РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Търговище, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. И.
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И. Въззивно гражданско дело №
20253500500304 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 286/13.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1441/2024 г. на
РС-Търговище, ответникът „ЛВК - 56“ ООД, ЕИК *********, е осъден да
заплати на Р. И. Р., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата от 50 000
лв., частично от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 22.06.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане. С
решението ответникът „ЛВК - 56“ ООД е осъден да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат М. И. от САК, адрес гр. София,
ул. “Г...“ № 5, ет.2, офис 207 сумата от 4650 лв. адвокатско възнаграждение,
както и по сметка на РС - Търговище – държавна такса в размер на 2000 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 700 лв.
Срещу решението в частта, в която „ЛВК - 56“ ООД е осъдено да
заплати на Р. И. Р. сумата над присъдените 15 000 лв. до пълния уважен
размер от 50 000 лв., частично от 150 000 лв., е постъпила въззивна жалба от
ответника „ЛВК - 56“ ООД. В жалбата са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Оспорва се процентът на приетото съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на работника – 30 %, като въззивникът счита, че същият следва да бъде
определен на 70 %. В тази връзка се позовава на причината за настъпване на
трудовата злополука, която се крие в поведението на работника и
1
пренебрегването на правилата за безопасност, в това число и на
неизвършената от него препоръчана рехабилитация, както и допълнителна
операция, които са увеличили продължителността на лечението. В жалбата се
поддържа, че определеното обезщетение от съда не съответства на трайно
установената практика за такъв тип увреждания. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до 50 000 лв. Претендира
разноски.
Въззиваемият Р. И. Р. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор,
с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита постановения съдебен акт
за правилен и законосъобразен, с изключение на частта, в която съдът е приел
наличието на 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от работника.
Посочва, че от събраните доказателства по делото не се установявало същият
да е извършил грубо нарушение на правилата за безопасност, а напротив –
било констатирано, че работодателят не е изпълнил задълженията си по закон,
като не е провел задължителното обучение на всички работници за работа с
дрон с полагане на изпит, нито е създал организация, гарантираща
безопасното изпълнение на трудовите задължения на работниците. В този
смисъл счита, че не е налице проява на груба небрежност от страна на
работника, която да обосновава намаляването на иначе правилно
определеното от съда обезщетение в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД,
съобразно актуалната съдебна практика и при отчитане на особеностите на
конкретния случай. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените по делото разноски.
ОС – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р. И. Р. срещу
„ЛВК - 56“ ООД осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 50
000 лв. /частично от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за
2
неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие
от трудова злополука, настъпила на 22.06.2023 г. на лозов масив в землището
на с. Вардун, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането /22.06.2023 г./ до изплащане на вземането.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че между Р. И.
Р. и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „оператор моторизирани съоръжения в
земеделието /дрон/“, като на 22.06.2023 г. по време на работа работникът е бил
ударен от перките на дрон докато същите са били в движение преди
приземяването му, което събитие по надлежния ред е било признато за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 КТ съгласно разпореждане № 5104-25-26/03.08.2023
г. на НОИ, ТП – Търговище.
Следователно, по делото несъмнено се установява, че към датата на
инцидента ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното
дружество, като по време на изпълнение на служебните му задължения е
настъпила трудова злополука, причинила му болки и страдания. Наличието на
причинна връзка между злополуката и уврежданията на лицето не се оспорва,
като се установява и предвид констатациите във всички писмени
доказателства по делото – протокол № 5103-25-3/01.08.2023 г. на ТП на НОИ
Търговище за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала
на 22.06.2023г., разпореждане на НОИ с № 5104-25-26/03.08.2023г.
С оглед на изложеното, спорни по делото остават единствено
обстоятелствата дали злополуката е предизвикана изцяло или отчасти от
противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в груба небрежност,
която би могла да обоснове намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя, както и какъв е справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с които
обстоятелства са и всички наведени доводи във въззивната жалба на
работодателя.
В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните писмени и
гласни доказателства се налага извод, че процесната трудова злополука е
настъпила при следната фактическа обстановка: в съставения протокол №
5103-25-3/01.08.2023 на ТП на НОИ Търговище е посочено, че Р. И. Р. е
извършвал заедно с В. В. и Ш. Е. действия по пръскане на лозови насаждения
/смяна на батерията на дрона при всяко негово приземяване и зареждане на
резервоара на дрона с препарат за пръскане/, придвижвайки се с товарен
автомобил, на който бил натоварен бидон с разтвор за пръскане, като единият
от работниците трябвало да слезе от едната страна на автомобила, да вземе
старата и да постави нова, заредена батерия на дрона, а вторият – от другата
страна на автомобила да напълни с маркуча на варела резервоара на дрона с
препарат за пръскане. Около 12.30 ч. на 22.06.2023 г. при поредното спиране
на автобуса на пътеката на масива, Р. Р. излязъл от лявата му страна със
заредена батерия, заобиколил от задната част на автобуса към дясната му
3
страна, взел маркуча за зареждане на резервоара на дрона с препарат, след
което отново тръгнал към задната част на буса в посока към дрона, който вече
се приземявал и бил на разстояние 2-3 метра от автомобила и на около 0.5
метра от земята. В този момент дронът вероятно го засякъл и спрял да се
движи, но перките му продължавали да се въртят, като Р. Р. първоначално се
насочил с гръб към него, за да се предпази от възникналия вятър, но след като
се приближил достатъчно, започнал да се обръща с лице към дрона. Така се
оказал в непосредствена близост до летателния апарат, чиито перки
продължавали да се въртят, работникът вдигнал ръката си в опит да се
предпази, при което в резултат от сблъсъка с перката на дрона получил
нарязвания на дясната предмишница – от външната страна под лакътя, на
няколко места до китката и ръката му започнала да кърви.
Според служебна бележка № 256/05.06.2023 г. работникът е бил с
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа при
постъпването му на работа, който бил отразен и в книгата за начален
инструктаж на работодателя, както и с проведен инструктаж на работното
място, видно от приложената извадка от книга за инструктаж на работното
място, периодичен и извънреден инструктаж. По делото е представена още
декларация от Р. И. Р., с която удостоверява, че при постъпването си на работа
се е запознал с правилника за вътрешния трудов ред, оценка на риска –
съществуващите опасности и рискове за здравето, правилника за оказване на
първа до лекарска помощ при увреждането на здравето при работа, както и с
инструкциите за безопасна работа. Няма данни на служителя да е провеждан и
документиран ежедневен инструктаж. Описаните писмени доказателства
представляват частни документи съгласно нормата на чл. 180 ГПК, доколкото
са подписани от лицата, които са ги издали, като доказателствената им
стойност следва да се преценява по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото.
За установяване на фактическите обстоятелства относно настъпилата
трудова злополука пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Васил
Василев – оператор на дрона, който твърди, че в деня на злополуката тримата
с Р. и Шенол трябвало да пръскат лозовия масив в с. Вардун. Посочва, че
пострадалият е работел все още като помощник на оператор на дрон, тъй като
бил в обучителен период, като задълженията му включвали смяна на
батерията на дрона при всяко негово приземяване и зареждане на резервоара
на дрона с препарат за пръскане. Описва подробно механизма на работа на
машината – дронът работи на ток и има батерия, която издържа около седем
минути, след което трябва да се зареди, да се смени батерията и да излети
отново. Посочва, че летателният уред излита и каца автоматично по
предварително зададени от самия него джипиес координати, след което се
настройва с дистанционно и тръгва автоматично да пръска. Поддържа, че
инцидентът е настъпил докато дронът още не е бил кацнал, като, макар да не е
имал пряка видимост към Р. в този момент, е чул как перките на дрона удрят
работника, при което последният е изкрещял. Свидетелят Василев е
4
категоричен, че специално обучение за работа с дрона не им е било
провеждано от работодателя, нито има разписани правила за това, но самият
той е инструктирал пострадалия, като постоянно повтарял, че трябва да се
изчака първо да кацне дронът и едва след това да се предприемат съответните
действия.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля като логични и
обективно дадени от лице, пряко запознато с характера на дейността и
конкретното изпълнение предвид особеностите на работния процес.
Позовавайки се на тях, съдът приема, че на работниците в предприятието не е
бил провеждан реален редовен инструктаж за работата с използваното
техническо оборудване. Независимо от изложеното, въпреки формално
установените правила за безопасност при работа, на практика операторът на
дрона – свидетелят Василев, е инструктирал работника за работата с
летателното средство, като е акцентирал върху основното правило, а именно –
да се изчака дронът да кацне и едва след това да се предприемат съответните
действия по неговата поддръжка, защото тази машина представлява опасна
техника.
От друга страна, както в депозираните пред работодателя писмени
обяснения от Р. относно възникналия инцидент, така и в изявленията му в
исковата молба, е налице признание на неизгодния за работника факт, че
същият е възприел, от една страна, звуково местонахождението на дрона, а от
друга страна – и зрително предприетата от св. Василев маневра по
приземяването му в близост до автобуса. До същия извод се достига и при
анализ на поведението на работника, доколкото Р. е тръгнал с гръб към дрона
заради възникналия вятър, тоест същият е бил наясно с факта, че дронът все
още не е приземен напълно, както и че перките му са в движение и именно те
са породили вятъра, което също е индиция за близостта на дрона до
местоположението на работника. Въпреки това обаче ищецът е действал
самонадеяно, като се е отправил първоначално с гръб към дрона, разчитайки,
че ще избегне обхвата на движение на перките му, при липсата на постоянен
визуален контакт с летателното средство и без да прояви нужното внимание и
предпазливост предвид работата с високорискова машина. Отчитайки и
размерите на дрона – с диаметър около два метра съгласно представената
информация от св. Василев, настоящият състав приема за безспорно
установено, че летателният уред е бил възприет от работника с оглед
особеностите на конкретната фактическа обстановка и същият съзнателно се е
насочил именно в негова посока въпреки обсъдените обстоятелства, при
съобразяването на които ударът би могъл да бъде избегнат. С това
пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки
живота и здравето си.
В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на св. Василев в частта,
в която изразява предположенията си, че вероятно батерията, която е много
тежка, го е залюляла /пострадалия/ и е дръпнала ръката му на една страна,
нито в частта, в която заявява с категоричност, че Р. не е тръгнал към дрона, а
5
по-скоро е избързал. В описаните части операторът на дрона изразява
субективната си оценка към поведението на работника, която до голяма
степен се гради на предположения нещата да са се случили по описания от
свидетеля начин. Такива факти обаче не са установени при условията на
пълно и главно доказване в хода на делото – още повече и предвид
обстоятелството, че операторът на дрона не е имал пряка видимост към
работника в този момент, тъй като е бил от другата страна на автобуса.
При трудовата злополука е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ и обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането),
а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба
небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички
конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. Затова от значение в спора е дали ищецът при изпълнение на
възложената му задача е положил елементарно старание и внимание, както и
дали, ако би положил такова, е вероятно инцидентът да не настъпи. В този
смисъл е постановена трайна съдебна практика – Решение № 291 от 11.07.2012
г. на ВКС по гр.д. № 951/2011 г., IV г.о., Решение № 510 от 30.11.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 1923/2009 г., IV г.о., Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 387/2010 г., IV г.о.
Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е
отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на
работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и
осигуряване на безопасни условия на труд е негово задължение и включва
система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност,
пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след
инструктаж. Делът на останалите мерки, които работодателят е трябвало да
предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва
прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата
6
за безопасност, отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите
обстоятелства, това негово поведение е от значение за степента, в която се
намалява обезщетението при трудова злополука /Решение № 45 от 8.04.2021 г.
на ВКС по гр.д. № 1580/2020 г., III г.о./.
С оглед така събраните доказателства въззивната инстанция приема, че
грубото нарушаване на основните правила за безопасна работа /приближаване
към перките на дрона по време на тяхното въртене/ представлява допусната от
ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Предвид
конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката,
настоящият състав намира, че обективният принос на работника в
съпричиняването на вредоносния резултат представлява 30 %.
