№ 21676
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110171621 по описа за 2024 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от етажните собственици от Етажната
собственост от адрес: гр. С., представлявани от управителя Г. П. Г.ев, чрез адв. С. С., с
която срещу К. Милчев В. са предявени по реда на чл. 415, ал 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9
и т. 10 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищците сумата 510,00 лева, представляваща сбор от
неплатени вноски за управление и поддържане на общите части в етажната
собственост за периода м.03.2021 г. - м.02.2024 г. вкл., ведно със законна лихва за
период от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 73,05 лева, представляваща
лихва за забава, начислена върху неплатената главница за период от 01.04.2021 г. до
12.03.2024 г., сумата 657,64 лева, представляваща сбор от неплатени вноски към фонд
Ремонт и обновяване на етажната собственост за периода м.05.2019 г. - м.02.2024 г.
вкл., ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 144,31 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху неплатената
главница за период от 01.06.2019 г. до 12.03.2024 г., за които по ч.гр.д. № 17279/2024 г.
по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищците твърдят, че ответникът има качеството на етажен собственик и
притежава право на собственост върху ап. 33, находящ се в сградата на процесната
етажна собственост и 1 % ид.ч. от общите части на сградата. Поддържат, че в периода
07.05.2015 г. – 02.11.2023 г. са били взети решения на проведени ОС на ЕС, с които са
били определени дължимите вноски за поддържане и управление и към Фонд Ремонт
и обновяване. Твърдят ответникът да не е заплащал дължимите съгласно взетите
решения вноски в периода. Поддържат, че в периода м.03.2021 г. – м.05.2023 г.
ответникът е живял в имота със своята майка, която е починала, съответно последният
е наследил задълженията й като обитател на самостоятелния обект, с оглед което и за
1
този период ищците претендират вноски за управление и поддръжка за двама
обитатели. В условията на евентуалност сочат, че е налице солидарност между
обитателите на самостоятелните обекти, установена с Правилника за вътрешния ред в
ЕС. Представят документи, които искат да се приемат като доказателства по делото.
Молят за постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. В. Г., е подал
в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Не отрича, че е собственик на процесния ап. 33, както и не оспорва размер на
притежаваните ид.ч. от общите части на сградата. Позовава се на изтекла погасителна
давност. Твърди също, че по делото не са представени доказателства имотът да е
обитаван от две лица, вкл. от майката на ответника в посочения от ищците период. Не
било установено също така в Правилника за вътрешния ред на ЕС да е установена
солидарност за задълженията на обитателите за вноските към бюджета. От исковата
молба на следващо място не ставало ясно как етажните собственици са предвидили да
бъдат събирани задълженията и да бъдат уведомявани за наличието им. Не било
установено ответникът да е уведомен за задълженията си и да му е дадена възможност
да ги погаси доброволно. Ищците не били приложили протоколи за установени
нарушения, нито годишните финансови отчети, в които да фигурират задълженията на
ответника. Оспорва да е изпаднал в забава и да дължи претендираните лихви. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства
поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
За безспорно между страните с доклада по делото е обявено, че ответникът
притежава право на собственост върху процесния ап. 33 и 1 % ид.ч. от общите части
на сградата.
Като доказателство по делото е приет протокол от общо събрание на
собствениците от етажната собственост, проведено на 07.05.2015 г., на което като
представител на ап. 33 е присъствала Анастасия Г.ева. На това събрание е взето
решение месечната такса за живущите на етажи от трети до шестнадесети да е в
размер на 6 лева месечно, а месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ да е в
размер на 2 лева за 1 % ид.ч. Приет е и Правилник за вътрешния ред в етажната
собственост.
На 11.04.2019 г. е било проведено събрание на етажните собственици, на което е
взето решение за подмяна на щрангове и парна инсталация.
На 22.04.2019 г. на проведено общо събрание етажните собственици са взели
решение за избиране на оферта за смяна на щрангове по 320 лева на апартамент, като
плащането се извърши на 12 месечни вноски, които да се събират в период от м.май
2019 г. до м.април 2020 г. На това общо събрание е определено и възнаграждение на
управителя на ЕС в размер на 140 лева.
