№ 684
гр. Стара Загора, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501690 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248 и чл.78, ал.1
и ал.2 и във връзка с чл.410, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Д.И.Ф., с ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от адвокат
М.М., член на АК - Стара Загора, с личен Съдебен адрес: гр. С.З., *** Против:
Определение с № 1016 от 20.09.2021г., постановено от Районен съд - гр.
Стара Загора, Гражданско отделение, 8- ми състав, постановено по ч. гр. д.
№1779/2021 г., в частта му, в която е отхвърлено искането за присъждането на
разноските в пълния им размер от 300 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение над присъдената сума от 50 лв. от първоинстанционният съд.
Жалбподателят твърди, че с Определение под № 260104/31.08.2020г. по
гр.д. № 5217/2020г., Районен съд - Стара Загора, VIIІ гр. състав на 28.09.2021
г. е получено Определение №1016 от 20.09.2021 г. постановено от Районен
съд - гр. Стара Загора, Гражданско отделение, 8-ми състав, по ч. гр. д.
№1779/2021 г. Със съдебния акт уважаемият съдебен състав обезсилва изцяло
издадената Заповед с №121 от 21.04.2021 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и осъжда А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** да заплати
на доверителя му сумата от BGN 50 /петдесет лева/ - разноските за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 275 от ГПК, доверителят му използвал правото
си да депозира частна жалба срещу така издаденото Определение № 1016 от
20.09.2021 г., в частта му за разноските. Счита, същият съдебен акт за
необоснован и неправилен. Съображенията му са следните:
В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че съда се произнася по отношение на
претендирания размер на дължимото възнаграждение за извършена
адвокатска услуга само ако страна сезира ръководно решаващия орган за
1
това. Въпросното основание в чл. 78, ал. 5 ГПК се свеждало до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото, като когато съдът е сезиран с такова искане, той следва
да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. В тази
връзка са и изложените мотиви в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като А.К.П.З.
ЕООД, с ЕИК *** не е възразила срещу претендирания хонорар в
производството и е проявил пасивно поведение, което е довело до
прекратяване на последното.
Уважаемият съдебен състав на първостепенният съд, въпреки че е знаел
трайно установената и задължителна практика на ВКС, отнасяща се за
размера на разноските в граждански производства, се е произнесъл за
претендирания размер и за неговата прекомерност, което счита за неправилно
и незаконосъобразно.
Ето защо на тези правни основания, изброени по горе моли съда да
отмени това определение с № 1016 от 20.09.2021 г. постановено от Районен
съд - гр. Стара Загора, Гражданско отделение, 8- ми състав, постановено по ч.
гр. д. №1779/2021 г., в частта му, в която е отхвърлено искането за
присъждането на разноските в пълния им размер от 300 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение над присъдената сума от 50 лв. от
първоинстанционният съд.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор такъв е постъпил от въззиваемия по делото „А.К.П.З.” ООД, ЕИК:
*** , със седалище и адрес на управление: град С., ***, представлявано от
Я.Б.Я. чрез процесуален представител: юк. Й.М. съдебен адрес за получаване
на книжа: град С., ***, тел. *** Относно: Определение № 1016 от 20.09.2021г.
по ЧГД № 1779/2021 г. Считат, че частната жалба е неоснователна, и
недоказана и че първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно Определение.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния
законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.2 във връзка с чл.274, ал.2
и ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Определението си под № 1016 от 20.09.2021 г. постановено от
2
Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданско отделение, 8-ми състав, по ч. гр.
д. №1779/2021 г. със съдебния си акт съдебният състав е обезсилил изцяло
издадената Заповед с №121 от 21.04.2021 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и е осъдил А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** да
заплати на жалбподателя сумата от BGN 50 /петдесет лева/ - разноски за
адвокатско възнаграждение.
В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по отношение
на претендирания размер на дължимото възнаграждение за извършената
адвокатска услуга само ако страната сезира ръководно решаващия орган за
това. Въпросното основание в чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценката за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна
сложност на делото, като когато съдът е сезиран с такова искане, той следва
да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. В тази
връзка са и изложените мотиви и в т. 3 от Тълкувателно решение под №
6/2012 на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като
въззиваемата А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** не е възразила срещу претендирания
хонорар в производството и е проявила пасивно поведение, което е довело до
прекратяване на последното.
