Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 18. 08. 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети
август през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2032
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от А.З.С.П. ***против Д.В.И. ***.
В молбата се твърди, че ответницата е подала молба-декларация за
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7
от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, по което е отпусната помощ за три
деца със заповед № ***/ 29. 04. 2013 год.
в общ размер на 135 лв. месечно. Твърди се, че след издаване на заповедта за
отпускане на месечна помощ по чл. 7 от
ЗСПД, е настъпила промяна в обстоятелствата, изразяваща се в предприемане на
мярка за закрила спрямо трите деца, посредством извеждането им от семейството
на майката, считано от м. 08. 2013 г., тъй като Д.И. трайно не е полагала
грижи за тях. Твърди се, че тази промяна не е декларирана писмено пред Д.„С.П.“-
П. в 7- дневен срок от настъпването й. Твърди се, че по този начин ответницата е нарушила
разпоредбата на чл.5а от ППЗСПД (ДВ,
бр. 71/ 2006 год.-
изменен) и не е изпълнила поетото от нея задължение, за което е информирана в
т. 11 от молба-декларация № ***/ 19. 04. 2013 год.
Твърди се, че изплащането на помощта е било прекратено със заповед № ***/ 19. 04. 2013 год.,
считано от 01. 01. 2014 год.
Твърди се, че съгласно чл. 6 ал. 2 от
ППЗСПД (ДВ, бр. 71/ 2006 год.-
изменен) месечните помощи се прекратяват от началото на месеца, следващ месеца
на настъпване на промяна в обстоятелствата, с изключение на случаите, в които
се предоставят под формата на социални инвестиции, поради което ответницата Д.В.И.
е получила, без да има право на това, месечна помощ за деца до завършване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 ал. 1
от ЗСПД за месеците септември 2013 год.,
октомври 2013 год., ноември 2013 год.
и декември 2013 год. в общ размер за периода от 420 лв. Твърди се, че на основание чл. 14 ал. 1
от ЗСПД във връзка със заповед № *** от 11. 02. 2014 год.
за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални
помощи и констативен протокол от 13. 02. 2014 год. е била
издадена заповед № ***/ 24. 03. 2014 год.
на директора на ДСП- П. за възстановяване на недобросъвестно получените от
ответницата, посочени по-горе месечни помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7
ал. 1 от
ЗСПД. Твърди се, че заповед № ***/ 24. 03. 2014 год. е била
връчена на ответницата с писмо с обратна разписка на 25. 04. 2014 год.,
видно от известие за доставяне ***. Твърди
се, че тъй като недобросъвестно получената от ответницата сума в размер на 420 лв. не е била
възстановена е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 от
ГПК с вх.№ ***/ 31. 10. 2019 год.
в Районен съд-
П. като е било образувано ч. гр. д. № ***/ 2019 год. по
описа на Районен съд- П. , по което са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417
с № ***/ 01. 11. 2019 год.
и изпълнителен лист № *** от 01. 11. 2019 год.
Твърди се, че по силата на този изпълнителен лист ответницата Д.В.И. е била
осъдена да заплати на кредитора А.з.с.п. сумата от 420 лв. главница, лихва в
размер на 23, 50 лв. за периода от 01. 09. 2013 год. до 20. 03. 2014 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31. 10. 2019 год.
до изплащане на вземането, както и сумата от 25, 00 лв. за държавна такса. Твърди се, че е било образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ при Pайонен съд- П. като съобщението за издадената заповед за изпълнение е било
връчено на ответницата от ДСИ при Pайонен съд- П. по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК. Твърди се, че с разпореждане № 2937/ 11. 03. 2020 год.
на П. ския районен съд на ищеца е било указано, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението следва да предяви иск за
вземането си. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с
което признае за установено по отношение на ответника, че му дължи горните суми
в общ размер на 443, 50 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и
присъждане на всички направени съдебни разноски по делото.
Ответницата не е взела становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № ***/ 2019 год. по описа на П. ския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично
съдебно заседание;
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца
процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 25, 00 лв., както и направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 25, 00 лв.
По изложените съображения П. ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д.В.И.
***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца А.З.С.П. БУЛСТАТ ***, с адрес на
управление:*** , представлявана от Р.Д.П. , сумата от общо 443, 50 лв., от които 420, 00 лв. представляващи
главница и 23, 50 лв. представляващи лихва за забава за периода от 01. 09. 2013
год. до 20. 03. 2014 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31. 10. 2019 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Д.В.И.
***, ЕГН **********, да заплати на А.З.С.П. БУЛСТАТ ***, с адрес на управление:***,
представлявана от Р.Д.П. ,
сумата от 25, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 25, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: