Определение по адм. дело №1772/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на Е. Е. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], против заповед № 225з1067/18.07.2025 г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП, издадена от М. М. М. на длъжност к.о. в 01 РУ – СДВР.

С оспорвания административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е приложена ПАМ, представляваща прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) под въздействието на наркотични вещества.

В жалбата е предявено и искане да бъде спряно, на основание чл. 166 АПК, предварителното изпълнение на административния акт до приключване на съдебното производство.

Съдът, след като се запозна с приложените към жалбата и допълнителната молба писмени доказателства, приема от правна страна следното:

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО. Подадено е от активно легитимирано лице, с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорения акт.

С процесната заповед на жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца и е отнето свидетелството за регистрация на МПС –********* и 2бр. табели, за нарушение на забраната водачът на ППС да го управлява под въздействието на наркотични вещества, установена в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл. 171 ЗДвП. В приложимата норма не е предвиден ред по който съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ. От друга страна обаче, разпоредбата не съдържа и изрична забрана съдът да разгледа и се произнесе по подадено до него искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. При това настоящият състав приема, че приложима в случая е нормата на чл. 166, ал. 4 АПК според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Разгледано по същество искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, приложима на основание ал. 4, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Доказването на възможността предварителното изпълнение на административния акт да породи значителни и/или трудно поправими вреди, съответно – тяхното индивидуализиране, е в тежест на оспорващия.

Съдът приема, че когато законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, то се презюмира, че е налице поне една от предвидените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва да установи, че е налице основание за спиране, със същата степен на значимост на заложения от закона обществен интерес – т. е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице.

В случая жалбоподателят твърди (в допълнително представена писмена молба на л.40 по делото), че с предварителното изпълнение на акта ще му бъдат нанесени значителни вреди, изразяващи се в невъзможността автомобилът да бъде използван от семейството му за ежедневни нужди. Сочи се, че Тиберов и съпругата му имат дете на 4 г., а семейството не разполага с друг автомобил. Постоянният адрес на жалбоподателя е в [населено място], където живеят родителите му, съответно придвижването между двата града и от дома до работните места, кумулират разходи, които са трудно поправима вреда.

В идентични казуси съдебната практика безпротиворечиво приема, че невъзможността да се ползва автомобила от неговия собственик, не обосновава извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни превозни средства/обществен транспорт. Видно от представения договор за наем на апартамент в [населено място], същият е в близост до линия на метро, автобусни спирки и трамваи, а между [населено място] и [населено място] е наличен редовен обществен транспорт. Съдът намира, че несгодите, които жалбоподателят действително ще търпи от изпълнението на ПАМ не могат да бъдат определени като значителни или труднопоправими и не могат да бъдат противопоставени на заложения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата (чл. 171, ал. 1 ЗДвП).

Ето защо, дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява автомобила си, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима. В тази насока е и практиката на ВАС (Определение № 13660 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2024 г., VII о., Определение № 1639 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 727/2024 г., VII о., Определение № 4040 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2025 г., VII о.).

Както е посочено и в Определение № 4258 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2022 г., VII о., фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява немотивирано и недоказано на основания, които биха се противопоставили на защитения обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

По тези съображения, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед горното и на основание на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Е. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на заповед № 225з1067/18.07.2025 г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП, издадена от М. М. М. на длъжност к.о. в 01 РУ – СДВР.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.