№ 21237
гр. С, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110152655 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ****** срещу Д. Б.
Ц с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 983, вх. Е, ет. 6, ап. 150, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 560,35 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. С, ж. к. „Л“, бл. 983, вх. Е, ет. 6, ап. 150, аб. № 291102 за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 75,48 лева за периода от 15.08.2022 г. до 01.03.2024 г., сумата
от 63,11 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 12,72 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2021 г. до 01.03.2024 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, в качеството й на вещен ползвател на процесния имот. Посочва, че съгласно чл. 63,
ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент –
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“. Посочва,
1
че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в
рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, се е извършвало от „Н“ ЕАД. Поддържа, че съгласно общите условия
за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата
дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна
енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена
услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Б. И., с който предявените
искове се оспорват като неоснователни по аргументи, че не е доказано реалното отчитане на
потребената топлинна енергия и извършването на периодични проверки относно
изправността на топлоизмервателните уреди в процесния топлоснабден имот.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н“ АД с ЕИК ****** представя
изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том 22, дело №
11886/1996 г. ответницата и съпругът й НАЦ са прехвърлили правото на собственост върху
апартамент № 150, находящ се в гр. С, ж.к. Л, бл. 983, вход Е, етаж 6, като в полза на
ответницата е запазено до живот вещното право на ползване върху имота. Не се твърди и не
се установява ответницата да се е отказала от учреденото право, поради което съдът приема,
2
че в рамките на процесния период същата в качеството си на вещен ползвател е клиент на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като възникналото и съществувало в този
период правоотношение между нея и ищеца по повод доставката на топлинна енергия е
регулирано от публично обявените общи условия на ищцовото дружество съгласно чл. 150
ЗЕ.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответницата, представлявана в производството от особения представител въвежда
възражения срещу претендираната топлинна енергия, като поддържа, че не е доказано
реалното потребление. В тази връзка следва да се посочи, че се доказва от представените от
третото лице помагач доказателства, че в рамките на общия процесен имот е начислена
единствено топлинна енергия за сградна инсталация, като за отчетния период от 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г. е на стойност 296,11 лева с ДДС, а от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. – 242,43
лева без ДДС, т.е. 290,17 лева с ДДС или общо – 586,28 лева с ДДС. Не се твърди и не се
установява да са налице обстоятелства, налагащи различно дялово разпределение на ТЕ.
Следователно предявеният иск е доказан в пълния му размер от 560,35 лева.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
от ищеца до ответника.
3
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
63,11 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 350,43 лева от общо 400 лева
(50 лева за държавна такса, 250 лева – за възнаграждение на особен представител и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Д. Б. Ц с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 983, вх. Е, ет. 6, ап.
150 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ сумата от 560,35 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 983, вх. Е, ет. 6,
ап. 150, аб. № 291102 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 63,11 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземанията
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на
75,48 лева за периода от 15.08.2022 г. до 01.03.2024 г. върху претенцията за стойност на ТЕ и
за мораторна лихва в размер на 12,72 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
16.07.2021 г. до 01.03.2024 г върху претенцията за стойност на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Д. Б. Ц с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж. к. „Л“, бл. 983, вх. Е, ет. 6, ап. 150 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, сумата
350,43 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Н“ АД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5