На 09.06.2022 г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което
са взети решения за увеличаване на вноската към фонд „Ремонт и обновяване“ и
същата да бъде в размер на 4 лева на 1 % ид.ч., дължима съобразно притежаваните от
собствениците ид.ч. от общите части, както и за увеличаване на месечната вноска за
управление и поддръжка на общите части, която става в размер на 10 лева на обитател
на апартамент, разположен на етажи от трети до шестнадесети.
На проведеното на 02.11.2023 г. общо събрание етажните собственици от
процесната етажна собственост са взели решения относно ремонт на течове в мазетата,
смяна на предна и задна входни врати, ремонт на входно фоайе, поставяне на
предпазни щитове на асансьорните уредби, за които да бъде събрана сумата 30 000
2
лева във фонд „Ремонт и обновяване“ за период от 6 месеца. Вноската от всеки
собственик е дължима съобразно притежаваните от него проценти ид.ч. от общите
части. На това събрание е взето решение, считано от м.11.2023 г. месечната вноска а
фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 10 лева на 1 % ид.ч.
Установява се на следващо място от приетото по делото удостоверение за
наследници на Анастасия Кръстева Г.ева, че същата е починала на 05.05.2023 г. и е
оставила за свой единствен наследник по закон ответникът, който е нейн син.
От съдържанието на приетия като доказателство по делото Правилник за
вътрешния ред в етажната собственост, съдът приема за доказано по делото, че с чл.
12, ал. 6 от същия етажните собственици са се съгласили да отговарят солидарно за
задълженията на наемателите и другите обитатели на съответния обект. С правилника
също така са установени падежите за заплащане на задълженията към бюджета на ЕС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от същия месечните вноски се начисляват на 15-о число на
месеца и се заплащат до 15 дни от тяхното начисляване. След изтичане на срока за
плащане се начислява законна лихва за забава.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ивайла П.а, представител на „Сити
Стандарт“ ООД, дружество, с което етажните собственици се намирали в договорни
отношения в периода от 2015 г. насетне във връзка с управлението и поддържането на
общите части на ЕС. Въз основа на показанията на този свидетел, съдът приема за
доказано от страна на ищците, че процесният апартамент № 33 в ж.к. „Надежда“, бл.
233 е обитаван от ответника и от неговата майка Анастасия Г.ева, която е живяла там
до смъртта си през 2023 г. Тези лица са били вписани като живущи в процесния имот в
книгата на етажните собственици.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото
съдът намери следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за осъждане
на ответната страна да плати на ищеца следните суми:
- сумата 510,00 лева, представляваща сбор от неплатени вноски за управление и
поддържане на общите части в етажната собственост за периода м.03.2021 г. -
м.02.2024 г. вкл., ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане на
вземането,
- сумата 73,05 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
неплатената главница за период от 01.04.2021 г. до 12.03.2024 г.,
- сумата 657,64 лева, представляваща сбор от неплатени вноски към фонд
Ремонт и обновяване на етажната собственост за периода м.05.2019 г. - м.02.2024 г.
вкл., ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането,
- сумата 144,31 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
неплатената главница за период от 01.06.2019 г. до 12.03.2024 г.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
качеството на ответника на собственик на ап. 33 в процесната ЕС и притежаваните
ид.ч. от общите части на сградата (което обстоятелство е безспорно между страните);
влезли в сила решения на ОС на ЕС, с които в тежест на ответника в качеството му на
собственик са възложени конкретни по вид и размер задължения, както и какъв е
размерът на дължимите от ответника суми съгласно тези решения, че в посочения от
ищците периода имотът, собственост на ответника, е бил обитаван и от неговата
майка, чийто единствен наследник ищецът е, че са налице обстоятелства, обуславящи
спиране и/или прекъсване на давността, както и падежите за заплащане на главните
3
вземания.
Ответникът следва да установи, че е изпълнил задълженията си по взетите
решения от ОС на ЕС.
Доколкото по делото не е спорно, че ап. 33 е собственост на ответника, като
последният притежава и 1 % от идеалните части от общите части на сградата, а по
делото е установено, че през процесния период в имота е живяла и неговата майка,
чийто единствен наследник е той, както и че с правилника за вътрешния ред в
етажната собственост е установена солидарна отговорност на собственика за
задълженията на обитателите, следва да се приеме, че за ответника е налице пасивна
материална легитимация да отговаря по предявените искове и именно той е задължен
за вноските към ЕС.
