РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Радомир, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100678 по описа за 2025 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът М. В. М., адвокатска колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат:
гр.П., ул. „П.О. и К.“ № . ет.. ап.. в качеството му на пълномощник на Д. Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Р., ул. А. С. № ., съдебен адресат по делото: гр.П., ул. „П.
О. и К.“ № .ет.. ап.., е предявил иск против ответниците "К." ЕАД, ЕИК: . със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "В." . (сграда .), ет. ., Б. център "Б.", представлявано от С. Р.
Я. и против "АЙ Т." ЕООД, ЕИК: ., гр. С., гр. С., бул. "В." . (сграда А), ет. ., Б.център "Б.",
представлявано от И. М.а Ш., с които моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено:
- че Договор за потребителски кредит №./16.05.2024 г. сключен между ищцата и
ответника „К.“ ЕАД , е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за
потребителски кредит от 16.05.2024 г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както
и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП;
- че договор за поръчителство от 16.05.2024 г. сключен с „А. т.“ ЕООД е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
Ответникът „К.“ ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“,
бул. „В.“ № . (сграда .), ет. ., Бизнес център „Б.“, представлявано от изпълнителния директор
С. Я., чрез юрисконсулт А. И., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е
оспорил исковете изцяло по основание и моли да бъдат отхвърлени в цялост.
Твърди, че между страните в настоящото производство е сключен Договор за
потребителски кредит №./04.01.2024г., по силата, на който ответикът „К.“ ЕАД е отпуснал
кредит в размер на 1905,03 лв., като сумата е изцяло усвоена от ищцата. Договорът е
сключен за срок от 12 месеца, при приложим ГЛП в размер на 40,00% и ГПР в размер на
48,21 %, като общият размер на всички плащания е 2349,14лв. Към дата на депозиране на
исковата молба задължението е изцяло доброволно погасено от ищцата.
Не оспорва, че за погасяване на задължението по процесния Договор, ищцата е
извършила плащане в размер на 150 лв., а която са били погасени задължения различни от
главница.
Ответникът “АЙ Т.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Т.”, бул. „В.” № . (сграда А), Бизнес ц. „Б.”, представлявано от управителя И. М.. Ш.,
действаща чрез пълномощника си - юрисконсулт Сара Сталева, е подал отговор в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, с който е оспорил исковете изцяло по основание размер и моли да бъдат
отхвърлени в цялост.
Не се отрича наличието на облигационно правоотношение между страните. Не се
оспорва твърдените от ищеца факти, че на 04.01.2024 г. е сключен Договор за потребителски
кредит №./04.01.2024 г. между Д. Н. Т. от страна, като кредитополучател, и „К.” ЕАД, ЕИК .,
в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство с поръчител А.Т.ЕООД и потребител Д. Н. Т..
Главницата по договора за кредит възлиза в размер на 1905,03лв., като кредитът
следва да бъде върната в срок от 12 месеца при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в
размер на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 %. Общият
размер на плащанията възлиза на 2349,14лв., видно от Приложение №. и погасителния план
към него, които са неразделна част от процесния Договор.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.135 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна.
По делото не се спори, че на16.05.2024 г. между ищцата Д. Н. Т., в качеството й на
кредитополучател и ответника „К.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен
договор за потребителски кредит № 2976565, по силата на който ответното дружество
предоставило на ищцата сумата в размер на 2349.16 лв., от които 2250 лв. размер на
кредита и 99.16 лв. размер на застрахователна премия, които ищцата се задължила да върне
на 8 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер 33.20%, годишен процент на разходите от 45.65%, както и при евентуално
2
договорено обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Безспорно е, че ищцата е
усвоила изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение,
кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
(i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни
от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията
между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите
условия относно обезпечението.
В случай че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“
ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл.4, ал.3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 8 месечни вноски, всяка от които включваща главница и
лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне
на поръчителство от 16.05.2024 г., ведно с Приложение № . към него, че между Д. Н. Т. и
"А.Т." ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "К." ЕАД, въз основа на
който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение
№ ., а именно - 1800 лв., платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на
датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
От правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит
и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че между "К." ЕАД и Д. Н. Т. е бил сключен договор за потребителски кредит
от разстояние, по силата на който "К." ЕАД предоставило на ответника-кредитополучател
потребителски кредит в размер на сумата от 2349.16 лв. за срок от 8 месеца.
Установява се също така, че между ищцата Д. Н. Т. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил
3
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължил да сключи договор за поръчителство с "К." ЕАД, въз основа на който да отговаря
пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
ищцата, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение
№ ., а именно - 1800 лв., платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на
датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Сключеният между Д. Н. Т.и "К." ЕАД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши,
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл.288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т.3 от Тълкувателно решение № ./2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло
на изискванията, съдържащи се в глава III ("Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
4
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 45,65%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
"А. Т.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора
за потребителски кредит, доколкото се отнася до обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "К." ЕАД
е едноличен собственик на капитала на "А. Т." ЕООД, като двете дружества са с един адрес
на управление. В същото време, съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на
поръчителство, "К." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл.4, ал.1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К."