От представената по делото медицинска документация и от приетото
заключение по съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р Радослав
Манчев, се установява, че на 22.06.2023 г. след настъпилата трудова злополука
ищецът е приет в МБАЛ „Търговище“ с диагноза: травма на няколко мускула
и сухожилия на ниво предмишница в дясно, като било извършено пластично
възстановяване на засегнатите сухожилия /зашиване/ и била поставена
гипсова имобилизация. Видно от епикриза И.З. № 5769/2023 на отделение по
ортопедия и травматология на МБАЛ „Търговище“ АД, както и от
представените по делото болнични листове, издадени от „Диагностично-
консултативен център Св. Иван Рилски“ ООД, за периода от 22.06.2023 г. до
26.07.2023 г., съответно от 26.08.2023 г. до 15.06.2024 г. ищецът е бил в отпуск
за временна неработоспособност. Съгласно представените амбулаторни
листове № 23235D038619/23.08.2023 г. и № 23248C00573C/05.09.2023 г.,
издадени от д-р Светлана Николова – физиотерапевт, на пострадалия е
предписана терапия за извършване на пасивни упражнения и за ЛФК. На
21.06.2024 г. е проведен преглед при ортопед – травматолог д-р Искрен
Михайлов, като с експертно решение № 91325/17.03.2025 г., издадено от
териториална експертна лекарска комисия към МБАЛ „Св. Петка“ АД – гр.
Видин, Р. Р. е освидетелстван по документи с 34 % трайно намалена
работоспособност, с общо заболяване – травма на няколко мускула и
сухожилия на ниво предмишница.
Вещото лице в заключението си по СМЕ е посочило, че болките,
изпитвани при нараняване на кожа и подлежащи тъкани в областта на
дорзалната страна на предмишницата са със средна сила, като в тази област
няма големи съдове и пострадалите нямат нужда от чужда помощ. Пояснено е
още, че гипсовата имобилизация е обхващала трети, четвърти и пети пръст и
гривнената става до лакътя, като са оставени свободни палецът и показалецът,
за да може лицето да си помага с тях в ежедневието. На 21-ия ден
имобилизацията се сваля, като е задължително започването на рехабилитация
с оглед възстановяване на движенията в имобилизираните стави и
възстановяване на мускулната маса на крайника. При започване на
рехабилитацията болките в началото са леки до средно силни, след което с
напредване на раздвижването същите отзвучават. Изложено е становище, че
7
на третия месец се прави оценка на постигнатото и при наличие на срастване
на сухожилията с околната тъкан се предприема оперативното им
освобождаване.
В проведения разпит в о.с.з. на 01.04.2025 г. пред районния съд вещото
лице пояснява, че има определено време, в което тази операция трябва да бъде
извършена, тъй като, ако ставите останат дълго време обездвижени,
връзковият им апарат става на капсула и тя се втвърдява, след което възникват
ставни проблеми, за да може да се възстанови движението. В тази връзка
изразява мнение, че допълнителната операция е трябвало да се направи около
третия месец, за да се освободят сухожилията, които вече са се срастнали
достатъчно здраво. Същевременно, въпросът за момента, в който да се
извърши оперативно освобождаване на сухожилията, е изцяло в преценката на
пациента. Независимо от изложеното, експертът е категоричен, че ищецът
може да си движи ръката – макар да има ограничение на движенията на
четвърти и пети пръст, такива ограничения в гривнената, лакътната и
раменната става той няма, съответно в този смисъл няма основание да се
приеме, че същият не може да си вдига ръката нагоре.
За установяване на настъпилите неимуществени вреди в патримониума
на ищеца, пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на М. И. – лице, живеещо на съпружески начала с
пострадалия от тринадесет години.
Св. И. излага твърдения относно извършената оперативна интервенция
на ищеца, като посочва, че същият е бил с поставен гипс 21 дни, след което му
е бил махнат, но пострадалият продължил да ходи още три седмици на
превръзки, както и на рехабилитация. Изпитвал неудобства и болки през
първата година – не можел да спи, затруднявал се при къпането, обличането и
ставането, което налагало свидетелката да му оказва помощ. Първите шест
месеца били тежки, след което болката е намаляла, но и понастоящем
съществувала. Твърди, че Р. е ходил няколко пъти на прегледи при доктора,
който го е оперирал, както и на физиотерапия, където са му раздвижвали
китката и пръстите, но след като са му махнали гипса, не е потърсил друга
лекарска помощ. Излага сведения как травмата се отразила и психически на
ищеца, тъй като се притеснявал дали ръката му ще се възстанови, бил е
изнервен и напрегнат.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелката в изложената
част като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, в това число и заключението по
съдебномедицинската експертиза, от които безспорно се установява, че в
резултат на причинената трудова злополука ищецът изживял психически и
физически дискомфорт, изразяващ се в болка и неудобства.
