РЕШЕНИЕ
№ 18923
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:***********
като разгледа докладваното от *********** Гражданско дело №
20241110160064 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца „**********, със седалище и адрес на управление *******,
представлявано от ******** – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
№ 19754 от 27.06.2024 г. по ч.гр. д. № 32007 по описа за 2024 г. на СРС, като
поради подадено възражение от страна на първоначалния длъжник,
наследодател на ответника счита, че за него е налице правен интерес от
установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание
искът се поддържа.
Ответницата *****А. Г. с ЕГН **********, от ********, в срока по
чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва
исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат
отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото. Ответницата е починала в
хода на процеса и заместена от своя законен наследник Г. Д. Г. с ЕГН
**********, същия поддържа отговора и всички направени възражения.
Третото лице-помагач *********, със седалище и адрес на
управление *********, не изразява становище по исковете, не се
представлява по делото.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 32007 по
описа за 2024 г. на СРС, на 29.05.2024 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжницата*********А. Г. с ЕГН **********, за цитираните суми. В закрито
разпоредително заседание, проведено на 27.06.2024 г., по ч.гр. д. № 32007 по
описа за 2024 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение
против длъжницата. Така издадената заповед била връчена на длъжницата,
като същата в срока по чл. 414 от ГПК, депозирала възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на
чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
2
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Новоконституираният ответник не оспорва качеството си на
потребител, поради което с протоколно определение от 07.07.2025 г. съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство.
Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по делото
възлиза на сумата в размер на 1 707, 86 лева, в това число главница 1 507, 51
лева и лихва в размер на 200, 35 лева. В подадения писмен отговор не е
налице възражение за изтекла погасителна давност за цялата или част от
процесните суми, поради което и този въпрос няма да бъде разглеждан от
съда.
С оглед горното следва исковете за главниците за топлинна енергия и
дялово разпределение, както и за мораторна лихва върху главницата за
топлинни енергия да бъдат уважени изцяло. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжниците изпадат в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
изцяло отхвърлена. Върху главниците следва да бъде присъдена законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед този изход от спора право на разноски има както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 158, 66 лева, както следва: По
заповедното производство по ч.гр. дело № 32007 по описа за 2024 г. на СРС,
са направени разноски в размер на 84, 16 лева, от които 34, 16 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство
3
по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 074, 50 лева, от
които 174, 50 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание
/определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева
депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.
Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на 1
707, 86 лева, а уважената част от тях възлиза на сумата в размер на 1 699, 13
лева, или 99, 5 %, поради което и в такъв процент следва да се уважат и
разноските, или сумата в размер на 1 152, 87 лева.
По заповедното производство по ч.гр. дело № 32007 по описа за 2024 г.
на СРС длъжницата ******А. Г. е била представлявана от адв. ********, по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като в този случай
възнаграждението следва да се определи от съда. Съгласно установената
практика на СРс и СГС същото следва да бъде определо на 200 лева.
По настоящото дело ответницата е била представлявана от адв. М. Л. Л.,
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като в този случай
възнаграждението следва да се определи от съда и същия не е обвързан от
посочената сума в размер на 500 лева. В случая предвид не особено високата
фактическа и правна сложност на делото и факта, че процесуалният
представител не е участвал в проведените съдебни заседания, съдът счита, че
следва да бъде присъдна сумата в размер на 400 лева, ориентирана към
минималния размер по вече отменаната наредба № 1 за минималните
адвокатско възнаграждения, доколкото може да служи като ориентир.
Отхвърлената част от исковете възлиза на 0,5 %, поради което на
двамата цитирани по-горе адвокати следва да се присъдят сумите, както
следва – на адв. Красимира Игнатова Билева сумата в размер на 1 лев, а на
адв. М. Л. Л. сумата в размер на 2 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Г. Д. Г. с ЕГН **********,
от**********, че дължи на ********** с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление **********, представлявано от ***********–
4
изпълнителен директор, сумата в размер на 1 466, 40 лева /хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 29.05.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената електрическа енергия за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., сумата в размер на 191, 62 лева /сто деветдесет и един лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 15.09.2022 г. – 26.04.2024 г., сумата в размер на 41, 11 лева
/четиридесет и един лева и единадесет стотинки/, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК – 29.05.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, представляваща главница – стойността на дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение № 19754 от 27.06.2024 г. по ч.гр. д. № 32007 по описа за
2024 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***********, със седалище и
адрес на управление ******, представлявано от *** ****– изпълнителен
директор, иск с правно основание чл. 422 от ГПК против Г. Д. Г. с ЕГН
**********, от г********, за сумата в размер на 8, 73 лева /осем лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021 г. до 26.04.2024 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН **********, от *********** да заплати на
********* със седалище и адрес на управление ********,
представлявано от ******* – изпълнителен директор, сумата в размер на
1 152, 87 лева /хиляда сто петдесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща 99, 5 % от направените по делото разноски на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в общ размер на 1 158, 66 лева, както следва – 84, 16 лева
по заповедното производство по ч.гр. дело № 32007 по описа за 2024 г. на
СРС, от които 34, 16 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, и 1 074, 50 лева по исковото производство, от които 174, 50
лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание /определено
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр.
5
експертизи – СТЕ и ССчЕ.
ОСЪЖДА *******, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от ****** – изпълнителен директор, да заплати на *****
сумата в размер на 1 /един/ лев, представляваща 0,5 % от сумата в размер на
200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, чийто размер е
определен от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление*****,
представлявано от ****** – изпълнителен директор, да заплати на адв. М.
Л. Л. сумата в размер на 2 /два/ лева, представляваща 0,5 % от сумата в
размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, чийто размер
е определен от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Банкова сметка на ищеца:
********
*******
*******
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6