Р Е
Ш Е Н
И Е № 260012
гр. Пловдив, 04 февруари 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданска колегия,
в открито заседание на осемнадесети
януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа
докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 5812020 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивни жалби на П.М.Г. ,М.П.Г. и Г.К.Г. *** против решение № 620 /24.06.2020
г. ,постановено по гр.д.1457/19 г. по описа на ОС – П.,с което са уважени предявените от М.С.Г. искове за
признаване установено в отношенията между страните ,че по силата на договор
,сключен от М.Г. с трето лице за спора лице за покупко-продажба на недвижим
имот същата има запазено право на ползване
върху продадения имот ,както и за осъждане жалбоподателите да й предадат владението върху същия този имот..По
съображенията ,подробно изложени в жалбите жалбоподателите считат решението за
необосновано и незаконосъобразно и заявяват
искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което така
предявените искове да бъда отхвърлени ведно с присъждане на разноски.
От въззиваемата страна М.С.Г. е постъпил отговор ,с която се
оспорва въззивните жалби и по
съображенията ,изложени в него се заявява искане обжалваното решение като
правилно да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски.
Пловдивски апелативен съд след прецени събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова претенция от М.Г.
против П.Г.,М.Г. и Г.Г. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните ,че М.Г. притежава ограничено
вещно правото на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********,находящ се в гр.******** ,както и ответниците да бъдат осъдени да й отстъпят
правото на ползване и й предадат владението върху посочения имот.Ищцата е
твърдяла ,че с договор за покупко –
продажба през 2018 г. е продала собствения й недвижим имот ,представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********,находящ
се в гр.******** на трето за спора лице- М. П.Г. като си е запазила
пожизненото право на ползване върху този имот
като поддържа ,че ответниците са я лишили от това й право като била
принудена от същите да живее в коридор от 5 кв.м.,поради което е предявила
разглежданата тук искова претенция.
Ответниците от своя страна
твърдят ,че ищцата е майка на ответника П.Г. и съответно свекърва на Г.Г.
,съпруга на П. ,и баба на М.Г. ,дъщеря на последните двама.Твръдят ,че обектът
,в който се намира жилището ,върху което
Г. си е запазила правото на ползване ,представлява етаж от сграда ,в който
освен процесното жилище/ югоизточно/ е
обособено и друго от с идентификатор ******,от което П.Г. притежава ид.ч. ведно
с ищцата като наследници на М. Г.-
бащата на първия и съпруг на втората, и в което жилище семейството му живее
.Твърдят също така ,че М. до 2014 г. е живяла в с.Ч.,а ответниците като семейство винаги са живели в етажа ,в който е
ситуирано и процесното жилище.Твърдят ,че П.Г. със семейни средства е направил
ремонт на целия етаж като е приобщил и една пристройка ,която представлява
самостоятелен обект с идентификатор ********, за който обект се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърдят ,че между двете жилища
съществува топла връзка като след като М. се е нанесла да живее в жилището
в П.ответниците като семейство ползват западното жилище ,това с идентификатор ******,а
ищцата си ползва процесното жилище с идентификатор******** като входът за двете жилища е един – през пристройката
,който се ползва от всички ,тъй като другият вход – от запад М. е заключила и е
лишила ответниците от достъп .
С обжалваното решение съдът ,на база показанията ,дадени от П.Г. по друго гражданско
дело ,водено от ищцата ,но против М. Г.. ,на когото същата е продала процесното
жилище ,и който е нейн внук ,съответно
син на Г. и П. Г.и брат на М. ,е приел
,че е налице извънсъдебно признание от страна на П.Г. за факта ,че както преди
,така и след сключване на договора за покупко-продажба и към момента на
приключване на устните състезания той и семейството му ползват процесното
жилище . Приел е също така ,че показанията на свидетеля М. Г.. ,дадени в
настоящето производство ,които са в обратна посока са колебливи и
заинтересовани ,поради което като краен резултат е приел исковата претенция за
основателна и доказана и е уважил същата изцяло.
Безспорно е ,че ищцата М.Г. е майка на ответника П.Г. ,който
пък от своя страна е съпруг на Г.Г. като
последните двама са родители на ответницата М.Г. и на М. Г.. .Видно от
представения нот.акт № ***г. на Нотариус С. Х.на
21.03.2018 г. М.Г. е продала на М. Г.. собствения си недвижим имот
,представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********,находящ се в сграда 1 ,разположена в поземлен имот
с идентификатор *******,ведно със съответните %ид.ч. от общите части на сградата ,както и 1 / 2
ид.ч. от поземления имот с идентификатор
*******,който имот е с адрес гр.П.,ул.“*******като продавачката си е
запазила пожизнено и безвъзмездно правото да ползва описания имот. Безспорно е ,а и се установява от заключението – основно и
допълнително ,на СТЕ,изслушана и приета по делото, че на етажа ,в който е
ситуирано процесното жилище са обособени още два самостоятелни обекта с № 1 от
запад и № 3 от юг,които ,заедно с обект 2 /процесния / са функционално свързани
посредством коридор , преддверие и
перално помещение ,от което преддверие е и единственият вход за етажа доколкото
е неоспорено твърдението ,че другият вход от запад е неизползваем за
ответниците ,тъй като ищцата е подменила
бравата и същите нямат ключ за нея. Безспорно е също така ,че ответникът
П.Г. и съпругата му са собственици на самостоятелен обект № … ,за който същият се е снабдил с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка ,както и че П.Г. е
собственик на ид.ч. ведно с ищцата като
наследници на съпругът на последната и баща на ответника ,на западното жилище -
самостоятелен обект № … .
За установяване
на твърденията на ищцата ,че същата е
лишена от ползването на жилище под № … ,досежно което е запазила правото на
ползване и това е сторено от ответниците
,й е допуснат свидетел ,от който същата
се е отказала. В подкрепа на тези си твърдения същата е представила протокол от
съдебно заседание ,проведено на 23.04.2019 г. по гр.д.7294/2018 г. по описа на
РС – П.по спор между ищцата и внука й М. Г.. ,по което дело ответникът П.Г. е
разпитан като свидетел . В това си качество същият е направил изявления ,че
живее в апартамента на ул.“**** „ със съпругата си ,че ищцата също живее там и
че има достъп и ключове и за двете жилища ,че самият той е направил голям
ремонт и на двете жилища и така останал да живее там, че след 2014 г. са прибрали
ищцата ,която дотогава живеела в с.Ч.и тя се настанила в западното жилище по
нейно желание ,че останал да живее в
апартамента по споразумение с ищцата и с
М.след прехвърляне на жилището.
По настоящето делото е разпитан като свидетел М. П.Г. ,който
е син на ответниците Г.,брат на ответницата М.Г. и внук на ищцата ,който
установява ,че последната ползва имота ,който му е прехвърлила ,че лично той й
е предоставил ключа за това жилище ,както и че неговите родители и сестра
ползват западното жилище,които впечатления свидетелят има ,тъй като посещава
родителите си през укендите.
На база на гореустановеното може да се направи извод ,че
исковата претенция в нейната установителна част е основателна доколкото представеният
нотариален акт № ********г. по описа на Нотариус С. Х.легитимира ищцата като
носител на ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот ,съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********,находящ се в сграда …
,разположена в поземлен имот с идентификатор *******,ведно със съответните
%ид.ч. от общите части на сградата
,както и 1 / 2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *******,който имот е с адрес гр.П.,ул.“**** „
№ …19.
Не така стои въпросът
относно осъдителната част на исковата претенция на Г..При
доказателствена тежест за ищцата да установи посредством пълно и главно доказване обстоятелството,че е
лишена от ползване на процесния имот и това да е сторено от ответниците,съдът намира,че
тези обстоятелства останаха изцяло недоказани като не се споделя виждането ,че доказателство за това е
извънсъдебното признание на ответника П.Г. ,извлечено от показанията му като
свидетел по друго гражданско дело.Неговите изявления ,обективирани в протокола
от съдебното заседание по гр.д.7294/2018 г. по описа на РС – П.единствено
сочат,че в етажа на ул.“****“ 19 считано от 2014 г. живеят заедно ответниците и
ищцата като последната има достъп и ключ и за двете жилища ,както и че същата
първоначално е заживяла в западния апартамент по нейно желание,а ответниците
останали да живеят в апартамента ,без е ясно за кое от двете жилищна става въпрос ,по споразумение между
тях и ищцата .Липсват ангажирани каквито и да е доказателства от страна на
ищцата ,които категорично и недвусмислено да сочат ,че ответниците са я лишили
от ползването на процесното жилище и то по начина ,твърдян в исковата молба,
при което положение без значение за
крайният изход се явява обстоятелството дали показанията на св.Г.,които
установяват ,че ответниците ползват твърдяното
от тях жилище и не препятстват ищцата от ползването на процесното, биха могли
да бъдат кредитирани.
Гореказаното налага
крайният извод ,че исковата претенция ,предмет на разглеждане , в нейната
установителна част се явява основателна и следва да бъде уважена ,а в нейната
осъдителна част се явява неоснователна и недоказана и следва като такава да
бъде отхвърлена.Тъй като е налице частично съвпадение с крайните изводи на
първоинстанционния съд ,то ще следва решението ,в частта ,в която е признато за
установено в отношенията между страните ,че ищцата е носител на ограниченото вещно право на
ползване досежно описания имот като
правилно да бъде потвърдено ,а в частта ,в която ответниците са осъдени да
предадат владението на този имот на
ищцата същото се явява неправилно и следва да бъде отменено като се постанови
друго ,с което искът в осъдителната му част да бъде отхвърлен.С оглед на това
ще следва да бъде отменено и решението в частта на разноските за сумата от
1 249,41 лв.
С оглед на този
резултат ще следва на жалбоподателите Г.К.Г. и М.П.Г. да бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция в размер на по 130 лв. ,представляваща половината от
внесената ДТ ,а на П.М.Г. – разноски в размер на 280 лв. ,представляващи половината от
внесената държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение за адв.К..
На адвокат Д.Б. следва , с оглед на този краен резултат , да
се присъдят адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1 249,41 лв. ,с включен ДДС
Ето защо ,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
620 /24.06.2020 г. ,постановено по гр.д.1457/19 г. по описа на ОС – П.В
ЧАСТТА ,в която е признато за установено по отношение на П.М.Г. с ЕГН **********,
Г.К.Г. с ЕГН **********, и М.П.Г. с ЕГН **********,***, че М.С.Г. с ЕГН **********,***,
по силата на договор сключен с третото лице М. П.Г. с ЕГН **********, във
формата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том, рег.
№ /не се чете/, дело № ***г. на С. Х.– Нотариус с район на действие Районен съд
– Пловдив, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, има запазено
право да ползва пожизнено и безвъзмездно следния недвижим имот : самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ********, находящ се в гр. П., О. П., област П.по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на С. - П., с адрес на имота : гр. П. Р.
З.“, ул. „****“ № ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******; с предназначение на обекта
: жилище, апартамент на едно ниво с площ от 81 кв. м., ведно с 28.95 % идеални
части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект : на
същия етаж – *******.1.1, под обекта – няма, над обекта – *******.1.3, ведно с
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в
гр. П., О. П., област П.по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на С. - П., с
адрес на имота : гр. П. Р. З.“, ул. „****“ № ***, с площ от 404 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване : ниско
застрояване /до 10 м/; стар идентификатор : няма; номер по предходен план : *********************.
ОТМЕНЯ решение № 620 /24.06.2020 г. ,постановено по гр.д.1457/19 г. по
описа на ОС – П.В ЧАСТТА, в която П.М.Г. с ЕГН **********, Г.К.Г. с
ЕГН **********, и М.П.Г. с ЕГН **********,***, са осъдени да предадат на М.С.Г.
с ЕГН **********, владението върху следния недвижим имот : самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ********, находящ се в гр. П., О. П., област П.по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на С. - П., с адрес на имота
: гр. П. Р. З.“, ул. „****“ № ***, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *******; с предназначение на
обекта : жилище, апартамент на едно ниво с площ от 81 кв. м., ведно с 28.95 %
идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект :
на същия етаж – *******.1.1, под обекта – няма, над обекта – *******.1.3, ведно
с ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в
гр. П., О. П., област П.по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на С. -
П., с адрес на имота : гр. П. Р. З.“, ул. „****“ № ***, с площ от 404 кв. м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване :
ниско застрояване /до 10 м/; стар идентификатор : няма; номер по предходен план
: *********************.,КАКТО И В
ЧАСТТА ,в която са осъдени да заплатят на адвокат Д.Г.Б. адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 ат ЗА в размер на 1 249,41 лв. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.Г. с ЕГН ********** против П.М.Г.
с ЕГН **********, Г.К.Г. с ЕГН **********, и М.П.Г. с ЕГН **********,*** за
осъждането им да й предадат владението върху следния недвижим имот :
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, находящ се в гр. П., О.
П., област П.по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на С. - П., с
адрес на имота : гр. П. Р. З.“, ул. „****“ № ***, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *******; с
предназначение на обекта : жилище, апартамент на едно ниво с площ от 81 кв. м.,
ведно с 28.95 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на
самостоятелния обект : на същия етаж – *******.1.1, под обекта – няма, над
обекта – *******.1.3, ведно с ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор *******, находящ се в гр. П., О. П., област П.по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на С. - П., с адрес на имота : гр. П. Р.
З.“, ул. „****“ № ***, с площ от 404 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10
м/; стар идентификатор : няма; номер по предходен план : *********************.
ОСЪЖДА М.С.Г.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.К.Г. с ЕГН ********** с адрес ***
разноски за настоящата инстанция в размер на 130 лв. заплатена ДТ.
ОСЪЖДА М.С.Г. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.П.Г.
с ЕГН **********, с адрес *** разноски
за настоящата инстанция в размер на 130 лв. заплатена ДТ.
ОСЪЖДА М.С.Г.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.М.Г. с ЕГН **********, с адрес *** разноски за настоящата инстанция в
размер на 280 лв. заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.М.Г. с ЕГН **********, Г.К.Г. с ЕГН **********, и М.П.Г. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на адвокат Д.Г.Б.,*********** с адрес – гр. П., ********, сумата от 1 249,41 лв. ,с включен ДДС- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на М.С.Г. с ЕГН ********** .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.