отношение на услугата „Такса за разглеждане“ е налице изначална
липса на яснота, какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде
избран този пакет. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит
е да предостави договорената парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е
дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. На второ място следва да се отбележи, че посочената
допълнителна услуга всъщност изобщо не е „допълнителна“. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но
нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на
различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение. Услугата, описани в процесния Договор, има характер на действия свързани с
управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането
на такси.
На следващо място, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК клаузата „Такса за разглеждане“
предвижда заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Тази клауза е недействителна на основание чл. 21 ЗПК и води до скрито увеличение на
договорното възнаграждение, което след съобразяване на така посоченото достига до 76.07
% на годишна база. Възнаграждение по договор за кредит в този размер противоречи на
добрите нрави, които също както нормите на ЗПК, имат функция на ограничение на
договорната свобода (Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г.о.).
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи
съдържанието на допълнителните услуги се налага извода, че ползването на допълнителната
услуга е обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждава изложеното
по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
9
Следователно след като в настоящия исков процес ищецът доказа при условията на пълно и
главно доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях -
чл. 153 от ГПК, съдът приема, че исковата му претенция се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за основателни доводите
на жалбоподателя за признаване за нищожност на клаузата по допълнителна услуга „Такса
за разглеждане“ от Договор за потребителски кредит № L331053 от 18.09.2023 г. и така да
уважи иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Относно предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, съдът намира следното:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД предпоставя
ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
кредит, наличието на основания за нищожност, плащане на процесната сума. В тежест на
ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание. По делото
безспорно се установява, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит
- цитираният по-горе.
Поради това може да се приеме, че ищецът е извършил плащане към ответната страна на
недължима сума, без основание. Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание
по чл.55 от ЗЗД следва да се приеме за основателен и доказан и да се уважи изцяло.
Съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят по недействителен договор за кредит дължи да
върне само чистата стойност на кредита, тоест усвоената главница. От представените по
делото доказателства се установява, че ищeцът е заплатил към момента на предявяване на
иска сумата от 1274.05 лева. Като съдът съобрази, че тази чиста стойност е платена, както и
че кредитополучателката е надплатила 214.05 лева, следва дружеството ответник да бъде
осъден да върне на Р. П. Р., с ЕГН ********** заплатеното в повече от чистата стойност, а
именно – сума в общ размер от 214.05 лева. Доколкото ищецът претендира реституиране на
сумата от 214.05 лева, то претенцията му следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора
право на разноски се пораждат за ищеца. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Съгласно чл.38 ал.2 вр. § 2 а от ДР от ЗАдв., на адвоката се определя
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес за всеки
отделен иск възнагражденията са в съответните размери, като при интерес от 1000 до 10 000
лв. /какъвто е настоящият случай по предявените искове/ този размер е 1 480,44 лв. с ДДС,
дължимо от ответната страна на адв. А. Д..
Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. А. Д. от САК в
размер на 1 480,44 лв. с ДДС общо /за всеки предявен иск/, като в тази насока следва да се
10
посочи, че възражението за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно - т.к. това
са минималните размери за този тип дела и в тази насока е съдебната практика.
На ответното дружество, следва да се възложи и държавната такса за образуване на делото,
в размер на 112,00 лв.(приложено е преводно нареждане в кориците на делото).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /НИЩОЖЕН/ Договор за кредит №: L331053 от
18.09.2023г., сключен между Р. П. Р., с ЕГН ********** в качеството й на Кредитополучател
и "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ****** в качеството му на Кредитодател, на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо и трето от ЗЗД, поради противоречие на
закона и накърняване на добрите нрави.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /НИЩОЖЕН/ Договор за кредит №: L331053 от
18.09.2023г. в частта му относно таксата за разглеждане, сключен между Р. П. Р., с ЕГН
********** в качеството й на кредитополучател и "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК
****** в качеството му на кредитодател, на основание на осн. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП,
чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, вр. чл. 34 от ЗЗД "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ****** да
заплати на Р. П. Р., с ЕГН ********** сумата от 214.05 (двеста и четиринадесет лева и пет
стотинки) лева, представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски
кредит № L331053, сключен между страните на 18.09.2023г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК ****** да
заплати на Р. П. Р., с ЕГН ********** сумата от 112,00 лв. (сто и дванадесет лева) – платена
от ищеца държавна такса по настоящото гр. дело № 751/2025 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата "ЮтеКредит България" ЕООД,
ЕИК ****** да заплати на адв. А. Д. сумата от 1 480,44 лв. с ДДС (хиляда четиристотин и
осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки) – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Плевен.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
11