Установено е на следващо място, от представените по делото писмени
доказателства, че от страна на етажните собственици на проведени общи събрания са
взети решения, по силата на които са определени размерите на дължимите от етажните
собственици вноски за поддръжка и управление на общите части, както и дължимите
към фонд „Ремонт и обновяване“ вноски, в т.ч. и относно разпределението на
разходите за извършени планови ремонти и за целево събиране на допълнителни
парични средства за извършването на тези ремонти (за подмяна на щрангове, ремонт
на течове в мазетата, смяна на предна и задна входни врати, ремонт на входно фоайе,
поставяне на предпазни щитове на асансьорните уредби).
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, както и заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Безспорно е
също така, доколкото това е установено със закон, че в компетентността на общото
събрание на собствениците на ЕС е да определят размера на вноските, дължими към
бюджета, като в тази връзка от страна на ответника не са наведени конкретни
възражения в производството, които съдът да има задължение да обсъжда по-
подробно.
Разходите за управление и поддържане на общите части са дефинирани в § 1, т.
11 от ДР на ЗУЕС и същите включват разходите за консумативни материали, свързани
с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
В чл. 48, ал. 1 ЗУЕС са дефинирани разходите за ремонт, обновяване,
реконструкция и преустройство, в чл. 49, ал. 1 ЗУЕС разходи за конкретен неотложен
ремонт и в чл. 50, ал. З ЗУЕС вноски за фонд "Ремонт обновяване" - същите касаят
полезни или необходими разходи. Те имат различен правен режим от консумативните
разходи за поддръжка и управление, и се разпределят според правата в етажната
собственост. Изрично правомощие, възложено от закона на ОС на ЕС, е да определи
размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване" /чл. 11, т. 7 ЗУЕС/.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че задължението за плащане на
разходи за управление и поддръжка на общи части, както и на парични вноски във
фонд "Ремонт и обновяване", възниква от закона и от качеството собственик на
индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост, а за да стане изискуемо,
следва да е взето решение от ОС на ЕС за определяне на конкретния размер на
месечната вноска за разходи за управление и поддръжка на общи части, както и на
вноската във фонд "Ремонт и обновяване".
4
В случая от представените по делото и приети като доказателства протоколи за
проведени общи събрания на етажните собственици се установява вземането на
решения относно начина на формиране на приходната част от бюджета, а именно
относно размера на месечните вноски за поддръжка и управление на общите части,
както и вноските към фонд „Ремонт и обновяване“, разделени условно на две пера –
ежемесечни вноски и допълнителни вноски, събирани целево, с оглед необходимостта
от покриване на разходи за извършване на ремонтни дейности в етажната собственост.
Вноските за поддръжка и управление етажните собственици са взели решение да се
събират според броя обитатели на самостоятелните обекти, а вноските към фонда за
ремонтни дейности според притежаваните идеални части към обектите. Начинът на
вземане на решенията е в съответствие с действащите към съответния момент
редакции на ЗУЕС, не са налице данни за оспорване на решенията по реда на чл. 40
ЗУЕС, с оглед което и съдът следва да приеме, че въз основа на същите са възникнали
определени и определяеми по размер задължения за ответника, чийто падеж е
настъпил.
Във връзка с предходното и възраженията на ответника, наведени от особения
представител с отговора на исковата молба, съдът намира за необходимо да посочи, че
достатъчно за възникването и изискуемостта на задълженията на етажния собственик
към бюджета на ЕС е вземането на решения от ОС на собствениците. ЗУЕС не
предвижда реализирането на допълнителни условия и предпоставки по отношение на
ликвидността на тези вземания. След като решенията не са били оспорени в
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, същите са влезли в сила, задължителни са и
подлежат на изпълнение от всички етажни собственици. Следователно и без правно
значение за настоящия спор са обстоятелствата дали ответникът е бил изрично
уведомяван за наличието на задължения към етажната собственост, за начина, по който
същите е следвало да бъдат заплащани, дали са били съставяни протоколи за
установени нарушения или тези задължения са били отразени в годишните финансови
отчети. Дали такива действия са били или не са били извършени не обуславя
възникването, нито може да доведе до отпадането на задълженията, произтичащи от
взетите от ОС на ЕС решения относно дължимите от етажните собственици вноски в
бюджета на етажната собственост.
В случая въз основа на взетите решения съгласно представените протоколи и на
основание чл. 162 ГПК съдът намира, че главните искове са установени в своето
основание, а размерът им е въпрос на проста математическа сметка и е изводим от
съдържанието на взетите решения.
Вземането на ищците към ответника за вноските за поддръжка и управление на
общите части за периода м.03.2021 г. – м.02.2024 г. е доказано до размера от 524 лева
(сбор от 17 вноски по 12 лева, 11 вноски по 20 лева и 10 вноски по 10 лева).
Претендира се вземане в по-нисък размер, а именно сумата 510 лева, с оглед което и
искът следва да бъде уважен в цялост. Доколкото ищците не са предявили вземането
си в пълния размер и за целия първоначално заявен период съгласно заповедта за
изпълнение, а се претендират вноските, дължими от м.март 2021 г. насетне, падежът на
първата от които настъпва на 30.03.2021 г. (виж чл. 12, ал. 1 от Правилника), то и не са
налице вземания, които да са обхванати от погасителна давност с оглед датата, от
която исковете се считат предявени (25.03.2024 г.).
По отношение на дължимите въз основа на взетите решения вноски към фонд
„Ремонт и обновяване“, както се посочи и по-горе, освен ежемесечни вноски, се
претендира заплащането и на целеви вноски съгласно решения на проведени общи
събрания на 22.04.2019 г. и на 02.11.2023 г. Съгласно изявлението на ищците в
исковата молба и съдържанието на тези решения размерът на целевите вноски,
5
дължими за апартамент 33, възлиза на сумата 520 лева (320 лева за подмяна на
щрангове и 200 лева за периода м.11.2023 г. – м.02.2024 г. от сумата 300 лева за
ремонтните дейности съгласно решението от 02.11.2023 г.). По отношение на
месечните вноски към фонда, дължими за апартамент 33, от исковата молба се
установява, че такива се претендират за периода от м.03.2021 г. до м.02.2024 г. и
съгласно взетите решения същите възлизат на сумата 138 лева за периода от 36 месеца
(15 вноски по 2 лева, 17 вноски по 4 лева и 4 вноски по 10 лева). Общо дължимите
според изчисленията на съда вноски са в размер на сумата 658 лева, а ищците
претендират 657,64 лева, с оглед което и претенцията им е изцяло основателна. За
пълнота и във връзка с възражението на ответника за давност съдът следва да допълни,
че ищците при предявяването на исковете си са съобразили вземанията, обхванати от
кратка погасителна давност (месечните вноски към ФРО), като се претендират такива
за периода от 03.2021 г. насетне и падежът на първата от които съгласно чл. 12, ал. 1 от
Правилника, настъпва на 30.03.2021 г. Както се посочи, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 25.03.2024 г. Що се отнася до
целевите вноски, съдът в настоящия си състав приема, че същите не се погасяват с
кратката, а с общата петгодишна давност, доколкото нямат периодичен, а по-скоро
извънреден характер. Последното е установимо от начина на вземане на решенията,
предвиждащи внасянето на глобална сума в бюджета във връзка с конкретен целеви
ремонт, както и от волята на етажните собственици да разсрочат изпълнението на
задълженията на собствениците за определен период от време с цел по-висока
събираемост и предвидимост на разхода за всеки от тях. Предвид датата, от който
искът се счита предявен, то и не са налице задължения на ответника към фонд "Ремонт
и обновяване", които да са погасени по давност.
В обобщение на изложеното исковете за главници са изцяло основателни и
същите следва да бъдат уважени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По тези искове в тежест на ищците е да установят наличието на главни
задължения и изпадането на ответника в забава за плащането (настъпване на падежа за
заплащане на главните вземания).
Както се посочи и по-горе, съдът формира извод за основателност на
претенциите за главници, а от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от правилника за
вътрешния ред в етажната собственост се установява, че падежът за заплащане на
задълженията е 30-о число от месеца, през който съответното вземане е възникнало.
