РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7874 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** срещу Г. ***П. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща
сума в размер на 379,95 лева за консумирана топлинна енергия, от които 339,05
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., както и 40,90 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.04.2016 г. до 03.09.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се
в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по
ч.г.д. № 6505/2018 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е уведом за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по
повод на което е и депозиран настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 17358, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във
в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г.
Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн.
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 6505/2018 г. извлечение от сметка за
абонатен номер № 17358 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна
енергия, но не е погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна
собственост на адрес, ***,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо“ ЕАД. Навеждат
се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за процесния
имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма
„Нелбо“ ЕАД на база на реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Сочи, че
претендирата сума включва: сума за отопление с ИРУ,
сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация и сума за
услуга за дялово разпределение. Излага се, че в топлосвабдения
имот има монтирана само щранг лира. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника, е депозирал отговор на исковата молба. Твърди
се, че предявените искове са недопустими, а в условията на евентуалност и
неоснователни. Излага, че не са представени доказателства, че ответникът е
собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Сочи, че не са представени и
доказателства, че ответникът е сключил договор за извършване на услугата, както
се твърди в исковата молба. Твърди, че от приложената сметка- извлечение на
задълженията не става ясно от кого изхожда и по никакъв начин не обуславя
аргументите, изложени в ИМ.
В проведеното по делото о.с.з.
третото лице – помагач на страната на ищеца не изпраща представител. С нарочна
писмена молба представя подробни месечни справки за дялово разпределение за
топлинна енергия в процесния топлоснабден
имот.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото
е присъединено ч.гр.д. № 6505/2018г. по описа на ПлРС,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: обща сума в размер на 379,95 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 339,05 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016
г. до 30.04.2018 г., както и 40,90 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 04.04.2016 г. до 03.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4016/12.09.2018
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на същствуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщени като част от исковото
производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото Препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са начисляванията за консумираната
топлинна енергия за абонатен номер №17358, водена на името на ответника.
От приобщените по делото помесечни справки предоставени от третото лице – помагач се установява какво е дяловото
разпределение на топлинната енергия в процесния топлоснабден имот.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно, че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия, т.е., че е собственик или
титуляр на вещно право на вещно право на ползване в сградата, качеството си
на кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането, както и
размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното
доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Спорно по делото на
първо място е дали ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ на топлинна
енергия. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване ( в
този смисъл – Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ
г.о.). Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
В настоящия случай ищецът не е представил доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на вещно право на
ползване на процесния недвижим имот, като в о.с.з. по делото
процесуалният му представител изрично заявява, че няма да представят
доказателства в тази насока. Поради изложеното и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, съдът приема че не е доказано, че между страните не съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
респективно не е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответника и същият не дължи на ищеца претендираната
главница.
Поради изложеното искът следва да бъдат отхвърлен
като неоснователен.
Съдът не следва да обсъжда
останалите доказателства по делото, предвид факта, че не се доказа, че
ответникът е потребител на ТЕ в качеството си на собственик върху процесното жилище, представляващо топлоснабдения
имот, и именно в това си качество е ползвател на топлинна енергия, която не е
заплатил на ищеца за процесния период.
С оглед изхода на спора и доколкото ответникът не
е претендирал присъждане на разносоки, такива не
следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор *** иск с правно основание чл.
415, ал. 1
вр. чл.
422, ал. 1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните, че Г. ***П. ЕГН **********,*** дължи на Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** обща сума в размер на 379,95 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 339,05 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г.,
както и 40,90 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2016 г. до 03.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при
участието на трето лице- помагач - „НЕЛБО“
ЕАД на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: