№ 258
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000283 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по приета за разглеждане по реда на чл.
258 и сл. ГПК въззивна жалба срещу ЧАСТ от решение №165/23.04.2025
постановено по електронно дело 20243100900057 (ТД 57/2024 г.) по описа на
Окръжен съд – Варна, с която въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, подпомаган от застрахования А. Х. А., е бил
осъден да заплати на пострадал ищец С. К. К. застрахователно обезщетение
по застраховка „гражданска отговорност“ за неимуществени вреди поради
понесено телесно увреждане на участник в движението, увреден при ПТП,
причинено от застрахован водач над размер от 40 000 лв. до присъдените 80
000 лв., и съответно са били определени разноски по делото.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №
143/17.03.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на
изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.
Въззивникът ответник ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си
адв. В., излага оплаквания за неправилно приложен закон при остойностяване
на справедливия еквивалент на безспорно установените страдания, понесени
от пострадалия, като сочи че размерът е завишен спрямо стандарта на живот
към момента на увреждането 09.08.2019г. Оплаквания се сочат и по
установяването на значението на превишаването с около 20 км/ч на
ограничението за скоростта от пострадалия моторист за причиняването на
настъпилия сблъсък с попътно изпреварващия го застрахован друг
мотоциклетист. Въззивникът счита, че съдът е игнорирал обстоятелството, че
1
при движение с разрешената по-ниска скорост, пострадалия не би се оказал на
мястото, където застрахования е загубил управлението при изпреварването и
удар изобщо не би настъпил. С доводи за доказан значителен принос на
пострадалия в създаването на условията за пътния инцидент и причиняването
на удара счита възражението за съпричиняване за основателно до ½ и моли за
съответно редуциране на определеното след прилагане на критериите за
справедливост обезщетение наполовина.
В пледоария по същество пълномощникът на застрахователя поддържа
същите доводи, като моли за отмяна на неправилно присъдената
неоснователна част от претенцията и съответно намаляване на размера на
обезщетението, както поради нужда от съобразяване на динамиката на
икономическите процеси (изключващи приравняване на актуални размери и
такива за вреди, търпени преди 6 години), така и поради приспадане на
съпричиняване поради превишената скорост.
Застрахованото лице А. Х. А., помагач на въззивника, чрез адв. Б.,
поддържа оплакванията на главна страна, като по същество пледира за
уважаване на жалбата на подпомагания от него застраховател.
Въззиваемият пострадал ищец С. К. К., чрез адв. Н. оспорва жалбата,
като излага доводи за правилно установени факти по механизма на
причиняването на вредите, и остойностяването им с отчитане на вида и
тежестта на уврежданията, пожизнените им последици, потвърдени с
назначените експертизи, както и страданията, търпени при лечението и
възстановителния период, включително и травмираната психика. Според тази
страна, изводите за липса на значение на превишението на скоростта от
пострадалия са изцяло обосновани с експертно заключение и съответно
правилно съдът е отказал да редуцира размера на обезщетението поради
съпричиняване.
В писмените бележки по съществото на спора, пълномощникът е
обосновал неоснователност на възражението за принос на пострадалия, като е
посочил извода на автоексперта за липса на каквато и да е възможност на
застигнатия водач, независимо от скоростта му на движение да предвиди и да
се съобрази аварийно с поднасянето на изпреварващия го друг мотоциклет,
което е приближило двете МПС по начин, увреждащ лявата подбедрица на
десния мотоциклетист. Подробно са коментирани и вида на уврежданията и
усложнения процес на лечение повече от 12 месеца с три операции, наложили
се поради получена „лъжлива“ става при незарастване на фрагментите,
евентуално допълнително изваждане на имплант и рехабилитация, както и
непълното възстановяване, остатъчни белези, затруднения в походката и
скъсяване на крака, както и отражението на болките, загубената
работоспособност и притесненията за бъдещето върху психиката и бита на
пострадалия. С доводи за точно остойностяване на всички негативни
последици, въззиваемия моли за потвърждаване на правилното решение за
присъждане на основателно дължима от застрахователя горница до
определения от първа инстанция справедлив размер.
Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във
въззивното производство. Пълномощникът на въззивника е конкретизирал в
2
своя списък само искани разходи за внесената такса за обжалване и е оспорил
като прекомерен размерът на хонорара на адвоката на насрещната страна,
поискан като възнаграждение за безплатно предоставена правна услуга в
списък по чл. 80 ГПК (л. 48 и л. 40 от делото).
