№ 581
гр. Плевен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря Петя П. Антова
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20254430201784 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №15-2500167 от 09.09.2025г. *** на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на основание чл.416 ал.5
от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, представлявано от Т. С. С., ЕГН
********** административно наказание имуществена санкция в размер на
3000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** ЕООД, който чрез процесуалния си представител адв. Б.
Л. от АК-Ловеч изразява становище, че при съставяне на акта за установяване
на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява
1
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. Моли съда да отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се
представлява от юрк.З.Е., който изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№15-2500167 от 06.08.2025г. за установяване на административно нарушение
от който е видно, че при извършената проверка на място на 08.07.2025 година
в 14,10 часа в обект: цех за метални изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. ***,
стопанисван от *** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. ***, с управляващ и представляващ дружеството Т. С. С. с
ЕГН:********** и при извършена документална проверка в периода от
14.07.2025г. до 06.08.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Плевен се констатира нарушаване на разпоредбите на трудовото
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:
*** ЕООД в качеството си на работодател на 08.07.2025г. в 14:10 часа е
допуснал до работа в горецитирания обект лицето К.Г.Ш. с ЕГН: **********
да изпълнява трудови функции, а именно: *** в обекта преди да му представи
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от
Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Национална
агенция за приходите. В момента на проверката лицето, извършваше
заваръчна дейност. Лицето писмено декларира обстоятелството, че работи от
08.07.2025г. като *** без сключен трудов договор с работно време от 07:50
часа до 16:20 часа с определено работно място – цех за метални изделия,
намиращ се в гр.Плевен, ул. *** и с дневно заплащане 50 лева на ден. Същият
е декларирал, че в момента на проверката е заварява метална стълба.
Вписването на началото на трудовите правоотношения по чл.62 ал.3 от
кодекса на труда, заверено от териториална дирекция на Национална агенция
за приходите е на 08.07.2025г. в 15:16:04 часа.
2
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител И. М. Д. и свидетелите Д. И. Ц. и П. Х. Т., чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства – заверено копие на Заповед № 3-
0693/15.08.2022 г.; заверено копие на Длъжностна характеристика за
длъжността *** ДИТ Плевен; заверено копие на Длъжностна характеристика
за длъжността *** ДИТ Плевен; заверено копие на Опис на писмените
доказателства към АУАН № 15- 2500167/06.08.2025 г.; заверено копие от
Декларация от К.Г.Ш.; заверено копие от писмено Обяснение от К.Г.Ш.;
заверено копие от Трудов договор № 191/08.07.2025 г. с К.Г.Ш.; заверено
копие от Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи с Изх.
№ 30Е003146281/08.07.2025 г. 15:16:04 ч., заверено копие от Обяснение
от Т. С. С.. Актосъставителят Д. и свидетелите Ц. и Т. са категорични, че при
извършена проверка на 08.07.2025 година в 14,10 часа обект: цех за метални
изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. ***, стопанисван от *** ЕООД са
установили, че същото дружество като работодател е допуснало до работа в
горепосочения обект лицето К.Г.Ш. да изпълнява трудови функции, а именно:
*** в обекта, преди да му представи екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото
правоотношение по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от
териториалната дирекция на Национална агенция за приходите. Според
показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Ц. и Т. при проверката на
място в обекта на 08.07.2025 година в 14,10 часа са установили лицето К.Г.Ш.
да извършва трудова дейност, а именно: *** на определено работно място и в
работното време на обекта, като същото декларирало писмено, че работи от
08.07.2025г. като *** без сключен трудов договор с работно време от 07:50
часа до 16:20 часа с определено работно място – цех за метални изделия,
намиращ се в гр.Плевен, ул. *** и с дневно заплащане 50 лева на ден. Същият
е декларирал, че в момента на проверката е заварявал метална стълба. От
показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Ц. и Т. се установява, че
уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ е било
заверено на 08.07.2025 година в 15.16 часа от ТД на НАП. Съдът кредитира
напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Ц. и Т., тъй като
техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота
3
всички факти и обстоятелства във връзка с извършената от тях проверка.
