№ 1799
гр. Плевен, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430103573 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. Й., в която се
твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние №773586 от 29.12.2021
година. Съгласно чл. 1 от договора, параметрите на заема са следните:
главница - 1200 лева; вид вноска - месечна; брой вноски - 12; Фиксиран
годишен лихвен процент - 36 %; Годишен процент на разходите на заема -
42,58 %; обща сума за плащане - 1487,67 лв. В чл. 17 от процесния договор е
уговорено, че в тридневен срок от сключването на договора потребителят
следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в
полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия
договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или - предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА
всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на
1
валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни
след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 27 от договора, В случай че
ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият
дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто)
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. В чл. 27, ал. 2 от процесния договор
е указано, че неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна
вноска. По този начин месечната погасителна вноска съгласно погасителния
план става в размер на 211,07 лева, а общото задължение в размер на 2532,89
лева. Твърди се, че ищцата е погасила процесния кредит чрез заплащането на
следните суми: на 29.01.2022 - 211,07 лв; на 28.08.2022 - 211,07 лв; на
29.03.2022 - 211,07 лв; на 03.05.2022 - 216,41 лв; на 29.05.2022 - 211,07 лв; на
29.06.2022 - 211,07 лв; на 01.08.2022 - 211,07 лв; на 16.09.2022 - 50 лв; на
30.09.2022 - 212 лв; и на 30.11.2022 - 1072,44 лв с основание пълно погасяване.
Общата сума, която Г. Й. е заплатила по Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние №773586 от 29.12.2021 година е 2817,27
лева.Счита Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№773586 от 29.12.2021 година за недействителен на основание чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Съображенията за
това, са следните:
Видно от справка за актуалното състояние на ответното дружество в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ответникът "СТИК-
КРЕДИТ" АД, представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ
е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща
се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ
по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние №773586 от 29.12.2021 година по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят
2
предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Конктетно в случая е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на
клаузата на чл. 27, вр. чл. 17 от процесния договор, предвиждаща заплащането
на неустойка при непредставяне на обезпечение в ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече в ГПР не е включена предвидената неустойка,
която представлява скрита възнаградителна лихва. Всичко това поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
3
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е, че
заемната сума по договора за кредит възлиза на 1200 лева, а сумата, която е
следвало да върне кредитополучателя за 12 месеца е повече от два пъти
размера на заемната сума - 2532,89 лева.
Договорът въвежда неустойка за кредитополучателя, в размер - 1045,22
лева, почти колкото заемната сума, в случай че цитираното задължение за
предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Клаузата за неустойка и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество последната представлява скрито
възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го
като неустойка. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него
"неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно
е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването
за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 3 дни от сключване на
договора. Това става ясно и от погасителния план, като кредитора изначално
включва неустойката към месечната погасителна вноска. Именно предвид
гореизложеното, вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите, но това не е сторено. Клаузата за неустойка е
нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с
ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката
4
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянетона обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти
равен на главницата е в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този
начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на
кредитора, извън установения годишен процент на разходите.Освен
горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от
Директив №2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера
на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение,
въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се
сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително обезпечение
възниква още при подписване на договора. При тези съображения, целта за
която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според договора
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя. Ето защо,
5
клаузата за неустойка в от договора е нищожна, като неравноправна, а от
друга страна противоречи на добрите нрави. Също така, тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР, което не е спазено.В този смисъл следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е
постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е
прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. В конкретния случай е посочено, че ГПР е
42,58 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо
повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става
изискуема разписаната "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. При
изчисляване на ГПР с включена неустойка, използвайки онлайн калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатката е приложена към
настоящата искова молба), се получава ГПР от 376,72 %, което многократно
надхвърля установения максимум съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този случай
макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния
такъв.
С оглед всичко изложено сключеният между страните договор за кредит
се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение общо заплатената сума от
ищцата по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№773586 от 29.12.2021 година е 2817,27 лева, при главница 1200 лева.
Надплатената сума от 1617,27 лева над главницата на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително
правоотношение.
6
Моли съда да постанови решение, по силата, на което:
Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК за
недействителен сключения между Г. В. Й., с ЕГН ********** и ”СТИК -
КРЕДИТ" АП. с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. Н.Т.. Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние №773586 от 29.12.2021 година, поради това, че посоченият в
договора годишен процент на разходите не съответства на действителния
годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията.
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.
При условие на евентуалност на основание да прогласи за нищожна
клаузата на чл. 27, вр. чл. 17 от Договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние №773586 от 29.12.2021 година, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредставяне на обезпечение, като неравноправна и като
противоречаща на добрите нрави.
Да осъди на основание чл. 55. ал. 1. пр. 1 ЗЗД. "СТИК - КРЕДИТ” АД.
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
С. Н.Т. да заплати на Г. В. Й., с ЕГН **********, сумата 1617.27 лева /хиляда
шестстотин и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/.
представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние №773586 от 29.12.2021 година, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окочателното заплащане на сумата.
Претендира направените разноски по делото и на основание чл. 38. ал. 2 от
ЗА съда да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и да осъди ответника да го заплати.