Съдът не дава вяра на показанията на разпитаната свидетелка в частта
относно наведените твърдения, че ищецът не можел да си движи китката,
нито да си изправи ръката, доколкото същите противоречат на изложената от
8
вещото лице информация относно състоянието на пострадалия на база
извършения му медицински преглед на 07.03.2025 г., а именно, че обемът на
движения в лява и дясна лакетна и гривнени стави е еднакъв, като ищецът
няма ограничение в гривнената, лакътната и раменната става. В о.с.з.,
проведено на 01.04.2025 г., експертът пояснява, че обездвижването, което се
извършва, е на китката и в резултат на него може отчасти и лакътят да бъде
засегнат, но дори и в този случай остават свободни палецът и показалецът, за
да може пострадалият да си помага и да се обслужва.
В същото време по делото се установява, включително и от
заключението по СМЕ, че не е настъпило пълно възстановяване на ищеца,
доколкото е останал дефицит в пълното разгъване на четвърти и пети пръсти и
невъзможен върхов захват с петия пръст. Направена е прогноза, че това
състояние ще остане завинаги, ако не се предприеме операция за
освобождаване на срастванията на мускулатурата и сухожилията в областта на
увреждането.
С оглед изложеното, може да се направи извод, че оздравителният
процес е обусловен и от последващото лично поведение на пострадалия –
грижата за собственото му здраве. В частност с оглед констатациите на
вещото лице се установява, че освобождаването на сухожилията представлява
последваща оперативна интервенция, която обичайно се извършва при такъв
тип увреждания в определен период от време след предприемане на
първоначалното лечение. За да бъдат предприети действия по извършване на
въпросната втора операция обаче, следва да е била констатирана от лекар
специалист нуждата от нейното осъществяване, съответно на пострадалия да е
било предписано такъв тип лечение. Самото вещо лице по СМЕ посочва, че е
необходимо да се направи оценка на постигнатото на третия месец и вече с
оглед резултата, евентуално да се стигне до оперативно освобождаване на
сухожилията. Такива данни не се съдържат в приложената по делото епикриза
И.З. № 5769/2023 на отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ
„Търговище“ АД, изготвена след изписването на лицето от лечебното
заведение на 26.06.2023 г., нито в издадените на по-късен етап от лечението на
пациента болнични и амбулаторни листове. Доказателства в подкрепа на
тезата на работодателя не са представени, поради което настоящият състав
приема за неоснователно възражението на въззивника, че работникът е
допринесъл за увеличаване на възстановителния процес. Още повече, че няма
данни за конкретно поведение на ищеца, водещо до извод, че не е положил
елементарна грижа за правилното и бързото възстановяване на здравето си,
предвид показанията на св. И.. В тази връзка предстояща евентуална операция
за освобождаване на сухожилията и евентуалните болки и страдания,
свързани с тях, не са предмет на настоящото производство.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
9
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът отчита внезапността на изживяната от ищеца травма и жестокостта на
увреждащото събитие. На следващо място, взема предвид продължителността
и интензивността на душевните болки и страдания – по делото бяха събрани
еднопосочни доказателства за извършеното оперативно лечение, което
ищецът е следвало да претърпи вследствие на настъпилото увреждане, в това
число 4-дневното болнично лечение, гипсовата имобилизация в продължение
на 21 дена и ползвания отпуск за временна неработоспособност от общо 300
дни, както и отражението на физическото и психическото му състояние. От
значение са и допълнителните характеризиращи белези на увреденото лице –
Р. Р. е бил на 47-годишна възраст към датата на злополуката. Увреждането му,
макар и да не се отличава с голяма интензивност /лека до средна сила на
изпитваните болки, които постепенно са намалели/, е дълготрайно и същото е
довело до трудности за него във всекидневните му ангажименти, както и в
служебен план. Макар да е възстановен юмручният захват, както и върховият
захват с останалите 2, 3 и 4 пръсти, доколкото свиването на пети пръст е
ограничено във всички стави, то е останал невъзможен върховият захват с
този пръст.
Същевременно обаче обемът движения в китката, в лакътната и в
раменната стави не са били ограничени, нито са налице сетивни нарушения.