Ищците претендират обезщетение за забава за периода от първо число на
следващия месец, като на основание чл. 162 ГПК и чрез използване на достъпен
лихвен калкулатор съдът установи, че акцесорните претенции се явяват изцяло
доказани и по размер.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за погасителна
давност и по отношение на вземанията за лихви за забава, което следва да бъде
разгледано. Същото е частично основателно само по отношение на лихвите за забава
върху вземането за целеви вноски за подмяната на щрангове съгласно решението,
взето на общо събрание, проведено на 22.04.2019 г. Ищците претендират лихви за
забава върху дължимите от отвтеника вноски по това перо за периода 01.06.2019 г. -
12.03.2024 г., а вземането за лихва за погасява с кратката тригодишна давност. Ето
защо и на ищците се следва лихва за забава върху вземането им от 320 лева за период
от три години преди подаване на заявлението или за периода от 25.03.2021 г. -
12.03.2024 г. Това вземане е в размер на сумата 106,18 лева, а ищците претендират
обезщетение за забава върху същото в размер на сумата от общо 126,56 лева.
Следователно и погасената по давност част е в размер на сумата 20,38 лева за периода
6
01.06.2019 г. - 24.03.2021 г.. Останалите вземания за лихви не са погасени по давност,
доколкото са начислени върху вземания, чийто падеж е настъпил след 25.03.2021 г.
Исковете за обезщетения за забава следва да се уважат за сумите 73,05 лева за периода
01.04.2021 г. - 12.03.2024 г. върху главницата за вноски за управление и поддръжка и за
сумата 123,93 лева за периода 25.03.2021 г. - 12.03.2024 г. върху главницата за вноски
към фонд "Ремонт и обновяване". За разликата до пълния предявен размер от 144,31
лева и за периода 01.06.2019 г. - 24.03.2021 г. този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството се следват само на ищците, доколкото ответникът е представляван от
особен представител и не е извършил разноски, подлежащи на обезвреда.
Разходите, сторени от ищците, във връзка с предявените искове са за държавна
такса, депозит за възнаграждение на особен представител и адвокатско
възнаграждение за един адвокат. Същите са в размер на сумата от 893,24 лева, а
съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се възложи
сумата 880,10 лева.
За заповедното производство и съобразно предявената част от исковете, които
се уважават, на ищците се следва сумата 407,33 лева от общо сторени разноски
съгласно заповедта за изпълнение в размер на сумата 493,04 лева. За непредявената
част от вземанията, както и за отхвърлената част на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищците
нямат право на разноски за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл.415 ГПК от етажните собственици от Етажната собственост (ЕС) от адрес: гр.
София, ж.к. Надежда II, бл. 233, представлявани от председателя на Управителния
съвет на ЕС Г. П. Г.ев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ма., искове с правно
основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 12, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред в етажната собственост, че К.
Милчев В., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. София, ул. „Ц., дължи на етажните
собственици сумата 510,00 лева, представляваща сбор от неплатени вноски за
управление и поддържане на общите части в етажната собственост за периода
м.03.2021 г. - м.02.2024 г. вкл., ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 73,05 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху неплатената главница за период от 01.04.2021 г. до 12.03.2024 г.,
сумата 657,64 лева, представляваща сбор от неплатени целеви и месечни вноски към
фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост за периода м.05.2019 г. -
м.02.2024 г. вкл., ведно със законна лихва за период от 25.03.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 123,93 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
неплатената главница за период от 25.03.2021 г. до 12.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за разликата над уважения размер от 123,93 лева до пълния предявен размер от
144,31 лева и за периода от 01.06.2019 г. до 24.03.2021 г., за които вземания по ч.гр.д.
№ 17279/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К. Милчев В., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. София, ул. „Ц.,
7
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на етажните собственици от Етажната
собственост (ЕС) от адрес: гр. София, ж.к. Надежда II, бл. 233, представлявани от
председателя на Управителния съвет на ЕС Г. П. Г.ев, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Ма., сумата 880,10 лева, представляваща разноски, съразмерни на увежданата част от
исковете за първоинстанционното производство (гр.д. № 71621/2024 г. по описа на
СРС, 41 състав) и сумата 407,33 лева, представляваща разноски, съразмерни на
предявената и уважена част от исковете за заповедното производство (ч.гр.д. №
17279/2024 г. по описа на СРС, 41 състав).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните на съдебните адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8