Решение по гр. дело №2088/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1750
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20194520102088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№____

 

гр. Русе, 25.10.2019 год.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав  в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

        Председател: Надежда Александрова

                    

при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от  съдията гр. д. № 2088 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от М.А.Р. против Н.И.Р..

         Ищецът твърди, че сключил с ответника граждански брак на 25.06.1989 год. в с. Б*, общ. Д* М*, обл. Р*, за който  бил съставен акт за граждански брак № 05. От брака страните имат две пълнолетни деца. Завява, че бракът е изпразнен от своето съдържание. Между съпрузите не съществува привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия за поддържане на нормални отношения, поради което моли да бъде прекратен бракът му с ответника, без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина.

         В допълнителна молба от № 17809 от 30.04.2019 год. ищецът заявява, че нямат към настоящият момент семейно жилище, поради което не претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, не претендира издръжка за себе си.

         Ответникът в своя отговор заявява, че гражданският брак с ищеца е изпразнен от съдържание и съществува само формално. Моли да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината. Ответникът също няма претенции за лична издръжка, не претендира ползване на семейното жилище. Не изразява становище относно фамилното си име.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

         М.А.Р., ЕГН ********** и Н.И.Р., ЕГН ********** са сключили граждански брак на 25.06.1989 год. в с. Б*, общ. Д* м*, обл. Р*, от който понастоящем нямат непълнолетни деца. Горното се установява от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 16.11.2000 год. от Кметство Б* въз основа на акт за граждански брак № 05/25.06.1989 год.

От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, от началото на 2019 год. не живеят заедно, съпругата е напуснала съпруга си и е отпътувала за чужбина, където е и понастоящем. Страните не поддържат никакви отношения.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна.

Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената фактическа раздяла между тях. Те са се дезитнересирали един от друг, прекъснали са отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника също не е направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и да взема отношение.

Ползването на семейното жилище:

Страните не претендират ползване на семейното жилище, тъй като нямат такова към момента на предявяване на иска.

         Издръжка между съпрузите:

Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства, налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.

          Относно фамилното име на съпругата:

При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от СК, според който след развода съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед липса на волеизявление за възстановяване на предбрачното имеот страна на съпругата, съдът намира, че не следва да променя същото.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от страните по сметка на РРС.

Мотивиран от горното, Русенски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 25.06.1989 год. в с. Б*, общ. Д* м*, обл. Р* граждански брак между М.А.Р., ЕГН ********** и Н.И.Р., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак № 05/25.06.1989 по описа на Кметство Б*, Община Д* м*, обл. Р*, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи брачното фамилно име, като същата ще се именува Н.И.Р..

Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.

Семейното жилище е напуснато от съпрузите преди предявяване на иска.

ОСЪЖДА М.А.Р., ЕГН ********** и Н.И.Р., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Русенски районен съд сумата от по 25.00 лева всеки, представляваща държавна такса по допускане на развода.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..