Пострадалият може да вдига ръката си, не е засегната подвижността на
китката, лакътя или рамото. Запазена е основната функция на ръката,
доколкото безспорно се касае до петия пръст на ръката, който дори и при
ограничение при свиване на пръстите, не би се отразил в такава степен на
обема на захват, че да възпрепятства хватателната способност на дясната
длан. Включително по време на обездвижването /гипсова имобилизация/
палецът и показалецът са останали свободни, за да може пострадалият да си
помага и да може да се обслужва.
С оглед изложеното и доколкото се касае за телесно увреждане, при
което не е налице счупване на някоя от костите в областта на предмишницата
– лъчева или лакътна, нито съответно на китката или на дланта, но при
отчитане на трайната намалена работоспособност на ищеца от 34 %,
установена с експертно решение 91325/17.03.2025 г., издадено от ТЕЛК към
МБАЛ „Св. Петка“ АД – гр. Видин, както и констатацията на вещото лице за
липса на пълно възстановяване към момента на освидетелстване на
пострадалия, в това число съобразявайки преживените стрес и уплаха,
настоящият състав счита, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000
лв. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти
10
и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта. При съобразяване на приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника, работодателят дължи на ищеца
сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е уважен искът за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие процесната трудова злополука за горницата над 28 000 лв.
до пълния предявен размер от 50 000 лв. и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен до посочения размер. В
останалата обжалвана част, в която искът е уважен – за сумата над 15 000 лв.
до приетия за основателен размер от 28 000 лв. (тоест за сумата от 13 000 лв.),
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
С оглед частичната неоснователност на предявения иск, решението
следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. М. И., разноски за разликата над
сумата от 2 604 лв. до пълния уважен размер от 4 650 лв., както и в частта, в
която ответникът е осъден да заплати по сметка на РС-Търговище държавна
такса в размер над 1 120 лв. до присъдения размер от 2 000 лв. и депозит за
вещо лице за сумата над 392 лв. до присъдения размер от 700 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от иска,
на въззивника се дължат разноски за производството пред
първоинстанционния съд. Ответникът е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., дължимо на адв. Атанас М.
съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от
22.11.2024 г. В договора е уговорено, че сумата ще бъде заплатена по банков
път, но до приключване на устните състезания не са представени
доказателства за извършено плащане на посочената сума, поради което такива
разноски не следва да бъдат присъждани на страната.
Предвид изхода на спора и съобразно уважената част от въззивната
жалба, на въззивника следва да се присъдят разноски и за производството пред
въззивния съд в размер от 260 лв. за държавна такса.
В полза на процесуалния представител на въззиваемия – адв. М. И.,
11
следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер от 2
168,57лв. за адвокатско възнаграждение с оглед оказаната безплатна правна
помощ по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Така мотивиран, ОС-Търговище
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 286 от 13.06.2025 г., постановено по гр.д. №
1441/2024 г. на РС-Търговище, VI състав, в частта, с която ответникът „ЛВК -
56” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище,
бул. „29-ти януари” № 8, е осъден да заплати на основание чл. 200 KT, на Р. И.
Р., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „Т...“ № ..., сумата над 28 000 лв. до
пълния предявен размер от 50 000 лв., частично от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие трудова злополука от 22.06.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която
„ЛВК - 56” ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. И. от САК адвокатско възнаграждение за
сумата над 2 604 лв. до присъдения размер от 4 650 лв., както и в частта, в
която „ЛВК - 56” ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на РС-Търговище държавна такса за сумата над 1 120
лв. до присъдения размер от 2 000 лв. и възнаграждение за вещо лице за
сумата над 392 лв. до присъдения размер от 700 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Р., ЕГН **********, срещу „ЛВК - 56”
ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на
сумата над 28 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., частично
от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие трудова злополука от 22.06.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 286 от 13.06.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1441/2024 г. на РС-Търговище, VI състав, в останалата обжалвана част.
Решение № 286 от 13.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1441/2024 г. на
РС-Търговище, VI състав, в частта, с която е уважен искът за сумата от 15 000
лв., частично от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 22.06.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане, не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р. И. Р., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „Т...“ № 43А,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЛВК - 56” ООД, ЕИК
*********, сумата от 260 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
12
ОСЪЖДА „ЛВК - 56” ООД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. Г. И. от САК, със съдебен адрес:
гр. София, ул. “Г...“ № 5, ет. 2, офис 207 сумата от 2 168,57 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна
помощ във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13