Р Е Ш
Е Н И Е-249
Гр.В.
06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на .........................ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Д. М.
Членове :1.С. С.
2.Г. Й.при секретаря .................................................................................
и с участието на прокурора.............................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №397
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С протоколно определение от 11.09.2019 г. по гр.д.№164/2019 г.по описа
на Районен съд-К. са оставени без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес обективно кумулативно съединени установителни
искове от „С.И.Г." ООД със седалище и адрес на управление гр. С. ул.., с
ЕИК.. представлявано от управителя С. И. С. чрез пълномощник П. М. -юрисконсулт
против Н.З.М., ЕГН ********** *** и И.С.М., ЕГН ********** *** - поръчител, с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуването права на вземания на ищеца от
ответниците за сумата от 10771.77 лв./десет хиляди седемстотин седемдесет и
един лева и 77 стотинки/ неплатена арендна цена за стопанската 2014/2015г. по
Договор за аренда на земеделска земя № 94 от 24.10.2011г. и Анекс към същия от
28.08.2015г., във връзка със Споразумение за разсрочване на парични задължения
и доброволно плащане от 21.04.2016г. с падеж 31.05.2017г.; с 1974.69 лв./
хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и 69 стотинки/ обезщетение за
забава за периода от 01.06.2017г. до 22.03.2019г.; законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда -27.03.2019г. до окончателното издължаване и
разноски в заповедното производство в размер на 354.95 лв./триста петдесет и
четири лева и 95 стотинки/, от които 254,95 лв. / двеста петдесет и четири лева
и 95 стотинки / държавна такса и 100,00 лв./сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
56/28.03.2019г. по ч. гр. д. 96/2019г. по описа на РС – К. както и направените
в настоящото производство разноски в размер на 254,95 лв. -държавна такса и 300
лв. юрисконсултско възнаграждение и е прекратено производството по гр. дело №
164/2019 г. по описа наРайонен съд – К.
Така постановеното от
първоинстанционния съд определение е
обжалвано от Търговско дружество
„С.И.Г." ООД гр. С., ул. . вписано в Търговския регистър воден при Агенция
по вписванията с ЕИК.., представлявано от Изпълнителния директор С. И. С.. ЕГН **********.
чрез пълномощника му юрисконсулт П. М.Поддържа се ,че ТД „С.И.Г." ООД е подал установителен
иск пред компетентния Районен съд К., с който бил поискал да бъде установено,
че Н.З.М. с адрес ***. с ЕГН ********** и И.С.М. с ЕГН ********** с адрес *** – поръчител дължи на Търговско дружество „С.И.Г." ООД
гр. С. ул.. вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК..сумата
в общ размер на 12746.46 лв. (дванадесет хиляди седемстотин четиридесет и шест
лв. и 46 ст.), представляваща:
• 10771.77 лева (десет хиляди седемстотин
седемдесет и един лв. и 77
ст.),
представляващи главница по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба
вписвания гр..К. с дв.вх.рег.№ 2131, акт № 121, том II от 25.10.2011г. за
стопанската 2014/2015 г.,платима както следва: в срок до 31.05.2017 г. и обезщетение
за забава за периода:
•
от 01.06.2017 г. до 22.03.2019 г. в размер на 1974.69 лв. (хиляда деветстотин
седемдесет и четири лв. и 69 ст.), ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на вземането,както и направените от дружеството-ищец разноски по
заповедното производство - 254.95лв. - държавна такса и 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в настоящото
производство, а именно 254.95 лв. - държавна такса и 300.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа се ,че на 10.07.2019г. ответниците Н.З.М. и И.С.М.
са депозирали пред съда писмен отговор, изразяващ се в признание на така
предявените искове.
С Определение от 18.07.2019г. било насрочено открито
съдебно заседание на 11.09.2019г. от 11.15 часа. Във връзка с това и на
основание чл. 237 ГПК ищецът ТД „С.И.Г." ООД бил отправил искане до съда
да се произнесе с решение съобразно направеното от длъжника признание на иска.
На проведеното заседание съдът не дал ход на делото и оставил без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес обективно
кумулативно съединените установителни искове от ТД “ С.И.Г.'" ООД и
прекратил производството по гр.дело № 164/2019г. по описа на Районен съд К..