Посочва Банкова сметка на основание чл. 127. ал. 4 от ГПК за получаване
на присъдените суми - IBAN: ***********, чрез адв. С. С. Т. - пълномощник
на ищцата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като
предявените искове са оспорени като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на 29.12.2021год. между „СТИК- КРЕДИТ“
7
АД *** като кредитор и ищеца като потребител е бил сключен договор за
потребителски кредит №773586 и на ищеца е бил предоставен кредит от
1200лв. Не се спори, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и
е в размер на 36 %, а годишният процент на разходите е в размер на 42. 58
%.Установено е, че е начислявана неустойка и че при включването на същата в
ГПР, същият ще е над определния максисум за страната.
Видно от справка за актуалното състояние на ответното дружество в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ответникът "СТИК-
КРЕДИТ" АД, представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ
е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща
се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ
по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние №773586 от 29.12.2021 година по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят
предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Установява се, че страните са договорили в чл.17, че потребителят следва
в срок от три дни от сключване на договора да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по
чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава
да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси или други; или да предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
8
кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, а срокът на
валидност на банковата гаранция трябва да е най - малко 30 дни след падежа
на последната вноска.
Видно е, че в чл.27 от Договора е посочено, че страните се съгласяват, че
при неизпълнение на задължението на заемателя посочено в чл.17,
потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността
на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено
договореното обезпечение.
Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на
ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C-714/22, сезирания с настоящия
спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква
ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3,
буква и).
За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на
Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C-686/19,
EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerova, C-377/14,
EU:C:2016:283, т. 84).
Настоящият съдебен състав приема, че в случая регламентираното като
неустойка задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора сума за
непредоставяне на обезпечение представлява точно такъв разход, свързан с
договора и известен на кредитора още при сключването му.
На първо място, съдът намира, че постигането на съгласие по клаузите
на чл.17 и чл.27 от Договора е условие за сключването му и предоставяне на
заемната сума. Касае се за клаузи, които са част от бланкови договори по
предоставяни от финансовата институция кредити и не се установява от
доказателствата по делото да е имало възможност за кредитополучателя да
влияе върху съдържанието на процесния договор, изключвайки тези клаузи.
9
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит
е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В
интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и
сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение.По този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните.
След като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора
за кредит на основание чл.22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на
чл.11 т.10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
С оглед на горното искът се намират за основателен и като такъв ще се
уважи.
Съдът обсъди и предявеният от ищцата иск с правно основание 55 ал. 1
пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящото производство се установи нищожност на процесния
10
договор за кредит, поради което ищцата дължи връщане само на главницата
по него в размер на 1200лв.
Установи се, при липсата на спор между страните, че ищцата Г. Й. е
погасила процесния кредит чрез заплащането на следните суми: на 29.01.2022
- 211,07 лв; на 28.08.2022 - 211,07 лв; на 29.03.2022 - 211,07 лв; на 03.05.2022 -
216,41 лв; на 29.05.2022 - 211,07 лв; на 29.06.2022 - 211,07 лв; на 01.08.2022 -
211,07 лв; на 16.09.2022 - 50 лв; на 30.09.2022 - 212 лв; и на 30.11.2022 -
1072,44 лв с основание пълно погасяване или общо 2817,27лв.
Внесените суми над размера на главницата, изчислявани на 1617,27лв., са
недължимо платени по недействителния договор и подлежат на връщане от
кредитора.
Ето защо, съдът приема, че и тази искова претенция се явява
основателна и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника
дължи ищцата разноски в размер на 145,61лв.
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски за
предоставена безплатна правна помощ.
Съдът споделя съдебната практика, приемаща, че принципно не е
необходимо да се провежда нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако противната страна
твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието
на поддържаното основание (Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.д. №
2266 / 2016 на ВКС, I г.о.). В случая не са налице обстоятелства, които да
навеждат изводи за съображения на страните по договора за правна защита и
съдействие, които да са различни от посочените в чл.38 от ЗА.
Относно размерът на възнаграждението, което е дължимо на адвоката,
съдът приема, че то следва да се определи с оглед на общия материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и реално
11
извършената от адвоката работа, поради което следва да се присъди сумата
700лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. В. Й. с
ЕГН ********** и „СТИК КРЕДИТ“ АД с ЕИК *******, че сключеният
между тях Договор за потребителски кредит № 773586 от 29.12.2021г., е
нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, „СТИК -
КРЕДИТ" АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ***,
пл.“***, да заплати в полза на Г. В. Й. с ЕГН **********, сумата от
1617,27лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № 773586 от 29.12.2021г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.06.2025г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „СТИК - КРЕДИТ" АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: ***, пл.“***, да заплати в полза
на Г. В. Й. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
145,61лв.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ" АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ***, пл.“***, да заплати на адвокат С. С. Т. от Плевенска
Адвокатска колегия, личен номер **********, с адрес на кантората:
гр.Плевен, ул."Ресен", №11, ет.1, сумата от 700лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА за оказана безплатна
адвокатска помощ.
Банкова сметка, по която може да се преведе присъдената сума в полза на
адв.Т. за адвокатско възнаграждение: IBAN: *********** - титуляр адв. С. С.
Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13