Решение по адм. дело №1555/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.

Образувано е по жалба на "Мечо тур" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], местност "Акра ", стаи за гости Лост сити, представлявано от В. К. против Предписания № 1,2,3, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР 2526508 от 31.07.2025 година на инспектори в Дирекция "Инспекция по труда", [населено място].

Жалбоподателят намира оспорените предписания са незаконосъобразни, издадени при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди ме на проверяващия екип са представени копия от трудовите договори и регистрацията им в НАП, но тези доказателства не са обсъдени в протокола. Не ангажира доказателства. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира разноски.

Процесуалният представител на депозира писмени бележки. В тях посочва, задължителните предписания с т.1-2 и 3/означено като 4/ са дадени при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. Твърди, че нарушенията по предписание по т.1-2 са недоказани, тъй като не са събрани доказателства към датата и часа на проверката съществували ли са трудови договори, по т. 4, сочи че не е установено на 26.07.2025г. 12,12ч. да е работило в обекта непълнолетното лице Тарасова. В заключение счита, че не е спазена формата на индивидуалния административен акт, в частта определена с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, не е спазен чл.35 от АПК и иска да бъдат отменени предписания с номер 1-2 и номер 4 от Протокола.

Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита предписанията от т.1-2 и т.4 за законосъобразни и правилни, тъй като е установено, че лицата са допуснати до работа преди да им бъде предоставено вписване на трудовото правоотношение, заверено в НАП, а по отношение на непълнолетното трето лице не е представен и трудов договор и разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“, тъй като няма навършени 18 години. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Депозира писмени бележки.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.06.2025 година Д. Р. и Иван Димов - инспектори в Дирекция "Инспекция по труда", [населено място] извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и безопасните условия на труд в стаи за гости „Лост сити" и бистро „Рататуи“, [населено място] [улица], стопанисван от "Мечо тур" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], местност "Акра ", стаи за гости Лост сити, представлявано от В. К..

В хода на проверката на 27.06.2025г. и след представените допълнителни доказателства на 31.07.2025г. е установено, че:

1. На 27.06.2025г.,12,12ч. лицето С. Б. Ч. извършва дейност като „сервитьор“, предоставена е саморъчно подписана справка по чл.402 ал.1, т.3, чл.402 ал.2 от КТ, в която е посочил, че работи за “Мечо тур" ЕООД от две седмици, с работно време от 7,30ч. до 10,30ч. и от 9,00ч. до 23,00ч. и два почивни дни седмично. На 31.07.2025г. е представен трудов договор № 54/27.06.2025г., Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с изх. 30Е00305835/27.06.2025г. в 12:52:01ч. Прието е, че жалбоподателят, в качеството на работодател е допуснал до работа в стопанисвания от него обект в стаи за гости „Лост сити" и бистро „Рататуи“ лицето Чукаров на длъжност „сервитьор“ преди да предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ.

2. На 27.06.2025г.,12,11ч. лицето М. А. М. извършва дейност като „работник кухня“, предоставена е саморъчно подписана справка по чл.402 ал.1, т.3, чл.402 ал.2 от КТ, в която е посочил, че работи за “Мечо тур" ЕООД от две седмици на длъжност „готвач“, с работно време от 7,30ч. до 22,30ч. и два почивни дни седмично. На 31.07.2025г. е представен трудов договор № 54/27.06.2025г., Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с изх. 30Е00305835/27.06.2025г. в 12:52:01ч. Прието е, че жалбоподателят, в качеството на работодател е допуснал до работа в стопанисвания от него обект в стаи за гости „Лост сити" и бистро „Рататуи“ лицето М. на длъжност „работник кухня“ преди да предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ.