В обжалвания Протокол съдът не излагал мотиви за
становището си за недопустимост на иска и не се произнесъл във връзка с
направеното от ответника признание на иска и искането на ищеца за произнасяне
по чл.237 ГПК.
Поддържа се ,че практиката на съдилищата във връзка с
разпоредбата на чл.237 ГПК била трайна и
потвърждавала изложените в настоящата жалба твърдения.Съгласно чл.237 ГПК
признанието на иска можело да доведе до прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение с оглед признанието, при направено такова искане от
ищеца. От общото правило, че признанието на иска обвързва съда, но от волята на
ищеца зависело дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване
на решение по чл.237 ГПК. С изрична писмена молба ТД „С.И.Г." ООД в качеството си на ищец
било поискало от съда да се произнесе с решение по чл.237 ГПК въз основа на
направеното от ответниците Н.З.М. и И.С.М. признание на иска.
Признанието на иска било процесуално действие на
ответника, с което той се разпореждал със своето право на защита, като заявявал,
че се отказва от защита срещу иска, защото същият е основателен. Това означавало
съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и
преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения и да постанови съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следвало да бъде уважен така, както е предявен.
Въз основа на гореизложеното се иска да се постанови определение, с който да се отмени
протокол от 11.09.2019г., с който е прекратено производството по гр.дело №
164/2019г. по описа на Районен съд Кула.
Претендират се и направенитете разноски в настоящото
производство - в това число държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лева.
Към частната жалба са приложени :
1. Препис от жалбата за ответната страна;
2. Заверено копие от пълномощно и трудов
договор на пълномощника;
3. Документ за платена държавна такса.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото пред районния съд е образувано по предявени от ищеца обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването права на вземания на ищеца от ответниците за сумата от 10771.77
лв./десет хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 77 стотинки/ неплатена
арендна цена за стопанската 2014/2015г. по Договор за аренда на земеделска земя
№ 94 от 24.10.2011г. и Анекс към същия от 28.08.2015г., във връзка със
Споразумение за разсрочване на парични задължения и доброволно плащане от
21.04.2016г. с падеж 31.05.2017г.; с 1974.69 лв./ хиляда деветстотин седемдесет
и четири лева и 69 стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.06.2017г.
до 22.03.2019г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
27.03.2019г. до окончателното издължаване и разноски в заповедното производство
в размер на 354.95 лв./триста петдесет и четири лева и 95 стотинки/, от които
254,95 лв. / двеста петдесет и четири лева и 95 стотинки / държавна такса и
100,00 лв./сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение, по издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 56/28.03.2019г. по ч. гр. д. 96/2019г. по
описа на РС – К., както и направените в настоящото производство разноски в
размер на 254,95 лв. - държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното по делото ч. гр. д. № 96/2019 г. по
описа на РС – К. се установява, че с определение № 26 от 27.05.2019 г.
заповедният съд е обезсилил издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
56/28.03.2019г. и е прекратил производството по делото. Заявителят е обжалвал
посоченото определение, но същото е потвърдено с Определение № 154 от
12.07.2019г. по ч.гр.д. № 239/2019г. по описа на ОС - Видин.
При така
установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от
правна страна следното :
Специалният установителен иск по чл. 422 ГПК е иск на
кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването
на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е
недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се
цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение
представлява пречка за влизането й в сила. Когато заповедта за изпълнение е
обезсилена поради непредставяне на доказателства за предявяване на
установителния иск на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, липсва правен интерес и
искът по чл. 422 ГПК се явява недопустим . По силата на чл. 422 ал.1 и чл. 415
ал.1 от ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен
едномесечен срок,чието спазване е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора
от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на
което също е ограничено със срок.
Районният съд е изложил подробни и убедителни
аргументи в тази насока,като последните се споделят напълно от въззивната
инстанция.
Неоснователен е развитият от частния
жалбоподател довод ,че районният съд следвало да се произнесе по същество с
оглед признаването на иска ,тъй като съдът следва да се произнесе по същество
на спора единствено след като констатира ,че искът е допустим .При недопустим
иск съдът не следва да се произнася по същество на спора независимо от
признанието на иска .
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.09.2019 г. по гр.д.№164/2019 г.по описа
на Районен съд-К.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС по
реда и при условията на Чл.274 ал.3 ГПК с частна жалба в едноседмичен срок връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/