Първостепенният съдебен състав, въпреки че знае трайно установената
и задължителна практика на ВКС, отнасяща се за размера на разноските в
граждански производства, се е произнесъл за претендирания размер и за
неговата прекомерност в отрицателен смисъл, което въззивният съд приема за
неправилно и незаконосъобразно.
Отделно от горното, съдът счита че съдебният състав от РС-Стара
Загора неправилно е разтълкувал нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй
като в нея е предвидено, че се заплаща хонорар не по-малък от 300 /триста
лева/, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба №1. Това е така, защото хонорара се
определя по един и същ начин при извършване на защита по производства за
обезпечение на бъдещ иск, по издаване на изпълнителен лист, чл. 405 от ГПК
и в производства по издаване на заповед за изпълнение. Законодателят не е
предвидил в какъв обем е съответната защита, а е предвидил само и
единствено какъв е минималният размер на адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят е проявил готовността си да заплати дължимия по
Наредба адвокатски хонорар, с цел да докаже, че претендираните от
Заявителя пари не се дължат. Трябва да се посочи и че проявеното от страна
на заявителя и въззиваем пасивно поведение е преклудирало неговата
възможност той да възрази срещу претендирания размер и съответно трябва
да се приеме, че той също не смята размерът на възнаграждението за
прекомерен.
Не следва да се пропуска и фактът, че частния жалбподател Д.Ф. е
получил заповедта за изпълнение, извършил е консултация с адвоката си и
последният е изготвил възражението му по чл. 414 от ГПК. Задълженията на
3
адвоката не се простират до изготвянето и депозирането на възражението по
чл. 414 от ГПК. Адвокатът следва предварително да запознае клиента с
фактическата и правна сложност на казуса, като именно в тази връзка е
предвидена и разпоредбата на чл. 7, ал.7 във връзка с ал. 2 от Наредба №1,
където се споменава именно за защитата по производства по издаване на
заповед за изпълнение, тъй като чрез изготвянето от негова страна на
възражението по чл.414 от ГПК и депозирайки го, са извършени достатъчно и
същевременно с това и необходимите процесуални действия, за да
въздействат на заявителя и да той да се откаже от паричните си претенции
към жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски окръжен
съд възприема следните правни изводи:
На първо място въззивната инстанция следва да отбележи по отношение
на присъденото адвокатско възнаграждение, правилно ответникът и частен
жалбподател твърди в частната си жалба, че същото следва да се начислява и
присъжда единствено и само съобразно минималния размер по Наредба № 1
на МРАВ на Висшия адвокатски съвет. Освен това действително са налице
доказателствата, че адвокатския хонорар от 300 лева е бил надлежно и изцяло
заплатен на пълномощника му адв. М.М., като в чл.2 от Договора за правни
услуги от 15.07.2021 год. е записано ясно и точно, че полученото
възнаграждение в размер на 300,00 лв. Е заплатено изцяло и в брой на
адвоката, при самото подписване на същия договор, а именно на датата
15.07.2021 год.
И в заключение въззивният съд следва да отбележи, в конкретния
случай първоинстанционният РС-Стара Загора не се е съобразил, както с
приложимите по случая императивни норми на специалния закон, така и с
задължителната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката
единствено и само касателно определянето на точния размер на дължимите
разноски на частния жалбподател, тъй като съдът е прекратил производството
по делото именно поради непредявяването на иска в дадения от съда срок.
Първостепенният съд е стигнал до частично правилни в настоящата ситуация
и същевременно с това и частично неравилни и необосновани изводи, че не са
налице законовите предпоставки за присъждането на целия и пълен
адвокатски хонорар на жалбоподателя на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
В тази връзка въззивният съд следва да отмени частично обжалваното
Определение на РС- Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно в
частта му относно присъдените разноски и да присъди пълния адвокатски
хонорар на ответника по заявлението Ф. в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ отчасти Определение с №1016 от 20.09.2021 г. постановено
от Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданско отделение, 8-ми състав, по ч.
гр. д. № 1779/2021 г., в частта за присъдените разноски, като ИЗМЕНЯ
размерът на присъдените разноски за дължимото адвокатско възнаграждение
от А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** към Д.И.Ф., с ЕГН ********** от 50 /петдесет/
лева на 300 /триста/ лева, като ОСЪЖДА А.К.П.З. ЕООД, с ЕИК *** да
заплати на Д.И.Ф., с ЕГН ********** още сумата от 250 /двеста и петдесет/
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5