За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на уважен пряк иск на пострадало от ПТП лице
срещу застраховател на мотоциклетист, причинил неимуществени щети на
друг участник в движението, за горница над вече неоспорван размер на
обезщетение, със съответна лихва.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ,
за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от
ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на
обща стойност 80 000 лв., по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ на помагача А.(водач на мотоциклет Ямаха рег. № NNNNN),
включващо и дължима от застрахования законна лихва върху главницата,
считано от причиняването на вредите при ПТП на 09.08.2019г. до
окончателното им погасяване. Ползващият се от застраховката увреден
участник в движението К. (водач на мотоциклет Кавазаки с рег. №
ХХХХХХХ) е основал претенцията си на твърдения за понесени болки и
страдания от комплекс телесни увреждания в областта на долна част на левия
крак(множествено счупване на подбедрица) и главата (подкожен хематом),
наложили болничен прием по спешност, оперативно обездвижване с външен
фиксатор, изискващо битово обслужване с чужда помощ при движение и
хигиена, както и последвали усложнения, лекувани с поредица от оперативни
интервенции, вкл. с удължаване на сухожилие, третиране на псевдоартроза и
поставяне на вътрешна и нова външна фиксация, подменена в последствие с
гипсов ботуш, като възстановяването не е било приключено до сезиране на
съда, очаквани са били нови интервенции и усложнения, които да пораждат
продължително страдания през целия живот. Комплексът от тези телесни и
психични увреждания са посочени като пряк резултат от независимо
предизвикано от застрахован водач А. (който при движение в лява лента е
загубил контрол на мотоциклет Ямаха и е навлязъл в дясната, където е ударил
попътно движещ се мотоциклет Кавазаки) и неидентифициран водач на друго,
насрещно движещо се МПС, навлязло неправомерно от своето платно в
двойното платно на мотоциклетите. Ищецът е ограничил претенцията си по
главния иск само срещу застрахователя на А., като искането за обезщетяване
на вреди от неизвестния автомобилист е било предявено евентуално, в случай
че не се установи противоправно причиняване на застрахователното събитие
от мотоциклетиста. С оглед на ограниченото сезиране на въззивния съд за
проверка само на размера на обезщетението (с отчитане на съпричиняване с
поведението само на пострадалия) евентуалната претенция остава извън
предмета на настоящото производство, поради което и въззивният съд не е
призовавал за участие евентуалния ответник, спрямо когото не би се
формирала сила на присъдено нещо.
Обезщетение над присъдения размер е било поискано от пострадалия
3
преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към
момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие,
разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на
автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за
разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без
застрахователят да е съобразил представените от пострадало лице материали
от разследването на престъпен характер на вредоносно поведение на
застрахования водач, причинило телесни увреждания на ищеца. Затова съдът
намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя
ползващ се от задължителна застраховка пострадал да търси с иск по чл. 489
ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното
обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви. С обжалваната част от
главницата е присъдена лихвата за забава, считано именно от уведомяването
на застрахователя, като за периода, предхождащ сезирането му искането не е
било уважено, респективно няма и спор по неговата дължимост при липса на
изрична жалба от страна на ищеца в тази част.
Застрахователят на мотоциклетиста е оспорил в отговора по исковата
молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така
и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените увреждания при
затискането на крака на пострадалия между двата попътно движещи се
мотоциклета. С необжалваната, и съответно влязла в сила част от решението
по иска за неимуществените вреди(както и по изцяло уважения иск за
присъдени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и
медикаменти) вече е формирано стабилно установяване на основанието за
отговорността на застрахователя, поел риска от причиняване на увреждания
на участници в движението от застрахования А.. Затова и въпросите относно
неговото противоправно поведение като причина за инцидента, пораждащ
телесните увреждания на К. не може да се преразглежда.
Наред с оспорването на причиняване на целия обем от негативни
изживявания и продължителността на възстановяването, като обстоятелства
значими за оспорената справедлива адекватност на обезщетението в
поискания размер от 80 000лв(вкл. и съобразно установена според
икономическите условия и стандарт на живота съдебна практика), ответникът
изрично е заявил и възражение за съпричиняване на самото увреждащо
събитие с поведение на самия пострадал, конкретизирано с твърдения за
нарушаване на ограничение на скоростта за движението.
Същите оспорвания и възражението за съпричиняване се поддържат и
като защита пред настоящата инстанция. Обжалваната допустима част от
съдебното решение визира именно спорна част от определеното от първата
инстанция обезщетение, надхвърляща справедлив размер за комплекс от
неимуществени вреди, евентуално подлежащо на редукция до 50% поради
принос на пострадалия.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до
обосноваността на преценката за справедливост по установените
4
обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд
възприема като безспорни фактите, установени от първата инстанция въз
основа на две взаимно допълващи се заключения на автоексперти (работили
независимо по данни от огледните протоколи на местопроизшествието),
гласни показания и противопоставими на ищеца и застрахования писмени
обяснения (дадени в хода на неприключеното разследване на престъпен
характер на пътния инцидент). На осн. чл. 272 ГПК въззивният състав
възприема за установено: на 09.08.2019г. около 00:20 часа е настъпил
страничен удар между двата мотоциклета движещи се в една и съща посока в
две успоредни пътни ленти за движение в посока гр. Варна по главен
трилентов път 1-9 около km 148 (след разклона за с. Дюлино Е-87) в посока с.
Рудник без наличие на знаци за конкретно ограничение на скоростта.
Мотоциклет марка „Кавазаки", модел „ZX9R", с рег.№ ХХХХХХХ,
управляван от С. К. и движещ се в лява част на дясна пътна лента със скорост
96-112км/ч е бил застигнат и ударен странично от мотоциклет марка „Ямаха",
модел„FZ 750", с per. №ХХХХХХХХ, управляван от А. А. със скорост 115-120
км/ч., заемащ преди лява пътна лента от двулентовото активно платно. До
удара се е стигнало след опит на водача А., управляващ след употреба на
алкохол, да изпревари мотоциклет „Кавазаки", при което поради недозавиване
и странично приплъзване надясно към съседна пътна лента, при подаване на
пълна мощност към задно двигателно колело, непосредствено след средата на
изпълнявания ляв завой, неуправляемия вече мотоциклет „Ямаха" се е
насочил към дясна пътна лента и неговата дясна странична централна част е
застигнала лява странична централна част на мотоциклет „Кавазаки. Като
причина за отклонението на мотоциклет „Ямаха" вещите лица и по двете
експертизи категорично сочат действията на застрахования А., който се е
поставил сам в условията на загуба на стабилност при изхода на изпълнявания
ляв завой поради подаване на пълна мощност на двигателя (максимално
ускорение) в по-ранен етап от завършване изпълнението на левия плавен
завой. В резултат на занасянето центробежните сили са изтласкали неговия
мотоциклет към дясна пътна лента до сблъсък с дясно разположения
мотоциклет „Кавазаки". Според експертите, не са установени достатъчно
доказателства, потвърждаващи оневиняващата този водач версия на
„защитна“ маневра в дясно поради заслепяване от насрещно движещ се
автомобил, а напротив, именно преждевременното начало на максимално
ускорение(преди правия участък) съответства на типични последици на лека
степен на повлияване от употребен алкохол (установена непосредствено след
ПТП при изпробване с Дрегер концентрация на етилов алкохол 0,96%),
каквито са еуфория, чувство за надценяване на възможностите, леки
нарушения в координацията на движенията и адекватното възприемане на
околната среда. Няма разминаване в изводите на експертите и по отношение
на липсата на възможност на пострадалия водач да разпознае предварително
намеренията на застигащия го в съседна лента и да реагира аварийно, за да
предотврати удара.
Работилите с инженерите медици в съставите на двете комплексни
експертизи също са били единодушни при преценка на уврежданията на левия
крак на моториста К. като непосредствен резултат от застигащ удар между
повърхностите в дясна странична част на двигателя на по-бързо движещия се
мотоциклет „Ямаха" и предно разположената(пред крака) лява част на
5
двигателя на мотоциклет „Кавазаки". Вещите лица са категорични, че подобно
увреждане на крака не може да настъпи от съприкосновението с асфалта след
падането(съответно и носене на защитно облекло няма значение), а лекия
характер на нараняването на главата(подкожен кръвоизлив в лява теменна
област) е вероятно следствие на ползвана защитна каска.
При този удар е се получило по-значимото
нараняване(многофрагментно открито счупване на лявата подбедрица със
значително разместване и увреждане на меки тъкани), лекувано
последователно първо в спешен център, впоследствие и оперативно на
няколко етапа(документирани подробно и анализирани от назначените
експерти), включващи три оперативни интервенции в рамките на година(с
първи външен фиксатор, ограничаващ движение извън счупването, втора
корекция и трето наместване с вътрешен остеосинтезиращ фиксатор,
комбиниран с нов външен, заместен с гипс при изписването), като при
прегледа през 2025г. все още лекарите са установили значителни ограничения
в движенията на левия долен крайник, в областта на левия глезен, скъсяване
на лявата подбедрица около 1,5 см., без данни за благоприятна прогноза за
възстановяване (затрудненията в движенията на левия долен крайник ще
продължат завинаги). Установени са били груби, ясно видими белези в
областта на левия долен крайник, създаващи явна асиметрия и определящи
обезобразяване. С показания на майката, непосредствено възприела
страданията на ищеца като пряко полагаща грижи свидетелка, са установени
пролежаването през болничния престой, търпените силни болки и нужното
ежедневно битово подпомагане в домашна среда поради ограниченията на
движението, проявите на депресия главно поради притесненията от
възникналите усложнения и потенциалния риск от ампутация на крака.
Според свидетелката нараняването променило осезаемо както физиката, така
и психиката на сина й, ограничило възможностите му да работи и да се движи
както преди, като продължавал да накуцва и да не може да носи тежко.
При съвкупната преценка на така установените вече факти,
оплакванията на застрахователя по оценката им като обстоятелства,
изграждащи критериите за справедливост при компенсиране на комплекса от
вреди се оказват неоснователни. Въззивният съд, самостоятелно оценява
критериите при приложение на чл. 52 ЗЗД по т. 11 от ППВС 4/68. Отчита се
средна по степен телесна повреда, затрудняваща движението на долен ляв
крайник за срок от повече от година, значително надхвърлящ обичайно
възстановяване, поради сложността и самото многофрагментно счупване на
две кости и специфичното усложнение на затруднено зарастване при
„лъжлива става“, изискващо сложно три етапно оперативно лечение, което
към настоящия момент е приключило с имплантиран фиксатор, без данни за
необходима следваща екстракция и стабилизиране на крайника със трайно и
необратимо скъсяване с 1.5см., което неминуемо се отразява върху походката
за целия оставащ живот на младежа(22г. към момента на инцидента). Тежестта
на уврежданията и сложността на процедурите (с поставяни и коригирани с
операции с анестезии в болничен престой поредица от външни фиксатори и
вътрешни импланти, както и принудително обездвижване на легло и
постепенно неколкократно раздвижване) пораждат обичайните за такъв вид
лечение психически страдания в периода на възстановяване (в рамките на
6
почти две години), но и засягат негативно самочувствието и убедеността на
пострадалия в собствените му сили, особено изразени след като прогнозите за
пълното му възстановяване са отпаднали и скъсяването на крайника е
възприето като трайно и необратимо, наред с останалите загрозяващи белези
по видима част от крака. Първоначално силно изразени и постепенно
намаляващи по интензитет в хода на стабилизацията на костите болки,
съпътствали ежедневието на пострадалия, несъмнено са били съчетани с
негативните емоционални преживявания на влошено самочувствие и усещане
за зависимост, които пряко се влияят от обстоятелствата около
принудителното обездвижване и нуждата от чужда помощ. Негативно за
психиката на пострадалия е въздействал както острия стрес, характерен за
преживяване на заплаха за физическа цялост с телесно нараняване, така и
осъзнатия непреодолим в бъдеще функционален дефицит и ограниченията,
които нарушената походка ще налагат занапред.
Значими за конкретния случай са последиците от нараняването, които са
имали по-интензивно, и по-продължително въздействие върху психо-
емоционалната сфера на пострадалия, в сравнение с обичайните травми на
долен ляв крайник, понесени в активен период от живота на млад човек,
когато социалното общуване и външния вид се възприемат като особено
важни за бъдещото функциониране на индивида. Остатъчните продължаващи
за неопределен бъдещ период дефицити налагат определяне на паричен
еквивалент по-висок от усреднен размер за такъв вид закрита фрактура и
затова надвишаване на среден размер, възприемани в практиката, не би
накърнило принципа на справедливостта до степен на надхвърляне на
обезщетителна функция на застрахователната сума до превръщането й в
средство за неоснователно обогатяване.
Напротив, при преглед на съдебната практика по остойностяване на
средни телесни повреди от подобен характер и сходна негативна психо-
емоционална депресивна симптоматика, въззивният съд констатира подобни
размери, вариращи от 60 000лв. за увреждане без трайно влошаване на
походката(Решение № 17 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1808/2023 г., II т.
о., ТК), 80 000лв при липса на пълно възстановяване на крайника (Решение №
50011 от 16.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 945/2022 г., I т. о., ТК) и до 150 000лв.
при инвалидизация със ампутация (Решение № 50011 от 16.02.2023 г. на ВКС
по т. д. № 945/2022 г., I т. о., ТК), определени именно за увреждания,
причинени през 2019г. като израз на точната мяра за обществена
справедливост към този момент на причиняване на вредите. От 07.12.2018г. и
към датата на застрахователното събитие лимитът по чл. 492 КЗ на
отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер на 10 420 000 лв.,
независимо от броя на пострадалите лица и не е променян, поради което този
индикатор не е значим за спора. Оплакванията за игнориране на динамиката
на стандарта на живот до надценяване на вредите е неоснователно, тъй като
възприетата от въззивника като достатъчна сума от 40 000лв. не би покрила
повече от 6 кратен годишен доход (възлизащ на по официалните данни на
НСИ на 6 592 лв. за едно лице през 2019г), а само до настоящия момент вече
са изминали 6 години, като вредоносните последици ще продължават и
занапред и то в значително по- дълъг период до края на живота на пострадалия
7
като траен, остатъчен дефицит при съхранен, но видимо загрозен и скъсен
крайник.
Останалата част от оплакванията на въззивника се концентрират в
правната квалификация на поведението на всеки от участниците в
настъпилото ПТП и значението му като факторен елемент в причинно
следствената верига, довела до удара, нанесъл телесните увреждания на
пострадалия. Фактите относно противоправното поведение на К. са
установени от автоекспертите въз основа на безспорно официално
удостоверени в протокол за оглед на местопроизшествие следи от движението
на двата мотоциклета и приложените специални знания за действието на
физични закони. Пострадалият е управлявал своя мотоциклет в своята дясна
лента със скорост която превишава разрешената за този участък от главен път,
който не може да се характеризира като „скоростен“, поради липса на
обособена разделителна площ между двете платна за движение и вертикална
сигнализация (по см. на чл.3 ал. 8 т.8 ЗП и чл. 55 ал.1 ЗДвП). Съответно,
въззивният съд констатира, че ограничението за мощни МПС от вида на
управляваните от участниците в ПТП (изискващи категория А) към момента
на ПТП ( редакция на чл.21 ал.1 ЗДвП преди изменение с ДВ бр. 64 от 2025 г)
е до 80 км/ч в извънградски условия на такъв път и несъмнено това
ограничение е било нарушено и от двамата мотоциклетисти.
Това обстоятелство само по себе си обаче не влияе на механизма на
причиняването на произшествието. От една страна, опасната ситуация не е
създадена от превишената скорост на К., тъй като той се е движел първи и сам
по себе си не е поел риск, който да се е реализирал, тъй като траекторията на
движението му е позволявала за излезе безопасно от завоя при запазена (макар
и превишена) скорост като се движи само в своята дясна лента. Изборът на по-
лявата й част, при наличие на още една „по-бърза" лента и при липса на други
МПС, ползващи платното пред него също не индикира някакво пренебрегване
на пътната ситуация, доколкото при поява на по-бавно движещ се участник,
ще има възможност не само да намалява скоростта си, но и да премине с вече
достигнатата (макар и превишена) скорост в съседната, предвидена за
изпреварване лента. Същевременно, застигащия го А., чиято скорост за
движение е била също превишена, е можел също безопасно да довърши
преминаването на завоя паралелно с К., като се движи в избраната вече от
него дясна лента(предназначена за попътно по-бързо движещи се
изпреварващи МПС), независимо от скоростта на К., ако не бе извършил
действието, причинило занасянето. Нито в първоначалните си обяснения при
разследването, нито пред съда, помагачът на застрахователят не е посочвал
като повод за това действие поведението на другия моторист. Разследването
на престъпния характер на пътния инцидент е водено при версия за поведение
на трети, различен от пострадалия участник(насрещно движещ се неустановен
автомобил), но дори и тази версия да е достоверна(което не е потвърдено с
доказателствата в настоящия процес), тя също не касае скоростта на
мотоциклета на ищеца и съответно не може да влияе върху съпричиняването с
неговото лично поведение. В този смисъл, и въззивният съд намира за
обосновано заключението на експертите, че не скоростта, а именно
погрешната преценка на застрахования(независимо какъв е повода за нея)
довела до рязкото увеличаване на мощността, е причина за загубата на
8
управлението, съответно и за страничния удар, а при това положение няма
никакво участие на пострадалия в причинно-следствената верига на пряко
причиняване на вредоносното събитие.
Като съобразява разясненията, дадени от ВКС с ТРОСТК № 1/2014г.,
въззивният съд изцяло се солидаризира с извода на първата инстанция за
неоснователност на възражението за съпричиняване. Не всяко противоправно
поведение е основание за редукция на обезщетението, тъй като за да се
приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна
връзка между конкретното правонарушение, повишаващо риск от настъпване
на вредоносното събитие или някои от последиците му, като този риск се
реализира пряко и породи или обуслови в някаква степен вредоносния
резултат (Решение № 72 от 9.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1047/2021 г., II т. о.,
ТК, Решение № 27 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 239/2021 г., I т. о., ТК). В
случая доводите на въззивника за мястото, в което К. би се намирал при
управление с по-ниска(разрешена) скорост не държат сметка за законово
изискване за пряка причинност. Значение за механизма на ПТП имат не
всички факти от обективната действителност, а само тези, които настъпват
непосредствено преди възникналата опасна ситуация, довършена с
вредоносния сблъсък. Затова предполагаемата възможност мотоциклетът
Кавазаки да не се намира в място на удара, а назад по пътя, е хипотетична и
отделена от преките причини за инцидента и затова не може да се приеме, че в
опасната ситуация (при вече паралелно движещи се в завой мотоциклети) се е
реализирало именно по-ранно рисково превишаване на скоростта от К.. Като
се ръководи от разясненията, дадени в т. 7 от ППВС 17/63 г. на ВС, въззивният
съд намира, че липсват предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
оплакванията на въззивника за игнориране на реален(а не предполагаем)
принос се оказват неоснователни.
В заключение, въззивният съд намира за основателна претенцията на
ищеца за пълен размер на справедливото обезщетение за неимуществените
вреди без каквато и да е редукция за съпричиняване. Присъждането на
горница над необжалваните 40 000 лв. до основателния размер от
80 000лв съответства на мотивите на въззивния съд, поради което тази
обжалвана част от осъдителен диспозитив следва да се потвърди.
По разноските:
Идентичността на резултата от спора в двете инстанции изключва
ревизиране на разпределението на отговорността за разноски в първата
инстанция, респективно поражда отговорност за неоснователно обжалване.
Пълномощникът на въззиваемият ищец е обявил искане за определяне
на възнаграждение за защита в настоящата инстанция, но по делото ( извън
общото пълномощно за представителство пред съдилища) не са представени
доказателства за договарянето на безплатно обслужване и във въззивното
производство. Съгласно чл. 38, ал. 1 и 2 ЗА адвокатът има право да окаже
адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица и
да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната
страна бъде осъдена за разноски. Безплатната услуга обаче не се презумира
или декларира, и за да упражни това свое право, адвокатът следва да докаже
договарянето й като представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие със съответен предмет или документирано по друг начин
9
съвпадение на волеизявления на страните за такъв вид
обслужване(Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2266/2016 г., I г. о., ГК, Определение № 621 от 6.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4731/2015 г., III г. о., ГК). Само по себе си посочването на хипотеза по чл. 38
ЗАдВ в списък, съставен от адвоката не е достатъчно, още повече че към
момента на предприемане на защитата по жалбата вече е налице промяна във
финансовото състояние на пострадалия, предвид стабилизирано присъждане
на половината от обезщетението. Затова въззивния съд не намира за доказано
договарянето на безплатна адвокатска услуга и не възлага в тежест на
въззвиника възнаграждение за такава.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №165/23.04.2025 постановено по
електронно дело 20243100900057 (ТД 57/2024 г.) по описа на Окръжен съд –
Варна, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, подпомаган от застрахования А. Х. А., е бил
осъден да заплати на пострадал ищец С. К. К. застрахователно обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност“ за неимуществени вреди поради
понесено телесно увреждане на участник в движението, увреден при ПТП,
причинено от застрахован водач над размер от 40 000 лв. до присъдените 80
000 лв., съответна лихва и определени разноски по делото.
В необжалваните части за присъдена главница до 40 000лв. със
съответни лихви първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1
и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните (ТРОСГТК №
3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, вр. чл. 113 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10