3.На 27.06.2025г.,12,12ч. лицето В. Е. Т. извършва дейност като „сервитьор“, предоставена е саморъчно подписана справка по чл.402 ал.1, т.3, чл.402 ал.2 от КТ, в която е посочила, че работи за “Мечо тур" ЕООД от две седмици на длъжност „сервитьор“, с работно време от 7,30ч. до 12,30ч., два почивни дни седмично, трудово възнаграждение 1077лв. На 31.07.2025г. не е представен трудов договор. Прието е, че жалбоподателят, в качеството на работодател не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В. Т. с което е нарушен чл.62 ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Посочените резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2526508 от 31.07.2025 година на инспектори в Дирекция "Инспекция по труда", [населено място].

За отстраняване на констатираните нарушения по т.1 до т.3, както и за предотвратяване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени следните предписания:

1-2 Работодателят “Мечо тур" ЕООД да не допуска до работа работници и служители в дружеството, преди да им предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. Определен е срок за изпълнение: 01.08.2025 година.

По т.3 предписание не е направено в протокола.

По т.4 Работодателят “Мечо тур" ЕООД да не приема на работа непълнолетни лица без разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда“[населено място], съгласно изискването на чл.303, ал.3 от КТ. Определен е срок за изпълнение: 01.08.2025 година.

Протоколът за извършената проверка бил връчен на 31.07.2025 г., а жалбата на “Мечо тур" ЕООД, чрез дирекция "Инспекция по труда", [населено място] е с вх.№25121243 от 18.08.2025г. чрез пощенски оператор и пощенско клеймо с дата 14.08.2025г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

На първо място от изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва Предписанието по т. 1,2,3 от Протокола за извършена проверка № ПР 2526508 от 31.07.2025 година.

По отношение на оспореното предписание по т.3, свързано с В. Т. и с допускането й на работа преди сключване на трудов договор с нея. В Протокола за извършена проверка № ПР 2526508 от 31.07.2025 година в констативната му част в т.3 са направени констатациите, посочени по-горе по отношение на В. Т., но в предписанията не е налично предписание по т.3, не само като номерация, но и във връзка с допускането й на работа преди сключване на трудов договор с нея. По посочените съображения, съдът счита че жалбата в тази й част е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК- липса на подлежащ на обжалване акт.

За първи път в писмените бележки жалбоподателят чрез процесуалния си представител посочва, че оспорва „т.3 /означена като 4/“. Съдът счита за необходимо да отбележи, че в жалбата е посочено оспорване на Предписания по т.1,2,3, в обстоятелствената част на жалбата словесно е посочено, че проверяващита твърдят, че са установили лицата С. Б. Ч., М. А. М., В. Е. Т., които са допуснати до работа преди да им предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП или преди сключването на трудов договор. В жалбата нито като номер, нито словесно е изразено несъгласие и не е оспорено Предписание по т.4, касаещо неприемането без разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ на непълнолетни лица, а с писмените бележки е недопустимо за първи път да се разширява предмета на делото, поради което съдът счита, че посоченото предписание не е предмет на разглеждане по настоящото дело и не следва да се обсъждат наведените в писмените бележки възражения.

По отношение на оспорените предписания по т. 1,2 от Протокола за извършена проверка № ПР 2526508 от 31.07.2025 година съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е адресат на оспорения индивидуален административен акт, правата му са пряко и непосредствено засегнати от него, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване нарушенията на трудовото законодателство контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат принудителните административни мерки, изброени в т. 1-9, сред които са и задължителни предписания на работодателите за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство.

Следователно, за да се прецени компетентността на лицата, извършили проверката и издали предписанието – Д. Р. – главен инспектор и Иван Димов –инспектор в Дирекция "Инспекция по труда", [населено място] следва да се установи дали към релевантната дата същите са имали качеството "контролен орган" на инспекцията по труда.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията.

Предвид изложеното, следва извод, че предписанието е издадено от компетентен орган.

Спазено е и изискването за форма на административния акт, регламентирано в чл. 59 от АПК, доколкото в КТ липсват конкретни изисквания към формата и съдържанието на административния акт - посочен е издателят на акта, неговото наименование, адресата на акта и разпоредените задължения. Посочени са, както фактическите, така и правните основания за издаване на акта, което е предпоставка за упражняване на контрол за неговата законосъобразност, съответно обезпечава правото на защита на адресата на акта.

