№ 20163
гр. С., 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110172235 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, вр. чл. 59 от ЗЗД, с
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4023.04 лева /при
съобразяване на допуснатото изменение на размер на иска по реда на чл. 214 ГПК в
последното по делото открито съдебно заседание/, представляваща дължима цена за
ползването на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна
сграда – етажна собственост, находяща се в гр. . за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 05.12.2024г. до окончателно
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е собственик на присъединителен топлопровод и абонатна
станция /съоръжения за присъединяване/, находящи се в жилищна сграда в режим на етажна
собственост в гр. С., ул. ., УПИ . 10,11 кв. 158 м. ., като поддържа, че е изградил
съоръженията за нуждите на топлоснабдяването на сградата след съгласуване с ответника.
Посочва, че ответникът е получил владението върху тях и е открил абонатни номера на
отделните етажни собственици за заплащане на доставяната топлинна енергия. Твърди, че
собствеността върху изградените съоръжения е следвало да се прехвърли в срок до три
години от изграждането им, както и че за времето на ползването им от ответника преди
преминаване на собствеността се дължи цена. Поддържа, че ответникът е отказал да изпълни
задължението си да изкупи съоръженията за присъединяване, а е продължил да ги ползва
без да заплаща цена за ползването им на ищеца. Предвид изложеното претендира неплатена
цена за ползване на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа на
процесната жилищна сграда за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на
процесното съоръжение за присъединяване, а в условията на евентуалност, че не е
изключителен собственик на съоръжението, доколкото освен ищеца възложители за
изграждане на съоръжението са още и . на ул. „.“ № . и . на жилищна сграда на ул. „.“ № .,
поради което последните са съсобственици на процесната движима веща при квоти от по 1/3
ид. част. Сочи, че в настоящия случай липсва договор за изкупуване на енергийния обект, но
такъв не е сключен, доколкото ищецът не е установил собствеността си по безспорен начин,
поради което поддържа, че не е нали необоснован отказ за сключване на договора. Изложени
са и подробни съображение, че в конкретния случай следва да намери приложение нормата
на §4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, влязла в сила през 2018г. Предвид изложеното моли исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, доколкото исковата молба
била бланкова, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Безспорно по делото е, че между страните е бил сключен предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, като това
обстоятелство се установява и от приетия като доказателството по делото предварителен
договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди №
611/08.10.2007г., сключен между ответното дружество и ищеца „. .“ ООД наричан за краткост
в контракта „Потребител“/л.10-12 по делото/. По силата на така сключения договор са
уредени отношенията между страните във връзка присъединяването на сграда в режим на
етажна собственост в УПИ . 10,11 кв. 158 м. Зона Б 3, ул. . към топлопреносната мрежа до
сключване на договор за присъединяване. В чл. 2, ал. 1 от договора изрично е предвидено, че
присъединяването ще се извърши чрез изграждане на присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция със специално посочени в договора
характеристики. Предвидено е, че срокът за изграждане на строежа е 12 месеца, считано от
датата на подписване на договора. Уговорено е, че след извършване на строежа и съставяне
на констативен акт, че е изпълнен съобразно одобрения инвестиционен проект,
възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за
присъединяване видно от чл. 4. Съгласно чл. 7 от договора ищецът в качеството си на
„потребителя“ се е задължил да изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите
условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване и
утвърдените проекти. Именно в така посочената клауза от договора /чл. 7/ е уговорено, че до
прехвърляне на правото на собственост върху строежа на „. С.“ ЕАД именно „Потребителя“,
т.е „. .“ ООД е негов собственик. Изпълнителят се е задължил да извърши строителството
съобразно одобрения от ответното дружество инвестиционен проект, съгласно изискванията
на ЗУТ и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в .. Страните са се
2
договорили /чл.24/, че ответното дружество има право да използва изградените от
„Потребителя“ съоръжения за развитие на топлопреносната си мрежа, да разрешава
присъединяването на нови потребители на топлинна енергия без да нарушава договорената с
изпълнителя мощност към присъединения топлопровод, предмет на предварителния
договор, независимо от собствеността му. Сред задълженията на ответното дружество в
договора е включено и придобиване правото на собственост върху изградените съоръжения,
които да му бъдат прехвърлени от „потребителя“ при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с
договор за присъединяване. В чл. 23 отново е посочено, че до прехвърляне на собствеността,
съоръженията са собственост на „Потребителя“.
Като доказателство по делото е прието и разрешение за ползване № .г на строеж:
„външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“, находяща се в УПИ ., кв.
158 по плана на гр.С., м. „.“, район ., с административен адрес гр.С., ул. „.“ № . и „външно
топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“, находяща се в УПИ . кв. 158 по
плана на гр.С., м. „.“, район ., с административен адрес гр.С., ул. „.“ № .. В разрешението за
ползване изрично е посочено, че възложители на обектите са етажните собственици на
жилищна сграда на ул. „.“ № ., „. .“ ООД и етажните собственици на жилищна сграда на ул.
„.“ № ., като е констатирано, че строежите са изпълнени в съответствие с одобрените
проекти и издадени разрешения за строеж.
Като доказателства са представени и общи стойностни сметки и таблици за
разпределение на средствата, вложени от ищеца за изграждане на процесната абонатна
станция /л.64-68 от делото/. Съгласно същите именно „. .“ ООД е отговаряло за средствата за
изграждане на външното топлозахранване на сградата на ул. „.“ № .
По делото е приложено и решение № 286498/06.12.2017г. по гр.д.№ 18887/2017г.по
описа на СРС, 144 състав, с направено отбелязване, за влязло в сила, с което „. С.“ ЕАД е
било осъдено да заплати на ищеца „. .“ ООД на основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ сумата от
16704.28 лева – обезщетение за ползване на изградените съоръжения за подаване на
топлинна енергия до имот, с адрес гр.С., ул. „.“ № ., за периода от 27.03.2012г. до 27.03.2014г.
Приет като доказателство е и препис от искова молба от 14.07.2023г на „. .“ ООД за
предявен иск по чл. 137, ал. 2 ЗЕ срещу „. С.“ ЕАД за същия обект, но за период от
25.06.2022г до 14.07.2023г.
Представена е и отправена от ищеца до ответника покана с вх.№ П-8016/30.06.2022г.,
съгласно която е отправено искане в 7дневен срок от получаване на поканата от „. С.“ ЕАД
да бъде заплатена цената на притежаваните от ищеца съоръжение и да бъде сключен
договор за прехвърляне на собствеността им. Сред изброените от ищеца в поканата
съоръжения е и това на адрес гр. С., ул. „.“ № .
По делото е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
съгласно което на вещото лице са били представени от двете страни и допълнителни
документи, в това число и данни за месечни показатели на общия топломер за абонатната
станция в сграда-етажна собственост за исковия период. Именно така посочените данни
вещото лице е съобразило, за да даде заключение, че при приложение на Методиката за
3
определяне на цените на предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители чрез собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ, одобрена от . с решение по протокол №27/04.02.2008г., цената на
ползване на конкретното съоръжение е в размер на 4023.04 лева за периода от 15.07.2023г.
до 22.11.202г. Вещото лице дава заключение, че стойността на проектирането, изграждането,
узаконяването и пускането в експлоатация на процесния обект е била общо 20 720 лева без
ДДС, като съоръжението е било изградено за сметка на ищеца и от 18.03.2009г е ползвано от
„. С.“ ЕАД.
Настоящият състав кредитира изцяло заключеното по съдебно-техническата
експертиза по реда на чл. 202 от ГПК, като изготвено от вещо лице притежаващо
необходимата професионална квалификация и въз основа на събраните по делото
доказателства.
При така приетата за установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ еднозначно дефинира възмездното ползване от
топлопреносното предприятие на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция, в случаите когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за
битови нужди. Предвид това за да бъде уважен предявеният от ищеца иск следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е 1) собственик на
съоръженията за присъединяване, за които претендира заплащането на обезщетение за
ползването, в това число, че процесните съоръжения са изградени със средства на ищеца
след съгласуване с топлопреносното предприятие и че са въведени в експлоатация; 2)
обедняването си – размера на претендираното обезщетение за ползване; 3) обогатяването на
ответника – съоръженията фактически се ползват от ответника през исковия период; 4) както
и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че ответникът е ползвал
процесните съоръжения при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
Наличието на първата кумулативно дадена предпоставка за уважаване на иска, а
именно че ищцовото дружество е собственик на процесното съоръжение, е първият спорен
въпрос по делото, доколкото в отговора на исковата молба от името на „. С.“ ЕАД е
релевирано възражение, че ищецът не е собственик на изграденото съоръжение, тъй като
същото било движима вещ и правото на собственост върху него може да е било
прехвърлено, без да се прави отбелязване в публични регистри. Във връзка с това следва да
се посочи следното:
Още в сключения между страните по настоящия спор предварителен договор за
присъединяване на потребител, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 08.10.2007г,
ответникът изрично е признал и се е съгласил в чл. 7 и в чл. 23 от договора, че именно
ищецът „. .“ ООД е собственик на съоръженията, които предстои да бъдат изградени. Това
изявление следва да бъде ценено по реда на чл. 175 от ГПК. Обстоятелството, че като
4
възложители и собственици на имота, в който е изградена сградата в режим на етажна
собственост с адрес гр.С., ул. „.“ № ., в разрешението за ползване, са посочени и други лица
освен ищеца, в това число и етажните собственици в сграда на цитирания адрес и етажните
собственици в сграда на друг адрес – гр.С., ул. „.“ № ., не означава, че същите са придобили
право на собственост върху изграденото съоръжение. От страна на ответника не са
ангажирани доказателства правото на собственост върху абонатната станция,
присъединителния тръбопровод и съоръженията към него, да е прехвърлено от ищеца,
признат от „. С.“ ЕАД за собственик в чл. 7 от предварителния договор, на някой от
останалите собственици на имота, до който достигат процесните топлопреносни
съоръжения. Собствениците на сградата или на имота не стават автоматично собственици и
изградените съоръжения. Следва да се отбележи, че в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР към
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, действала към датата на изграждането на обекта, е
дадена дефиниция на понятието „сградна инсталация“, според която това е съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗЕ сградните инсталации за отопление и
горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Следователно абонатната станция и
присъединителния тръбопровод не попадат под обхвата на режима на .. Обща част е
помещението в сградата, в което са разположени съоръженията, но не и последните, а само
те по смисъла на § 1, т. 1 ЗЕ, представляват „абонатна станция“. Ето защо съдът намира, че
лицето изградило със собствени средства съоръженията е станало собственик и на същите,
като от страна на вещото лице в изготвената съдебно-техническа експертиза изрично е
посочено, че именно ищецът е представил разходните документи за изграждане на
процесните съоръжения на стойност 20 720 лева без ДДС. Това обстоятелство се установява
и от представената от ищеца таблица за разпределение на средствата за външно
топлозахранване на жилищни сгради, като в нея за топлозахранването за сградата на ул. „.“
№ . е посочено, че разходите следва да се поемат именно от „. .“ ООД. При това положение и
при липса на данни за изрична уговорка за такова прехвърляне процесното съоръжение било
то на собственици на имота или на етажните собственици при придобиване на
индивидуални обекти в сградата, възражението се явява неоснователно. Ето защо съдът
намира, че по делото е доказано, че именно ищецът е собственик на процесните съоръжения,
които са били ползвани от ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът се е разпоредил с правото на
собственост върху съоръжението, доколкото доказателства в тази насока не са ангажирани
от „. С.“ ЕАД, а именно в негова доказателствена тежест е установяването на това
твърдение.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че ищецът е собственик на
процесното съоръжение, при съобразяване на сключения между страните предварителен
договор за присъединяване на потребител, ползващи топлинна енергия за битови нужди от
08.10.2007г, настоящият състав приема, че за ответника по силата на чл. 23 от договора е
5
възникнало задължение да придобие правото на собственост върху изграденото съоръжение
при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ.
По делото няма спор, че между страните не е сключен договор за прехвърляне на
собствеността върху изградените съоръжения в съответствие с чл. 138, ал. 1 ЗЕ, който
съгласно чл. 17, ал. 4 от Наредба № .г., действаща към датата на изграждане на процесния
обект, съответстващ на чл. 20, ал. 3 от Наредба №.г за топлоснабдяването, трябва да
обективира и цената, по която ще бъдат закупени от топлопреносното предприятие
съоръженията. Твърдения за наличието на сключен подобен договор не са изложени от
ответника в отговора на исковата молба, нито от негова страна са ангажирани доказателства
в тази насока. Напротив, ответникът изрично признава в отговора на исковата молба, че
договор за прехвърляне на собствеността върху изградените съоръжения в съответствие с чл.
138, ал. 1 ЗЕ, вр с чл. 137, ал. 3 ЗЕ, не е сключен, което изявление следва да се цени по реда
на чл. 175 от ГПК. Причина за липсата на сключен договор според възраженията на
ответника е липсата на доказателства, че ищецът е възложил изграждането на процесното
съоръжение по правилата на ЗУТ. Настоящият състав приема, че това възражение се явява
неоснователно, доколкото по делото е представено разрешение за ползване на това
съоръжение, което по своята правна същност е официален свидетелстващ документ,
съставени в предвидените в чл. 177 ЗУТ форма и ред, поради което се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила, че строежите са изпълнени в съответствие с изискванията
към строежите и одобрените книжа. Предвид това за съдът е налице основание да приеме, че
процесното съоръжение е изградено изцяло съответно с изискванията на ЗУТ и липсват
пречки за сключване на договор съобразно поетото от ответника задължение по чл. 23 от
предварителния договор съобразно чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ.
Нещо повече, по делото е представена покана от 30.06.2022г отправена от ищеца до
ответника за сключване на договор за изкупуване на притежаваните от него съоръжения, в
това число и процесното. Въпреки това липсват доказателства или твърдения, това
предложение да е било прието, съответно да е направен обоснован отказ от страна на
ответника.
По отношение на изложените от името на „. С.“ ЕАД аргументи относно
приложението на влязлата в сила на 08.05.2018г. разпоредба на §4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, съдът
приема следното:
Съгласно на §4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ в случай че сделката по изкупуване не е
осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4 от същия параграф, енергийното
предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците е длъжно да плаща
наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на
съоръжението.
В цитираната разпоредба е прието, че за ответника ще възникне задължение да
заплаща наем по нормативно определена методика, в случай че сделка за изкупуване не е
осъществена или няма обоснован отказ от изкупуване и от страна на собственика е
отправена покана. В настоящия случай съдът намира, че са били налице и така посочените
6
предпоставки. На първо място, между страните не се спори, че договор за изкупуване не е
бил сключен, нито се твърди от някоя страна да е бил налице обоснован отказ от сключване
на договора, т.е установено е наличието на първата предпоставка за възникване на
задължението за заплащане на цена за ползването на съоръженията от страна на „. С.“ ЕАД.
Налице може да се приеме, че е и другата предвидена предпоставка – да има отправена
покана от страна на ищеца в качеството му на собственик на съоръжението. Характер на
такава покана според настоящия състав има предявената още през 2017г. искова молба от
ищеца срещу ответното дружество, във връзка с която вече има постановено решение
относно дължимостта на обезщетение за ползване от ответника за предходен период. При
наличието на тези предпоставки между страните би възникнало на основание на закона едно
своего рода наемно правоотношение, много наподобяващо например това, което възниква по
силата на чл.57 от СК. Въпреки това дори и да се приеме, че не са били налице
предпоставките на §4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, това не е равнозначно на възникване на право на
ответника да ползва безвъзмездно чужда вещ, каквато безспорно представляват изградените
от ищеца съоръжения, доколкото „. С.“ ЕАД не се явява съсобственик на съоръженията, за да
е налице правно основание да ползва същите. Ето защо в случай че не бъдат осъществени
предвидените в §4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ предпоставки, в каквато насока са и твърденията на
ответника, Софийски районен съд намира, че би било налице неоснователно обогатяване
при осъществяване на ползването на съоръженията, тъй като отново се достига до
разместване на имуществените блага между страните.
На следващо място, между страните няма спор и че съоръженията се използват от
ответника, захранвайки битовите абонати на процесната сграда с топлинна енергия, като
това обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Предвид всичко изложено при липсата на договорна обвързаност между страните,
отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване,
като в случая, обогатяването и обедняването са съизмерими с една и съща величана,
представляваща сумата, с която топлопреносното предприятие се е обогатило в резултат на
неплащане на цената за достъп, която се дължи ако беше сключен договор по чл. 138, ал. 1
ЗЕ и с която собственикът на топлопреносното съоръжение е обеднял поради неполучаване
на цената за достъп, която се дължи ако такъв договор беше сключен, като е налице и връзка
между обедняването и обогатяването, произтичаща от общ факт.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, Софийски районен съд
намира, че следва да бъде съобразено заключение на вещо лице по допусната съдебно-
техническа експертиза, което е прието и е кредитирано от съда, тъй като същото е
съобразено с нормативните изисквания за определяне на цената за пренос. Предвид това
искът се явява основателен в посочения в експертизата размер от 4023.04 лева и следва да
бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. от ГПК право на разноски има
ищеца, като от процесуалния представител на същия е представен списък по чл. 80 от ГПК,
7
съгласно който се претендира заплатената държавна такса, разноски за експертиза и
адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплащане на
държавна такса в размер на 50 лева и за заплащането на депозит за вещо лице в размер на
400 лева. Предвид това тези суми следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. По
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира, че при
съобразяване на дадените в т. 1 Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разяснения, от страна на ищеца са ангажирани доказателства за
заплащането на адвокатски хонорар в размер на 800 лева, а именно договор за правна
защита и съдействие от 20.11.2024г, в който е уговорено плащане на възнаграждение в
размер на 800 лева, фактура и документ за плащането им. По делото е представен и анекс
към този договор от 17.10.2025г за допълнително възнаграждение от 400 лева, ведно с
фактура, но не е представено доказателство за плащане, а само заявка за отпускане на
средства. От страна на ответника своевременно е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, което настоящият състав приема за основателно. Съгласно чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от
4023.04 лева, минималното възнаграждение се равнява на 702.30 лева, като от страна на
ищеца не са ангажирани доказателства възнаграждението да се дължи с включен ДДС.
Следва да се посочи обаче, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери. В този смисъл е и разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело ., с което се приема, че чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл.
4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, и действително извършената работа (в този смисъл Определение №
1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, .г.о). Съгласно чл. 36, ал. 2
ЗА размерът на адвокатското възнаграждение, следва да е и справедлив и обоснован. С оглед
на гореизложеното при определяне на възнаграждението на адвокат Наредба № 1/2004 може
да служи единствено като ориентир за определяне на размера на възнаграждението при
релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В настоящия случай от адв. Гигова е
депозирана искова молба, като същата се явява и в проведените три открити съдебни
заседания. Въпреки това съдът отчита и обстоятелството, че в проведените открити съдебни
заседания не са извършвани процесуални действия, отличаващи се с правна сложност, тъй
като производството по делото е било отлагано поради неизготвена експертиза. На следващо
място, съдът съобрази, че съгласно твърденията и на самия ищец, а и видно от
приложенията към отговора на исковата молба, процесуалният представител на ищеца
депозира ежегодно искова молба с едно и също съдържание за различни периоди, т.е
извършваните действия са по-скоро бланкетни и неотличаващи се с особена правна
8
сложност. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 700
лева. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1150
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” №.,
да заплати на „. .“ ООД, ЕИК ., с адрес в гр. С., ул. „.“ № ., на основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ,
вр. чл. 59 от ЗЗД сумата от 4023.04 лева, представляваща дължима цена за ползването на
съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна
собственост, находяща се в гр. . за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 05.12.2024г. до окончателно изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „.” №.,
да заплати на „. .“ ООД, ЕИК ., с адрес в гр. С., ул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1150 лева, представляваща сторени по делото пред Софийски районен съд
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9