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се отнася до отпускане на т.
нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък
срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика
5
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно
обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението
си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за
предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "К. ЕАД по процесния договор за потребителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита
(така Решение № . от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № ./2020 г. по описа на СГС и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
6
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и
т.11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК (в този смисъл са Решение № . от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № ./2019 г. по описа на СГС,
11-А въззивен състав, Решение № . от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № ./2021 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя
и "К." ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АЙ Т." ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията (така Решение № . от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
./2020 г. по описа на СГС и др.). Ето защо следва да се приеме, че и договора за предоставяне
на поръчителство е недействителен.
Предвид гореизложеното, предявените от Д. Н. Т. срещу „КР.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД
искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, са основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед уважаването на главните искове, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуланост искове с
правно основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит № . от
16.05.2024 г., сключен между Д. Н. Т. и „К.“ ЕАД, поради заобикаляне на закона, евентуално
накърняване на добрите нрави, поради което не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва
да се присъдят сторените по делото разноски. за държавна такса възлиза в общ размер на
173.26 лв. От посочените 173.26 лв. внесената по предявения иск срещу „К.“ ЕАД държавна
такса, предвид материалния интерес от 2704.64 лв., възлиза на 108.19 лв., а внесената по
предявения иск срещу „АЙ Т.“ ЕООД държавна такса, предвид материалния интерес от
1626.81 лв., възлиза на 108.19 лв., възлиза в размер на 65.07 лв. Ето защо „К.“ ЕАД следва
да заплати на ищцата разноски в общ размер на 108.19 лв., а „АЙ Т.“ ЕООД следва да
заплати сумата в размер на 65.07 лв.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ответникът „К.“ ЕАД следва да заплати на адв.М. М.
от АК – П., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд
по предявения срещу него иск, което съдът определя, съгласно правилата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № . от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 570.46 лв.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ответникът „АЙ Т.“ ЕООД следва да заплати на
адв.М. М. от АК – Пловдив, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред районния съд по предявения срещу него иск, което съдът определя, съгласно правилата
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в
размер на 462.68 лв.
7
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Договор за
потребителски кредит № ./16.05.2024 г., сключен между ищцата Д. Н. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р., ул.“А. С.“ № ., съдебен адресат по делото: гр.П. ул.„П. О. и К.“ № .
ет.. ап.., и ответника "К." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.
бул. "В." .(сграда .), ет.., Бизнес център "Б.", представлявано от С.Р. Я..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Договор за
поръчителство от 16.05.2024 г., сключен между ищцата Д. Н. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р., ул.“А. С.“ № ., съдебен адресат по делото: гр.П., ул.„П. О. и К.“ № .
ет.. ап.., и ответника "А.Т." ЕООД, ЕИК: ., гр. С., гр. С., бул. "В." .сграда А), ет. ., Б. център
"Б.", представлявано от И. М.Ш..
ОСЪЖДА "К." ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." .
(сграда .), ет. ., Бизнес център "Б.", представлявано от С. Р. Я., да заплати на Д. Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Р., ул.“А.С.“ № 15, съдебен адресат по делото: гр.П., ул.
„П. О.и К.“ № . ет.. ап.., сумата от 108.19 лв. (сто и осем лева и деветнадесет стотинки) –
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА "А. Т." ЕООД, ЕИК: ., гр. С. гр. С., бул. "В." . (сграда .), ет. ., Бизнес
център "Б.", представлявано от И. М.. Ш., да заплати на Д. Н. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р., ул.“А.С.“ № ., съдебен адресат по делото: гр.П., ул.„П. О. и К.“ № .
ет.. ап.., сумата от 65.07 лв. (шестдесет и пет лева и седем стотинки) – направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА "К." ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "В." .
(сграда .), ет. ., Бизнес център "Б.", представлявано от С. Р. Я., да заплати на адвокат М. В. М.,
адвокатска колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., ул. „П. О. и К.“ № . ет..
ап.., сумата от 570.46 лв. (петстотин и седемдесет лева и четиридесет и шест стотинки) –
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА "АЙ Т." ЕООД, ЕИК: ., гр. С., гр. С., бул. "В." . (сграда .), ет. ., Бизнес
център "Б.", представлявано от И.М. Ш., да заплати на адвокат М. В. М., адвокатска колегия
П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., ул. „П. О. и К.“ № . ет.. ап.., сумата от 462.68
лв. (четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) – адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9