№ 1216
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100502101 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Т. Н. К. и Н. Н.
Ж., чрез адв. П., срещу Решение №2063/06.06.2025 г., постановено по гр. д.
№16689/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е уважен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като на основание чл. 344 ГПК е допуснато да бъде
извършена съдебна делба на ПИ с идентификатор *** съгласно КККР,
одобрени със Заповед РД-18-912/13.12.2017 г. на ИД на АГКК с площ от 9998
кв. м, находящ се в землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, м-ст
„Ефенджията“, с трайно предназначение на територията – горска, начин на
трайно ползване – иглолистна гора, номер по предходен план: ***, при съседи:
***, ***, ***, ***, ***, ***,, ***, между съсобствениците и при квоти, както
следва: ½ ид. ч. за Г. Г. Г., 1/4 ид. ч. за Т. Н. К. и 1/4 ид. ч. за Н. Н. Ж., и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен НА №138, том II, дело
№332/29.07.2021 г. за собственост върху недвижим имот, в частта, с която Т.
Н. К. и Н. Н. Ж. са признати за собственици на поземлен имот с
идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-
912/13.12.2017 г. на ИД на АГКК с площ от 9998 кв. м, находящ се в
землището на с. Слънчево, община Аксаково, м-ст „Ефенджията“, с трайно
предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване –
иглолистна гора, за разликата над притежаваната от тях ½ ид. ч. от имота.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателите поддържат, че
поради неправилен анализ и преценка на фактите, първоинстанционният съд
възприел погрешно фактическата обстановка и така достигнал до неправилни
1
изводи. Изтъкват, че от събраните свидетелски показания се установявало, че
те необезпокоявано владеели имота и претенции от ищеца не били отправяни.
Считат, че като не уважил направеното с отговора на исковата молба
доказателствено искане за разпит на трети свидетел и отхвърлил исковата
претенция поради неустановяване на възраженията им, първоинстанционният
съд допуснал процесуално нарушение. По изложените съображения отправят
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и
постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. Г. Г., действащ чрез
своя настойник Б. В. Л., с който, чрез адв. П. - В., жалбата се оспорва като
неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Възразява, че извършеният отказ
от наследството на баща му бил нищожен. Сочи, че възражението за
придобиване на имота с изтичане на десетгодишна давност било нередовно и
несвоевременно наведено. Отправя искане за потвърждаването му.
Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от Г. Г. Г., ЕГН **********, с която е предявен срещу Т. Н. К.,
ЕГН **********, и Н. Н. Ж., ЕГН **********, конститутивен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане да бъде извършена съдебна делба на
ПИ с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-
912/13.12.2017 г. на ИД на АГКК с площ от 9998 кв. м, находящ се в
землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, м-ст „Ефенджията“, с трайно
предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване –
иглолистна гора, номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***,
***, ***,, ***, като съсобствеността е възникнала на основание наследяване.
В исковата молба ищецът Г. Г. Г., действащ чрез настойника си Б. В. Л.,
излага, че тримата с Т. Н. К. и Н. Н. Ж. били наследници на Г. Ж.С., бивш
жител на гр. Аксаково, поч. на *** Последният им оставил в наследство
гореописания ПИ с идентификатор ***, придобит от него посредством
договор за покупко-продажба и впоследствие възстановен на наследниците му
с Решение от 05.10.2000 г. на ОСЗ – Аксаково.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Т. Н. К. и Н.
Н. Ж., с който, чрез адв. П., оспорват предявения иск като неоснователен.
Оспорват, че с Г. Г. Г. са съсобственици на имота на соченото основание и при
сочените квоти. Посочват, че като се е отказал от наследството на прекия си
наследодател Г. Г. Ж. през 1985 г., ищецът се лишил от възможността да
приеме наследството на Г. Ж.С.. В условията на евентуалност, релевират
възражение за придобиване на имота по давност, като твърдят, че упражняват
необезпокоявано фактическа власт върху вещта с намерение за своене от 2000
г., като поради направения от ищеца отказ от наследството на прекия му
наследодател, считат владението за добросъвестно, евентуално - за
недобросъвестно.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на
приетата за установена фактическа обстановка формира следните
правни изводи:
2
Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е
установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена и в настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Предявеният конститутивен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че между страните по делото е възникнала на основание наследяване
на Г. Ж.С., поч. на ***, и към настоящия момент все още съществува
съсобственост по отношение на процесния поземлен имот.
За да достигне до този извод, съдът съобрази най-напред, че безспорно
наследодателят е придобил имота посредством договор за покупко-продажба и
впоследствие същият е възстановен на наследниците му с Решение от
05.10.2000 г. на ОСЗ – Аксаково.
Според чл. 10, ал. 1 ЗН наследници на С. по закон са ищецът (негов внук
и син на починалия преди наследодателя Г. Г. Ж.) и дъщеря му П. Г.а Ж..
Последната е починала след наследодателя и на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН е оставила
за наследници своите дъщери – ответниците, които наследяват равни части от
нейното наследство, включващо ½ ид. ч.
Тъй като синът на С. е починал преди него, хипотезата на чл. 53 ЗН не е
налице. Сочената норма е приложима само когато общият наследодател е
починал преди прекия, какъвто не е настоящия случай. Ето защо отказът от
наследството на прекия наследодател, сторен от ищеца, е ирелевантен за
разглеждания спор.
С оглед гореизложеното, към момента на откриване на наследството -
***, ищецът е притежавал 1/2 ид. ч. от поземления имот, а ответниците - по
1/4 ид. ч.
От ответната страна е релевирано възражение, че те са придобили
правото на собственост върху имота по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, тъй като са упражнявали фактическа власт върху него
непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно и с намерение за своене, считано от
2000 г.
За установяване на правнорелевантните факти, на които се основава така
инвокираното възражение на ответниците, са изслушани в хода на съдебното
дирене пред първата инстанция свидетелските показания на двама свидетели.
От същите обаче не се установяват твърдените от ответната страна факти.
След смъртта на наследодателя С. владението се наследява от
наследниците му съразмерно на наследствените им дялове, като е без
значение дали същите упражняват фактическа власт върху имота. Наследник,
който живее в имота или го ползва, се явява владелец на своя наследствен дял
и държател относно наследствените дялове на останалите сънаследници. За да
може наследственият имот да бъде придобит по давност само от един от
сънаследниците, е необходимо последният категорично да е манифестирал
намерението си за своене на целия имот пред останалите сънаследници. В
конкретния случай, такива действия от страна на ответниците не се
констатират. Напротив, от показанията на водените от ответната страна
свидетели се установява само че синът на ответницата Т. К., заедно с други
3
лица, са използвали процесното място за пикници и за събиране на сухи
дръвчета. Действията на тези лица не установяват по категоричен начин
упражняване на фактическа власт и то с намерение за своене на вещта, тъй
като могат да се тълкуват и като израз на влошени роднински отношения, а и
могат да бъдат извършвани от всяко трето лице с намерение за отдих. Освен
това от събраните гласни доказателства не се установява кога и по какъв начин
е установено владението, тъй като в тази част свидетелските показания не са
конкретни. По делото липсват данни достъпът на ищеца до имота да е
възпрепятстван. Не са налице и данни за предприета единствено от
ответниците санитарна сеч с цел защита на дървесните видове в имота от
болести и вредители.
Дори и да се приеме, че ответниците са упражнявали фактическа власт по
отношение на процесния имот, то само по себе си това не е достатъчно да
обуслови наличието на придобивна давност и свързаните с нея вещноправни
последици. Необходимо е владелците да демонстрират действия на
собственическо отношение към вещта и то по отношение на другия
съсобственик, отричайки неговата собственост, което отношение несъмнено
да е достигнало до неговото знание. Такива действия от страна на ответниците
по отношение на ищеца, а след поставянето му под запрещение – на неговия
настойник, не се установяват.
За да бъде придобито право на собственост върху имота, упражняването
на фактическата власт следва да е явно, т. е. установено не по скрит начин,
така че да може да бъде узнато от всички останали правни субекти,
включително от съсобственика. Не са събрани доказателства в подкрепа на
твърденията на ответниците, че са упражнявали фактическа власт върху имота
постоянно, спокойно, явно, несъмнено и с намерение за своене.
Ето защо съдът приема, че след откриване на наследството на С.,
ответниците не са владели останалата ½ ид. ч. от процесните имоти,
придобита от ищеца по наследство, тъй като не са установили и упражнявали
фактическата власт върху тази ид. ч. явно, демонстрирайки собственическо
отношение спрямо ищеца.
С оглед гореизложеното, направеното възражение за изтекла в полза на
ответниците придобивна давност е недоказано, респективно неоснователно.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт, на който
ответниците основават правата си, следва да бъде отменен за разликата над
притежаваната от тях ½ ид. ч. от имота.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС е основателна и правилно е уважена от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 650 лв.
за адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, доколкото размерът му е съобразен с вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото. Ето защо в полза на въззиваемия следва да се
присъди сумата от 650 лв.
4
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2063/06.06.2025 г., постановено по гр. д.
№16689/2023 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН **********, и Н. Н. Ж., ЕГН **********, да
заплатят на Г. Г. Г., ЕГН **********, сума в размер на 650 лв. (шестстотин и
петдесет лева), представляваща сторените във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5