РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Шумен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20253600500574 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба, депозирана от „Вива кредит“ АД гр. София, представлявано от С.П.П., действащо
чрез пълномощника си – адв. А. Н. от АК-София против решение № 135/25.07.2025 г. по
гр.д. № 476/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, в частта му, с която
предявения от него срещу М. И. С. насрещен иск за плащане на главницата в размер на
750,00 лв. по сключения между страните договор за потребителски кредит бил отхвърлен.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение се явявало необосновано, немотивирано и
в противоречие със закона в обжалваната му част. Сочи, че предявеният от него насрещен
иск бил отхвърлен, тъй като бил уважен главния иск на ищцата и дружеството не се е
позовало изрично на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Излага, че по този начин ВПРС
нарушил нормите на ЗПК, тъй като според цитираната разпоредба в случай, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, то длъжникът следва да върне чистата сума на
кредита. Именно за главницата по сключения между страните договор е претенцията на
„Вива кредит“ АД и тъй като договора е обявен за недействителен, то С. дължи връщане на
предоставената й в заем сума, възлизаща на 750,00 лева. Позовава се и на практика на ВКС.
Моли въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение в обжалваната част и
постанови друго, с което да уважи насрещния иск за сума в размер на 750,00 лв., като му
1
бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – М. И. С. действаща чрез
пълномощника си – адв. Н. М. от АК-Ямбол е депозирала отговор на въззивната жалба, с
която я оспорва като неоснователна, като моли съдът да я остави без уважение и да
потвърди решението в обжалваната му част, като й бъдат присъдени деловодните разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 476/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз
основа на искова молба, депозирана от М. И. С. срещу „Вива кредит“ АД гр. София,
представлявано от С. П. П. с искане сключеният между страните договор за потребителски
кредит „Стандарт 30 плюс“ № .... от ....г. да бъде прогласен за нищожен поради противоречие
с чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗПК. Твърденията в исковата молба са, че по силата
на сключения договор, ответното дружество предоставило в заем на ищцата сума в размер
на 750,00 лв., при фиксиран лихвен процент 40,32%, ГПР – 49,47% и срок за погасяване на
заема – 12 седмици. В същия било предвидено плащане от страна на заемополучателя на
сума в размер на 496,56 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи.
Освен това, за С. било предвидено задължение в 3-дневен срок от сключване на договора да
осигури едно от две предвидени обезпечения, като при неизпълнение на това задължение
следвало да заплати неустойка, възлизаща на 330,96 лева. Счита, че редица клаузи в
договора противоречали на разпоредбите на ЗПК, като предвидения размер на ГПР, за който
не ставало ясно какви компоненти включва. Нищожна била и клаузата, предвиждаща
плащане на неустойка. Поради тези противоречия, процесният договор следвало да бъде
обявен за нищожен.
В срока за отговор, ответникът подал отговор на исковата молба, с който оспорил
предявения иск като неоснователен. В същия срок, „Вива кредит“ АД депозирало насрещни
искове, като правейки изявление за предсрочна изискуемост на задълженията на ищцата,
отправило искане М. С. да бъде осъдена да заплати на дружеството сума в размер на 750,00
лв., представляваща неплатена главница по договора и сума в размер на 123,90 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 17.03.2024 г. – 12.09.2024 г.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с първоначален иск с правно
основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД, както и с насрещен иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
като с решението си уважил изцяло претенцията, предявена от М. С., а насрещните искове
отхвърлил като неоснователни. По отношение на последните, изложил мотиви, че ищецът
по тях не се позовал изрично на нормата на чл. 23 от ЗПК и поради прогласяване на
договора за нищожен, то заемополучателят не дължи плащания по него.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
2
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор за
паричен заем „Стандарт 30 плюс“ № ..../..... г. е, че „Вива кредит“ АД предоставило на
кредитополучателя М. И. С. сума в размер на 750,00 лв. Уговорено е, че срока за погасяване
на задълженията е 12 месеца – до 11.03.2025 г. Страните са уговорили лихви, такси и
неустойки по кредита, ГПР е посочен 49,47%, ГЛП – 40,32%. Размерът на месечната вноска
е определен на 118,35 лв., включващ част от дължимата главница, лихва и такса за експресно
разглеждане. Приложени са и общи условия, приложими към договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние на ответното дружество, както и погасителен план. Съдът
констатира от справка за извършени плащания към 22.08.2024 г., изг. от „Вива кредит“ АД,
че по процесния договор за кредит не са постъпвали никакви плащания.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Предмет на настоящото производство е единствено произнасянето на
първоинстанционния съд по насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, предявен от „Вива кредит“ АД срещу М. И. С. за сума в размер на 750,00 лв.,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за
предоставяне на кредит №..../...г., сключен между страните. В останалите му части,
решението на Районен съд – Велики Преслав е влязло в сила. Със същото, процесният
договор за потребителски кредит е прогласен за недействителен, като противоречащ на
разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Възражението на първоначалната ищца, че не
следва да дължи и тази стойност, се явява неоснователно, тъй като не се касае за претенция
за неоснователно обогатяване, а за искане за присъждане на предоставена на заемателя
главница, а присъждането й въз основа на обявения за недействителен договор следва
директно от нормата на чл. 23 от ЗПК. Това следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство или само въз основа на изрично позоваване на чл. 23 от ЗПК, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в
какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в специалния ЗПК.
В случая се установи, а и не се спори между страните, че не са налице извършени
3
никакви плащания от страна на М. С. по процесния договор, поради което същата дължи
връщане на чистата стойност на заетата й сума – 750,00 лв.
Предвид изводите на съда за дължимост на претендираната с насрещния иск главница
по договора, то първоинстанционното решение, в обжалваната му част, с която е отхвърлен
иска по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отменено, като вместо това тази
претенция бъде изцяло уважена, като М. И. С. бъде осъдена да заплати на „Вива кредит“ АД
гр. София сума в размер на 750,00 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане
на заета сума по договор за предоставяне на кредит № .../... г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2024 г. до окончателното й
изплащане.
По разпределението на разноските по делото:
Списък на разноски по чл. 80 от ГПК представя единствено въззиваемата.
Съобразно изхода на делото, М. И. С. следва да бъде осъдена да заплати на „Вива
кредит“ АД направените разноски в хода на въззивното производство – в размер на 25,00 лв.
В хода на първоинстанционното производство ищецът по насрещните искове не е внасял
държавна такса по тях, исковете са предявени от пълномощника – адвокат, без да са налице
доказателства за платеното на същия възнаграждение, а съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК му се следват разноски за един адвокат. Поради това, на допълнително упълномощения
пълномощник – юрисконсулт не се следва определяне на възнаграждение за
представителство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 135/25.07.2025 г., постановено по гр.д. № 476/2024 г. по описа
на Районен съд – Велики Преслав, в частта му с която съдът е отхвърлил, предявения от
„ВИВА КРЕДИТ“ АД гр. София срещу М. И. С. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 750,00 лв., представляваща
неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит №
..../..... г., сключен между страните, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ...., обл. ...., ул. „....“ № ...
да заплати на „ВИВА КРЕДИТ” АД с ЕИК *********, със седалище гр. ...., адрес на
управление гр. ..., район „...“, ж.к. „....“, бул. „....” № ..., бл. „...“ ет. ..., офис ...г,
представлявано от С. П. П., на основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по банкова
сметка BG46UNCR70001520684441, сума в размер на 750,00 лв. (седемстотин и петдесет
лева), представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за
предоставяне на кредит № .../.... г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
4
ОСЪЖДА М. И. С. да заплати на „Вива кредит“ АД направените разноски по
настоящото въззивно производство в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5