Решение по КНАХД №1726/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Витус М.“ЕООД, с [ЕИК], представлявано от управителя К. М., срещу Решение № 671/17.06.2025, постановено по АНД № 2036/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 809979-F795885/23.01.2025г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „Витус М.“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.А, представлявано от К. В. М., на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 /хиляда/ лева за извършено от дружеството административно нарушение на чл.52м, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и са присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление или евентуално да приложи хипотезата на „маловажност“ за нарушението.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд Пловдив, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи, провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Постановеното съдебно решение е правилно.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Отразените в тях факти и обстоятелства са обективно установени в хода на производството пред районния съд с надлежни и достатъчно доказателства. Обстоятелствата по делото са установени по безспорен начин. Свидетелските показания се подкрепят от събраните в производството писмени доказателства. При така установеното районният съд обосновано е приел за доказано, че „Витус М.“ ЕООД в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., извършва електронна търговия със стоки, като не е изпълнило изискването, преди започване на дейност по продажба чрез електронен магазин, независимо дали използва собствено домейн, нает домейн или домейн на друго лице, представящо платформа за извършване на продажби в интернет, да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК, чрез електронната услуга в Портала за е-услуги на НАП, съгласно приложение № 33, каквото изискване поставя разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.

Извършена е проверка от служители при ЦУ на НАП, за която е съставен Протокол за извършена проверка в обект от 18.10.2024г. Дадени са писмени обяснения от „Витус М.“ ЕООД, чрез управителя от дата 28.10.2024г., в които се посочва, че сайтът на дружеството, в което е рекламирало продуктите си, е променен на електронен магазин от 01.08.2024г. и до момента има една генерирана поръчка по банков път.

Въз основа на установеното е съставен АУАН № F795885/29.10.2024г., срещу който няма вписани възражения.

Издадено е процесното Наказателно постановление № 809979-F795885/23.01.2025г., от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „Витус М.“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.А, представлявано от К. В. М., на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 /хиляда/ лева за извършено от дружеството административно нарушение на чл.52м, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Съдът правилно е приел, че установената фактическа обстановка изпълва състава на административно нарушение по нормата на 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н- 18/2006 г.

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н- 18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. При така събраните доказателства, по делото безспорно се установява, че към датата на покупка 15.10.2024 г., през интернет сайта на електронен магазин, стопанисван от жалбоподателя, дружеството не е било подало информацията по чл. 52м, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт съгласно Приложение № 33 в НАП с квалифициран електронен подпис.

Спор няма, че дружеството притежава електронен магазин. След като продажбата е извършена, чрез електронен магазин, следва, че жалбоподателят е лице по чл. 3, ал. 17, вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и за същото е налице задължение за регистрация по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. Подаване на информация по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н- 18/16.12.2006 г. следва да се извърши преди започване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин, което в случая не е сторено. Доколкото започването на дейността по продажбата чрез електронен магазин е декларирано от самото дружество, че е от дата 01.08.2024г., то в АУАН и НП е посочено, че именно тази дата е датата на извършеното нарушение, когато такава информация не е била подадена, а е започнало извършването на дейност. С бездействието си юридическото лице е извършило вмененото му нарушение по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006т. Касационните възражения за неточно посочване на датата на административното нарушение (01.08.2024г. или 15.10.2024г.) са неоснователни по аргумент на горепосоченото. Касационният съдебен състав счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството.

Касационната инстанция счита, че размерът на имуществената санкция е правилно определен в минимален размер с оглед установеното административно нарушение.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци.

При този изход на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ(в приложимата редакция), при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и момента на приключване на устните състезания.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 671/17.06.2025, постановено по АНД № 2036/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Витус М.“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.А, представлявано от К. В. М., да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.