Не се установяват допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. В правната теория и съдебната практика безспорно е възприето становището, че съществено процесуално нарушение е единствено това нарушение, което е повлияло или обективно би могло да повлияе върху крайния резултат на акт, каквото в жалбата не е конкретно посочено, а и съдът намира, че случая не е налице.

Оспореният административен акт е съобразен и с материалния закон, като изложените от жалбоподателя възражения за нарушаването му, съдът намира за неоснователни, предвид следното:

По т.1 и т.2 от предписанията административният орган е посочил като нарушена нормата на чл. 62, ал.3 от КТ, съгласно която в тридневен срок от сключването на договора работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване и нормата на чл. 63, ал.2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

По делото са представени сключен трудов договор №54/27.06.2025г., подписан от страните работодателят и С. Б. Ч. и сключен трудов договор №55/27.06.2025г., подписан от страните работодателят и М. А. М.. В писмените бележки се посочва, че не било установено наличието на писмен договор към 12,11ч. и 12,12ч. на 27.06.2025г. между работодателя и работниците, тъй като в справките им по чл.402 ал.1, т.3, чл.402 ал.2 от КТ са вписали, че нямат трудов договор. Съдът счита, че този извод не се основава на събраните по делото доказателства, тъй като на първо място работниците са посочили, че имат трудов договор, видно от цитираните справки и работодателят на последващата проверка на 31.07.2025г. е представил трудовите договори с дата- датата на проверката. Предвид изложеното, съдът счита, че административният орган е положил достатъчно усилия за изясняване на обстоятелствата във връзка направените констатации, поради което не е нарушил чл.35 от АПК, а към настоящия момент се прави опит за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства единствено с цел установяване на защитната версия на жалбоподателя.

По делото е представен Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с изх. 30Е00305835/27.06.2025г. в 12:52:01ч. за посочените работници. Установено е, че към момента на проверката 12,11ч. и 12,12ч. на 27.06.2025г. работещите са престирали труд, като Чукаров е приготвял напитки за клиенти на заведението и М. приготвял храна кухнята на бистрото. В този смисъл е правилен изводът на контролния орган, че работодателят е допуснал до работа работници, преди да им предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, след като сам е представил сключени трудови договори от същата дата. В случая не се касае за късно обработване на подадените заявления от страна на НАП, тъй като генерираният час в Протокола за вписани и невписани електронни трудови записи на подаването му в НАП е след часът на извършената проверка.

С оглед наличието на тези доказателства даденото Предписание на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, в точка 1-2, съгласно което жалбоподателят не следва да допуска до работа новоназначени работници, преди да им предостави и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по чл. 62, ал.3 от КТ, съгласно чл. 63, ал.2 във вр. с чл. 63, ал.1 от КТ, тъй като цитираните разпоредби са императивни и следователно задължителни за работодателя.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното предписание не противоречи на материалноправните разпоредби на КТ, тъй като е налице нарушение на трудовото законодателство, има превантивен характер и цели занапред жалбоподателя да не допуска повече нарушения от посочения вид, установени по време на проверката, следователно е законосъобразно.

Оспореното предписание съответства и на целта на приложимия закон да предотврати и преустанови нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от жалбоподателя.

Съобразно всичко изложено по-горе, съдът намира, че оспореното предписание е валидно, издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

Предвид този изход на спора и заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" [населено място] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.159, т.1 от АПК жалбата на "Мечо тур" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], местност "Акра ", стаи за гости Лост сити, представлявано от В. К. против посоченото в жалбата Предписание № 3 от Протокол за извършена проверка № ПР 2526508 от 31.07.2025 година на инспектори в Дирекция "Инспекция по труда", [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Мечо тур" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], местност "Акра ", стаи за гости Лост сити, представлявано от В. К. против Предписания № 1,2, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР 2526508 от 31.07.2025 година на инспектори в Дирекция "Инспекция по труда", [населено място].

ОСЪЖДА "Мечо тур" ЕООД, [ЕИК] да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.