Р Е Ш Е Н И Е №
29.01.2020г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
MAРИЯ Х.
като разгледа докладваното от съдията
Р. СЛАВОВ в. т. д. № 759 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР, образувано по жалба на „КЕРЕМЕДЧИЕВИ” ООД, със седалище гр. Варна,
ЕИК 103260762, представлявано от управителя Мирослава Красимирова Керемедчиева,
чрез адв. Н.Х. от ВАК, срещу решение № 1058/25.11.2019г.,
постановено по т.д.№ 1877/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е
потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията от 06.11.19г, постановен
по заявление за вписване на промени вх.№ 20191105134344 по партида на
"КЕРЕМЕДЧИЕВИ" ООД, ЕИК103260762, заявено от управителя Мирослава
Керемедчиева, чрез адв. Х. (ВАК).
В жалбата
са инвокирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението,
постановено при липса на мотиви. Моли съда да отмени обжалваното решение и
укаже на ДЛР при ТР на АВп да извърши исканото вписване.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице,
чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
по чл. 25, ал. 4 от
ЗТР, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна по
следните съображения:
За да се произнесе по основателността на жалбата съдът намира за
необходимо да посочи на първо място, че не приема за основателни съображенията на жалбоподателя, че ДЛР е излязло извън правомощията си. При
извършване на дейността по вписване длъжностното лице по регистрация е длъжно
да извърши проверка по чл. 21, ал. 5 ЗТР за съответствие на заявените за
вписване обстоятелства със закона. Обхватът на проверката се състои в това да
се провери дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, или
съответният
документ на обявяване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени
ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за
вписване обстоятелства се установява от представените документи, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона, представена ли е декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР,
платена ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху
фирмата. В случая, при заявена промяна в начина на управление, изискуемите приложения, за чието
наличие длъжностното лице извършва проверка, в изпълнение на чл. 22 ал. 5 ЗТР,
следва да включват посочените документи в чл. 21 ал. 3 от Наредба № 1 от
14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър: решението
на общото събрание за промяна на обстоятелствата; препис от дружествения
договор, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството. При
произнасяне по заявлението ДЛР не се ограничава само до това да констатира
формалното наличие на предвидените от Наредбата документи, като приложения към
заявлението, а в кръга на задълженията му по чл. 21 т. 5 ЗТР е да прецени съответствието на съдържанието на документите с изискванията на конкретно приложимите норми. В обхвата на проверка
влиза и това да установи, дали волята на съдружниците съгласно взетите на ОС
решения са надлежно обективирани и в представения актуален дружествен договор,
в т.ч. следи и за вътрешни противоречия касателно волеизявлението на съдружниците,
доколкото то след вписването му в ТР ще стане публично достъпно и за трети на
дружеството лица, за които е необходимо начинът на представителство на
дружеството да е ясно и категорично посочен, по недвусмислен начин, който да не
буди съмнения при извършване на преценка за надлежното упражнена представителна
власт на съдружниците и/или управителите, респ. дали правомощията на последния
са надлежно упражнени.
При
постановяване на обжалваното решение съставът на ВОС е приел, че заявеният
начин на представителство не противоречи на закона, но поради неточности в
Дружествения договор и по-конкретно номерацията на договорните клаузи, е
стигнал до извода, че от приложените към заявлението писмени доказателства не
се установява наличието на сочения от жалбоподателя начин на представителство.
Съдът
съобрази следното:
По делото е безспорно
установено, че на 30.10.2019г., по заявление с рег. № 20191024092540,
по партидата на „КЕРЕМЕДЧИЕВИ“ ООД, е била вписана промяна в
обстоятелствата по партида на дружеството, а именно в представителството и
начина на управление на същото, като е вписано, че двамата управители
представляват дружеството заедно и поотделно. С процесното заявление от
05.11.2019г., с рег. № 20191105134344, е поискано
вписване на промени в обстоятелства относно начина на управление, а именно:
Начин на представляване: заедно и поотделно, а в случаите по чл.17 от
дружествения договор-само заедно“. За да
постанови отказа ДЛР е приело, че заявените в т.11 от заявлението обстоятелства
не подлежат на вписване, тъй като липсва закон, който да предвижда тяхното
вписване.
Настоящият
състав на съда, не споделя извода на ВОС, че становището на ДЛР е неправилно.
Съдебният състав счита, че установеният в решението на ООД начин
на представляване и управление, по което е постановен обжалвания отказ, влиза в
противоречие със законови разпоредби, поради следното: Сочените ограничения,
чието вписване се иска, са конкретно индивидуализирани от заявителя и
инкорпорирани в чл. 17 от Дружествения договор, при наличието на които съдружниците са решили
единодушно в три конкретни случая на активни действия на управителите,
функциите им да се извършват заедно.
