Решение по КНАХД №2077/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Заместник-кмета на Община Варна, подадена чрез юриск. С. Д., срещу Решение № 957 от 30.07.2025 г. по АНД № 1441/2025 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 100554 от 14.02.2025 г., издадено от Зам.-кмета на Община Варна. С отмененото НП за нарушение на чл. 29, т. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО, на „Фортуна 22“ ООД, ЕИК 10382045, гр. Варна, е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лева.

С жалбата, по подробно изложени съображения, се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно. Настоява се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът не намира за съществено нарушение и допуснатата фактическа грешка при изписването на нарушената правна норма – чл. 29, т. 2 ЗУО, вместо правилната – чл. 29, ал. 2 ЗУО. На следващо място се твърди, че правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество по чл. 134, ал.1, т. 1 ЗУО, като наложеното наказание е в предвидения минимален размер. Отправя се искане за отмяна на решението на РС - Варна и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ.

Ответникът – „Фортуна 22“ ООД, чрез адв. П. Т. – ВАК, с писмен отговор по жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, като се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, с което са дадени мотивирани отговори на възраженията на касатора. Искането е да се остави в сила решението на районния съд. Претендира се присъждането на сторените разноски за процесуална защита в полза на ответника. В открито съдебно заседание ответникът, чрез адв. П. Т., оспорва жалбата и поддържа подадения писмен отговор. Претендира разноски по представен списък.

Участващият по делото прокурор дава заключение, че въззивното решение е правилно и постановено при спазването на материалния закон и процесуалните правила. Пледира за оставяне в сила на съдебното решение.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактическите установявания на районния съд, приема следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Фортуна 22“ ООД срещу НП № 100554 от 14.02.2025 г., издадено от Зам.-кмета на Община Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1400 лв., на основание чл. 134, ал.1, т. 1 ЗУО, за извършено нарушение на чл. 29, т. 2 ЗУО.

Според НП нарушението се състои в това, че на 12.12.2024 г., в гр. Варна в близост до сградата на Радио Варна (Приморски парк), „Фортуна 22“ ООД е изхвърлило 10 броя картонени опаковки (кашони) до съдовете за битови отпадъци, с което е нарушило чл. 29, т. 2 ЗУО. НП е издадено въз основа на АУАН № 001204/12.12.2024 г.

За да отмени обжалваното НП, РС - Варна приема следното:

При съставянето на АУАН, а в последствие и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя. Както в АУАН, така и в НП е посочена дата, на която е установено приетото за извършено нарушение, но на коя дата е извършено това нарушение не е посочено. На датата на проверката служителите на Община Варна са установили, че има изхвърлени отпадъци от опаковки в близост до Радио Варна, но кога са били изхвърлени не е установено както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на въззивното такова. Посочено е, че в конкретния случай безспорно се установява, че санкционираното дружество не е изхвърлило процесните отпадъци, тъй като ги е предало на друго дружество - „Видеосфера“ ЕООД, въз основа на споразумение от 04.01.2023г. и служител на това дружество, по собствена инициатива е изхвърлил отпадъците от опаковки извън сградата на „Морско казино“ Варна. Според въззивната инстанция визираните от АНО други нарушения - непредаване на отпадъците от опаковки, генерирани от дейността на дружеството, на лице по чл. 35 ЗУО, което е негово задължение съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от „Наредбата за опаковки и отпадъците от опаковки", липсата на договор с такова лице, нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗУО са ирелевантни към конкретния спор, тъй като такива нарушения не са описани от фактическа страна и за такива нарушения не е ангажирана отговорността на въззивника. Изведен е извод, че липсата на събрани доказателства относно датата и субекта на извършеното нарушение обуславя материална незаконосъобразност на обжалваното НП. РС – Варна посочва и, че като нарушена норма в НП е посочен чл.29 т.2 ЗУО, а чл.29 от Закона няма точки, има само алинеи. С тези доводи е отменено процесното НП. С обжалваното решение е осъдена и Община Варна да заплати сумата от 440 лева за адвокатско възнаграждение по делото.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на РС – Варна за валидно, допустимо и правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. На основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Посочената в АУАН и НП като нарушена законова норма на чл. 29, ал. 2 ЗУО (съдът приема за техническа грешка в НП посочването на т. 2, вместо ал. 2) забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. С цитираната норма се предписва дължимо поведение посредством забрана за извършване на посочените в същата действия. Съгласно дефиницията на чл. 6 ЗАНН, една от характеристиките на административното нарушение е деянието да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая административнонаказващият орган е посочил като такава административнонаказателна разпоредба чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО, съгласно която се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси. Следователно за съставомерността на административното нарушение е необходимо задължително да се установи по категоричен начин: 1. качеството на извършителя - ЕТ или ЮЛ; 2. действието по изхвърляне на отпадъци на неразрешени места; 3. естеството на изхвърляните вещи като отпадъци; 4. видът на изхвърляните отпадъци, които следва да бъдат "неопасни". В случая горните елементи на нарушението не са доказани в хода на административнонаказателното производство.

Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е изводът на районния съд за недоказано противоправно деяние, извършено от дружеството-ответник по касация. От цялостното описание на фактическата обстановка, установяваща обективната страната на деянието, става ясно, че административнонаказващият орган е санкционирал дружеството, за това че е осъществило хипотезата на "нерегламентирано изхвърляне" на отпадъци – 10 броя картонени опаковки. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателствата и съпоставката им с описанието на нарушението в НП, не следва извод за безспорна доказаност на факта, че именно „Фортуна 22“ ООД е осъществило състава на нарушението. Както в АУАН, така и в НП не е описано кой служител на „Фортуна 22“ ООД е изхвърлил кашоните, предмет на нарушението. Още в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН дружеството-ответник по касация е направило възражение, че отпадъците са били изхвърлени от служител на дружество „Видеосфера“ ЕООД, което от своя страна има договор с „Фортуна 22“ ЕООД за място на складиране на отпадъците. От показанията на свидетеля К. Ж. се установява, че именно той като работник във „Видеосфера“ ЕООД е занесъл кашоните отстрани до Радио Варна. Свидетелят заявява, че се е срещнал с проверяващите и е очаквал да му бъде съставен акт, защото физически той е изнесъл кашоните от мазето на „Морско казино“ и ги е поставил отстрани на контейнерите. Съдът намира, че представените от касатора косвени доказателства относно авторството на деянието в лицето на санкционираното дружество – снимки, на които се виждат поставени етикети върху кашоните и товарителница, указващи името на получател „Фортуна 22“ ООД, съотнесени с направеното възражение в АУАН, представеното писмено споразумение от 04.01.2023 г. и показанията на свидетеля Ж. не могат да обосноват категоричен извод за авторството на деянието от „Фортуна 22“ ООД. Налага се изводът, че посоченото първо от актосъставителя, а след това и от наказващия орган, че „Фортуна 22“ ООД нерегламентирано е изхвърляло отпадъци остава едно предположение, което при липсата на пряко свидетелство, че именно служител на дружеството-ответник по касация е изхвърлило кашоните остава недоказано. Отделно от горното представените снимки сами по себе си не показват действие по изхвърляне на отпадъци. При тези доказателства районният съд е стигнал до единствения логичен и обоснован извод, че авторството на процесното нарушение не е доказано по безспорен начин, което опорочава обжалваното НП до степен на незаконосъобразност. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва чрез главно и пълно доказване да установи извършването на административното нарушение и неговото авторство. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността на твърдените факти. За да постигне своята цел, главното доказване трябва да бъде винаги пълно, за да може съдът да приеме, че фактът, предмет на главно доказване, се е осъществил. Правилно е становището на районния съд, че в случая липсват каквито и да е доказателства, които да сочат на извършени от страна на дружеството действия по изхвърляне на отпадъците, в каквото всъщност се изразява и твърдяното в НП административно нарушение по чл. 29, ал. 2 ЗУО. От всичко изложено по-горе се налага извода, че процесното наказателно постановление е било издадено без да се изяснят всички релевантни в случая факти и обстоятелства, въз основа на които наказващият орган е следвало да направи обоснован извод за осъществяването на посоченото нарушение и неговото авторство, а е недопустимо да се издава наказателно постановление от АНО при недоказаност на административнонаказателното обвинение по несъмнен начин и когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи това обвинение. НП не може да почива на предположения и на съмнителни и несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, а това, освен всичко останало, е и гаранция за реализиране правото на защита на обвиненото в извършеното нарушение лице.

Извън горните съображения, обуславящи отмяната на НП, касационната инстанция споделя изцяло и съображенията на въззивния съд, че при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила във връзка със изискуемото от чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН съдържание на АУАН и НП, което също е достатъчно основание за отмяна на последното. Правилен е изводът на въззивния съд за липсата на посочена конкретна дата на извършване на нарушението. В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова. Съществен елемент от описанието на нарушението е датата, на която същото е извършено. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на достатъчно убедителни доказателства относно конкретната дата на осъществяване на процесното деяние, води до недоказаност на осъществяването на самото деяние, доколкото датата на неговото извършване е съществен елемент от обективната му страна. Недоказаността на деянието, описано в НП води и до материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, както правилно е приела и въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването му за нищожно.

С оглед този изход на спора и предвид нормата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 440 лв. съобразно представен списък и на осн. чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 02.09.2025г. така определеното възнаграждение е в предвидения размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който през призмата на Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024 г., по дело С-438/22, ECLI: EU: C: 2024: 71, фактическата и правна сложност на делото, както и обемът на свършената от адвоката работа, изразяваща се в изготвяне на отговор по касационната жалба и участие в проведеното по делото съдебно заседание, се явява справедлив и обоснован, и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо АПК, във вр. с чл.63в ЗАНН, административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 957 от 30.07.2025 г. по АНД № 20253110201441/2025 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Фортуна 22“ ООД, ЕИК *********, представлявано от М. Н. Х.-Д., сумата в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.