РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Кърджали, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20255100500171 по описа за 2025 година
С Решение рег. № 205/25.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1649/2024 г.
по описа на Районен съд – Кърджали е признато за установено по отношение
на О., че дължи на „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. К.,
бул. „Х.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя Л. Б. Ч., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 16 413.91 лв. – главница по фактура №
**********/18.10.2023 г., представляваща вземане за продажна цена за
доставка на инертни материали за нуждите на гробищни паркове в с. Че., с.
М., с. З., с. Б., с. К. и с.Ч. общ. К., филц и пясък за стадион „А.“ гр. К.,
съгласно протокол от 18.10.2023 г., както и сумата в размер на 2046.62 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.10.2023 г.
до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 637 от 08.10.2024
г. по гр.д. № 1259/2024 г. по описа на Районен съд -Кърджали.
С решението ответникът О. е осъден да заплати на „С.“ ЕООД сумата в
размер на 7 047.74 лв. - разноски за исковото и заповедното производства.
Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 5502/13.05.2025
г. (п.кл.12.05.2025 г.), подадена от ответника О., чрез пълномощника адв. Г. Б.,
с която първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно и
необосновано, несъобразено с доказателствата по делото и материалния закон.
Излагат се съображения.
1
Жалбоподателят не споделя изводите на съда. Сочи, че по делото са
представени и приобщени доказателства за наличието на формални правила за
поемане на задължения и плащането на такива, но не са представени
доказателства, че тези правила са спазени при сключването на процесния
договор за търговска продажба на описаните във фактура №
**********/18.10.2023 г. стоки. Липсата на заявка за извършването на разход,
която е задължителна за извършването на предварителен контрол преди
поемане на задължение, пораждала основателни съмнения, че такъв договор
действително е сключен и О. е задължена по него. Въпреки, че договорът за
търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и
неформален договор, и при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните, то
при изпълнение на договорните задължения (доставката на стока), следвало да
има приемо- предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ
предаването и приемането на стоката. Посочва, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД
при договорите за прехвърляне на собственост на родово определени
престации, правото на собственост се прехвърля само, когато вещите бъдат
индивидуализирани по съгласие на страните (описани подробно с всичките им
белези, които ги правят уникални вещи) или бъдат предадени на купувача,
като това изискване е заложено и в СФУК, за да бъде признато поемането на
задължение.
Жалбоподателят не оспорва факта на осчетоводяване на процесната
фактура, установен от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Оспорва признанието, че процесният неформален договор е сключен между
страните. В тази връзка сочи съдебна практика, според която счетоводните
книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални
свидетелстващи документи, относно съдържанието им и последното следва да
се преценява според чл. 182 от ГПК, с оглед всички други обстоятелства по
делото. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се
отхвърлят предявените исковете. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство „С.“ ЕООД, чрез
процесуалния представител адв. С. М., в който са изложени съображения за
нейната неоснователност. Иска се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът О. не се представлява. Представя се
писмено становище.
В съдебно заседание въззиваемата страна „С.“ ЕООД се представлява
от процесуалния си представител адв. С. М., който поддържа подадения
отговор. Представя писмено становище.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните по повод жалбата, приема за установено
следното:
2
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени по
реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, от „С.“ ЕООД против О.
обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 318 от ТЗ, вр.
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение № 637 от
08.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1259/2024 г. на Pайонен съд – Кърджали, вземания за:
сумата в размер на 16 413.91 лв. – главница, дължима по фактура №
**********/18.10.2023 г.; сумата от 2 046.62 лв. – лихва за забава, дължима за
периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2024
г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото, от които 369.21
лв. – платена държавна такса и 2 900 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1259/2024 г. на Pайонен съд –
Кърджали, от което се установява, че в полза на „С.“ ЕООД против О. е
издадена Заповед № 637 от 08.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 16 413.91 лв. – главница, дължима по
фактура № **********/18.10.2023 г.; сумата от 2 046.62 лв. – лихва за забава,
дължима за периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
11.09.2024г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото, от
които 369.21 лв. – платена държавна такса и 2 900 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК е постъпило възражение от длъжника/ответник О., и в дадения
месечен срок заявителят/ищец „С.“ ЕООД е предявил настоящите искове по
чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, т.е. установява се допустимостта на
производството по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От фактическа страна по делото се установява, че на 18.10.2023 г.
ищецът „С.“ ЕООД е извършил доставка, продажба на инертни материали за
нуждите на гробищни паркове в с. Че., с. М., с. З., с. Б., с. К. и с.Ч. общ. К.
филц и пясък за стадион „А.“ гр. К., обективиран във фактура
№**********/18.10.2023 г. за сумата в размер на 16 413.91 лв. с ДДС. За
извършената доставка е подписан протокол от 18.10.2023 г. от представител на
О. – Н. В. – ****** „****“ И Л. Ч. – управител на „С.“ ЕООД.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Твърди, че
3
фактурата и протокола са подписани от лице без представителна власт.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че
издадената от „С.“ ЕООД фактура № **********/18.10.2023 г. на стойност
16 413.91 лв. с ДДС не е осчетоводена в счетоводството на О.. От О. е
представено писмо изх. № 24-00-1505/19.09.2024 г. до ТД на НАП – Пловдив,
с което се уведомява приходната агенция, че фактура №
**********/18.10.2023 г. не е постъпила в О. и не е регистрирана в
счетоводството. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на „С.“ ЕООД.
Обезщетението за забава за периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г. е в размер
на 2 046.62 лв..
Като писмени доказателства в първоинстанционното производство са
приети: фактура с № **********/18.10.2023г., протокол за приемане на
извършената услуга от 18.10.2023 г. и писмо изх. № 24-00-1505/19.09.2024 г.
от О. до ТД на НАП - Пловдив.
От показанията на свидетелите Х. А. И. и Н. Н. В. се установява, че
материалите са доставени и използвани по предназначение.
Св. Х. А. И. потвърждава, че подписът на процесната фактура е негов,
положен докато е изпълнявал длъжността ***** на О.. В показанията си сочи,
че материалите са за нуждите на гробищните паркове на с.Ч., с.М., с.З., с.Б.,
с.К. и с.Ч. и същите са били поискани от хората по населени места, които
впоследствие благодарели за тази помощ. След подписването на процесната
фактура и съпътстващите я документи от негова страна, както всеки документ
в О., били представяни на съответните отдели за последваща обработка и
действия по плащане. Няма логично обяснение защо процесната фактура не е
осчетоводена в О. и няма обяснение защо не е платена или неосчетоводена,
тъй като услугата е предоставена. Намира, че е налице административен
пропуск. Чрез показанията на ********* на О. е установено, че не е налице
договаряне с лице, което не разполага с представителна власт.
Св. Н. Н. В. потвърждава, че подписът, положен в протокола за
приемане на извършена услуга е негов. Протоколът бил съставен след
доставката на материалите. Свидетелства, че искането за разход с документите
за същия са оставени в счетоводството.
Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като безспорна
и от тази инстанция фактическа обстановка, е формулирал правни изводи,
които се споделят и от въззивния съд, който по силата на чл. 272 от ГПК
препраща към тях, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи,
настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:
По силата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение.
В случая, ищецът основава вземането си по отношение на ответника на
двустранно подписана от страните по делото фактура №
4
**********/27.10.2023 г.. С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а
именно Решение № 96/26.11.2009 г. по т. дело № 380/2008 г. на ВКС, І т. о. и
Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., е
прието че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото
в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на
плащане, страни, време и място на издаване. В тази връзка оспорването на
сключен между страните договор за търговска продажба, съдът намира за
неоснователно, доколкото представената по делото фактура съдържа
необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на
което е издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещите, обект на продажбата. Съществуването на
обективираното във фактура № **********/18.10.2023 г. продажбено
правоотношение и фактът на доставката на стоките се подкрепят и от
показанията на свидетелите Х. А. И. и Н. Н. В., както и от заключението на
ССеЕ. Процесната фактура, на която ищеца основава вземането си съдържа
всички изброени реквизити. С предаването на процесната вещ съгласно чл.
24, ал. 2 от ЗЗД и с полагането на подпис от представител на купувача,
ответникът е признал, че стоката, предмет на процесния договор за търговска
продажба, му е предадена, т.е. продавачът е изпълнил своите основни правни
задължения, породени от договора за търговска продажба. При изпълнението
на насрещната престация за предаване на стоката, предмет на договора,
правното задължение на купувача за заплащане на цената е станала изискуемо.
Не се спори, че ответникът не е заплатил цената на стоката, поради което
главният иск за дължимата сума по фактурата и съединеният акцесорен иск по
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва поради неплащане на главното задължение, считано от датата на падежа
18.10.2023 г. следва да се уважат, като основателни и доказани.
Относно направеното във въззивната жалба оплакване, че при липса на
заявка за извършване на разход, задължителна за извършването на
предварителен контрол преди поемане на задължение, съгласно приетите в О.
процедури, следва да се приеме, че тази липса не може да породи съмнение, че
такъв договор действително е сключен и О. е задължена по него. И това е така,
защото съществуващите въз основа на издадени от кмета на общината
заповеди за приемане на процедури, в частност Процедура за предварителен
контрол при поемане на финансово задължение и извършване на разход в О. -
К.; Процедура за предварителен контрол при поемане на финансови
задължения и извършване на разходи от второстепенните разпоредители с
бюджет в О. и Правила за функциониране на Системата за финансово
управление и контрол в О., са вътрешноведомствени актове, които касаят
вътрешноорганизационни процеси и отсъствието на изискуемите се от тях
документи и/или процедури могат да доведат до ангажирането на друг вид
отговорност (напр. трудовоправна, административноправна или
наказателноправна), но не могат да породят в производството съмнения за
наличието на процесните договорни правоотношения.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
5
а решението на Районен съд – Кърджали следва да бъде потвърдено като
правилно.
При горния изход на делото право на разноски за въззивната инстанция
има ответникът по жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но при липса на
доказателства за извършени такива, не следва да му бъдат присъждани.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 205/25.04.2025 г., постановено по
гр.д. № 1649/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 предл.
второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6