Същите случаи са възпроизведени в редакцията на дружествения договор от
22.10.2019г. са:
Чл.17:-Управителите ще действат заедно и поотделно, а в следните
случаи, ще действат само заедно:
-При всички действия на разпореждане с недвижими имоти:
-При извършване на банкови операции и
-При подписване на договори с материален интерес над
10 000лв.
Именно
такава уговорка е била включена в дружествения договор, от
22.10.2019г.представен с процесното заявление.
Съдът
приема, че дружеството се е отклонило от разпоредбата на чл.141 ал.2 ТЗ. В
същата изрично е посочено, че при няколко управители, всеки от тях действа
самостоятелно, освен ако в дружествения договор предвижда друго. Следователно,
обикновения случай на овластяване на управителите е да действат самостоятелно.
Това „друго“ следва да се приеме за изключение от нормалия случай и то може да
е само обратното на това овластяване-т.е. да действат „несамостоятелно“-т.-е.
„заедно“. Изрично е посочено, че други ограничения на представителната власт на
управителя, нямат действие по отношение на трети лица.
Видно е, че акцент на закона са интересите на
третите лица да са защитени и да са с преимущество над дружествените. Това е
залегнало и в Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009год. В т.9 от преамбюла на Директивата е посочено, че „Защитата на
третите лица следва да бъде гарантирана чрез разпоредби, които във възможно
най-голяма степен ограничават основанията за недействителност на задълженията,
поети от дружеството. А в чл.10 пар.2 от Директивата изрично е посочено, че
„Ограниченията на правомощията на органите на дружеството, които произтичат от
устава или от решение на компетентните органи, не могат да се противопоставят
на трети лица, дори и ако са били
оповестени. Следователно, с Директивата внедрена изрично във вътрешното
законодателство с пар. 5а от ДР ТЗ, се съдържат гаранции в публичен интерес,
като не допускат ограничения в представителната власт на органите на
дружеството и по този начин не
позволяват да се застрашават сделките, сключени от добросъвестните лица с
оповестените като управители лица, независимо дали във вътрешните отношения със
съдружниците тези управители следва да спазват някакви ограничения. В допълнение и в посочения смисъл, следва да
се отбележи и следното:
Със
заявения начин на представителство, се иска всеки управител да действа
самостоятелно при определен вид сделки, а при други следва управителите да
действат само съвместно. Безспорно, по
този начин се създава неяснота относно начина на представителство и така се
застрашава сигурността на търговския оборот. Дори и да се впише такова
обстоятелство, то не може да се противопостави на третите лица, съобразно и
цитираната Директива, тъй като създава два режима на представителство-общ,
който предвижда колективно представителство и специален, който предвижда
представителство поотделно за всеки управител. Безспорно, по този начин се
създава неяснота относно начина на представителство и както се отбеляза, така
се застрашава сигурността на търговския оборот. В тази посока следва да се
отчете и чл.10 пар.3 от цитираната Директива, според която: …Когато се прави
условно ограничение, което е свързано със специална представителна власт в тези
случаи, необходимото условие, предвидено като изискване в Директивата няма да е
налице и дори да са вписани тези ограничения на представителната власт,
свързани с определени сделки, то те няма да са противопоставими на третите
лица, тъй като не са свързани с общата представителна власт. При това положение
спрямо третите лица ще важи колективното представвителство и то за всички
сделки, а ограничението ще има значение само за вътрешните отношения
дружество-управител. Предвид изложеното, изводите
на ДЛР са правилни и следва да бъдат споделени.
В допълнение и извън изложеното, относно неоснователността на
жалбата, следва да се отбележи и следното: Правилно окръжния съд е приел, че наличието на заявения начин на
представителство, не се установява от приложените към заявлението писмени
доказателства. Представеният дружествен договор е със съдържание, което не
позволява напълно еднозначно да бъдат установени кои точно са действията,
изискващи общо изявление на управителите, поради следното: Заявителят е посочил, че изключенията са
оповестени в чл. 17 от договора.
Но в обявения вече по партидата на търговеца текст на дружествения
договор, идентичен по съдържание с приложеното доказателство, се намират две клаузи, номерирани като чл.17-обстоятелство,
което не се оспорва от жалбоподателя, но
които са със съвсем различно съдържание.
Предвид изложеното, няма основание за вписване на заявените
промени в начина на представителство на „Керемедчиеви“ООД, респективно, не са
налице условията за вписване на заявените със заявление № вх.№ 20191105134344
обстоятелства.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение
и потвърдения с него отказ, са
законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1058/25.11.2019г., постановено по т.д. № 1877/2019г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията от 06.11.2019г, постановен
по заявление за вписване на промени вх.№ 20191105134344 по партида на
"КЕРЕМЕДЧИЕВИ" ООД, ЕИК103260762, заявено от управителя Мирослава
Керемедчиева, чрез адв. Х. (ВАК).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.