Също така показанията на актосъставителя Д. и свидетелите Ц. и Т. си
кореспондират напълно с приобщените като писмени доказателства по делото
декларация от 08.07.2025г. от К.Г.Ш., Трудов договор №191 от 08.07.2025г. и
протокол от НАП с изх.№ 30Е003146281 от 08.07.2025г., 15:16:04 часа. Освен
това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя *** ЕООД в нарушение, което
не е извършил. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.М.К. и
Р.П.П. относно неизвършването на трудова дейност от К.Ш. в деня на
проверката на 08.07.2025г., тъй като тези свидетели се намират в трудово-
правни отношения с дружеството – жалбоподател *** ЕООД, т.е. намират се в
отношения на зависимост от работодателя и поради тази причина са пряко
заинтересовани от изхода на делото. В тази насока следва да се има предвид,
че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят е
направил възражения по констатациите в акта, а именно – допуснал е на
работа като *** лицето К.Г.Ш. с ЕГН: ********** в обекта преди да му
представи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни
и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3
от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Национална
агенция за приходите. В декларацията, връчена за попълване от контролните
органи, свидетелят К.Г.Ш. съзнателно собственоръчно е записал под страх от
наказателна отговорност, че работи
от 08.07.2025г. като *** без сключен трудов договор с работно време от 07:50
часа до 16:20 часа с определено работно място – цех за метални изделия,
намиращ се в гр.Плевен, ул. *** и с дневно заплащане 50 лева на ден. Същият
е декларирал, че в момента на проверката е заварявал метална стълба.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят *** ЕООД е извършил нарушение по чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ
и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Производството е от административнонаказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
4
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е
от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия
орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на
юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид
наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За
налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия
член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави посочените документи. От всички събрани по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 08.07.2025г. в 14,10 часа
лицето К.Г.Ш. с ЕГН ********** е работило като *** в цех за метални
изделия, намиращ се в гр.Плевен, ул. ***, стопанисван от *** ЕООД, преди да
му бъде представен екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение
по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на
Национална агенция за приходите. Както бе посочено по-горе, от приобщения
като писмено доказателство по делото протокол с изх.№ 30Е003146281 от
08.07.2025г. за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно
Приложение №1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на
заетостта от *** ЕООД се установява, че са подадени два броя трудови записи
на 08.07.2025г. в 15:16:04 часа.
Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай дружеството -
жалбоподател, като е допуснало на работа лицето К.Г.Ш., преди да му представи
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
5
вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62 ал.3 от Кодекса на
труда, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция за приходите,
действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на
визираното в чл. 63, ал. 2 вр. ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение
административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда
административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000
лв. за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно
жалбоподателят се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на
КТ, тъй като именно *** ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия случай
жалбоподателят не е изпълнил вменените му от държавата чрез Кодекса на труда,
свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл.
83 от ЗАНН административнонаказателната му отговорност е обективна и
безвиновна.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите
на административнонаказващия орган, че в процесния случай не следва да се
приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на
разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на
административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко
административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен
резултат и начин на извършване. Административнонаказващият орган следва да
извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице
основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в,
ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:
1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2.
От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен
това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от
КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а
предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение,
6
което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в
размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от
КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 от
КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е. за тези нарушения,
вкл. и процесното такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав
на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в
него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения
по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор
е от 08.07.2025г. и уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ е подадено до ТД на НАП
още на същия ден – 08.07.2025г., и липсват вредни последици, то не може да се
приеме, че осъщественото административно нарушение от *** ЕООД е
маловажно именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел,
че санкционираното неизпълнение на административно задължение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. “а“ от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид
и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че
същото е маловажно. Неприложим към процесния случай е и регламентираният
в чл. 415в, ал. 1 от КТ привилегирован административнонаказателен състав,
доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично изключва неговото
приложение в случаите на нарушение на чл. 63, ал.2 и ал.2 от КТ. В този смисъл е
и константната съдебна практика, като напр. Решение № 102 от 13.03.2013 г. по
КАНД № 3/2013 г. по описа за на ШАС, Решение № 84 от 14.03.2016 г. по КАНД №
24/ 2016 г. по описа за на ШАС, Решение № 220 от 12.07.2016 г. по КАНД №
182/2016 г. по описа за на ШАС и др. Изискванията за сключване на трудов договор
в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани
в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на
почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната
разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да
допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи,
пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние,
лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.
Съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е
7
индивидуализирал наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал.1 от КТ, работодателят се наказва с „имуществена
санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с „глоба“ в размер от 1000 до 10 000 лв. Административнонаказващият
орган е наложил наказание “имуществена санкция” над минималния размер,
предвиден в закона, без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в
тази насока. Следвало е административнонаказващият орган да изложи
конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази
санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка
съдът като взе в предвид характера на нарушението, неговата тежест, подбудите за
неговото извършване, обстоятелството, че уведомлението за сключен трудов
договор по чл.62 ал.5 от КТ е прието на 08.07.2025г. в 15:16:04 часа от ТД на НАП,
т.е. малко повече от 1 час след проверката на контролните органи, както и липсата
на други извършени от жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство,
намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да
бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена
санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да
са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в
настоящото производство.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл. 413 ал.3 от
КТ, като бъде намален размера на имуществената санкция от 3000 лв на 1500лв.
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН съдът намери
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради което същото
следва да бъде уважено. В полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен
на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се присъди възнаграждение по
чл.27е от Наредбата за правната помощ в размер на 80лв, тъй като
учреждението е било защитавано от юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-2500167 от 09.09.2025г., с
което *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на
основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на *** ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, представлявано
от Т. С. С., ЕГН ********** административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000лв, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 3000лв на 1500лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ул. ***, да заплати на основание чл.63д ал.4 от
ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9