№ 252
гр. Сливен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200986 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Р. Х. Д. с ЕГН ********** от гр. Т.,
подадена чрез процесуален представител, против НП № 25-0455-000703 от 23.07.2025 год.,
издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Сливен, РУ - Т., с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева на основание чл. 638, ал. 3 от
КЗ за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено НП и
претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което изразява
становището си по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 09.07.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 680073 против жалбоподателя за
1
това, че на 09.07.2025 год. около 09,57 часа в гр. Т., обл. Сливен, ул. „З.” до дом № 25 в
посока север-юг управлява лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № *****, собственост на
„С-Т.“ ЕООД, като няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа
на проверката с РСОД, не представя валиден стикер за Гражданска отговорност, контролен
талон за нея и полица. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от
КЗ. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 09.07.2025 год. Върху акта било
направено и отбелязване, че на 09.07.2025 год. била предоставена полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и СУМПС било върнато (л. 43 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0455-000703 от 23.07.2025
год., издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Сливен, РУ - Т., с което на жалбоподателя
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. В НП било отразено, че в случая
деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното
деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение
по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по
пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този
вид. НП било връчено лично на жалбоподателя на 28.07.2025 год. (л. 44 от делото).
От приложеното по делото заверено копие полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ се установява, че същата е сключена на 09.07.2025 год. в 12,22
часа (л. 46 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Договор за наем на автомобил с
лицензиран превод на български език се установява, че процесният автомобил е предоставен
на жалбоподателя на 04.07.2025 год. на летище София, като в наемната цена била включена
застраховка, отказ от отговорност за щети при инцидент, пътна помощ, застраховка при
кражба и застраховка „Гражданска отговорност“ (л. 13 – 24 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената дата в НП
на жалбоподателя била извършена проверка, при която било констатирано, че същият на
09.07.2025 год. около 09,57 часа в гр. Т. е управлявал лек автомобил, собственост на „С-Т.“
ЕООД, за който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на
проверката, като било посочено, че с това е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
2
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лева. В настоящия случай жалбоподателят е
взел под наем процесния автомобил, за който в сключения договор за наем изрично е
отбелязано, че в наемната цена е включена и задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Поради това обстоятелство жалбоподателят не само не е знаел, но и не е
могъл да предвидил, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, т.е. липсва както умисъл в неговите действия, така и не е налице хипотезата
деянието да е извършено при условията на непредпазливост. При тази неустановеност
въобще на извършване на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, виновно от
жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено. Ето
защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ не е доказано по безспорен
и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно и необосновано.
За пълнота следва да се отбележи, че в настоящия случай проверката на
жалбоподателя е извършена на 09.07.2025 год. около 09,57 часа, както и че новата
застраховка е сключена на 09.07.2025 год., като застраховката е с начало на покритие от
12,22 часа на същия ден. Следователно безспорно се касае за нарушение, което може да се
квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното
нарушение неправомерното засягане на правнозащитените обществени отношения е
краткотрайно, незначително и от него няма нанесени щети, като същото е извършено за
първи път. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на
административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност
извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при
маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган
следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел
степента и тежестта на извършеното нарушение (в този смисъл Решение № 81/18.03.2013
год. по КАНД № 33/2013 год. по описа на СлАС; Решение № 211/10.07.2014 год. по КАНД
№ 159/2014 год. по описа на СлАС). Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д.
№ 1/2007 год. по описа на ВКС.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
3
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В
с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени
разноски, които съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л.
8 от делото) са в размер на 500,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на
въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна (л. 51 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва
да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до претендирания размер от 500,00 лева,
следва да се отхвърли, като неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0455-000703 от 23.07.2025 год.,
издадено от Началник РУ в ОД на МВР - Сливен, РУ - Т., с което на Р. Х. Д. с ЕГН
********** от гр. Т., е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00
лева на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на Р. Х. Д. с ЕГН ********** от
гр. Т., разноски размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 500,00 (петстотин) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4