№ 527
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000668 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 25.07.2025 г. на ответника „Топлофикация София“
ЕАД срещу решението от 15.07.2025 г. по т. д. № 720/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-
18 състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД:
сумата 49 805,72 лв., представляваща начислена на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 и
чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
електрическа енергия въз основа на констативен протокол № 1028827/30.11.2023 г. за
обект, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Черни връх“, на ъгъла с ул. „Майор
Томпсън“, за която сума е издадена фактура № 3510713/8.12.2023 г. за периода
4.06.2023 г. – 30.11.2023 г., заедно със законната лихва от 8.04.2024 г. до окончателното
изплащане;
на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 278,25 лв. – законната лихва за забава за периода
30.01.2024 г. – 5.04.2024 г.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 531,41 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът е материалноправно
легитимиран да отговаря по претенцията за сумите за доставка на ел. енергия, дължими
поради неправомерно присъединяване на процесната топлофикационна камера /абонатна
станция/. Сочи се, че същата през исковия период не е била собственост на
топлофикационното предприятие, нито то имало вещно право на ползване върху нея. Твърди
се, че фактическото управление и стопанисване на обекта, както и осъществяваната
техническа поддръжка, не са аргумент за наличието на вещни права върху него, които
единствено са от значение за наличието на качеството „клиент“ съгласно чл. 4 от общите
условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ищеца. Твърди
се, че начисляването на процесните суми било извършено в нарушение на ПИКЕЕ, тъй като
1
издаденият констативен протокол бил съставен в отсъствие на представител на ответника и
без присъствието на независими свидетели на извършената проверка. Сочи се и, че не било
налице неправомерно присъединяване по смисъла на чл. 51 ПИКЕЕ, тъй като в обекта
имало работещ и пломбиран електромер, за което бил съставен констативен протокол от
4.10.2022 г., а и се установявало от показанията на свидетеля В.. Твърди се, че същият
електромер бил монтиран от служители на ищеца, поради което дори и да бил неправилно
свързан, то ответникът нямал вина за това.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – ищец по исковете – чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. Във въззивната жалба по
същество се повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата
инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това
следва да се добави и следното:
1. Оспорването от ответника, че не бил материалноправно легитимиран да отговаря по
претенцията, тъй като процесната топлофикационна камера не била негова собственост,
нито имал вещно право на ползване върху нея, противоречи на последващите му доводи, че
всъщност обектът бил правомерно присъединен към електроразпределителната мрежа и той
бил правомерен ползвател на мрежови услуги за обекта и получател на доставена ел.
енергия.
Отбелязвайки, че разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ, на която се позовава ответникът, не е
действала към момента на изграждане и въвеждане в експлоатация на процесната
топлофикационна камера през 70-те години на миналия век /според приетата СТЕ/, поради
което е неприложима за нейния вещноправен статут, то по-същественото е, че този
вещноправен статут в конкретния случай не е определящ за изхода на спора по делото. Това
е така, защото претенцията е за дължими суми за потребена ел. енергия чрез
неправомерно присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, която
именно поради това е останала неотчетена и незаплатена към доставчика на енергията.
Длъжник по тази претенция е лицето, което реално се е ползвало от доставената ел. енергия,
което не е задължително да бъде собственик на съответния обект, нито то да е извършило
действията по незаконното присъединяване, а е достатъчно да е и фактически ползвател на
същия. Такъв ползвател представлява и лицето, използващо доставената ел. енергия в своята
стопанска дейност, извършвана в обекта, който е бил незаконно присъединен към
електрическата мрежа. При наличието на неправомерно присъединяване въобще липсва
договорно правоотношение за съответния обект между това лице и доставчиците на енергия
и мрежови услуги, поради което самото потребяване на ел. енергия се явява без основание и
поражда вземане за неоснователно обогатяване в тежест на обогатилия се фактически
ползвател на енергията. По силата на изрично нормативно овластяване обаче кредитор по
2
това вземане не е доставчикът на енергията, а операторът на съответната електрическа
мрежа – чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ.
В настоящия казус е несъмнено, че именно ответното дружество е фактически ползвател
на потребената в процесния обект ел. енергия, тъй като в този обект са разположени
топлофикационни съоръжения, чрез които самият ответник осъществява основната си
стопанска дейност. Това се признава както във всички изявления на ответника по
настоящото дело /отговора и допълнителния отговор на ИМ, писмената защита пред СГС и
въззивната жалба/, но и следва по категоричен начин от събраните доказателства –
констативния протокол от 4.10.2022 г., съставен от служители на ответника; заявленията
от 14.10.2022 г. и 29.08.2023 г. за проучване на условията за присъединяване на потребител,
подадени от ответника до ищеца; договора за присъединяване към разпределителната
електрическа мрежа от 20.09.2023 г., подписан между страните; констативния протокол №
6221135/1.12.2023 г., подписан и от представител на ответника. Фактическото ползване на
съоръженията в обекта от ответника е установено и от приетото заключение на СТЕ,
извършена от вещото лице С. Б., в което изрично е посочено, че достъпът до обекта за оглед
му е осигурен от служители на ответника, а самото съоръжение се стопанисва от ответното
дружество. Експертизата е установила, че процесният обект представлява основна
разпределителна топлофикационна камера, която е елемент от топлофикационната система
на гр. София, изградена е през 70- те години на миналия век, от стоманобетон, изцяло
подземна, на три нива с приблизителна дълбочина 17 м., като е осигурена със СОТ. Същите
обстоятелства се потвърждават и от свидетеля на ответника – Е. В., който изрично заявява,
че техническите ръководители на „Топлофикация София“ ЕАД по райони се грижели за
поддръжката на това съоръжение, без което в кв. „Лозенец“ нямало да има топлоснабдяване.
Следователно, установено е по безспорен начин, че именно ответникът е потребявал
електрическата енергия, чрез която са работели неговите съоръжения в процесния обект и по
този начин е извличал стопански ползи от тяхната дейност. Самото естество на
съоръжението /квартален топлофикационен колектор/ изключва възможността някой друг, а
не ответникът, да е стопанин на обекта, а и собственик на съоръженията в него, още повече
– предвид времето на изграждането им.
2. Неоснователно е и оплакването, че начисляването на процесните суми било извършено
в нарушение на ПИКЕЕ, тъй като издаденият констативен протокол от 30.11.2023 г. бил
съставен в отсъствие на представител на ответника и без присъствието на независими
свидетели на извършената проверка. Протоколът е съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, който
не изисква проверките да се извършват в присъствието на представител на ползвателя,
макар да предвижда възможност той да се предложи за приподписване и от ползвателя или
негов представител /чл. 49, ал. 2/. Липсата на такъв подпис /поради отказ или отсъствие от
обекта/ не опорочава протокола, тъй като в подобна хипотеза същият се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора – чл. 49, ал. 3. В случая това изискване е спазено – процесният констативен
протокол № 1028827/30.11.2023 г. е подписан от служителите на ищеца, извършила
проверката, както и от свидетелката П. З., която не е служител на ищеца, а сътрудник в
сдружение „Федерация на потребителите в България“. Ирелевантно с оглед изискванията на
чл. 49, ал. 3 е обстоятелството, че дейността на посоченото сдружение е насочена към
защита на потребители от дейността на доставчици на комунални услуги, измежду които и
ответното дружество.
Отделен е въпросът, че протоколът по чл. 49 ПИКЕЕ е само едно от възможните
доказателствени средства, като няма пречка същите обстоятелства да се доказват в съдебния
процес и чрез други допустими доказателствени средства по ГПК, което в случая е сторено –
чрез разпита на свидетели и изслушани съдебни експертизи.
Същевременно, самото твърдяно от ищеца обстоятелство „неправомерно присъединяване
към ел. мрежа“ е от такъв характер, че представлява отрицателен факт – липсата на сключен
между страните договор за присъединяване и липсата на законно монтирано средство за
търговско измерване /електромер/. Ищецът не е нужно да доказва този отрицателен факт, а в
3
тежест на ответника е да докаже обратния положителен факт – наличието на сключен
договор за присъединяване и наличието на законно монтирано СТИ, каквото доказване не е
проведено.
3. Неоснователно е и възражението на ответника, че не било налице неправомерно
присъединяване по смисъла на чл. 51 ПИКЕЕ, тъй като в процесния обект имало работещ и
пломбиран електромер, който бил монтиран от служители на ищеца, поради което дори и да
бил неправилно свързан, то ответникът нямал вина за това.
Правомерността на присъединяването не зависи само от това дали е наличен електромер
на обекта, а от това дали самото присъединяване е извършено съобразно нормативно
уредената процедура за това. Тази процедура при всички положения предполага
сключването на договор за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на
съответния оператор, поставянето на съответното СТИ от този оператор, въвеждането му в
експлоатация и поставянето под напрежение на СТИ и на електрическата мрежа на
присъединения обект.
В настоящия случай се установява, че между страните е бил сключен договор за
присъединяване едва на 20.09.2023 г., а едва от 1.12.2023 г. въз основа на този договор е
удостоверено монтиране на ново ел. табло и нов електромер, който е бил поставен под
напрежение. Следователно, едва от 1.12.2023 г. процесният обект може да се счита за
законно присъединен към електроразпределителната мрежа. Преди тази дата няма данни за
законно присъединяване. Вярно е, че при проверката на 30.11.2023 г. е установено наличие
на монтиран стар електромер на обекта, но не е доказано от кого е поставен и по-конкретно
– че е от електроразпределителното предприятие, а освен това – не се установява наличието
на сключен преди 20.09.2023 г. договор за присъединяване. Същевременно, самият ответник
не твърди да е заплащал потребената от него ел. енергия на доставчик на същата – по делото
не са представени фактури за подобни доставки, издадени от съответния търговец на
енергия. Това само по себе си е косвен аргумент за липсата на законно присъединяване на
обекта, което е условие за последващо учредяване на договорно правоотношение по
продажба на енергия с доставчик на такава. Поради липсата на законно присъединяване
цялата потребена енергия не се е отчитала и не се е заплащала от ответника.
Ирелевантно се явява обстоятелството по чия вината обектът не е бил законно
присъединен. В настоящото производство се изследват само гражданскоправните последици
от установеното неправомерно присъединяване, а не конкретната вина на отговорните
физически лица, която подлежи на изясняване по друг ред. Ето защо налице е било
основание за преизчисляване на количеството ел. енергия, доставено на обекта, по реда на
раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Приложима за начина на преизчисляване е разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, според
която при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период
не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството
електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа,
при 24-часово натоварване. Изслушаното и неоспорено заключение на СТЕ установява, че
извършеното от ответното дружество преизчисляване съответства на нормативните правила
и сумата за корекция е била правилно определена на 41 504,77 лв. без ДДС /49 805,72 лв. с
ДДС/ на база действащите към момента на корекцията цени за покриване на технологичните
загуби, утвърдени от КЕВР съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
Ето защо искът за главницата е основателен до пълния предявен размер, заедно с
претендираната законна лихва от подаване на исковата молба. Основателна до уважения
размер от 1 278,25 лв. е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за исковия период
30.01.2024 г. – 5.04.2024 г., спрямо която няма и оплаквания в жалбата.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ищеца, който
4
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение. Ищецът има право на такова
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, като следва да се присъди сумата 675 лв. – съобразно чл. 25, ал.
2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1048/15.07.2025 г. по т. д. № 720/2024 г. на Софийския
градски съд, VІ-18 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 675
лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението до ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да се изпрати чрез
профила в ССЕВ на дружеството, а до ответника „Топлофикация София“ ЕАД – чрез
профила в ЕПЕП на дружеството.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.
/като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а
жалбата да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт с приложено пълномощно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5