Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 200 17.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На трети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 18926 по
описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че в негова
полза е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за суми,
представляващи предоставени мобилни услуги, както и обезщетение за забава върху
тях за периода от 01.02.2016г. – 31.06.2016г. Поради връчването на заповедта по реда на
чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Ответницата Л.М., чрез особения си представител
оспорва дължимостта на сумите, както и техния размер.
Съдът намери за
установено следното:
На 18.12.2013г. дружеството ищец е
сключило с ответницата М. договор за мобилни услуги с клиентски номер *********
с предпочетен номер ******** по който ответникът следвало да заплаща
абонаментна такса в размер на 13,99 лв. месечно /лист 10/. На 19.03.2014г. бил
сключен нов договор за ползване на допълнителни услуги от оператора, при което
ответницата получила още две нови карти с предпочетени номера ********* за срок до 10.03.2016г. и ********
за срок до 27.06.2016г. Първоначално за двата номера била уговорена такса от 13,99лв.
месечно, а по-късно със споразумение от 13.07.2015г. относно мобилен номер **********
бил договорен абонамент от 19,99 месечно /лист
11-19/. Установява се още, че на
13.07.2015г. ответницата постигнала споразумение с оператора предоставените и
за ползване номера да бъдат ползвани и заплащани по пакетен тарифен план
Комбо+, като по този начин на ищцата била предоставена отстъпка от стандартния
месечен абонамент / лист 20/.
На 06.08.2015г. М. сключила нов договор за моб. услуги
с предоставен нов номер ********* за срок от 24 месец с уговорена месечна такса
14.99 лв., като на същата дата получил на лизинг и мобилно устройство телефон „Самсунг“
модел „Галакси“ А5. Полученото устройство следвало да бъде заплатено на 24
равни месечни вноски от по 27,99 лв. всяка /
лист 25/. На 29.12.2015г. страните
подписали още едно споразумение по силата на което ищцата получила абонамент за
мобилен интернет достъп за срок от 24 месеца, като същевременно операторът
предоставил на изплащане за същия срок мобилно устройство „Хуауей“ модел „Медия
Пад“ М2 8. Съгласно сключения на същата дата договор за лизинг ответницата се
задължила да заплати устройството разсрочено на 24 равни вноски от по 20,99 лв.
всяка / лист 43/.
Установява се от представените
писмени доказателства, че за периода от 01.02.2016г. до 31.05.2016г. на името
на ответницата са издадени четири фактури /
лист 38-45/. На 01.06.2016г. дружеството издало крайна
фактура № ********** в която били начислени следните суми 794,18 лв. неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуги / която не е предмет на
настоящия иск/, 818,66 лв. дължими лизингови вноски и 508,19 лв. – задължения
за незаплатени абонаментни такси за периода прехождащ прекратяването на
договора /лист 45/. В подадената искова молба дружеството ищец признава,
че относно последното задължение – за предоставената мобилна услуга е налице
заплащане до датата на подаване на заповедта за изпълнение. Заплатени били
221лв,. като по този начин вземането било намалено до 287,19 лв. / лист 5/.
Установява се, от приложеното дело №
12963/18 на Пловдивския районен съд, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК с
което претендирал ответника да му заплати сумата 1105,85 лв. с посочено
основание фактура №**********; мораторна лихва за забава от 17.06.2016г. до
31.07.2018г. в размер на 238,06 лв. За така описаните суми била издадена
заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
При така установените факти се налагат следните
изводи:
Безспорно е, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на
мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да
активира предпочетения телефонен номер. По договора за лизинг, задължение на
ищеца е да предостави устройството. Тези задължения са изпълнени. Насрещното
задължение на ползвателя на мобилните услуги е да заплаща абонаментната такса и
лизинговите вноски. Следователно е възникнало задължение на ответника да
заплати цената на предоставената услуга.
Съдът намира, че размерът на
задълженията е установен по основание и размер в самите договори. Това е така,
защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна
абонамента такса, а размерът на лизинговите вноски е също първоначално определен
в договора. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер.
При прекратяване на договора ответницата дължи заплащане на останалите
лизингови вноски, както и заплащане на абонаментните такси за отчетните периоди.
С оглед това съдът намира, че
вземането за абонаментни такси, което възлиза на 287,19 лв. съществува. Що се
отнася вземането за лизингови вноски, съдът намира, че то съществува, но не в
заявените в исковата молба размери. Това е така, защото изчислени съобразно
размера на вноските за времето от месец 06.2016г. до месец 07.2017г. по първия
договор / от 06.08.2015г./ се дължат 363,87 лв. / 13 вноски по 27,99 лв.
всяка/. По втория договор от 20.12.2015г. за времето от м.06.2016г. до м.
11.2017г. се дължат 17 вноски от по 20,99 лв. тоест 356,83 лв. Така общият
размер на задължението за лизингови вноски е 720,70 лв., а на общото задължение
по заповедта за изпълнение – 1007,89 лв. До този размер искът следва да бъде
уважен, а за останалата си част, до предявените 1105,85 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
Съдът намира, че следва да постанови
обезсилване на заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. №12963/18 на ПРС в
частта относно претендираната мораторна лихва за забава от 17.06.2016г. до
31.07.2018г. в размер на 238,06 лв., тъй като тя не е въведена като предмет на
настоящото производство.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да понесе и отговорността за разноските, сторени в заповедното и
настоящото производство, съобразно уважената част от иска. За заповедното
производство се дължи сумата 166 лева, а за настоящото исково – 346 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено, на
осн чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против Л.В.М. ЕГН **********
с адрес *** за сумата: 1007,89 лв./хиляда и седем лева и 89 ст./ незаплатени
далекосъобщителни услуги по фактура №**********/ 01.06.2016г. за абонатен номер
*************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2018г.
до окончателното заплащане относно което вземане е издадена заповед за
изпълнение №7225 от 10.08.2018г. по ч.гр.д.№12963/2018г. на Пловдивския районен
съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до размера на предявените 1105,85 лв.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №7225 от 10.08.2018г. по
ч.гр.д. №12963/2018г. в частта относно
претендираната мораторна лихва за забава от 17.06.2016г. до 31.07.2018г. в
размер на 238,06 лв.
ОСЪЖДА Л.В.М. да заплати на „Теленор България” ЕАД, на осн.
чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 346 лв./триста четиридесет и шест лева/,
представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 166 лв. /сто
шестдесет и шест лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 12963/18г. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД