№ 227
гр. Враца, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20251400500208 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№17581/27.12.2024г. от адв.K.K., в качеството
му на особен представител на Д. А. Д. от с.Д., обл.Враца, против решение
№782/11.12.2024г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г., в
частта му, с която жалбоподателят Д. Д. е бил осъден да заплати на „Юробанк
България“АД главница в размер на 4252,44 лв.по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ELMN-19383315 от
24.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2023г.
В жалбата се твърди, че в посочената му част решението е неправилно, тъй
като договор с дата 24.06.2012г. не е бил представен по делото, а е представен договор
от 24.06.2022г. по който районния съд се е произнесъл без да е било налице уточнение
от ищеца или изменение на иска. Развива се и оплакване, че макар районният съд да е
бил сезиран с иск на договорно основание посочената по-горе сума е била присъдена
на извъндоговорно такова, а освен това районният съд не е извършил служебна
преценка за нищожност и неравноправност на клаузите на представения договор от
2022г. Твърди се също, че с обжалваното решение не са били обсъдени направените от
ответника възражения за прихващане и за изтекла погасителна давност. Следващата
оплакване в жалбата е свързано с присъдената законна лихва върху главницата, като се
1
посочва, че първоинстанционният съд не е извършил сравнение между сумите, които
кредиторът би получил в резултат от прилагане на разпоредбата на чл.23 от ЗПК и
сумите, които би получил като възнаграждение по договора, ако бе спазил изискването
за посочване на компонентите на ГПР. Последното оплакване във въззивната жалба е
свързано с присъдените по съразмерност разноски в полза на ищеца, като се
поддържа, че с оглед потребителския характер на спора ответника-жалбоподател не
дължи такива разноски н основание решение на СЕС от 16.07.2020г.по съединени дела
С-224/19 и С-259/19.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
предявения иск за главница.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „Юробанк България“АД е постъпил писмен
отговор, с която жалбата на адв.K.K. се оспорва като неоснователна. Посочва се, че
размерът на исковата претенция е потвърден от заключението на вещото лице, което не
е било оспорено от ответника, а развитите в жалбата оплаквания са неясни,
необосновани и неаргументирани. Развиват се доводи, че сключеният договор
обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия на кредита и
изискванията на чл.5 от Директива 93/13 и действащия към момента на сключване на
договора ГПК, са спазени. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от
ответника част.
Въззивна жалба против решение №782/11.12.2024г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №3100/2023г. е постъпила и от „Юробанк България“АД, като
съгласно уточнението на жалбата от 20.06.2025г. решението се обжалва в частта му, с
която искът е отхвърлен за главница в размер на 1238,13 лв., за възнаградителна лихва
в размер на 4304,67 лв.за периода 15.08.2022г.-15.06.2027г., както и за мораторна лихва
в размер на 462,16 лв.за периода 15.09.2022г.-21.06.2023г.
В жалбата на „Юробанк България“АД се поддържа, че в обжалваните му
части решението е неправилно. Развиват се доводи, че по делото е било представено
копие от процесния договор за кредит, който е подписан с електронен подпис от
ответника, като е представен и електорнния носител на договора, а назначеното по
делото вещо лице по компютърната експертиза е установило валидността на
електронния подпис и че той е положен от ответника Д. Д.. Въпреки това и в
противоречие с чл.26 от Регламент 910/2014гна ЕП и Съвета на Европа районният съд
неправилно е приел, че договорът не е подписан от ответника Д. и неправилно е
разпределил тежестта на доказване на автентичността на подписа. Поддържа се също,
че в грубо нарушение на процесуалните правила районният съд се е произнесъл с
отделен диспозитив досежно авторството на договора без да е бил сезиран с искане за
прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие. Развиват се също
доводи, че в обжалваното решение районният съд е приел, че ищецът е представил
неподписани документи без да уточнява кои са те и без действителна да са налице
2
такива. Посочва се също, че несъобразен от районния съд е останал фактът, че
договореният ГПК е непроменлив и е посочен в договора като процент и като крайна
сума и в него няма допускания, които се изменят с времето, като няма също така
включени такси и други разходи, които да дават отражение върху размера му.
Жалбоподателят изразява несъгласие и с изводите на първоинстанционния съд, че
погасителният план не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, като
излага доводи, че в погасителния план вноските са разбити по пера, от които се вижда
как се формира отделната вноска, кога е падежът й и какво се погасява с нея. Иска се
отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответника Д. Д. е постъпил отговор по
жалбата на „Юробанк България“АД, с която тя се оспорва като неоснователна. С
отговора се оспорват твърденията на „Юробанк България“АД за подписването на
процесния договор от ответника Д. Д. и за доказаност на авторството му.
Адв.K.K., в качеството му на особен представител на Д. А. Д. от с.Д.,
обл.Враца, е подал също така и въззивна жалба вх.№3252/27.02.2025г. против решение
№84/07.02.2025г.на РС-Враца по гр.дело №3100/2023г., което решение е постановено
по реда на чл.274 ГПК. В жалбата се посочва, че вземанията се претендират по
договор с дата 24.06.2012г., какъвто не е представен по делото, а изменение или
уточнение на иска не е било извършено, за да се приеме, че се касае до договор от
24.06.2022г. По тази причина жалбоподателят твърди, че констатираният пропуск на
ищеца не може да бъде поправян по реда на чл.274 ГПК и това прави обжалваното
решение неправилно.
С подадения по реда и в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор „Юробанк
България“АД оспорва жалбата като неоснователна.
Освен изброените въззивни жалба, всяка от страните е подала и частна жалба
против определение №266/07.02.2025г.на РС-Враца, постановено по гр.дело
№3100/2023г., което е постановено по реда на чл.248 ГПК.
С частната си жалба вх.№3251/27.02.2025г. адв. K.K., в качеството му на
особен представител на Д. А. Д. от с.Д., обл.Враца поддържа, че определението е
неправилно, тъй като осъждането му на разноски, съобразно уважената част от иска е
в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като е пречка за упражняване
на правото му като потребител, на ефективен съдебен контрол. Настоява се за отмяна
на определението и неприсъждане на разноски в тежест на ответника Д..
В срока по чл.275, ал.1 ГПК от „Юробанк България“АД е постъпил отговор на
частната жалба, с който тя се оспорва като недопустима и неоснователна. В подкрепа
на твърденията за недопустимост не се развиват доводи.
Частна жалба вх.№4440/19.03.2025г.против определение №266/07.02.2025г.на
РС-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г., е постъпила и от „Юробанк
България“АД. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на определението в
3
частта му, в която разноските на банката за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство са намалени. Поддържа се, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност и възнаграждението следва да се присъди в договорения му размер по
правилото на чл.78, ал.1 ГПК.
Отговор на частната жалба не е постъпвал от ответника Д. Д..
При извършена проверка за редовност на постъпилите жалби съдът
констатира, че същите са подадени в съответните процесуални срокове и отговарят на
изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което следва да бъдат приети за
разглеждане.
Пред въззивната инстанция доказателства не са събирани.
По въззивните жалби на страните против решение №782/11.12.2024г.на
РС-Враца по гр.дело №3100/2023г.:
Съобразно петитума на двете въззивни жалби /вх.№17581/27.12.2024г. и вх.
№17749/31.12.2024г./, то предмет на въззивната проверка се явява решение
№782/11.12.2024г.на РС-Враца по гр.дело №3100/2023г. в неговата цялост.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
Районен съд-Враца е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422
от ГПК, вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявен от „ЮробанкБългария“АД против Д.
А. Д. от с.Д., обл.Враца, за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи следните суми, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта EMLN-19383315 от 24.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1682/2023г.по описа на РС-Враца, а именно: сумата от 5
490,57 лева - неиздължена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва
от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 4 303,67 лева -
възнаградителна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 15.06.2027 г. и сумата 462,16 лева
- мораторна лихва за забава върху главното задължение за периода от 15.09.2022 г. до
21.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД и ответника бил сключен договор №EMLN-19383315 за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта, по силата на който на ответникът бил предоставен кредит в размер
на 5500 лв. Твърди се, че съгласно договора кредитът следвало да бъде върнат за срок
от 60 месеца на равни месечни вноски, всяка от 182,56 лв. и при прилагане на
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 26,36%. Посочва се, че месечните
вноски следвало да се заплащат до 15-то число на месеца с предвидено в договора
обезщетение за забава, платимо и в случаите на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора.
4
В исковата молба се твърди също, че ответникът поел задължение и за
заплащането на такса ангажимент, начислявана заради предвидения фиксиран лихвен
процент и платима разсрочено с всяка погасителна вноска, без олихвяване.
Ищецът поддържа, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения да
заплаща месечните погасителни вноски и начисленото обезщетение за забава, поради
което и на осн.чл.5 от договора за кредит, вземанията по същия договор са станали
предсрочно изискуеми на 20.07.2022г.без да е необходимо обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника.
Поддържа се също, че считано от 01.06.2023г. ищецът „Юробанк България“АД
е придобил търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, за
което е уведомил ответника чрез телефонно съобщение на 28.06.2023г. Посочва се, че
на същата дата до ответника е изпратена и нарочна покана, с която вземанията по
кредита са обявени за предсрочно изискуеми, но тъй като изпълнение не е последвало
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, изд.по ч.гр.дело
№1682/2023г.на РС-Враца.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. А. Д., чрез особения си представител
адв.K.K., оспорва исковете, като твърди, че между ищеца и ответника не е налице
валидно сключен договор, тъй като ответникът не е подписвал представения в препис
договор за кредит или другите приложени към исковата молба документи. Поддържа
се, че не са доказани твърденията на ищеца за подписването на договора с електронен
подпис, тъй като не може да се установи, че именно ответникът е автор на
електронното изявление.
Прави се възражение за недействителност на договора за кредит, като се
поддържа, че ответникът не е бил запознат с преддоговорната информация
/Стандартен европейски формуляр/ и с общите условия на договора, а самият договор
съдържа неравноправни клаузи, водещи до необосновано високи обезщетения.
Особеният представител на ответника навежда също възражения, че няма
данни за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост и не е
ясно какъв е размера на погасената част от кредита, съответно кое от задълженията е
погасено с плащанията. Направено е и възражение за погасяване на вземанията по
давност.
При така подадената искова молба в производството пред районния съд са
събрани писмени доказателства и са изслушани съдебно-счетоводна и компютърно-
техническа експертизи, като въз основа на тези доказателства предявеният
установителен иск е бил уважен до размер на сумата от 4252,44 лв.главница, а в
останалата му част е бил отхвърлен като неоснователен. За да постанови решението си
районният съд е приел, че ответникът не е подписал процесния договор за кредит, а и
самият договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1,
т.10 и т.12 от ЗПК, поради което на връщане подлежи единствено непогасената част от
5
получения кредит.
С оглед въведените във въззивните жалби оплаквания, спорът между страните
пред настоящата инстанция се свежда до това дали между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, чийто правоприемник е ищеца „Юробанк България“АД, и ответника Д.
А. Д. е бил сключен договор №EMLN-19383315 от 24.06.2022г. за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта и съответства ли този договор на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
За да даде отговор на този въпрос, настоящият съдебен състав обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
наведените от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени заверени копия от договор за отпускане на
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта ELMN- 19383315 от 24.06.2022г.; съгласие за
обработка на лични данни; приложение към договор ELMN- 19383315 от 24.06.2022г.;
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта; информационен документ за
застрахователен продукт; договор за застрахователно посредничество ELMN-
19383315; сертификат № ELMN- 19383315 за застраховка „Защита на плащанията“;
общи условия на застраховка „Защита на плащанията“; общи условия за ползване на
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“; сертификат CARD
19383315; общи условия за застрахователна програма „Сигурност на плащанията по
кредитни карти“; декларация за предоставяне на лични данни; условия за обработка на
лични данни и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Видно от договора за отпускане на потребителски паричен кредит от
24.06.2022г, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД предоставило на ответника Д. Д.
паричен кредит в размер на 5500 лв. при договорена възнаградителна лихва в размер
на 26,36% и ГПК в размер на 31,13%. В договора е посочено също така, че
кредитополучателят закупува и застраховки “Защита на плащанията“ и „Домашен
комфорт“, застрахователната премия по които е в размер на 1065,60 лв., като заплаща и
такса ангажимент в размер на 110 лв. Съгласно условията на договора, общата
дължима от кредитополучателя сума е в размер на 10 953,60 лв., платима на 60 равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 182,56 лв. с падежна дата-15-то число на
месеца и включваща главница, договорна (възнаградителна) лихва и застрахователна
премия. Съгласно чл.2 от договора, таксата ангажимент се заплаща от
кредитополучателя при усвояването на кредита, като се удържа от размера му.
Както това е видно от представените преписи от договора за кредит и
6
описаните по-горе приложения към него, от името на ответника Д. А. Д. документите
са подписани с електронен подпис. Отбелязване за сключването на договора от
разстояние не е извършено, като такива твърдения не се навеждат и от страните по
делото. От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по назначената
и изслушана компютърно-техническа експертиза се установява, че положеният в
договора и приложенията му електронен подпис има характера на усъвършенстван
електронен подпис, който е валиден, записан е от доставчика на удостоверителни
услуги на името на Д. Д. и е положен на 24.06.2022г.
С протоколно определение от 24.10.2024г. първоинстанционният съд е открил
производство по оспорване на договора за кредит, в частта относно автентичността от
подписа на ответника Д. А. Д., като е указал, че тежестта да докаже автентичността се
носи от ищеца. Във връзка с тези указания делото е било отложено за друга дата, но
доказателства не са били ангажирани от ищеца.
Съгласно заключението на приетата от районния съд и неоспорена от страните
съдебно- счетоводна експертиза, договорът за кредит е бил действително усвоен от
ответника Д. Д., чрез превеждане по негова банкова сметка на сумата от 5 390 лева,
представляваща разликата между отпуснатия кредит от 5500 лв. и таксата ангажимент
от 110 лв. Вещото лице по счетоводната експертиза установява също така, че
ответникът е извършил само една погасителна вноска - на дата 16.07.2022 г., в размер
на 182.56 лева, като по този начин са погасени задълженията по кредита за падежна
дата 15.07.2022 г., както следва: за главница 80,47 лева, за възнаградителна лихва 84,33
лева и за главница за застраховка по кредита в размер на 17,76 лева.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
В случая са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.86
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало от договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание; получаване на
паричната сума от кредитополучателя; настъпване на падежа на задължението за
връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за настъпването на
предсрочната изискуемост; валидно упражненото от него потестативно право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Между страните няма спор, а това е видно и от съдържанието на процесния
договор, на който ищецът основава исковете си, че този договор има характера на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, тъй като при
7
сключването му праводателят на ищеца е действал в качеството на "търговец", според
легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР ЗЗП, а ответникът има качеството на
"потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Основната правна уредба на договорите за кредит, сключвани от потребители
се съдържа в разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Специална
правна уредба, съдържаща се в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, е създадена единствено по отношение на договорите за
потребителски кредит, сключвани от разстояние. В този специален случай и съгл.чл.6
от ЗПФУР отношенията между договарящите от отправянето на предложението до
сключването на договора, се осъществяват изключително чрез едно или повече
средства за комуникация от разстояние, посредством създадена от доставчика
/кредитора/ система за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В разглеждания случай страните не твърдят процесния договор за кредит да е
бил сключен от разстояние, като извод за такъв характер на договора не може да се
направи и от неговото съдържание независимо, че от страна на кредитополучателя
договорът е подписан с електронен подпис. Изискването за действителност на
договора за потребителски кредит, което разпоредбата на чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК
поставя, е договорът да е подписан, без значение дали саморъчно или с електронен
подпис, като от това следва, че характерът на договора като обикновен потребителски
или като сключен от разстояние, се определя не от начина на подписване, а от начина
на осъществяване на комуникацията между страните в целия процес от предложението
до сключването на договора.
По тази причина и тъй като страните не твърдят и не ангажират доказателства
процесния договор да е бил сключен от разстояние, съдът намира, че той съставлява и
е подчинен единствено на общите изисквания по ЗПК.
Както вече бе отбелязано, за да бъде валиден договора за потребителски
кредит (да има валидно възникнало договорно правоотношение), е необходимо той да
бъде подписан саморъчно или електронно. Съгласно разпоредбата на чл.13 от Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, основана
на изискванията на чл. 3, т. 10, т.11 и т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронните
подписи са три вида-обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Правната сила на
трите вида електронни подписи е изрично регламентирана посредством разпоредбата
на чл.25, ал.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, която придава сила на саморъчен подпис
единствено на квалифицирания електронен подпис. Аналогично е разрешението и в
националното законодателство, което обаче допуска сила на саморъчен подпис да имат
и обикновения и усъвършенствания електронен подпис, стига договарящите страни
изрично да са предвидили това-чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ.
В разглеждания случай по делото безспорно се установи, че договорът за
кредит, от който ищецът черпи претендираните от него права, е подписан от страна на
8
кредитополучателя с усъвършенстван електронен подпис, а клауза в договора или в
придружаващите го документи, която да придава на този подпис сила на саморъчен, не
е договорена. Автентичността на положения усъвършенстван електронен подпис е
била оспорена от особения представител на ответника, при което правилно и в
съответствие с предвидената в чл.25, ал.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл.13, ал.4
от ЗЕДЕУУ правна сила на електронните подписи, районният съд е указал, че тежестта
да докаже авторството на подписа се носи от ищеца. Посочените разпоредби
изключват приложението на общото правило по чл.193, ал.3, изр.1-во от ГПК, тъй като
се касае до положен усъвършенстван електронен подпис, който нито по силата за
закона, нито по силата на договореност между страните, има действието на саморъчен.
По тази причина и щом като ищецът черпи права от договора за кредит, в негова
тежест е било да докаже, че положения в договора ел.подпис е издаден и принадлежи
именно на ответника. Районният съд е дал възможност на ищеца да ангажира
доказателства в тази насока, но такива не са били представени, поради което и при
горните съображения за правната сила на усъвършенствания електронен подпис следва
да се приеме, че договорът за кредит и придружаващите го документи, не са
подписани от ответника.
При това положение и тъй като изискването на чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК за
валидност на договора за потребителски кредит не е изпълнено, налага се извода, че
облигационна връзка между страните не е възникнала, при което за ответника не са
възникнали задължения за заплащане на упоменатите в договора лихви, такси,
обезщетения и застраховки.
С оглед установената липса на валидно възникнало договорно
правоотношение, на разглеждане от съда не подлежат направените от особения
представител на ответника възражения за недействителност на договора, доколкото
разглеждането на тези възражения е обусловено от съществуването на валидно
договорно правоотношение, каквото в случая няма.
При този изход на спора по отношение съществуването на договорна връзка
между страните, въззивният съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.23 от ЗПК
следва да намери приложение и в разглеждания случай, като се приеме, че ответникът
дължи връщане само на чистата стойност на реално получения кредит. За изчисляване
на размера на подлежащата на възстановяване сума въззивният съд отчита
установените от вещото лице по СЧЕ факти, че: 1/ по сметка на ответника е била
преведена сумата от 5390 лв., тъй като таксата ангажимент от 110 лв. е била
приспадната от кредитната сума от 5500 лв., и 2/ответникът е извършил една
погасителна вноска от 182,56 лв. с падежна дата 15.07.2022г. и при горните
съображения тя следва да бъде отнесена към главницата. Ето защо при приспадане на
извършеното погашение от 182,56 лв. от размера на действително получената от
ответника кредитна сума, то оставащата за възстановяване по реда на чл.23 от ЗПК
9
сума е в размер на 5207,44 лв. Изводите на районния съд за дължимост на сумата от 4
252,44 лв. са неправилни, доколкото са основани на некореспондиращи с
доказателствата по делото други изводи, че в чистата стойност на кредита не следва да
бъде включена посочената в договора застрахователна премия в размер на 1 065,60
лева, тъй като липсват доказателства ищецът да е финансирал тази услуга чрез
заплащането й на застраховател. Съгласно договора главницата по кредита е в размер
на 5500 лв., като освен нейното връщане, кредитополучателят е следвало
допълнително да заплати застрахователната премия от 1065 лв., таксата ангажимент
от 110 лв., както и договорните лихви, при което общата сума за връщане се равнява на
10 053,60 лв. Под формата на кредит на ответника е преведена единствено сумата от
5390 лв., като резултат от прихващане на таксата ангажимент от 110 лв. от разрешения
кредит от 5500 лв., докато договорните лихви и застрахователната премия от 1065 лв.
съставляват според договора не суми, с които ответникът е кредитиран, а негови
задължения.
Достигайки до извод за основателност на предявения установителен иск до
размер на сумата от 5207,44 лв., представляваща подлежаща на връщане главница,
въззивният съд намира, че обжалваното решение №782/11.12.2024г.на РС-Враца ще
следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск за главница е бил
отхвърлен за сумата над 4252,44 лв. до размер на сумата от 5207,44 лв. и вместо него в
тази част искът да бъде уважен. В останалата му обжалвана част решението е
правилно и като такова ще следва да се потвърди.
По въззивната жалба на адв.K.K., в качеството му на особен представител
на Д. А. Д. от с.Д., обл.Враца, против решение №84/07.02.2025г.на РС-Враца по
гр.дело №3100/2023г.:
С обжалваното решение РС-Враца е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решението му от 11.12.2024г., като е постановил вместо „договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта EMLN-19383315 от 24.06.2012г.“ да се чете „договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
EMLN-19383315 от 24.06.2022г.“.
Въззивният съд намира така постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение
за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обема на
дължимата защита и съдействие се определят от страните, като това се извършва с
исковата молба и с отговора й.
В случая навсякъде в обстоятелствената част на исковата молба ищецът ясно и
недвусмислено е посочил, че черпи претендираните с иска права от договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта EMLN-19383315 от 24.06.2022г. Този договор е бил представен като
10
доказателство към исковата молба, бил е обект на изследване от двете назначени
експертизи и всички твърдения и възражения на страните, както и исканията им за
събиране на доказателства, са били свързани с него. Съответно, навсякъде в мотивите
на решението си от 11.12.2024г. РС-Враца е изследвал именно договора от 24.06.2022г.,
произнасяйки се по твърденията и възраженията във връзка с него.
От изложеното следва, че както страните, така и районния съд еднопосочно и
недвусмислено са разгледали един и същи договор и това е договорът от 24.06.2022г.
Независимо, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът ясно е
очертал предмета на повдигнатия спор, още повече, че във връзка с договор EMLN-
19383315 от 24.06.2022г. е издадена и заповедта за изпълнение, в петитума на иска и
очевидно технически погрешно, той е изписал вместо 24.06.2022г, неправилното
24.06.2012г. Напълно аналогична грешка е била направена и в диспозитива на
решението на 11.12.2024г. Тази грешка подлежи на поправяне по реда на чл.247 от
ГПК, той като е израз на несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Доколкото се касае до
развиващо се по реда на чл.422 от ГПК производство, въззивният съд приема, че
допуснатата в петитума на исковата молба техническа грешка в изписването на
годината на договора не е съставлявала основание за оставяне на исковата молба без
движение, тъй като предметът на спора е бил ясно очертан както от обстоятелствената
част на молбата, така и от издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№1682/2023г., чийто предмет обвързва исковото производство.
По така изложените съображения постановеното от РС-Враца решение
№84/07.02.2025г. по гр.дело №3100/2023г. ще следва да бъде потвърдено.
По частните жалби на страните против определение №266/07.02.2025г. по
гр.дело №3100/2023г.:
С обжалваното определение РС-Враца е изменил решение №782/11.12.2024г. в
частта му за разноските като е намалил размера на адвокатското възнаграждение,
което ответникът е бил осъден да заплати на ищеца за заповедното производство, от
973,19 лв. на 240 лв.с ДДС. Определението е постановено по искане на особения
представител на ответника Д. А. Д., инкорпорирано във въззивната му жалба
№17581/27.12.2024г. против решение №782/11.12.2024г.
Недоволни от така постановеното определение са останали и двете страни,
като в частната жалба на ответника се поддържа, че разноски, както за заповедното,
така и за исковото производство не се дължат, предвид потребителския характер на
спора и разпоредбите на Директива 93/13.
Съответно, в своята частна жалба ищецът „Юробанк България“АД поддържа,
че адвокатското възнаграждение за заповедното производство неправилно е било
намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззивният съдебен състав намира частните жалби за неоснователни.
11
На първо място въззивният съд намира, че в настоящия случай залегналия в
Директива 93/13 принцип на ефективност, разяснен в решение от 21 март 2024г. по
дело С-714/22 на СЕС, не намира приложение, тъй като основанието, на което
предявеният иск за главница следва да бъде частично уважен, не е недействителност
на договора за потребителски кредит или на отделни негови клаузи, а е липсата на
възникнало между страните договорно правоотношение. При това положение и както
е посочил районният съд, отговорността за разноски за първоинстанционното и за
заповедното производство следва да се разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3
от ГПК, при което в полза на ищеца „Юробанк България“АД се присъдят деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете, а в полза на ответника Д. Д.-съобразно
отхвърлената част.
С обжалваното определение №266/07.02.2025г. постановеното по делото
решение от 11.12.2024г.е изменено в частта му за разноските, като размера на
адвокатското възнаграждение, което ответникът е бил осъден да заплати на ищеца за
заповедното производство, е намален от 973,19 лв. на 240 лв.с ДДС, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на това производство. Така изложените от районния съд
мотиви са правилни.
Заповедното производство се развива едностранно, в закрито съдебно
заседание и съставлява облекчен ред, по който да се провери безспорността на едно
парично вземане и кредиторът да се снабди с изпълнителен лист на него, ако
длъжникът не го оспорва. Адвокатската работа, който се извършва в заповедното
производство се свежда до попълване на бланково заявление и прилагането на
договора и приложенията му, като с оглед ниската сложност на тази работа и
минималният й обем, то безспорно е, че възнаграждение в поискания размер от 973,19
лв. е прекомерно завишено. По тази причина и в съответствие с критериите по чл.78,
ал.8 от ГПК намеления от районния съд размер на възнаграждението-240 лв.с ДДС, се
явява справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на заповедното
производство и на обема на извършената от пълномощника на заявителя работа.
При тези съображения частните жалби се явяват неоснователни и като такова
ще следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното с тях определение
№266/07.02.2025г. да се потвърди.
По разноските за заповедното и за първоинстанционното исково
производство:
Както вече бе посочено сумата, която ответникът Д. Д. следва да бъде осъден
да върне на ищеца, е в размер на 5207,44 лв. Искът за главница над посочената сума до
предявеният размер от 5490,57 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
също като неоснователни да се отхвърлят исковете за възнаградителна лихва от
4303,67 лв. и мораторна лихва от 462,16 лв.
При този изход на спора и съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, за
12
заповедното производство, съобразно уважената част от заявлението, ответникът Д.
дължи на ищеца „Юробанк България“АД сумата от 225,97 лв.деловодни разноски.
С първоинстанционното решение от 11.12.2024г., изменено с определение
№266/07.02.2025г., ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 184,53
лв.деловодни разноски за заповедното производство. Ето защо и при изхода на спора
пред въззивната инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
допълнително сумата от 41,44 лв.разноски за заповедното производство.
По същата причина с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, за
исковото производство пред районния съд ответникът Д. Д. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца допълнително сумата от 330,71 лв.деловодни разноски.
По разноските пред въззивната инстанция:
При констатираната неоснователност на подадените от ответника, чрез
особения му представител, жалби, разноски за производството пред настоящата
инстанция не се дължат на посочената страна, още повече, че разноски не са
извършвани от нея.
От подадените от ищеца „Юробанк България“АД въззивна жалба и частна
жалба, частично основателна (за разликата от 4252,44 лв. до 5207,44 лв.) е само
въззивна жалба вх.№17749/31.12.2024г. За производството пред настоящата инстанция
ищецът е извършил деловодни разноски в общ размер от 1128,38 лв., от които 136,07
лв.за държавна такса и 992,31 лв.за възнаграждение за особен представител на
ответника. Ето защо и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК за настоящето производство,
съобразно уважената част от жалбите, в полза на „Юробанк България“АД следва да се
присъдят деловодни разноски в размер на 179,48 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №782/11.12.2024г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №3100/2023г. В ЧАСТТА МУ, в която предявеният от „Юробанк България“АД
против Д. А. Д. установителен иск е бил отхвърлен за сумата от 4252,44 лв.главница до
размер на сумата от 5207,44 лв. и ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. Д., с ЕГН **********,
че дължи на „Юробанк България“АД, с ЕИК *********, допълнително сумата от 955
лв., представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта ELMN-19383315 от 24.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед № 925 от 04.07.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1682/2023 г. на Врачански районен съд.
13
ПОТВЪРЖДАВА в останалите му части решение №782/11.12.2024г.на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г., поправено в частта му за разноските
с определение №266/07.02.2025г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №84/07.02.2025г.на РС-Враца, постановено по
гр.дело №3100/2023г.по реда на чл.247 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение №266/07.02.2025г. постановено по гр.дело
№3100/2023г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН ********** и адрес с. Д., община Враца, ***, да
заплати допълнително на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260, сумата от 41,44 лева -
направени по ч. гр. дело № 1682/2023 г. на Врачански районен съд деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 330,71 лв.деловодни
разноски за производството пред първата инстанция, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН ********** и адрес с. Д., община Враца, ***, да
заплати допълнително на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260, сумата от 179,48
лв.деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14