№ 21578
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110108396 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск по чл.432 КЗ.
В исковата молба пълномощникът на ищеца „Ф”ЕООД твърди , че доверителят му
е собственик на лек автомобил „**** Посочва , че на 23.12.2024г. в град София този
автомобил бил увреден при пътно-транспортно проишествие , при което бил ударен от
друга лека кола- автомобил "**** " , рег.№ ****. Виновен за проишествието бил водачът
на автомобил "**** " , рег.№ **** , който започнал маневра за навлизане в съседна дясна
пътна лента ,без да пропусне движещия се в тази лента автомобил „****и реализирал удар с
него. Поддържа се, че автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при
ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност". Ищецът счита, че
причинените имуществени вреди, представляващи стойността на ремонта на увредените
части от автомобила, следва да му бъдат платени от ответното застрахователно дружество,
което обаче изплатило по образуваната щета № **** само част в размер на 793,44 лв от
пълния дължим размер на застрахователното обезщетение.
Окончателното искане към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 596,88 лв , представляваща непогасената част от дължимото застрахователно
обезщетение щета № **** по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с
обект автомобил "**** " , рег.№ **** за претърпените от него имуществени вреди в
резултат от осъщественото на 23.12.2024г. в гр. София пътно-транспортно проиществие,
при което бил увреден притежавания от ищеца лек автомобил „**** заедно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 12.02.2025г. до
1
окончателното плащане , както и разноските по делото.
Увеличението на размера на иска е допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК с
протоколно определение , постановено в откритото заседание на 31.10.2025г., по искане на
адвоката на ищеца.
В хода на делото пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск. При устните
състезания в заседанието на 31.10.2025г. адвокатът на ищцеца е пледирал за уважаване на
иска.
Ответникът ФЕАД оспорва предявения иск по основание и по размер според
изявлението на пълномощника му в депозирания на 11.04.2025г. отговор на исковата молба.
Твърди се, че с плащането на сумата от 793,44 лв ответникът е погасил изцяло
задължението си към ищеца, а пратендираното обезщетение над тази сума е прекомерно
завищено и „не отговоря на средната пазарна цена за възстановяване на действително
причинените вреди по автомобил „****при процесното ПТП”.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържат
оспорването на исковете. В съдебното заседание на 31.10.2025г., в което е приключено
съдебното дирене , не се е явил представител на ответника, но с писмена молба от
28.10.2025г. юрисконсулт на ответното дружество е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата
молба вземане по чл.432 КЗ срещу ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение по риск "Гражданска отговорност на автомобилистите " по щета № **** с
обект автомобил "**** " , рег.№ **** за претърпените от ищеца имуществени вреди в
резултат от осъщественото на 23.12.2024г. в град София пътно-транспортно проиществие,
при което бил увреден притежавания от ищеца лек автомобил „**** Това вземане се
твърди в исковата молба , а ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба.
По делото е безспорно и , че ответникът е изплатил на ищеца сума за главницата в
размер на 793,44 лв. Това се твърди от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора
на исковата молба.
С протоколно определение , постановено в първото открито съдебно заседание от
02.07.2025г. по делото ,са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства
съществуването на претендираното от ищеца с исковата молба вземане за застрахователно
обезщетение , както и плащането от ответинка на ищеца на сумата от 793,44 лв за
погасяване на това вземане.
Спорен по делото е само въпросът относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Според приетото в съдебното заседание на 31.10.2025г. експертно заключение по авто-
2
техническата експертиза, неоспорено от страните, „стойността на за възстановяване ,
определена по средни пазарни цени ” на автомобила „**** е 1 390,32 лв с ДДС.
Следователно това е размерът на полагащото се на ищеца застрахователно обезщетение по
процесната щета.
От пълната стойност на дължимото застрахователно обезщетение- 1 390, 32 лв ,
следва да бъде приспаднато осъщественото от ответника частично плащане в размер от
793,44 лв , което е безспорен факт по делото. Следователно ответното дружество остава да
дължи на ищцовата компания сумата от 596,88 лв (1 390,32 лв – 793,44 лв). Тази сума
следва да бъде присъдена на ищеца. Искът по чл.405,ал.1,изр.1 КЗ следва да бъде уважен
изцяло.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба , тъй като това е изричното му искане , а съдат е обвързан от
искането на ищеца в съответствие с принципа за т.нар. диспозитивно начало в гражданския
процес (чл.6,ал.2 ГПК).
Относно разноските:
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищeца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски – платените от него държавна такса за предявяването на исковата молба
(50 лв), депозит за съдебната авто-техническа експертиза (350 лв) и адвокатско
възнаграждение (350 лв видно от представния договор № 050184/16.07.2025г. за правна
защита и съдействие).
Предявеното от ответника възражение за прекомерност на платения от ищеца
адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско
възнаграждение (350 лв) съотвества на минимума по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. на
ВАС.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Ф"ЕАД, ЕИК: ***, гр.София, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф”ЕООД, ЕИК:
***, град София, бул. ***, със съдебен адрес : град София , ж.к. „***, чрез адв. П. Г., на
основание чл.432 КЗ сумата от 596,88 лв (петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и
осем стотинки), представляваща непогасената част от дължимото застрахователно
обезщетение щета № **** по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с
обект автомобил "**** " , рег.№ **** за претърпените от него имуществени вреди в
резултат от осъщественото на 23.12.2024г. в гр. София пътно-транспортно проиществие,
при което бил увреден притежавания от ищеца лек автомобил „**** заедно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 12.02.2025г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 750 лв
(седемстотин и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по
3
настоящото дело – платените държавна такса, депозит за съдебната авто-техническа
експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4